Новият пазар на труда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият пазар на труда

Новият пазар на труда

Краят на осемчасовия работен ден е все по-близо, а бизнесът - все по-адаптивен към хибридните форми на управление на персонала

Румяна Гочева
5022 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Кризата накара част от фирмите изцяло да се ориентират към електронния модел на работа.
  • 11% от тях работят дистанционно, но се очаква броят им да нарасне.
  • Все повече компании не държат на присъствието, а на добре свършената работа.

Елица е в спедиторския бизнес повече от 10 години и отговаря за клиентите, поръчките, попълването на товарителниците, избора на маршрути и в крайна сметка доставянето в срок на стоките в Западна Европа. Тя поддържа непрекъсната връзка както с партньорите, така и със складовете и самите шофьори, които непрестанно са на път.

Филип е счетоводител и работи в кантора, където отговаря за счетоводното приключване на фирмите, изготвянето на отчети, всякакви справки, ведомости за заплати, определянето на осигуровки и данъци.

Двамата не се познават, но имат много общо - от март те работят от вкъщи, а в последно време успешно прилагат т.нар. хибриден модел - гъвкаво работно време според задачите, без ангажимент за задължително присъствие в офиса. "Срещите" с клиентите основно се правят онлайн, а оперативките - по телефона или през различните форми на мобилните приложения. Все пак, докато Елица успява да движи бизнеса изцяло от вкъщи, на Филип - макар и не всеки ден, се налага посещение на някои от институциите и срещи с клиенти на място.

Работата от дистанция наред със спада в търсенето на работна ръка и ръстът на безработицата са сред най-очевидните последици от кризата, породена от COVID-19. Пандемията стимулира много фирми и принуди държавната администрация да оптимизира електронните си услуги и да се опита да развие технологиите. Много от служителите останаха вкъщи и продължиха да движат задачите от дома, вилата или дори от морето. Това доведе както до спад в напрежението и стреса на самите служители, така и до спестяване на различни разходи от страна на фирмите за поддръжка на помещенията и покупка на иначе задължителния офис консуматив. Спестиха се разходи за ток, гориво, вода, хартия, кафе...

Сега, шест месеца след обявяването на извънредното положение в България и на фона на плахия опит за възстановяване на световната икономика, част от служителите започнаха да се връщат на работните си места. Други обаче - като Елица и Филип, продължават да развиват успешно хибридния модел на работа, който вероятно ще се запази и след кризата.

Последните данни на националната статистика показват, че ако през март в режим на работа от вкъщи са били 28% от компаниите, то през юли този процент спада до 11. Според експертите обаче това намаление няма да се превърне в тенденция, а още през есента много от фирмите ще се върнат към дистанционния модел на управление.

Фотограф: Капитал

В същото време започва плахо възстановяване - ако през март едва 5% са наемали нови хора, сега този дял е вече 8.5%, показват данните на статистиката. Също през март на повече от 17% от фирмите се е наложило да се разделят с част от персонала си. През юли този процент е значително по-малък - 7.9, показват още данните.

Кризата като катализатор

Сривът в икономиката, породен от пандемията, ускори технологичното развитие на фирмите и раждането на изцяло нови професии, смята Томчо Томов от Българската стопанска камара (БСК). Става въпрос за експерти по хигиена на данните, нови специалисти по биотехнологии и всякакви професии, свързани с опазването на околната среда например. До 15 - 20 години тези нови сфери на дейност ще станат 30% от всички, прогнозира експертът.

"Промяната на пазара на труда е неизбежна, а фирмите отдавна не наемат хора просто за осемчасово присъствие пред компютъра. На тях им трябват компетенции, без значение от това дали човекът е в офиса, или работи от друго място", коментира Томов. Важно е само задачите да бъдат свършени в срок и качествено, смята той и отчита известна промяна и по отношение на самите наети.

"Ако в предишната криза през 2009 г. самите специалистите бяха много предпазливи и се тревожеха за това дали ще запазят работните си места, сега те са много по-смели. Те търсят по-добри места и по-добри заплати, нищо че е криза, не се вкопчват във фирмата, в която работят, когато виждат, че нещата не вървят добре", каза той.

Юридическият съветник на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и директор на направлението "Тристранно сътрудничество" Ивелин Желязков обаче е скептичен за края на осемчасовия работен ден, който според него все още е далече. Пред "Капитал" той отбеляза, че това няма как да се случи за много от професиите, при това не само за тези, свързани с производството.

Източник: Shutterstock

"Безспорно да вършиш задачите от разстояние, без да е нужно да ходиш на място в офиса, беше един положителен ефект от кризата. Но веднага се сещам за онзи виц, в който пилотът казал на пътниците в самолета, че днес ще работи от вкъщи. Да, с дистанционната работа се оптимизираха много дейности, а фирмите спестиха разходи за поддръжка на офисите. Но този модел няма как да се приложи напълно за всички, това е ясно", заяви Желязков.

Назаем от соца

"В ситуация на криза на фирмите им се наложи да бъдат гъвкави. Проблемът е, че българското законодателство е доста остаряло в това отношение и Кодексът на труда трябва да се промени изцяло, а не само козметично", смята зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков. Той акцентира върху друг проблем - според него забраната за извънреден труд (която в момента важи с някои изключения - бeл. авт.) трябва да се отмени напълно, защото това би било улеснение и за фирмите, и за наетите, които ще могат да получават допълнителни доходи, ако са съгласни да работят извънредно.

"Никъде в ЕС няма забрана на извънредния труд, а това е важно с оглед ситуацията, в която сме - виждате колко работят хората в болниците и МВР, особено в тази ситуация, в която се намираме", заяви той.

Подобно е и положението във фирмите, затова при недостиг на кадри за работодателите е най-добре да използват потенциала на хората, с които така или иначе разполагат, вместо да търсят други специалисти, смятат от БСК. "Става въпрос за архаизъм. Забраната за извънредния труд е взета директно от съветското законодателство от 20-те години на миналия век, а това е абсурд", добави Бранков.

Кризата несъмнено промени пазара на труда, който все още не успява да се стабилизира след икономическия колапс през пролетта. Нещо повече - безработицата в България продължава да нараства на фона на широко рекламираните правителствени мерки за подкрепа. По данни на Агенцията по заетостта и националната статистика от началото на извънредното положение към края на август общият брой нови безработни, регистрирали се в бюрата по труда, приближава 223 хил., а новонаетите остават с 91 хил. души по-малко.

Данните са притеснителни, особено на фона на очакванията за затваряне и поредица от нови ограничителни мерки още тази есен. Това ще доведе ново оптимизиране на работните процеси и до още по-иновативни решения от страна на фирмите, свързани с начина на работа и наемането на персонал.

Засега е ясно само едно - за хора като Елица и Филип евентуалното ново затваряне не е проблем. Фирми като тези, в които работят те, показаха, че на пазара има място за нови форми за бизнес и иновативно управление на хората. Без значение от това дали те идват на място, или изпълняват задачите си от другаде.

Темата накратко
  • Кризата накара част от фирмите изцяло да се ориентират към електронния модел на работа.
  • 11% от тях работят дистанционно, но се очаква броят им да нарасне.
  • Все повече компании не държат на присъствието, а на добре свършената работа.

Елица е в спедиторския бизнес повече от 10 години и отговаря за клиентите, поръчките, попълването на товарителниците, избора на маршрути и в крайна сметка доставянето в срок на стоките в Западна Европа. Тя поддържа непрекъсната връзка както с партньорите, така и със складовете и самите шофьори, които непрестанно са на път.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 3
    ivan_chervenkov avatar :-|
    Иван Червенков

    Борбата на т.н. Синдикати за "защита на интересите на работниците" води само и единствено до влошаване на тяхното положение. В период, когато работодателите имат потребност от допълнителен труд и работниците нямат нищо против да го дадат - Кодексът на труда го забранява. В резултат - допълнително положеният труд не може да бъде официално и достойно заплатен .....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK