Всички срещу БРАИТ

Shutterstock

Всички срещу БРАИТ

Традиционните работодателски организации се опитват с всички сили да не допуснат обединението на IT сектора сред национално представените сдружения

Десислава Николова
10684 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Съществуващите работодателски организации не успяха да привлекат IT сектора в редиците си. В по-голямата си част той се обедини около нов кандидат - БРАИТ.
  • Традиционните работодателски организации се опитват с всички сили да не го допуснат сред национално представените сдружения
  • Комисията в социалното министерство трябва да реши скоро с кои работодателски организации ще преговаря държавата

Ако една ниша стои празна, някой предприемач със сигурност ще се пробва да я заеме. В сходен сюжет сега технологичните фирми потърсиха начин да заявят пред управляващите позицията си и да търсят по-добра среда за бизнеса си. Дотук пет работодателски организации са на това поле, но дали заради близост до властта, криви битки в историята си или просто заради различен фокус и профил на компаниите членки, един сегмент стои без официален глас. Така се появи Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии" - БРАИТ. Но всички ветерани й обявиха война. А държавата, вероятно колебаеща се коя страна да заеме, засега отложи решението си.

Форматът на официалния разговор с държавата минава през критерии за големина като брой фирми, служители, сектори и т.н. (виж карето). Който прескочи бариерата и получи табелката "национално представена работодателска организация", получава достъп до икономическите политики и закони още във фаза обсъждане през т.нар. тристранен съвет. Отделно гласът й става по-чуваем и за публика, държавни органи като парламент, общини и т.н. Затова не е учудващо, че петорката с такива права брани територията от новия кандидат БРАИТ. А той пък, ако прескочи в клуба, ще трябва да докаже смисъла си пред най-важните избиратели - бизнесът от XXI век.

Моят свят не е твоят

Официалната причина за основаването на БРАИТ е, че иновативните бизнеси - IT компаниите, софтуерните компании, биотехнологиите, стартъпите, електронната търговия, автомобилостроенето и много други, не са намерили представителство и чуваемост в сега съществуващите организации, основно в КРИБ.

"През последните години откровено се виждаше, че работодателските организации не защитават нашия интерес - когато се вдигна непрозрачно максималният осигурителен доход, никоя от работодателските организации не възрази и се оказа, че няма кой да ни защити. Това е вододелът - няма как да бъдем представени от организация, която спори за минимална работна заплата - ние хора на минимална заплата нямаме", коментира Доброслав Димитров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), която е сред основателите на БРАИТ.

Той допълва, че в БРАИТ се обединява иновативната част от икономиката на България, представена в около 30 организации, която представлява 15-16% от БВП и е отговорна за 80% от неговия ръст.

"Ние се борим за различни неща, нашите хора стават все повече от година на година, иновациите са бъдещето на България, този бизнес има съвсем различни проблеми", казва Димитров. След това допълва, че е нормално да има ревност от КРИБ, в която са членували IT и софтуерните компании и които са напуснали организацията.

От БРАИТ отбелязват, че при тях в началото на преброяването са били представени 1800 фирми с пълномощно, като организацията представлява близо 70 хил. служители в 24 икономически сектора.

Четири от останалите работодателски организации - КРИБ, АИКБ, БСК и ССИ, обаче от самото начало на процедурата твърдят, че БРАИТ няма легитимна регистрация като работодателска организация, тъй като в основата й е създадената през 2009 г. Асоциация на бизнес клъстерите. Комисията не открива проблем в регистрацията и сме продължили напред в процедурата, отговаря на твърдението новият кандидат.

Преброяване в дивите зони

Основната битка по време на преброяването са т.нар. дублиращи се фирми, които са около 8500. Компаниите могат да упълномощават работодателска организация лично и има много случаи на дублажи, в които фирмата е издала две пълномощни. В срок от две седмици по време на преброяването тя трябва да реши кой я представлява.

В преброяването има и браншови пълномощни, при които асоциацията на даден бизнес, в която членуват например 50 компании, дава браншово пълномощно на определен работодател, но пък фирми в асоциацията упълномощават другиго.

Често някои работодатели броят и бивши членове без тяхното знание. Издателят на "Капитал" "Икономедиа" например е напуснала КРИБ преди няколко години, но се оказва в нейния списък. А един от работодателите е записал като свой член и Търговски регистър, което е далеч от компания с бизнес. "Оказа се даже, че основателите на БРАИТ сме били дали пълномощни на АИКБ и КРИБ, включително от нашите фирми. Това е откровена фалшификация", коментират от БРАИТ.

Другите работодатели пък обвиняват новия кандидат в опит да "отвлече" техни членове, без да има пълномощни. Този факт беше констатиран от комисията и показва почтеността на недопустимия кандидат БРАИТ, пишат другите работодатели. Двете компании, за които става въпрос, са хипермаркетите "Кауфланд" и "Лидл". От "Лидл България" коментираха, че са член на БСК отскоро, благодарят им за работата по важни за сектора теми и ще очакват да видят подхода, принципите на работа и действията на новата организация и само могат да им пожелаят успех. Огледално е и обяснението от "Кауфланд" - членуват в БСК и не са давали друго пълномощно. От БРАИТ коментираха, че едната от компаниите им е обяснила, че ги подкрепя, но засега ще остане в друга работодателска организация.

Казусът според другите работодатели води до спад в броя на заетите в БРАИТ до 47 433, т.е. под нужния минимум от 50 хил. От БРАИТ посочват, че под натиск от другите работодатели комисията е извадила определен брой техни гласове и не е преброила други. Освен това членове на другите работодатели са дали интервюта, в които оповестяват, че БРАИТ е отстранена, което засега не е вярно.

"Ние бихме се радвали да имаме още един съмишленик от нашата страна на масата, желая им добър път на БРАИТ, но не с непочтени средства, разбрахме, че комисията е работила в невероятен стрес, под заплахи от адвокати, не отива на бизнес организация да ползва такива методи. Имаше и натиск към наши членове да преминат към тях, включително и от страна на политици", казва Добри Митрев, главен секретар на БСК.

"Сезирахме инспектората на Министерския съвет да провери работата на комисията. Нека бъдем отстранени, ако не сме спазили закона, а не по медийни публикации. Те в най-елементарния случай са опити да упражняват натиск върху комисията, а в по-лошия - да й диктуват решения", казват от младата организация.

Време за развръзка

Преброяването тази година тече от февруари и няколко пъти беше отлагано заради пандемията. Първоначално определеният краен срок за работа на комисията беше 6 декември, но този път той бе удължен до края на седмицата заради заболявания на нейни членове в разгара на епидемичната обстановка, коментира за "Капитал" министърът на труда Деница Сачева. Предстои в края на седмицата докладът на комисията да й бъде предоставен, тя да го одобри и изпрати в Министерския съвет, защото правомощието да приема решение за определяне на национално представителни организации на работодателите принадлежи на правителството.

"Работата на комисията е изцяло публична, доколкото във всяко от нейните заседания участват наблюдатели от всички представителни организации и те следят всяко действие, виждат всеки от представените документи", казва Сачева. Тя допълва, че много работодатели кандидатстват със стари пълномощни, което налага уточняване. Освен това комисията проверява и броя на работниците и служителите, наети от съответните работодателски организации, в НОИ.

Според Сачева критериите, по които се прави преценката, са формални и изчерпателно описани в закона, така че няма много място за оспорване. "Въпреки това, доколкото в момента са видими конфликтите между работодателските организации за членската им маса, основателни са предположенията, че решението на правителството ще бъде обжалвано пред съда. Това означава, че то може да не влезе в сила към началото на 2021 г., както беше първоначално предвидено, а процедурата да се проточи и след Нова година", отбелязва Сачева.

От битката дотук се вижда, че процедурата не е перфектна и може да бъде подобрена. Като начало поне всичко да е електронно и бързо. Ивелин Желязков от АИКБ дава пример за друг модел - във Великобритания синдикатите припознават за представителни работодателските организации и обратното. Но тук статуквото в профсъюзите и ограничените им членове основно в държавни компании едва ли ще направи процеса по-добър.

Митрев от БСК пък описва, че в много държави има взаимно признаване на организациите. "Критериите не са чак толкова високи, но трябва да бъде максимално лесно и да има система, в която да се въвеждат по електронен път документите и ясно да показва кой къде членува", добавя той.

"За държавата е по-удобно да се окрупняват работодателските организации, защото така диалогът се води много по-лесно вместо например с няколко десетки организации. Когато се окрупнят, работодателските организации са достатъчно силни и представителни, а за тях остава да изградят демократична структура, която да гарантира максимална представителност на всякакво ниво", смята Деница Сачева.

Промяна в правилата в този рунд очевидно няма да има, но пък е възможно пренареждане със свеж участник. Остава и усилието да се подплати с добри идеи и по-качествен дебат с управляващите.

Топлата връзка между бизнеса и политиката

При последното преброяване през 2016 г. тогавашните четири национално представени организации - БСК, КРИБ, АИКБ и БТПП, бяха абсолютно против включването на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) и дори обещаваха да бойкотират заседанията на тристранния съвет, ако нелегитимната според тях организация се включи. ССИ, която дълги години се оглавяваше от Алексей Петров, се сдоби с нов председател и това е земеделският министър от първия кабинет на Бойко Борисов Мирослав Найденов. Под публичния радар останалите работодателски организации въстанаха срещу нея заради неизпълнение на критериите за представителност и заради това, че ССИ явно ще бъде проправителствено настроена.

Политическите пируети са част от политиката на неправителствените организации на работодателите, което пък не се харесва на членовете им и те започват масово да си търсят ново представителство, като роенето засяга най-вече КРИБ.

ССИ например реши да подкрепи Алексей Петров преди повече от осем години, дори още преди да е решил да се кандидатира за президент. КРИБ - Сливен, подкрепи кандидатпрезидентската двойка Цецка Цачева - Пламен Манушев, а самата централа на организация застана зад кандидатурата на Йорданка Фандъкова за кмет на София през 2019 г. В защита на Валери Симеонов от протеста на майките на деца с увреждания КРИБ обяви, че ще организира контрапротест с 20 хил. служители, а през лятото подкрепи правителството за вдигането на блокадите в София. Годишните балове и награди на КРИБ и до момента са широко посетени от почти всички министри начело с премиера. В организацията при сегашния председател Кирил Домусчиев влязоха по списък множество държавни институции - например Българската банка за развитие (чийто предишен директор Стоян Мавродиев влезе в борда на КРИБ тъкмо когато банката отпусна кредит на председателя Кирил Домусчиев), БДЖ, "Български пощи", Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", ВМЗ - Сопот, и др. При Домусчиев в КРИБ влязоха фирми, които дотогава не са били репутационно приемливи за организацията, като повечето компании на Делян Пеевски, хазартния бизнес на Васил Божков, групата около ПИБ, "Инса ойл" и много други. Тесните връзки с правителството и главния прокурор обаче костваха значима членска маса на КРИБ - организацията беше напусната от Валентин Златев и петролната и газова асоциация, компаниите на братя Бобокови и много други разочаровани от политиката й компании и браншови организации, избрали по-лекия път от публичния скандал, а именно да отпаднат от организацията, защото не са си плащали членския внос последната година.

При появата на новия кандидат БРАИТ тя беше обвинена от съществуващите работодатели, че ще бъде политически насочена. Причината е, че почетен председател на един от клъстерите, основатели на БРАИТ, е президентът Росен Плевнелиев. От организацията обаче твърдят, че никога не са били обвързани с политика или нещо друго извън интересите на своите членове.

Какви са условията

Според Кодекса на труда, за да може една работодателска организация да бъде призната за национално представена, тя трябва да бъде регистрирана като такава и да има най-малко 1500 членове с поне 50 хил. служители или да има по-малко участващи фирми, но с наети по трудов договор не по-малко от 100 хил. работници или служители. Всяка организация трябва да покрива поне 22 бранша, с не по-малко от 5% осигурени в сектор и да има представители в поне 66 общини. Например най-дълго действащата работодателска организация - Българската стопанска камара (БСК), е получила пълномощни от 17 520 компании и 90 браншови организации с общо заети над 400 хил. души и покрити 60 кода на икономическа дейност. По подобен начин и в останалите действащи работодатели числата 50 хил. или 100 хил. служители са надхвърлени.

В момента действащите фирми в България са около 346 хил., а заетите в тях са около 2.1 млн. души.
Темата накратко
  • Съществуващите работодателски организации не успяха да привлекат IT сектора в редиците си. В по-голямата си част той се обедини около нов кандидат - БРАИТ.
  • Традиционните работодателски организации се опитват с всички сили да не го допуснат сред национално представените сдружения
  • Комисията в социалното министерство трябва да реши скоро с кои работодателски организации ще преговаря държавата

Ако една ниша стои празна, някой предприемач със сигурност ще се пробва да я заеме. В сходен сюжет сега технологичните фирми потърсиха начин да заявят пред управляващите позицията си и да търсят по-добра среда за бизнеса си. Дотук пет работодателски организации са на това поле, но дали заради близост до властта, криви битки в историята си или просто заради различен фокус и профил на компаниите членки, един сегмент стои без официален глас. Така се появи Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии" - БРАИТ. Но всички ветерани й обявиха война. А държавата, вероятно колебаеща се коя страна да заеме, засега отложи решението си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    bramasole avatar :-|
    bramasole

    Не съм против новата работодателска организация. Имам против тя да се ползва с някакви протекции, ако не отговаря на законовите изисквания. В случая с БРАИТ, според мене, не е най-важно дали са изпълнени количествените критерии. Важно е дали от БРАИТ са спазили закона при регистрацията. Чета, че БРАИТ се е регистрирала през 2019 г. в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а не в СГС. Но асоциацията трябва да има статут на ЮЛ, придобит по реда на чл.49 КТ, а не на друго основание. За мене това е проблем - неспазването на закона. И тъй като този проблем се коментира от доста време, нормално е представители на БРАИТ да го изяснят с показване на нужната регистрация.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход