Как яко се седя вкъщи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как яко се седя вкъщи

Как яко се седя вкъщи

Google събра информация как хората по света променят навиците си на придвижване от началото на пандемията

5326 прочитания

© Велко Ангелов


Темата накратко
  • Google и Facebook направиха публични данни за мобилността на хората по време на пандемията.
  • Според тях 35% от българите са си останали вкъщи в първите седмици на извънредното положение през март.
  • По време на пълния локдаун в Банско около 80% от хората не са ходили на работа.

Пандемията беше първата възможност да видим какво точно и колко знаят Google и Facebook за нас. Причината е, че самите технологични гиганти решиха да споделят данни за това как са се движили хората през последните шест месеца, а в докладите на двете компании могат да се намерят и интересни факти за България.

Google събра част от информацията си в COVID-19 Community Mobility Reports, които съдържат информация как хората по света си променят навиците на придвижване от началото на пандемията досега. Подобен проект - COVID-19 Mobility Data Network, има и от фейсбук.

Данните са ценни най-вече заради тяхната представителност. Без да комуникират конкретния брой потребители на дадено място, предвид колко са разпространени услугите на гугъл (между които е и операционната система "Андроид", инсталирана на повечето телефони), както и тези на фейсбук, можем спокойно да смятаме, че споделените числа отговарят добре на реалността на дадено място. С други думи, това е може би най-обективното и точно изследване на ниво отделни хора, правено по време на пандемията.

Какво представляват данните и как да ги интерпретираме

COVID-19 Community Mobility Reports представляват ежедневни записи на различни нива на административно деление (за България това са държава, област и град), които показват колко са се променили процентно броят посещения или продължението на посещенията в шест категории места. Категориите са:

  • Работното място
  • Вкъщи
  • Магазини за хранителни стоки и аптеки
  • Обществен транспорт
  • Места за търговия и отдих
  • Паркове и природа

Посещенията в паркове и аптеки зависят от категоризацията на дадения обект в картите на гугъл докато категориите "вкъщи" и "на работа" най вероятно са изчислени автоматично индивидуално за всеки потребител.

Фотограф: Велко Ангелов

Промяната се смята спрямо базова референтна стойност, калкулирана от месеците преди началото на пандемията. Тя представлява средната стойност на показателя за същия ден от седмицата в периода от 3 януари до 6 февруари. Така например на 29 март (неделя) хората в България са прекарали вкъщи 11% повече време, отколкото средно са прекарвали в през петте недели от референтния период. В петъка преди това (27/03) обаче са прекарали 22% процента повече време вкъщи, отколкото са прекарвали през референтните петъци. Разликата е по-голяма за работните дни, защото през уикендите така или иначе хората прекарват повече време вкъщи. На това отношение се дължи и периодичността, която виждаме в кривите, които винаги трябва да се интерпретират спрямо референтния период.

Също е хубаво да се има предвид, че данните са за януари и февруари, когато времето не предполага дълги престои навън. Така както ще видим, в България след отмяната на извънредното положение през уикендите хората излизат много повече навън, отколкото през януари, и затова показателят "Вкъщи" има отрицателна стойност.

България, сравнена с други държави

На 4-те графики е сравнено времето, прекарано вкъщи, на жителите на България, Франция, Швеция и Русия. Основният профил на кривите е сходен. Виждаме рязка промяна в поведението с настъпването на кризата през месец март. Хората започват да прекарват много повече време вкъщи, като най-голямата разлика от почти 40% е във Франция. Това отговаря на почти никакво излизане от дома за мнозинството от населението.

В Швеция, независимо от отказа на правителството да възложи ограничителни мерки, все пак виждаме ясна промяна в поведението на хората, които от началото на март започват да стоят повече вкъщи. В Русия не се вижда такава промяна преди (закъснелите) мерки, наложени в края на март. В България също ясно виждаме периода между средата на март и началото на май, когато бяха в сила ограниченията.

Интересно е и дали има трайна промяна на поведението от май нататък. Тук ясно се открояват навиците в Швеция и Франция от тези в България и Русия през месеците след падането на мерките. Жителите на първите две държави прекарват повече време вкъщи през работните дни, отколкото през януари, докато стойностите за България и Русия са около нулата. Това означава, че на практика няма промяна спрямо януари. През уикендите тук и в Русия се седи много по-малко вкъщи, което без съмнение се дължи на по-благоприятния климат. Шведите и французите, от друга страна, прекарват почти толкова време вкъщи, колкото и през януари, независимо от фактора климат.

Българският локдаун в детайли

Нека видим и в детайли как се променят навиците в България в месеците март април и май в България, измерено от 6-те показателя. На графиката след масовия отдих през почивните дни около националния празник ясно се вижда началото на извънредното положение. То е въведено на 13 март и обосновано на следващия ден в речта на ген. Мутафчийски, предупреждаваща за "епидемия от невиждана ярост". На 16 март (понеделник) 35% по-малко хора са отишли на работа, 42% по-малко са пътували и 50% по-малко са посещавали места за отдих и развлечение, отколкото през януари. Относително малка е разликата на посещенията на паркове и природа - 22%. Това обаче се променя с въвеждането на забраната за посещение на места на открито на 20-ти март, след което между 30% и 60% по-малко хора посещават въпросните зони.

На Разпети петък (17 април) е въведен строг режим за влизане и излизане от градовете, което ясно си проличава в стойностите за категорията "Обществен транспорт", където наблюдаваме между 40 и 60% по-малко пътуващи, отколкото през февруари, а бихме очаквали точно обратното непосредствено преди Великден. Виждаме все пак плах относителен пик на пазаруването в същите дни, когато хората се запасяват за празниците.

В началото на май забраните започват да отпадат, като на 5 май премахват и КПП-тата. През следващите уикенди хората масово излизат на открито и сред природата.

Сравнение между градове

Освен на ниво държава същите показатели са споделени и по области и по-големи населени места. Сравнихме локдауна в София, Бургас и Банско за да видим ефекта от двуседмичната пълна карантина в Банско между 17 и 31 март. Докато в София и Бургас се наблюдава известна периодичност, в Банско през тези 2 седмици около 80% по-малко хора ходят на работа, отколкото през януари. След края на карантината стойностите се вдигат, но никога не се връщат до тези през януари, когато е бил и пикът на туристическия сезон в курорта.

Това е само малка част от информацията, съдържаща се в COVID-19 Community Mobility Reports, и показва как с малки усилия можем да се измери и визуализира резултатът от противоепидемичните мерки върху поведението на хората. Предвид че данните се обновяват ежедневно (с два или три дена закъснение), те безспорно биха били ценен инструмент за краткосрочна обратна връзка за ефекта от евентуални нови ограничителни мерки през наближаващия зимен сезон.

*Никола Тулечки е експерт по данни и семантични технологии в "Онтотекст", преподавател по семантични технологии в СУ и НБУ

Темата накратко
  • Google и Facebook направиха публични данни за мобилността на хората по време на пандемията.
  • Според тях 35% от българите са си останали вкъщи в първите седмици на извънредното положение през март.
  • По време на пълния локдаун в Банско около 80% от хората не са ходили на работа.

Пандемията беше първата възможност да видим какво точно и колко знаят Google и Facebook за нас. Причината е, че самите технологични гиганти решиха да споделят данни за това как са се движили хората през последните шест месеца, а в докладите на двете компании могат да се намерят и интересни факти за България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • losd

    Уважеми журналисти и редактори,
    В опита си да бъдете модерни, е доста вероятно да бъдете неразбрани.
    Моля, използвайте български думи, а не изписани на български език английски такива - "локдаун". Ако толкова Ви харесват английските дими, направо пишете статиите на английски език.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK