Тихата война за сезонните работници
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тихата война за сезонните работници

Над 1200 българи са тръгнали на сезонна работа преди въвеждането на извънредното положение само чрез посредничеството на държавата. Но при новата ситуация повечето все още се колебаят

Тихата война за сезонните работници

Западна Европа търси източноевропейци за земеделието, българският бизнес настоява за стимули тези работници да останат

Деница Ватева
6924 прочитания

Над 1200 българи са тръгнали на сезонна работа преди въвеждането на извънредното положение само чрез посредничеството на държавата. Но при новата ситуация повечето все още се колебаят

© Reuters


Темата накратко
  • В началото на земеделския сезон Западна Европа се нуждае от огромно количество източноевропейци, които да се включат в прибирането на реколтата.
  • На този етап опитите за наемането на хора от България са откъслечни и не е ясно дали ще се стигне до сериозно движение на хора.
  • Българският бизнес настоява за стимули тези служители да останат в страната.

181.7 млрд. евро брутна добавена стойност. Дял от 1.1 от БВП. Около 9.7 млн. заети, които представляват 4.2% от цялата работна сила. Така най-общо може да се опише с данните на Евростат селското стопанство в ЕС. Дори по време на пандемията то има потенциал не само да върви на пълни обороти, но и да увеличи значението си. Стига обаче да има кой да работи в него.

Секторът, който традиционно - заедно с туризма, е най-големият двигател на вътрешна миграция между държавите в ЕС, сега се бори с предизвикателството как да си осигури работници, най-вече в посока от Източна към Западна Европа. Затворените граници и нежеланието на много хора да работят в други държави създава риск реколтата от полетата да не бъде прибрана. При това толкова висок, че още преди месец ЕК препоръча да се осигурят "зелени коридори" за движение на възлови работници, включително и тези в селското стопанство, а редица държави направиха изключения от забраните си за тях. Такава организация вече се случва - чартъри с пътуващи за сезонна работа българи и румънци в чужбина вече са факт. Но на този етап е трудно да се определи дали експериментът в крайна сметка ще бъде успешен. Първите данни сочат, че към момента няма масово желание от българи да пътуват за сезонна работа, вероятно и заради все още многото неясноти около ограниченията и страха от самото заболяване.

За трудния земеделски сезон

Точно сега, в началото на пролетта, в много европейски държави започва подготовката по прибирането на земеделската реколта. Като цяло климатичните условия през годината са били сравнително добри навсякъде с изключение на засушаването в отделни региони и държави, които създават проблеми на част от производителите, включително и в България. На пръв поглед ситуацията като цяло изглежда нормална, пазари за продукцията също има. Често обаче няма хора.

Колко точно са заетите по прибирането на реколтата в други държави е трудно да се каже, вероятно числото е милиони. Данните само за Германия сочат, че сезонните работници годишно са около 300 хил., в държави като Италия и Испания числото вероятно е сходно. Наскоро Националният земеделски съюз във Великобритания обяви, че през този сезон ще са необходими около 70 хил. берачи на плодове и зеленчуци. Франция се нуждае от около 45 хил. работници през април и към 80 хил. през май по данни на местното министерство на земеделието.

Парадоксално, но нарастващата напоследък с бързи темпове безработица в редица държави не дава спокойствие на земеделския сектор в Западна Европа, че ще успее да намери хора. Затова и много държави още преди месец започнаха да обявяват, че няма да ограничават пътуващите за работа в земеделието от други европейски държави.

Така в началото на април до различни страни тръгнаха първите по-големи групи източноевропейци, които да се включат в кампанията по прибирането на реколтата в Западна Европа. Засега основният модел, който работодателите ползват, е да наемат самостоятелно или комбинирано чартъри за превозването им и да въвеждат промени в организацията на дейността, включително хигиенни мерки, физическо разстояние между работещите, битови условия, позволяващи спазването на дистанция. Основното търсене, поне за български работници, идва от ферми във Великобритания, се вижда от публикувани обяви за набиране на работници. "Но интересът към тях е по-малък и заради Брекзит", разказва Стоян Близнашки, координатор в ирландската ферма Keerings, която наскоро нае група българи за сезонна работа и организира транспорт с чартър на Rayanair.

Пазар на изчакване

Заминаването на българи за сезонна работа в чужбина се случва по различни начини, често през лични контакти или чрез набиране на кадри от българи, които са се установили трайно в чужбина. На пазара има повече от 3 хил. официално лицензирани агенции, които се занимават с такава посредническа дейност, съдействие може да се получи и от Агенцията по заетостта. Оттам казват, че преди въвеждането на извънредното положение над 1200 българи са отишли на сезонна селскостопанска работа в други европейски държави с нейното посредничество. При над 4700 души за предходната година това вече е около 1/4 от всички, и то без да е дошъл най-активният сезон за селско стопанство. "През месец март, след обявяване на извънредното положение във връзка с кризата с коронавируса, към Агенцията по заетостта в качеството й на член на EURES мрежата не са отправяни заявки/запитвания от страна на координатори или пък от работодатели и търсещи работа за сезонна заетост", казват обаче от институцията в отговор на поставени въпроси от "Капитал". Единственото питане е било от шведски работодател, който е търсил кадри за ферми за ягоди. Интервютата с потенциални работници обаче са се отложили заради кризата и на този етап не е ясно дали ще се състоят.

"Капитал" разговаря и с представител на посредническа агенция, според когото на този етап заминаващите са по-скоро служители, които са си осигурили ангажимент още преди настъпването на кризата с коронавируса и впоследствие не са се отказали от пътуването. Нови запитвания има, но решението дали ще се пътува се взима за по-дълго време. Като цяло и търсенето е по-малко на този етап, вероятно заради неяснотите с карантинните мерки, които ще налагат държавите при влизане и после при връщането в България.

В последните дни различни държави започнаха да съобщават повече за процедурите си за влизане. През седмицата МВР съобщи, че е получено уведомление от германските власти, че се разрешава влизането на сезонни работници от България, като това ще става през седем международни летища.

Българският бизнес също иска служители

Междувременно в битката за работници опита да се включи и българският бизнес. В началото на април Асоциацията на земеделските производители в България изпрати писмо до земеделското министерство и кризисния щаб за коронавируса, в което се казва, че "европейските зелени коридори за сезонни работници в агросектора застрашават българското селско стопанство и повишават риска от бум на заразени с коронавирус в страната". В текста на документа се казва, че "водещи посредници" са активирани да търсят служители за ферми във Великобритания, Испания и Германия и ако България разреши такъв "износ", "следва същите да не бъдат допускани обратно в страната, докато не приключат извънредните мерки както в съответната държава приемник, така и в България". "Работниците също така трябва да бъдат предварително информирани, че ще бъдат карантинирани", настояват още от една от най-големите организации в земеделието, която в последния месец излезе и с екстравангардно предложение безработните лица да полагат задължителен труд в селското стопанство.

"Имаме проблеми с кадрите в последните 15 години, засега има раздвижване в някои отделни региони", коментира Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите в България. По думите й при недостиг на работна ръка в страната е необходимо правителството да предложи насърчителна мярка, която да подпомогне наемането на селскостопански работници в България, което, освен че ще е в полза на икономиката, ще намали и риска за здравето им.

Българите, които са работили нискоквалифициран труд в западната част от континента, разбира се, няма как да бъдат задържани насила тук. Те заминават най-вече заради много по-доброто заплащане, а вероятно и условия на труд. Случващото се в момента обаче показва и колко далече са стигнали в интеграцията си източната и западната част на ЕС - до степен, че вече не могат една без друга.

По темата работи и Боряна Бъчварова

Темата накратко
  • В началото на земеделския сезон Западна Европа се нуждае от огромно количество източноевропейци, които да се включат в прибирането на реколтата.
  • На този етап опитите за наемането на хора от България са откъслечни и не е ясно дали ще се стигне до сериозно движение на хора.
  • Българският бизнес настоява за стимули тези служители да останат в страната.

181.7 млрд. евро брутна добавена стойност. Дял от 1.1 от БВП. Около 9.7 млн. заети, които представляват 4.2% от цялата работна сила. Така най-общо може да се опише с данните на Евростат селското стопанство в ЕС. Дори по време на пандемията то има потенциал не само да върви на пълни обороти, но и да увеличи значението си. Стига обаче да има кой да работи в него.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK