Липсват ми колегите, общуването, пътуването...

Професионалисти от различни сфери разказват личния си опит с отдалечената работа и с какво за тях е важен офисът

Калина Йорданова, директор комуникации и CSR за региона Евразия в Renault Nissan, базирана в Париж, но сега работи дистанционно от София:

Живата връзка с екипа и колегите ми не може да бъде заменена с нищо


От 30 октомври, когато във Франция бяха обявени нови по-строги мерки, правилото е 100% работа от вкъщи за всички служители на компанията, чиято работа го позволява. От самото начало на извънредната ситуация здравето на служителите е приоритет номер едно за всички подразделения на Groupe Renault и поради тази причина мерките, които се прилагат, са дори по-стриктни от действащите за съответните държави. През лятото, когато повечето компании възстановиха работата в офисите си, ние работехме в хибриден модел (2 дни в офиса и 3 дистанционно), за да се осигури максимална дистанция, а оттам и минимален риск за разпространение на вируса.

Още от първата вълна през март ни беше дадена възможност да работим от мястото, което ни осигурява максимален комфорт и спокойствие. Това често е свързано с възможността да си близо до семейството си, както и извън големите градове, където се концентрира големият брой болни. При въвеждането на новите по-строги мерки през октомври бях в София по случайност за кратка ваканция. Решението да остана и да работя оттук за периода, в който отново се ограничава достъпът до офиса, беше очевидно. За мен времето, прекарано "на живо" с екипа ми, е изключително ценно и при първа възможност да се завърнем в офиса ще го направя. Надявам се това да стане през януари.

Служителите на Renault във Франция имаха право на ден или два работа от вкъщи на седмица. В моя случай работата ми, която засяга управлението на широк международен периметър, предполага чести пътувания. Съответно в останалите дни за мен приоритет беше живата връзка с колегите в офиса.

Както споменах, пътуванията бяха неразделна част от работата ми. Два или три пъти месечно, в зависимост от активностите на различните пазари. Няма да крия, че това ми липсва. Пътуванията са много важна част от разбирането ми за "нормален живот" и се надявам да може да се върнем към него възможно най-бързо.

Липсата на личен контакт намалява несъмнено ефективността на работата: информацията, която неформално споделяме, докато пием кафе с колегите, идеите, които се раждат, докато обядваме заедно, или проактивните решения, които могат да бъдат предложени спонтанно, когато просто сме се спрели да поговорим с някого в края на работния ден, не съществуват във виртуалното пространство. От друга страна, работата от вкъщи е по-оптимизирана от гледна точка на време. Служителите не губят време в транспорт до офиса, което за района на Париж средно отнема по час сутрин и още толкова вечер. По-тихата и спокойна обстановка също е позитивен фактор за продуктивността на тези, които не се чувстват добре в по-шумния open-space.

Лично за мен живата връзка с екипа и колегите ми не може да бъде замененa с нищо. В дългосрочен план смятам, че липсата й ще бъде пагубна за чувството на принадлежност на служителите към фирмата, за тяхната мотивация и лоялност, както и за стратегическото развитие на дейността ни.

Смятам, че хибридният вариант е оптималното решение, което постига баланс между бюджетните и времеефективните фактори в полза на home officе-а и възможността за общуваме на живо с колегите и партньорите си, когато сме в офиса.

Често казвам, че едно от най-трудните неща за повечето хората е промяната. Независимо на какво ниво е тя. Била съм част от няколко проекта за трансформация на методите ни на работа и винаги сме срещали този аспект като основен проблем. В този смисъл бях учудена от гъвкавостта, която всички показахме през последните девет месеца. Въпреки че "неизбежността" има главна роля в случая, смятам, че това е един добър урок как единствено приемайки и адаптирайки се към промяната, можем да посрещнем успешно всяко предизвикателство.
Стефан Икога, творчески директор в рекламна агенция Nitram:

Липсва това да споделиш някоя глупост, както се наричат хубавите идеи, в които нямаш смелост да повярваш сам


Намирам се вкъщи. Home office съм. Така сме и цялата фирма. Дизайнерите си взеха компютрите вкъщи, другите си взеха лаптопите и готово. Общо взето, така работим с изключение на много редки и наложителни срещи с клиенти - за презентации основно или снимки. Изборът да работя от вкъщи е мой, но и съвпада с фирмената политика. Решихме го така, защото другото не е приемлив и отговорен вариант нито за хората във фирмата, нито за хората изобщо.

Отговарям пряко за 6-7 души, непряко за всички колеги. Говорим си по телефона, зуум, пишем си. Общуваме така, както общуват повечето хора, които работят от вкъщи в момента. За щастие научили сме се да общуваме на живо много преди да се наложи да общуваме така, та се справяме. Има няколко добавени устройства и програми помежду ни, тук-таме някое "виждаш ли ме", "чуваме ли се", "оп, Митко изчезна от чата".

Много преди пандемията се бяхме разбрали, че всяка седмица можем да си взимаме по един от дните home office. Ще излъжа, ако кажа, че сме си ги взимали всяка седмица. Но и няма да излъжа, ако кажа, че сме си взимали home office, когато е имало нужда - по лични или всякакви причини.

Все така измисляме реклами, все така се справяме добре, но пътят, по който стигаме до същото място, е малко по-различен. Работата с идеите е самостоятелна и колективна едновременно. Идеята винаги хрумва в главата на един, а след споделянето ѝ се доработва, доизмисля и доизпипва от отговорния екип. Сега по-рядко се събираме да "мъдрим" (брейнстормваме), което не е непременно лошо нещо. Липсва и колективната работа в истинския смисъл, защото след срещите в zoom затваряме екраните и работим сами - котките, децата, гаджетата и роднините не се броят. Липсва това да метнеш едно око в компютъра на друг, за да видиш какво прави, да го извикаш, да споделиш някоя глупост, както понякога се наричат хубавите идеи, в които нямаш смелост да повярваш сам.

Изненадващо за мен всичко става много по-подредено. Хората имат списъци със задачи и отговорности, които изпълняват много по-стриктно и бързо, сигурно защото работата и отношенията се оголват до просто работа. И, да работиш добре се превръща в единствения начин да покажеш, че си струваш, че те има, че ти пука.

Неформалното общуване е това, което прави работата по-лека, по-малко работа, от него вадиш ежедневната доза удоволствие от бъбренето за лични неща, в неговите рамки имаш възможност да измрънкаш здравословно, да се похвалиш, да си несигурен. От тази гледна точка това със сигурност липсва. И не е пренебрежимо, но е нещо, без което се справяме все така добре в работата си.

Липсва ми дори това "да видя свят" по път към офиса и обратно. Но и не бих казал, че ми тежи да работя така.

Винаги бих избрал работата в офис. В нормално време home office-ът е лукс, от който бих се възползвал винаги когато имам нужда, когато предпочитам. Сега е единствена опция, ако искаме да сме здрави и отговорни, което пък отнема от "очарованието" му. Когато всичко отново е наред, вероятно ще се върнем в офиса, но с много по-голяма лекота ще оставаме да работим вкъщи понякога, защото си доказахме, че да останеш да работиш вкъщи не е друго име на "платен отпуск".

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове