Коронавирус, карантина, болнични, работа от вкъщи - какви са правата ни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коронавирус, карантина, болнични, работа от вкъщи - какви са правата ни

Коронавирус, карантина, болнични, работа от вкъщи - какви са правата ни

След като РЗИ нямат капацитет да предават информация, заразеният трябва да прояви инициатива и да потърси болничен лист

16642 прочитания

© Цветелина Белутова


гл. ас. д-р Цвета Попова, Катедра по Трудово и осигурително право, Юридически факултет на СУ "Св. Кл. Охридски"

Има ли право на обезщетение при временна неработоспособност болен или контактен на заразен с коронавирус, който подлежи на изолация?

Тук уточняваме, че през последните седмици РЗИ нямат капацитет не само за провеждане на епидемиологични проучвания, но дори и за издаване на предписание за т.нар. карантиниране.

Преди всичко заразяването със SARS-CoV-2 може да причини както заболяване и загуба на работоспособност, така и да не причини невъзможност да се работи или да се запази състоянието само на носителството на коронавируса, без разболяване. Без съмнение, когато болестта е причинила загуба на работоспособност, т.е. лицето не продължава да работи нито в предприятието, нито дистанционно от вкъщи, защото боледува, то има право на болничен лист за срока, който му е необходим за възстановяването, издаден от лекуващия лекар. Това най-често е личният лекар на лицето. Болничният лист при болни от COVID-19 обикновено се издава за 14 календарни дни. Пациентът следва да уведоми за положителния тест личния лекар (въпреки че последният получава писмо по електронната си поща за всички положителни негови пациенти от Регионалната здравна инспекция (РЗИ)). Пациентът трябва да потвърди, че болестта е причинила невъзможност да се полага труд (т.е., че не продължава да работи от вкъщи), и да съобщи кога последно е бил на работа. За продължаването на такъв болничен лист, ако е необходим по-дълъг период за възстановяване, се издава друг от лекарска консултативна комисия. Личният лекар следва да даде указания как болничният лист ще бъде получен от пациента, тъй като последният е ограничен в придвижването си и не може да напуска дома си. Възможно е такъв болничен лист да се издаде и от лекар от център по спешна медицина, който е направил прегледа на болния (за до 3 дни домашно лечение), както и от лекаря, наблюдавал лицето, ако то е настанено в лечебно заведение за болнична помощ и след изписването му е необходимо домашно лечение (за до 30 дни).

По правило болничните листове се издават в деня на прегледа или най-много до два дни от прегледа, но сегашната ситуация не позволява личните лекари да прегледат и установят неработоспособността на всичките си пациенти, а при поставянето под карантина е достатъчно само удостоверяването на факта на налагането ѝ за лицето или за член от семейството му, който се нуждае да бъде гледан, за да издаде личния лекар болничен лист. В този смисъл е възможно и въпреки липсата на нормативно установено изключение болничните листове да бъдат издавани за периоди с повече от 2 дни антидатиране, стига лекарят да е получил съобщение по електронната си поща, че лицето е позитивно, карантинирано от РЗИ и пр., като се спази началото на установяване на носителството на вируса или на контакта със заразен, независимо кога се издава болничният лист.

При всички случаи, когато лицето не е болно, но:

  • има положителен резултат за коронавирус;
  • е поставено под карантина с предписание от РЗИ, защото е контактно със заразно болен от COVID - 19;
  • трябва да гледа болен от COVID-19 член на семейството или трябва да гледа дете, върнато от поставени под карантина детска градина или училище заради болен учител, съученик, следва да се снабди с болничен лист, за да получи обезщетение за временна неработоспособност от Националния осигурителен институт, както и за да оправдае отсъствието си от работа пред работодателя.

Карантината на осигурените лица е уредена в чл. 43 КСО, както и в чл. 37, ал. 1 и 2 Наредбата за медицинската експертиза. Тя представлява мярка за предотвратяване разпространението на заразни болести (в случая COVID-19) и е свързана с ограничаване на възможността за придвижване на лицето, което му пречи и да полага труд. Ако лицето е карантинирано заради положителен тест за коронавирус, то следва да уведоми личния си лекар, че не работи, за да му бъде издаден болничен лист. В него личният лекар вписва датата на поставянето под карантина, ако на лицето е връчено предписание за карантиниране от РЗИ, или датата, посочена от РЗИ в електронното съобщение за карантинираните пациенти. Ако РЗИ поради изключителната си натовареност не е връчило предписание на лицето, нито личният лекар е получил съобщение по електронната си поща, то лицето може и само да представи положителен резултат от изследването на своя личен лекар. Това уведомяване на лекаря следва да се извърши чрез изпращане на изследването по електронната поща или по друг достъпен начин, без лицето да напуска дома си заради карантината. Болничният лист се издава за срока на карантинния период, който при положителен резултат за COVID-19 e 14 дни. Ако при последващ преглед се установи настъпила неработоспособност, лекуващият лекар не издава нов болничен лист, независимо че става дума вече за същинското общо заболяване, а не приравнения му случай. Същото се отнася и за лице, което е било в контакт от първи ред с носител или с болен от коронавирус. В такива случаи следва да получи предписание от РЗИ за факта и началото на карантината, което да представи (по електронна поща) на личния си лекар, за да му бъде издаден болничен лист за срока на карантината. Той към настоящия момент е установен на 10 дни от последния контакт за контактните от първи ред с болен или със заразоносител на коронавируса.

Когато родител трябва да гледа дете, върнато от детска градина или училище заради поставяне под карантина на заведението, на неговия клас или група заради болен учител, съученик, то болничният лист се издава за срока на карантината (10 дни, когато детето не е установено позитивно) от личния лекар на детето след представяне на предписание от РЗИ или след издадена от директора на учебното заведение или на детската градина служебна бележка по (чл. 39, ал. 1,т. 2 НМЕ) за срока на карантинния период и за невъзможността детето да бъде прехвърлено в друга група, където няма карантина. Служебната бележка се съхранява в лечебното заведение, което издава болничен лист за гледане. Тази служебна бележка също може да се поиска и получи по електронна поща. Възможно е това да отнеме време. Личният лекар на детето следва да бъде уведомен за необходимостта родителят да гледа детето поради поставянето му под карантина или заради поставянето на учебното или детското заведение под карантина и може да впише и по-ранна дата от датата на издаването му според момента, от когато лицето заради необходимостта да гледа детето не е било на работа. За издаването на болничния лист личният лекар на детето преценява според възрастта му дали е необходимо родител да го гледа, или след като не е болно, то може да се гледа само вкъщи, поради което болничен лист на родителя не е необходим и той може да ходи на работа. Следва да се има предвид, че поставянето под карантина на непозитивен за COVID-19 член от семейството не е основание останалите членове от семейството да не посещават учебни или детски заведения, нито да не ходят на работа.

Ако дете до 18-годишна възраст е болно от COVID-19, то осигуреният му родител има право на болничен лист за гледането му, който се издава от личния лекар на детето за срока, необходим за домашното му лечение. Тъй като родителят следва да е поставен под карантина (независимо дали е получил надлежно предписание за това от РЗИ), е необходимо да уведоми личния лекар, за да се издаде болничен лист, както и за да се уговори как ще бъде извършен прегледът на детето и какво лечение ще му се назначи.

Как се отнасят максималните срокове в закона за заплащaне на болнични в тази ситуация?

Законодателят в чл. 45, ал. 1 КСО урежда и някои ограничения в заплащаните от НОИ периоди по издадените болничните листове. Така за гледане на болно дете до 18-годишна възраст се заплащат на родителя до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството. Но сроковете, в които децата са поставени под карантина и заради това следва да бъдат гледани, не се включват в горните 60 дни. За гледане на болен член на семейството над 18-годишна възраст на всеки осигурен се заплаща обезщетение до 10 календарни дни през една календарна година. Обезщетение за гледане на болно дете под карантина до 18-годишна възраст или на здраво дете, върнато заради карантина на детското заведение, се изплаща без ограничение - до изтичането на срока на карантината. За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът и съпругата.

Ако лицето не е осигурено за общо заболяване поради това, че не работи изобщо или защото е самоосигуряващо се или е изпълнител по граждански договор, не му се издава болничен лист и няма право на обезщетение от Националния осигурителен институт за времето на наложената му карантина, но следва да я спазва. В същото време, ако осигурено за общо заболяване лице е поставено под карантина, но продължава да работи дистанционно, няма право нито на болничен лист, нито на обезщетение от НОИ, тъй като работодателят следва да му изплаща трудовото възнаграждение и няма да е налице загуба, която да се компенсира от осигурителния орган. Дори и да бъде издаден за периода болничен лист, той няма да бъде заплатен на основание чл. 46, ал. 3 КСО. Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Има ли право на обезщетение при временна неработоспособност родител на дете, чиито учебни занятия се провеждат дистанционно поради заболяване в класа/випуска?

Както и по-горе беше посочено, право на обезщетение от НОИ има родител, чието дете трябва да бъде гледано заради това, че е поставено под карантина или заради поставяне на детското или учебното заведение, класа или групата на детето под карантина. За да получи обезщетение за гледане на детето, трябва да се снабди с болничен лист по описания ред.

Ако обаче директорът постанови, че часовете на децата в съответното училище ще се провеждат дистанционно, без да е налице поставяне под карантина, включително с предписание от РЗИ, родителите им нямат право на болничен лист и следва да уредят с работодателя си начина, по който ще съчетават родителските със служебните си задължения. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 173а, ал. 2 КТ, която може да се приложи в тези случаи. Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявена извънредна епидемична обстановка по искане на родител или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му, докато трае извънредната епидемиологична обстановка (към момента с Решение на Министерския съвет тя е удължена до 30.11.2020 г.). Следва да се има предвид и че родител, който се налага заради обявената извънредна епидемична обстановка да гледа деца до 14-годишна възраст, има право на месечна целева помощ по чл. 16б от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане. Тя се предоставя от службите по социално подпомагане, ако двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършва дистанционна работа от вкъщи и няма възможност да ползва платен отпуск (т.е. обхваща случаите, когато е поискан неплатен отпуск по чл. 173а КТ). Децата следва да се обучават синхронно от разстояние в електронна среда или да не посещават детски ясли и детски градини, както и предучилищните групи поради въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка. Помощта се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от семейството за месеца, предхождащ подаването на заявлението-декларация за отпускане на помощта, по-нисък или равен на размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната. Размерът на помощта е за семейства с едно дете - минимална работна заплата, определена за страната (610 лева за 2020 г.). За семейства с две и повече деца - 150 на сто от размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната (915 лева за 2020 г.). Помощта е в по-малък размер, ако използваният неплатен отпуск е за по-малко работни дни в съответния месец.

Какви са задълженията на работодателя, ако се установи позитивен за коронавирус в офиса?

На първо място, след като има работник или служител в предприятието с позитивен резултат, лицето следва да бъде поставено под карантина. Всички негови колеги, които са имали контакт с него от първа линия през последните 10 дни, следва да уведомят личните си лекари и да бъдат поставени под карантина с предписание от РЗИ или на база получено електронно съобщение от личните им лекари. Болничният им лист се издава от личния им лекар. Ако могат и продължават да извършват дистанционно работа, тогава единствено следва да спазват 10-дневния срок на карантината и да не напускат мястото, където живеят, нито да има контакти с други лица. Право на обезщетение от НОИ нямат, тъй като имат право на изработеното си трудово възнаграждение от работодателя.

Що се отнася до задълженията на работодателя - той следва да извърши задължителната извънредна дезинфекция на работните места и помещенията, където е пребивавал заразеният, както и контактните му лица. Тези задължения за изпълнение на противоепидемични мерки са уредени в няколко заповеди на министъра на здравеопазването (виж например Заповед № РД - 01 - 609 от 21.10.2020 г.), както и в Заповед № РД 01-219 от 2.04.2020 г. на министъра на труда и социалната политика. Не работодателят освобождава работниците и служителите си заради контакт със заразен с коронавирус, а РЗИ или личните им лекари с болничен лист. Ако, въпреки че не са имали контакт със заразения, работодателят прецени, че е по-подходящо да освободи всички работници и служители от работа и тя не да може да се извършва дистанционно, на практика ги поставя в престой не по тяхна вина. За периода работодателят им дължи брутното им трудово възнаграждение по чл. 267, ал. 1 КТ.

Няма установено нормативно задължение на работодателя да заплаща тестването за коронавирус. Финансирането на тези процедури за сметка на бюджета на Националната здравноосигурителна каса или на Министерството на здравеопазването се извършва след преценка на лекуващите лекари, съответно - на РЗИ. Ако работодателят прецени, че евентуално масово тестване би установило и други заразени, а тяхната изолация би подпомогнала продължаването на дейността му, може да организира такова тестване след изрично съгласие на всеки работник или служител.

гл. ас. д-р Цвета Попова, Катедра по Трудово и осигурително право, Юридически факултет на СУ "Св. Кл. Охридски"

Има ли право на обезщетение при временна неработоспособност болен или контактен на заразен с коронавирус, който подлежи на изолация?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK