Липсват ми колегите, общуването, пътуването...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
В офиса или от вкъщи - как ще работим занапред?

Липсват ми колегите, общуването, пътуването...

Липсват ми колегите, общуването, пътуването...

Професионалисти от различни сфери разказват личния си опит с отдалечената работа и с какво за тях е важен офисът

5112 прочитания

Калина Йорданова, директор комуникации и CSR за региона Евразия в Renault Nissan, базирана в Париж, но сега работи дистанционно от София:

Живата връзка с екипа и колегите ми не може да бъде заменена с нищо


От 30 октомври, когато във Франция бяха обявени нови по-строги мерки, правилото е 100% работа от вкъщи за всички служители на компанията, чиято работа го позволява. От самото начало на извънредната ситуация здравето на служителите е приоритет номер едно за всички подразделения на Groupe Renault и поради тази причина мерките, които се прилагат, са дори по-стриктни от действащите за съответните държави. През лятото, когато повечето компании възстановиха работата в офисите си, ние работехме в хибриден модел (2 дни в офиса и 3 дистанционно), за да се осигури максимална дистанция, а оттам и минимален риск за разпространение на вируса.

Още от първата вълна през март ни беше дадена възможност да работим от мястото, което ни осигурява максимален комфорт и спокойствие. Това често е свързано с възможността да си близо до семейството си, както и извън големите градове, където се концентрира големият брой болни. При въвеждането на новите по-строги мерки през октомври бях в София по случайност за кратка ваканция. Решението да остана и да работя оттук за периода, в който отново се ограничава достъпът до офиса, беше очевидно. За мен времето, прекарано "на живо" с екипа ми, е изключително ценно и при първа възможност да се завърнем в офиса ще го направя. Надявам се това да стане през януари.

Служителите на Renault във Франция имаха право на ден или два работа от вкъщи на седмица. В моя случай работата ми, която засяга управлението на широк международен периметър, предполага чести пътувания. Съответно в останалите дни за мен приоритет беше живата връзка с колегите в офиса.

Както споменах, пътуванията бяха неразделна част от работата ми. Два или три пъти месечно, в зависимост от активностите на различните пазари. Няма да крия, че това ми липсва. Пътуванията са много важна част от разбирането ми за "нормален живот" и се надявам да може да се върнем към него възможно най-бързо.

Липсата на личен контакт намалява несъмнено ефективността на работата: информацията, която неформално споделяме, докато пием кафе с колегите, идеите, които се раждат, докато обядваме заедно, или проактивните решения, които могат да бъдат предложени спонтанно, когато просто сме се спрели да поговорим с някого в края на работния ден, не съществуват във виртуалното пространство. От друга страна, работата от вкъщи е по-оптимизирана от гледна точка на време. Служителите не губят време в транспорт до офиса, което за района на Париж средно отнема по час сутрин и още толкова вечер. По-тихата и спокойна обстановка също е позитивен фактор за продуктивността на тези, които не се чувстват добре в по-шумния open-space.

Лично за мен живата връзка с екипа и колегите ми не може да бъде замененa с нищо. В дългосрочен план смятам, че липсата й ще бъде пагубна за чувството на принадлежност на служителите към фирмата, за тяхната мотивация и лоялност, както и за стратегическото развитие на дейността ни.

Смятам, че хибридният вариант е оптималното решение, което постига баланс между бюджетните и времеефективните фактори в полза на home officе-а и възможността за общуваме на живо с колегите и партньорите си, когато сме в офиса.

Често казвам, че едно от най-трудните неща за повечето хората е промяната. Независимо на какво ниво е тя. Била съм част от няколко проекта за трансформация на методите ни на работа и винаги сме срещали този аспект като основен проблем. В този смисъл бях учудена от гъвкавостта, която всички показахме през последните девет месеца. Въпреки че "неизбежността" има главна роля в случая, смятам, че това е един добър урок как единствено приемайки и адаптирайки се към промяната, можем да посрещнем успешно всяко предизвикателство.
Стефан Икога, творчески директор в рекламна агенция Nitram:

Липсва това да споделиш някоя глупост, както се наричат хубавите идеи, в които нямаш смелост да повярваш сам


Намирам се вкъщи. Home office съм. Така сме и цялата фирма. Дизайнерите си взеха компютрите вкъщи, другите си взеха лаптопите и готово. Общо взето, така работим с изключение на много редки и наложителни срещи с клиенти - за презентации основно или снимки. Изборът да работя от вкъщи е мой, но и съвпада с фирмената политика. Решихме го така, защото другото не е приемлив и отговорен вариант нито за хората във фирмата, нито за хората изобщо.

Отговарям пряко за 6-7 души, непряко за всички колеги. Говорим си по телефона, зуум, пишем си. Общуваме така, както общуват повечето хора, които работят от вкъщи в момента. За щастие научили сме се да общуваме на живо много преди да се наложи да общуваме така, та се справяме. Има няколко добавени устройства и програми помежду ни, тук-таме някое "виждаш ли ме", "чуваме ли се", "оп, Митко изчезна от чата".

Много преди пандемията се бяхме разбрали, че всяка седмица можем да си взимаме по един от дните home office. Ще излъжа, ако кажа, че сме си ги взимали всяка седмица. Но и няма да излъжа, ако кажа, че сме си взимали home office, когато е имало нужда - по лични или всякакви причини.

Все така измисляме реклами, все така се справяме добре, но пътят, по който стигаме до същото място, е малко по-различен. Работата с идеите е самостоятелна и колективна едновременно. Идеята винаги хрумва в главата на един, а след споделянето ѝ се доработва, доизмисля и доизпипва от отговорния екип. Сега по-рядко се събираме да "мъдрим" (брейнстормваме), което не е непременно лошо нещо. Липсва и колективната работа в истинския смисъл, защото след срещите в zoom затваряме екраните и работим сами - котките, децата, гаджетата и роднините не се броят. Липсва това да метнеш едно око в компютъра на друг, за да видиш какво прави, да го извикаш, да споделиш някоя глупост, както понякога се наричат хубавите идеи, в които нямаш смелост да повярваш сам.

Изненадващо за мен всичко става много по-подредено. Хората имат списъци със задачи и отговорности, които изпълняват много по-стриктно и бързо, сигурно защото работата и отношенията се оголват до просто работа. И, да работиш добре се превръща в единствения начин да покажеш, че си струваш, че те има, че ти пука.

Неформалното общуване е това, което прави работата по-лека, по-малко работа, от него вадиш ежедневната доза удоволствие от бъбренето за лични неща, в неговите рамки имаш възможност да измрънкаш здравословно, да се похвалиш, да си несигурен. От тази гледна точка това със сигурност липсва. И не е пренебрежимо, но е нещо, без което се справяме все така добре в работата си.

Липсва ми дори това "да видя свят" по път към офиса и обратно. Но и не бих казал, че ми тежи да работя така.

Винаги бих избрал работата в офис. В нормално време home office-ът е лукс, от който бих се възползвал винаги когато имам нужда, когато предпочитам. Сега е единствена опция, ако искаме да сме здрави и отговорни, което пък отнема от "очарованието" му. Когато всичко отново е наред, вероятно ще се върнем в офиса, но с много по-голяма лекота ще оставаме да работим вкъщи понякога, защото си доказахме, че да останеш да работиш вкъщи не е друго име на "платен отпуск".
Данаил Коев, основател на VEDA, счетоводна компания за IT стартъпи:

Имаме пълна свобода кой как да работи, но всички избираме офиса


В момента сме екип от 15 души, работим от собствен офис в Puzl CowOrKing и водим счетоводството на около 150 български и чуждестранни стартъпа.

Аз съм страшно свободолюбив човек с някои радикални възгледи относно личната свобода, които малко или много сме вплели и в културата си на работа във VEDA. Имайки предвид тази пълна свобода на избор, която всеки от екипа има, и виждайки каква е действителната посещаемост на офиса ни, изглежда, че всеки от нас предпочита да работи от офиса пред това да го прави от вкъщи. Изглежда, че причините, конкретно при нашия екип, хората да работят отдалечено са две: мързелът да станеш сутринта, да се подготвиш и т.н., от една страна, както и съчетаване на почивка с работа от разстояние.

Позитивите на работата от вкъщи са нещата, свързани именно с личната свобода. Винаги съм казвал, че класическото "ходене" на работа води до това да започнеш деня си със стрес - ще се стана ли навреме, ще имам ли време да си измия зъбите, ще хвана ли автобуса, как ще ме гледат колегите, когато закъснея, и т.н. Това са някакви микродози стрес, които обаче поемаш ежедневно и с времето се трупат и рано или късно водят до това да намразиш работата си.

Негативите на това да работиш изцяло от вкъщи съвсем не са за подценяване. По време на COVID кризата немалко компании, предимно от IT сектора, намалиха капацитета или изцяло напуснаха офисите си и оставиха служителите си да работят от вкъщи без алтернатива. И докато през лятото това се приемаше добре от хората, защото успяваха да си съчетават home office задълженията си с приятна почивка и работеха от плажове и планински хижи, през зимата, когато ще се наложи да се "затворят" за няколко месеца със семействата си в тесните си апартаменти и да работят от дивани и кухненски столове с тичащи деца около тях, със сигурност ще даде отражение както върху продуктивността, така и върху социалното здраве. Няколко мои приятели вече ми споделят, че сериозно обмислят варианта да напуснат работата си само защото вече нямат офис, откъдето да работят. Смятам, че в това отношение компаниите, които изцяло напуснаха офисите си и не си оставиха никаква опция поне за част от служителите да работят в офис, направиха голяма грешка и тепърва ще изпитват проблеми с кадровата обезпеченост, производителността и мотивацията на служителите.

За щастие до момента не се е наложило на никого от екипа да работи продължително време от вкъщи, но смятам, че определено би се отразило доста тежко на всеки, на когото му се наложи, защото с времето сме си станали наистина много близки и аз лично всяка неделя вече чакам с нетърпение понеделника, за да се видя на живо с колегите си.

Оптималният вариант би бил осигуряване на максимална лична свобода за всеки от екипа да избира как да управлява времето и да приоритизира задачите си.
Васил Далкалъчев, продуктов мениджър в компанията за киберсигурност Venafi:

Продуктивността ми, когато работя от вкъщи, е изстреляна в небето


Последните две години преди карантината работех два дни от вкъщи, останалите от офиса. При нужда съм работил повече или по-малко от вкъщи. Предпочитам гъвкавия режим, при който не се налагат изисквания кога и откъде да работя.

Позитивите на работата от вкъщи са, че не губиш време в път - при мен това са средно 40 минути в една посока, или 11 дни на година. Не губиш време в излишни нерви относно чужди шофьорски умения и не се налага да се съобразяваш със задръствания. Няма колеги, които да шумят. При нужда можеш да поспиш за кратко в собственото си легло или да свършиш домакинска работа, за да се разсееш. В моя случай не се налага и да заключиш кучето си или да се чудиш какво ще изяде този път.

Негативите са в недостатъчния социален контакт. Не че някой може да го измери, но просто не стига. Липсва разнообразие - въпросните задръствания и некадърни шофьори започват да ти се струват като симпатично разнообразие, когато ги няма. Движението като цяло намалява, закуската и обядът се сливат, почивките стават нещо относително.

Продуктивността ми, когато работя от вкъщи, е изстреляна в небето. Всеки път когато работя от вкъщи, работя повече, отколкото от офиса. Основната причина е "социалният натиск" да докажа, че работата от вкъщи е успешен експеримент, както и липсата на разсейване.

Оптималният вариант би бил два до три дни от седмицата с физически социален контакт, като офисът да е на 20-30 минути пеша. Споделеното работно пространство също е чудесна опция.

Лично аз се радвам, че мога да работя от вкъщи, и то в контекст, който не ме задължава да се обяснявам защо. Това е много силен момент. Реално така и ми стартира кариерата 2004 - нямаше място за мен в офиса и три месеца бръмчах от вкъщи.

Негативната част в моя случай винаги ще бъде свързана с липсата на разнообразие, въпреки че пътуванията дълго време бяха нещо дразнещо - не е готино да се "гушкаш" с други в метрото или да набиваш спирачки заради поредния неориентиран шофьор. Но в един момент и те стават нещо симпатично.
Ивайло Пировски, ръководител направление "Временна заетост и аутсорсинг" в HR компанията Easy Consult:

Натоварва ме, когато около мен стане прекалено тихо


Предпочитам да работя от офиса. Комуникацията лице в лице с хората от моя екип заема централно място в работата ми. Трябва да се отчете и фактът, че условията вкъщи са далеч от най-оптималните за фокусирана работа. Преди пандемията работех от вкъщи може би около ден, два на месец. Сега работя от вкъщи два или три дни в седмицата.

В моята работа забелязвам повече негативи на работата от дома. Невинаги успявам да се свържа с хората, от които имам нужда, дори от моя екип, за да завърша набелязаните задачи за деня. Липсата на пряк контакт налага постоянно организиране на видеоразговори или разговори по телефон, дори за най-дребни неща от ежедневието. Като цяло хората са принудени да прекарват все повече време пред екрана на телефона и компютъра, което със сигурност има своето отражение.

Определено изпитвам затруднения в работата си поради липсата на физически и социален контакт. Няма да изненадам никого, като кажа, че физическият контакт не може да бъде заменен. Дистанционната комуникация е много по-стерилна и лишена от нюанси. Също така дистанционното управление на екипи изисква доста повече усилия и координация.

Аз съм екстроверт и работата от вкъщи започва да ми действа негативно, ако се случи да прекарам повече от три последователни дни у дома. Има моменти, в които просто усещам, че около мен става прекалено тихо, и това ме натоварва.

Ще бъде много жалко, ако не съумеем да използваме момента и да направим задълбочени проучвания относно оптималния вариант на работа за различните типове професии. Тази година ни показа, че е необходимо да сме гъвкави в представите и разбиранията си за работна среда, да обърнем внимание към нуждите на индивида и да мислим все повече ситуационно. Според мен трябва да се търси баланс между работата от разстояние и посещението на офиса, тъй като със сигурност всеки от нас е свидетел и изпитва на гърба си както ползите, така и неудобствата от двата варианта.
Петя Райковска, Head of Global Allocation в дистрибутираната уеб агенция Human Made:

Пандемията ме научи да съм открита, когато имам нужда от помощ

Вкъщи съм от няколко седмици и работя от собственото си бюро, но преди това около месец работих от Лимнос в Гърция, а цялото лято работих от Синеморец.

С ограничението на пътуванията, които бяха съществена част от нормалния ми начин на живот, се наложи да се приспособя към това да съм на едно място за по-дълго време и с изолацията, която реално можех да преодолявам по различни начини преди пандемията - с работа от coworking spaces, кафета, работни пътувания за срещи с колеги и приятели. Основното ограничение е, че се виждам много по-малко с колегите си лично, което винаги е било в основата на стратегията на компанията ни за успешна работа заедно - срещи очи в очи веднъж на няколко месеца.

Аз работя чудесно под стрес. Пандемията ме научи да не приемам това за нормално, да съм открита, когато имам нужда от помощ, и безкомпромисна по отношение на личното си здраве. Когато работиш в дистрибутирана компания по подразбиране работното ти време е "гъвкаво". За мен това дълги години означаваше, освен че мога да изляза по средата на деня за няколко часа, и че трябва да съм на разположение винаги, когато някой има нужда от мен.

Пътувах много често - няколко пъти месечно, понякога и за дълги периоди. От една страна, по работа, от друга страна, просто защото нямам ограничение откъде да работя, което позволява да се съчетава полезното с приятното. Често с колеги и други приятели, които работят отдалечено, се събирахме за няколко седмици някъде по света. Това беше и един от основните ни начини да се справяме със самотата от изолацията на дистрибутираната работа. Но за мен пандемията се случи в момент, когато бях започнала да усещам и истинско напрежение от нуждата да пътувам често и дори бях облекчена, че тази свобода ми беше отнета за известно време и се принудих да си почина. Естествено не предполагах, че нещата ще добият този мащаб и толкова месеци по-късно все още няма да се вижда изход.

Колегите и приятелите ми ми липсват, липсата на директен контакт между нас определено се отразява на работата на всички ни и тъй като няма яснота кога нещата ще се нормализират, се налага да мислим за заместители на смисления човешки контакт на живо.

Веднъж годишно цялата компания се събираше за седмица на различно място в света. Ние оперираме в три региона, така че за много от нас това винаги беше дълго пътуване, но седмицата, прекарана заедно, ни позволяваше и да поработим, и да се позабавляваме заедно, да попътуваме, да приключенстваме. На новите хора да се запознаят с компанията, да покажат кои са. За всички ни този ритрийт е изключително важен, защото създава основата на бъдещите ти отношения с всички колеги.

Извън това различните екипи по дисциплини се събираха веднъж на три месеца, а покрай клиентски проекти, за които пичвахме на живо, хора от различни региони се срещаха, за да представят компанията заедно.

Ние имаме и много силна свързаност с общностите около WordPress и много от нас допринасят за развитието на проекта. Виждахме се често около конференциите, свързани със софтуера, на различни места по света.

Извън това имахме и организирани онлайн срещи - на всеки две седмици имаме голяма онлайн среща на целия екип, на която новите хора се представят и има различни ice breaking дейности, чрез които всички взимат участие.

Имаме и месечен подкаст, където гостуват различни хора от компанията, за да разказват за себе си, както и месечни town halls - срещи, на които колегите задават въпроси на мениджмънта на компанията.

Опитваме се да компенсираме срещите на живо с онлайн алтернативи, но натрупаната умора от стоене пред екран не е за подценяване и е важно да се намери добър баланс и участието в тези активности да е избираемо, така че хората да могат да почиват.

Основното, което се опитахме да направим едни за други на работа, е да си дадем увереност, че ще се подкрепяме през каквото и да трябва да минем. Не се опитваме да слагаме розови очила и да минаваме с номера "е какво толкова, нали имаме работа, това е най-важното". Изолацията и ситуациите в някои държави са изключително сериозни. Най-важното нещо за нас беше всеки да знае, че може да е откровен както за физическото, така и за психическото си състояние. Мисля, че заявяването на това от самото начало успокои всички значително и ни накара да сме по-внимателни и по-разбиращи колегите си.
Маруш Денчев, мениджър разработка на софтуер в AIOPSGROUP:

Вкъщи работните проблеми стават и проблеми на жена ми


Предпочитам да работя в офисна среда. Дори да не е типичният офис, то поне да е друго помещение, различно от вкъщи. През годините съм достигнал до извода, че работата в офис е най-подходяща за мен. На път за работа, било то с градски транспорт или личен автомобил, мога да се пренастроя на работна вълна и когато вляза в офиса, взимам кафе и съм готов за каквото и да предстои. На път за вкъщи мога да се отърся от работните проблеми и да не ги прехвърлям към семейството.

Хората сме адаптивни създания и рано или късно свикваме с всичко. Един голям позитив за мен е, че макар да имаме пак много срещи, те са доста по-организирани и не се губи време в мъкнене между конферентни зали. Голям негатив е, че екипната спойка се губи. Един екип има нужда от разговори на всякакви теми - някой майтап да каже, някой да се оплаче от нещо и да получи съвет, дори да е глупав. В електронна среда разговорите са доста делови и сухи.

В "нормални времена" съм имал дълги периоди на работа от вкъщи, тъй като работех на свободна практика, но дори и тогава в един момент не издържах и си наех офис пространство. В AIOPSGROUP работата от вкъщи винаги е била опция и съм се възползвал при нужда - ако съм леко болен и не искам да заразявам колегите, ако детето ми е болно и трябва някой да се грижи за него. Стремял съм се да не злоупотребявам, тъй като най-вече страда работният ми процес и рано или късно несвършената работа пак ще дойде на моя гръб.

Определено усещам психологическа тежест. Разсейвам се по-лесно и се налага да полагам по-голямо усилие да съм концентриран в работния процес. С течение на времето това оказва все по-голям психологически натиск върху мен. Най-лесният механизъм за справяне със стреса за мен е храната и това пък довежда до други проблеми. Няма го и този буфер между края на работния ден и започването на семейните ангажименти и понякога работните проблеми изведнъж стават проблеми и на жена ми.

Макар да предпочитам работата в офис, трябва да съм реалист - все повече ще се налага работата от вкъщи. За мен оптималният вариант би бил отдалечена работа, но с възможност да се събира целият екип в офис поне един ден от седмицата.
Деян Михайлов, управител на аутсорсинг компанията "Велосити венчърс" и научен сътрудник в Max Planck Institute for Gravitational Physics:

Социалната роля на офиса е орязана и това пречи на продуктивността


От средата на март всички в института работим от вкъщи. Това се отразява на работната комуникация, орязва и социалната роля на офиса. От другата гледна точка - тази на мениджър, е още по-трудно да се придържаш към нормалния ритъм на работа. Продуктивността намалява, често работата напредва по-бавно, отколкото очакваме, но това са външните условия, в които сме поставени - не можем да се върнем в офиса.

Ако човек работи сам по проект, разбирам как продуктивността може да не намалее в тази обстановка. Когато обаче са повече хора, в екип, тя неминуемо пада, защото не работиш близо до колегите си и в най-добрия случай те са на един разговор разстояние.

Оптималното решение според мен би било служителите да прекарват част от времето в офиса и част от времето вкъщи. Но работата заедно в офиса се оказва незаменима от разговори и онлайн срещи.

Проблемът не е когато част от хората работят от вкъщи. Проблемите се появяват, когато всички работят от вкъщи за продължителен период. Моята компания не е толкова голяма, че това да е проблем, и можем да стигнем до консенсус. Но 100% работа от вкъщи едва ли би била най-доброто решение.

От гледната точка на научен сътрудник моята работа се състои в това да обсъждам нови идеи с моите колеги. Сега липсва социалната комуникация, а това е много важно. Когато интервюираме кандидати, не е случайно, че търсим не само компетентни служители, но и добри попълнения в екипа.
Елена Маринова, президент на "Мусала Софт":

Физическите места ще продължават да имат своята роля


В момента на обявяване на извънредното положение, над 95% от хората в Мусала Софт преминаха към работа от вкъщи за един работен ден и без загуба на продуктивност. Останалите го направиха в рамките на няколко дни, които бяха нужни за реорганизация при някои от клиентите ни. В следващите месеци и досега, продуктивността не се повлия.

Най-добрият краен измерител за продуктивността са корпоративните резултати. Имаме нови клиенти, разширени екипи по текущи проекти и отваряне на нови технологични направления с настоящи партньори. Първото полугодие на 2020 г. е с най-добри финансови показатели в 20-годишната история на компанията и с 45% ръст на приходите спрямо същия период на 2019 г. Очакваме да приключим финансово годината с над 20% ръст.

Преструктурирахме офисите си и въведохме процедури за безопасна и спокойна работа на хората ни, които желаят да работят в 4-те ни офиса София, Скопие, Русе, Бургас. Поставяме на първо място сигурността на служителите си. Физическите ни офиси остават - използвахме времето тези няколко месеца да ги освежим, адаптирахме ги към противоепидемиологични мерки и всеки един колега винаги е добре дошъл. Физическите места ще продължат да имат своята роля в изграждането и развитието на фирмените ценности, култура, обмен, но ще преживеят трансформация.

Още от първия ден предприехме инициативи с основна цел баланс в организиране на работно и лично време и пространство. Наясно сме, че работата от вкъщи е различна за всеки - малко или голямо семейство и търсене на уединено кътче за работа, наличие на малки деца, тийнейджъри.Когато и бюрото с компютър, и шалтето за спорт, и мястото за хранене и почивка са ти на едно място, определено е майсторство, да се балансира. В периода на изолация организирахме различни инициативи, които спомагаха за този баланс - спорт, четене на приказки за деца, ежедневен мусаленски бюлетин с идеи за запълване на свободното време - рецепти, онлайн културни събития, концерти и т.н.

Наясно сме, че дистанционната работа поставя нови предизвикателства пред въвеждането и интегрирането на нови служители, Имаме добре структурирана политика за onboarding, която също трансформирахме и ще продължим да адаптираме в контекста на "работа отвсякъде".

До началото на 2020 имаше два доста ясно разграничими типа структури - такива, които работят от физически офиси и мрежи от професионалисти. Първите през последните години, в зависимост от възможностите си, започнаха да огъвкавяват модела си с работа от вкъщи, привличане на хора от локации, различни от тези, в които имат офиси и т.н. Вървеше се към приближаване на двата модела. Пандемията доведе до масово преминаване към дистанционна работа, с което по един или друг начин се справиха почти всички в нашия бранш и сега балансът е силно изместен към "работа от вкъщи", което ще бъде "нормалното" и в България поне до края на тази зима. Средносрочната ми прогноза е за баланс в хибриден модел.
Трифон Трифонов, специалист по дигитален маркетинг и оптимизация на сайтове:

Не чувствам хора от екипа толкова близки, както когато работихме заедно в офиса


Без причина никога не съм работил хоум офис. До момента тези причини са били свързани с ремонт на офиса и някои лични ангажименти. Не повече от 2 до 3 дни месечно. В момента е обратното - работата от офис ми се свежда до няколко дни месечно заради срещи.

Мои познати намират хоум офиса за по-малко стресиращ и по-малко ангажиращ. За мен обаче физическата дистанция често е свързана и със социална такава, а липсата на контакти не се отразява добре психически.

Много по-трудно ми е, без да имам физически контакт с колегите. Не само работната комуникация бележи спад, но и разговорите на лични теми оредяха доста. Екипната работа за мен страда доста, а и не чувствам някои хора от екипа толкова близки, колкото когато работехме заедно в офиса.

Спад в продуктивността също има. За мен психическата нагласа влияе пряко на продуктивността, а вкъщи не всеки път е възможно да се настроиш за работа. Друга причина да спада продуктивността е подсъзнателното чувство, че не напускаш офиса заради факта, че той е на крачка от обичайното ти място за почивка.

За мен оптималният вариант е работа от офис с един ден седмично хоум офис (петък например) или ограничен брой дни, които можеш да заявиш предварително, останалото - в офис.
Десислава Мирославова, HR експерт в дигиталната агенция Stan Vision:

Усещам психологическа тежест от липсата на контакт с колегите


За мое съжаление да, работя от вкъщи. Предпочитам социалния контакт. Самата ми работа е свързана с това да съм покрай хора, да провеждам интервюта. По-малко продуктивни сме, липсват резултати за количество време. Усещам и психологическа тежест от липсата на социален контакт с колегите.

Вкъщи се разсейваш покрай всички ангажименти. Самото работно време става променливо, което е проблем при налични крайни срокове.

Голяма част от практиката в сферата на набирането на персонал минава през телефона. Последващите интервюта са по-трудни, когато са онлайн, а не на живо, но много често има хора, които и по принцип работят само отдалечено и е по-лесно за тях.

С екипа ми се занимаваме с внедряване на VR технологии в HR процеса, който да направи виртуалното подбиране на служители по-близо до реалните интервюта. Работата без да имаш близка и постоянна комуникация с колегите обаче прави подобни иновативни проекти много по-трудни за реализиране.

Мненията събраха Йоан Запрянов, Сирма Пенкова, Зорница Стоилова

Калина Йорданова, директор комуникации и CSR за региона Евразия в Renault Nissan, базирана в Париж, но сега работи дистанционно от София:

Живата връзка с екипа и колегите ми не може да бъде заменена с нищо


От 30 октомври, когато във Франция бяха обявени нови по-строги мерки, правилото е 100% работа от вкъщи за всички служители на компанията, чиято работа го позволява. От самото начало на извънредната ситуация здравето на служителите е приоритет номер едно за всички подразделения на Groupe Renault и поради тази причина мерките, които се прилагат, са дори по-стриктни от действащите за съответните държави. През лятото, когато повечето компании възстановиха работата в офисите си, ние работехме в хибриден модел (2 дни в офиса и 3 дистанционно), за да се осигури максимална дистанция, а оттам и минимален риск за разпространение на вируса.

Още от първата вълна през март ни беше дадена възможност да работим от мястото, което ни осигурява максимален комфорт и спокойствие. Това често е свързано с възможността да си близо до семейството си, както и извън големите градове, където се концентрира големият брой болни. При въвеждането на новите по-строги мерки през октомври бях в София по случайност за кратка ваканция. Решението да остана и да работя оттук за периода, в който отново се ограничава достъпът до офиса, беше очевидно. За мен времето, прекарано "на живо" с екипа ми, е изключително ценно и при първа възможност да се завърнем в офиса ще го направя. Надявам се това да стане през януари.

Служителите на Renault във Франция имаха право на ден или два работа от вкъщи на седмица. В моя случай работата ми, която засяга управлението на широк международен периметър, предполага чести пътувания. Съответно в останалите дни за мен приоритет беше живата връзка с колегите в офиса.

Както споменах, пътуванията бяха неразделна част от работата ми. Два или три пъти месечно, в зависимост от активностите на различните пазари. Няма да крия, че това ми липсва. Пътуванията са много важна част от разбирането ми за "нормален живот" и се надявам да може да се върнем към него възможно най-бързо.

Липсата на личен контакт намалява несъмнено ефективността на работата: информацията, която неформално споделяме, докато пием кафе с колегите, идеите, които се раждат, докато обядваме заедно, или проактивните решения, които могат да бъдат предложени спонтанно, когато просто сме се спрели да поговорим с някого в края на работния ден, не съществуват във виртуалното пространство. От друга страна, работата от вкъщи е по-оптимизирана от гледна точка на време. Служителите не губят време в транспорт до офиса, което за района на Париж средно отнема по час сутрин и още толкова вечер. По-тихата и спокойна обстановка също е позитивен фактор за продуктивността на тези, които не се чувстват добре в по-шумния open-space.

Лично за мен живата връзка с екипа и колегите ми не може да бъде замененa с нищо. В дългосрочен план смятам, че липсата й ще бъде пагубна за чувството на принадлежност на служителите към фирмата, за тяхната мотивация и лоялност, както и за стратегическото развитие на дейността ни.

Смятам, че хибридният вариант е оптималното решение, което постига баланс между бюджетните и времеефективните фактори в полза на home officе-а и възможността за общуваме на живо с колегите и партньорите си, когато сме в офиса.

Често казвам, че едно от най-трудните неща за повечето хората е промяната. Независимо на какво ниво е тя. Била съм част от няколко проекта за трансформация на методите ни на работа и винаги сме срещали този аспект като основен проблем. В този смисъл бях учудена от гъвкавостта, която всички показахме през последните девет месеца. Въпреки че "неизбежността" има главна роля в случая, смятам, че това е един добър урок как единствено приемайки и адаптирайки се към промяната, можем да посрещнем успешно всяко предизвикателство.
Стефан Икога, творчески директор в рекламна агенция Nitram:

Липсва това да споделиш някоя глупост, както се наричат хубавите идеи, в които нямаш смелост да повярваш сам


Намирам се вкъщи. Home office съм. Така сме и цялата фирма. Дизайнерите си взеха компютрите вкъщи, другите си взеха лаптопите и готово. Общо взето, така работим с изключение на много редки и наложителни срещи с клиенти - за презентации основно или снимки. Изборът да работя от вкъщи е мой, но и съвпада с фирмената политика. Решихме го така, защото другото не е приемлив и отговорен вариант нито за хората във фирмата, нито за хората изобщо.

Отговарям пряко за 6-7 души, непряко за всички колеги. Говорим си по телефона, зуум, пишем си. Общуваме така, както общуват повечето хора, които работят от вкъщи в момента. За щастие научили сме се да общуваме на живо много преди да се наложи да общуваме така, та се справяме. Има няколко добавени устройства и програми помежду ни, тук-таме някое "виждаш ли ме", "чуваме ли се", "оп, Митко изчезна от чата".

Много преди пандемията се бяхме разбрали, че всяка седмица можем да си взимаме по един от дните home office. Ще излъжа, ако кажа, че сме си ги взимали всяка седмица. Но и няма да излъжа, ако кажа, че сме си взимали home office, когато е имало нужда - по лични или всякакви причини.

Все така измисляме реклами, все така се справяме добре, но пътят, по който стигаме до същото място, е малко по-различен. Работата с идеите е самостоятелна и колективна едновременно. Идеята винаги хрумва в главата на един, а след споделянето ѝ се доработва, доизмисля и доизпипва от отговорния екип. Сега по-рядко се събираме да "мъдрим" (брейнстормваме), което не е непременно лошо нещо. Липсва и колективната работа в истинския смисъл, защото след срещите в zoom затваряме екраните и работим сами - котките, децата, гаджетата и роднините не се броят. Липсва това да метнеш едно око в компютъра на друг, за да видиш какво прави, да го извикаш, да споделиш някоя глупост, както понякога се наричат хубавите идеи, в които нямаш смелост да повярваш сам.

Изненадващо за мен всичко става много по-подредено. Хората имат списъци със задачи и отговорности, които изпълняват много по-стриктно и бързо, сигурно защото работата и отношенията се оголват до просто работа. И, да работиш добре се превръща в единствения начин да покажеш, че си струваш, че те има, че ти пука.

Неформалното общуване е това, което прави работата по-лека, по-малко работа, от него вадиш ежедневната доза удоволствие от бъбренето за лични неща, в неговите рамки имаш възможност да измрънкаш здравословно, да се похвалиш, да си несигурен. От тази гледна точка това със сигурност липсва. И не е пренебрежимо, но е нещо, без което се справяме все така добре в работата си.

Липсва ми дори това "да видя свят" по път към офиса и обратно. Но и не бих казал, че ми тежи да работя така.

Винаги бих избрал работата в офис. В нормално време home office-ът е лукс, от който бих се възползвал винаги когато имам нужда, когато предпочитам. Сега е единствена опция, ако искаме да сме здрави и отговорни, което пък отнема от "очарованието" му. Когато всичко отново е наред, вероятно ще се върнем в офиса, но с много по-голяма лекота ще оставаме да работим вкъщи понякога, защото си доказахме, че да останеш да работиш вкъщи не е друго име на "платен отпуск".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK