Кои са тенденциите, плюсовете и минусите на дистанционната работа в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кои са тенденциите, плюсовете и минусите на дистанционната работа в България

Кои са тенденциите, плюсовете и минусите на дистанционната работа в България

Представители на бизнеса и социалният министър Деница Сачева коментираха и регулацията в уебинара "Теория на офисната гравитация"

2325 прочитания

Масовата работа от вкъщи е най-видимата промяна от коронавируса до момента. Въпросът е как ще изглежда пазарът на труда и след края на здравната криза. Тази тема, както и правните и икономически последствия от нея, коментираха участниците в уебинара "Теория на офисната гравитация", организиран от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии АИБЕСТ и "Капитал".

В него участваха председателят на АИБЕСТ Илия Кръстев, изпълнителният директор на стартъп асоциацята BESCO Добромир Иванов, председателят на асоциацята на бизнес сградите Таня Косева, главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов и Зорница Янкова, член на управителния съвет на HR асоциацията БАУХ. Специален гост бе министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.

Запис от уебинара може да гледате тук:

Все още сме далеч от нормалното

Таня Косева от асоциацията на бизнес сградите даде тон на дискусията, като спомена, че все още много от компаниите не са се завърнали в офисите си и работят или на смени, или изцяло дистанционно. "Да, в момента много голяма част от глобалните компании, особено американските, работят от вкъщи. Този момент обаче няма да бъде завинаги. Истината е, че начинът на работа от вкъщи е много добър метод, но той не е универсално решение за всички. Доскоро IT и BPO секторите наемаха масово бизнес площи, без дори да са им необходими в дадения момент. Сега тези растежи ще станат много по-лесни", каза Косева.

Според Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ, в България, както и повечето малки страни, има един голям икономически център - София, както и няколко "спомагателни такива", като Пловдив, Бургас и Варна. Евентуално разпространение на дистанционния начин на работа обаче може да доведе до децентрализация на пазарите на труда.

"Въпросът тук обаче не е географски, а принципен. Когато имаме един такъв шок като сегашния, това след него не е задължително да се води от случилото се преди него. Ако станат икономическите промени, за които се говори в ЕС, САЩ, Китай, новите бизнеси ще са с изцяло чисто съзнание. Това не означава, че няма да имаме пълна концентрация на всичко в София, но ще имаме шанс за разместване", коментира Богданов.

Консервативните бизнеси срещу иновативните - и законодателство за всички

Социалният министър Деница Сачева се включи по време на уебинара, като заяви, че е важно да се погледне от всички гледни точки - и от тези на иновативните бизнеси, и от тези на по-консервативните. "Темата с дистанционната работа съвсем логично залегна в закона за извънредното положение - на практика защото това беше единствената възможност за много хора. Същевременно, за голяма част от бизнеса, дистанционната работа е основен начин на работа, защото доколкото се отнася за технологичните бизнеси, хората имат силни претенции по това как да управляват времето си. Има обаче и сектори, където дистанционната работа се приема като форма на съвременно робство, защото те смятат, че така работодателят им има власт над тях 24/7", каза Сачева.

Според нея освен общата рамка, която ще залегне в бъдещо законодателство, трябва да се погледне от гледната точка на отделните сектори, защото има такива сектори, в които е "немислимо такава възможност да не съществува, има и такива, в които дистанционната работа е невъзможна." Тя добави, че смисълът на политиката, която министерството води, е търсенето на синергия между иновативните и консервативни бизнеси, които трябва да знаят, че съществува и другата гледна точка.

"В момента в Кодекса на труда дистанционната работа е регламентирана. Когато става дума за детайлите обаче излизат много разнообразни проблеми, които не съм сигурна, че биха били проблеми само на нискотехнологичните бизнеси - и при високотехнологичните например важи въпроса какво става, ако един служител, който работи от село, си счупи крака. Това може да изглежда детайл, но рано или късно може да се превърне във ваш проблем. Ние от министерството мислим в тази посока, но трябва да мислим за цялото тяло, а то има много части", каза още Сачева.

Промяна в навиците

Добромир Иванов, изпълнителен директор на стартъп асоциацията BESCO, коментира, че стартъпите в България е трябвало да намерят начин да оцелеят в последните месеци. В същото положение са и коуъркинг пространствата, чието съществуване продължава да е под въпрос, а ако те изчезнат, това ще се отрази на цялата екосистема. Той зачеркна и темата за "двата свята", за които говори Деница Сачева.

"От една страна стои технологичната индустрия, за която дистанционната работа е важна, а от другата са индустрии, за които не е. Ние не трябва да го гледаме като едните срещу другите, а да накараме по-консервативните индустрии да видят, че дигиталната промяна ще им помогне да оцелеят. Виждал съм стартъп компании, които отиват при консервативни аналогови компании и те дори не вдигат телефона, защото 30 години са работили по един начин и не искат по друг. Сега обаче се намираме в една крайност и ако не се промени начина на мислене, много бизнеси ще умрат", каза Иванов.

Илия Кръстев, председател на аутсорсинг асоциацията АИБЕСТ, коментира, че България трябва да модернизира и бизнесите, и законодателството си така, че да се възползва от възможностите, които идват с икономическите измерения на коронакризата.

"В момента текат мащабни промени в икономиката. Движат се капитали и хора. Въпросът е как ние задържаме хора в момент, в който те лесно се местят", каза Кръстев.

Масовата работа от вкъщи е най-видимата промяна от коронавируса до момента. Въпросът е как ще изглежда пазарът на труда и след края на здравната криза. Тази тема, както и правните и икономически последствия от нея, коментираха участниците в уебинара "Теория на офисната гравитация", организиран от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии АИБЕСТ и "Капитал".

В него участваха председателят на АИБЕСТ Илия Кръстев, изпълнителният директор на стартъп асоциацята BESCO Добромир Иванов, председателят на асоциацята на бизнес сградите Таня Косева, главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов и Зорница Янкова, член на управителния съвет на HR асоциацията БАУХ. Специален гост бе министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Reggie avatar :-|
    Reggie

    Сега е интересно работодателите и служителите как ще намерят златното сечение. Едните искат нон-стоп контрол в офиса, другите видяха удобства, от които трудно ще се откажат. Отдалечената работа може да спести средства на работодатели с офис под наем. Ако сега са имали нужда от Х м2, ще могат да го намалят наполовина ако пускат половината служители в хоум офис и ги редуват. Х при всеки бизнес е различен, въпросът е, че има възможност за пестене. А това, че някои служители работят повече, когато са вкъщи е абсолютна истина!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK