Да не вдигнеш телефона на шефа? Може
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да не вдигнеш телефона на шефа? Може

Да не вдигнеш телефона на шефа? Може

ЕП настоява за директива как да се "изключиш" от работата в извънработно време. В България този феномен все още е слабо познат

Румяна Гочева, Мирела Веселинова
5357 прочитания

© Shutterstock


Темата накратко
  • Във все повече страни и във все повече бизнеси културата "винаги на линия" се превръща от изключение в норма.
  • Европарламентът призова за специална директива за правото на изключване от работа.
  • В България този диалог дори не е започнал.

Таня работи от 10 години в спедиторския бизнес и организира маршрутите на камиони за доставка на различни стоки из цяла Европа - платове, обувки и дори мебели. Нейният приятел Владимир работи в кол център, където обслужва клиенти от Франция. Заради пандемията и двамата работят от вкъщи на 8-часов работен ден, но приликите в графика им свършват дотук.

Когато Владимир затваря компютъра си в 18 часа, на Таня й се налага да проведе още няколко разговора, а после - ако е необходимо, да промени маршрута на камионите и да се увери, че разполагат с всички документи за безпроблемно преминаване на границите. Шефът й често се обажда след работно време, за да я подсети на следващия ден да звънне на още няколко фирми - потенциални клиенти.

Таня признава, че често пъти се чувства преуморена и не смогва да отдели достатъчно време за личните си ангажименти, макар да работи от дома. Владимир няма такива проблеми - в неговата фирма има специално разработен софтуер, който измерва времето, прекарано онлайн, приетите обаждания, тяхната продължителност и почивките, които той прави през деня. И дума не може да става някой от компанията да му се обади след края на работния ден. Дори напротив - насърчава се стриктното спазване на осем часа труд и не се гледа с добро око, ако останеш и с минута повече.

Възможността да се откъснеш от работа след края на работното време, да затвориш компютъра и да не отговаряш на служебни обаждания става все по-сериозна тема, независимо дали става дума за работа от вкъщи или в офиса. Във все повече страни и във все повече бизнеси културата "винаги на линия" се превръща от изключение в норма. Това води до фактическо нарушаване на правото на почивка и до незаплатен извънреден труд, преумора, психически проблеми като тревожност и депресия, нарушен социален и личен живот.

Проблемът придоби особено сериозни параметри по време на пандемията, когато хората масово започнаха да преминават на работа от разстояние. От една страна работата в режим на хоум офис сама по себе си води до заличаване на границата между личния и професионалния живот, а и до ново засилване на зависимостта от електронните средства за комуникация.

Проучванията на Eurofound (Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд) показват, че за хората, които работят редовно от дома си, е повече от два пъти по-вероятно да надхвърлят максимума от 48 работни часа седмично в сравнение с тези, които работят в офиса. Близо една четвърт от служителите в режим на хоум офис (24%) съобщават, че работят в свободното си време всеки ден или няколко пъти в седмицата срещу 6% от работещите извън дома.

Често срещано погрешно схващане е, че по-продължителната работа означава по-добри резултати. Всъщност все повече изследвания показват, че резултатът от по-дългото работно време значително намалява производителността на труда.

Европарламентът предлага решение

Близо година след началото на пандемията проблемът за изключването от работа влезе и в дневния ред на Европейския парламент. В средата на януари евродепутатите гласуваха резолюция, с която призоваха да се приеме директива за правото на откъсване от работна среда на работещите, които използват "цифрови инструменти" за служебни цели - компютри, таблети и други смарт устройства.

Това означава забрана за работодателите да осъществяват каквато и да било комуникация със служителите по работа - да се обаждат по телефона, да изпращат имейли или друг вид съобщения в извънработно време (след работа, през уикенда, по време на отпуск и празници - бел.ред.).

Тоест работниците да могат да изключат компютъра и телефона, без да се опасяват от негативни последици. В проекта за европейска директива относно правото на откъсване от работната среда се изброяват няколко вида конкретни мерки, които държавите трябва да предприемат, за да гарантират това право:

  • практически разпоредби за изключването на компютри и телефони за служебни цели, включително всички свързани с работата инструменти за мониторинг;
  • адекватна система за измерване на работното време;
  • изрично предвиждане на възможност правото на изключване да се отменя само при извънредни обстоятелства. Това трябва да става с писмени мотиви от работодателя до всеки засегнат работник и да се обезщетява по специални критерии;
  • мерки за защита на работниците от различни форми на дискриминация, уволнение и други негативни последици за работници, които са упражнили или са се опитали да упражнят правото си на откъсване от работната среда, включително и право на обезщетение в такива случаи;
  • при съдебни дела срещу уволнение или друго неблагоприятно третиране заради позоваване на правото на откъсване от работа върху работодателя да пада тежестта на доказване, че това не е така;
  • мерки за повишаване на осведомеността по тези въпроси, включително за здравето и безопасността на работниците и психосоциалните рискове от работата "без изключване" и др.

В България няма визия

България не прави изключение от общите тенденции, макар че по правило у нас те закъсняват. Според данните на Eurofound за 2019 г. България оглавява списъка на държавите в ЕС с най-ниски нива на хора, които обикновено работят вкъщи (0.5% от заетите лица). Но опитът на "Капитал" да попита експертите и т. нар. заинтересовани лица за това налагат ли се промени в законодателството и практиките, приключи без особен успех.

Проблемът не се отрича, но все още няма визия за решаването му. Някои продължават да го свеждат само до случаите на дистанционна работа, а други са склонни да виждат вина у работниците, които се съгласяват да се лишават от правата си. Като цяло общото схващане е, че нормативите са ясни, но не се спазват.

"Капитал" поиска от социалното министерство коментар за начина, по който би следвало да се търси решение на проблема в българските условия, предвид и резолюцията и проекта за директива. Отговора ще публикуваме, когато го получим.

Трудът след работно време често пъти не е въпрос на законодателство, смята Ваня Григорова, главен икономист в КТ "Подкрепа". "Работникът е длъжен да бъде на разположение в часовете, в които е на работа. Проблемът обаче е, че той често пъти е склонен да се изтощава и преработва, защото сам се поставя в подчинена ситуация и така се лишава от правото си на лично време", коментира тя пред "Капитал". По думите й в момента има много фирми, които работят с ясни правила и специализиран софтуер за измерване на работното време, който не позволява да довършиш една, две задачи, след като вече си свършил работа.

Трябва да има ясно очертани стъпки как се доказват тези задачи, които от доброволни са се превърнали в доброзорни. Има какво да се развие чисто законодателно, но има и на какво да се стъпи, защото в Кодекса на труда има ясни правила за дистанционната работа.

Ваня Григорова
Ваня Григорова

главен икономист на КТ

"Във Франция всеки опит на някой да се свърже с теб по работа след работното ти време се счита за натиск. У нас обаче не е така - дори след като са приключили, хората продължават да общуват служебно по Viber, Facebook Messenger и по всички възможни канали. На практика всеки, който има телефон може да бъде открит по всяко време и това е проблем, както в частния бизнес, така и в институциите", каза за "Капитал" Тодор Капитанов, експерт по трудово право към КНСБ.

Той дава пример с директор на дирекция във Видин, който получил обаждане от началника си в 1 часа през нощта с указание до началото на следващия работен ден да е приключил дадена процедура. Така, за да свърши задачата, той е трябвало да събуди всички свои колеги. Според Капитанов у нас законодателството е добро, но проверките трябва да са повече, а санкциите - още по-високи.

Справка на Главната инспекция по труда показва, че за миналата година са били установени почти 154 000 нарушения на трудовото законодателство. От тях 73 400 са свързани с работното време, почивките, отпуските и др. "И това са разкритите случаи, представете си колко са останали неразкрити", заяви Капитанов.

"Въпросът с работното време и личното пространство може да се реши на фирмено ниво - както са направили във VW в Германия - там достъпът до служебните пощи се преустановява след края на работния ден и дори и да искаш, не можеш да свършиш нищо до началото на следващия", посочи експертът на КНСБ.

Да се търси баланса, вместо да се залита в крайности

Според Адриан Николов от Института за пазарна икономика това трябва да е ясно регламентирано между работодателя и самите служители.

Доста съм скептичен към подобни опити пазарът на труда да се контролира на толкова микро ниво. Според мен подобна регулация е много трудно приложима. Бюрократът трудно може да обхване всички казуси и мисля, че това е един от минусите на резолюцията.

Адриан Николов
Адриан Николов

икономист в Института за пазарна икономика

Според председателя на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов навлизането на новите технологии е преобразувало традиционните модели на работа.

Резолюцията на ЕП за по-добра работна среда може да постигне това, ако не бъдат заложени прекалено крайни мерки за работодателите. Категоричните забрани и изисквания в трудовото законодателството често пъти водят до много по-сериозни проблеми както за бизнеса, така и за служителите

Цветан Симеонов
Цветан Симеонов

председател на Българската търговско-промишлена палата

Корпоративни адвокати, които се занимават с трудово право, коментират пред "Капитал", че в основата на разрешението на този проблем лежи приемането на адекватна система за отчитане на работното време извън офиса. Не случайно начина за отчитане на работното време е един от задължителните реквизити в споразумението за преминаване към работа от разстояние, както и в заповедта за това при извънредно положение и извънредна епидемична обстановка, коментира адвокат Енчо Динев.

Тъкмо такова решение е приложил работодателят на Владимир от началото на текста. Въпросът е как да се намери точната опция за различните видове професии и дейности, как да се отчита изработеното при професии с ненормирано работно време и т.н.. Казусът е сложен, но не нерешим. Проблемът е, че в момента в България като че ли никоя от "заинтересованите страни" не иска да се занимава с него.

Темата накратко
  • Във все повече страни и във все повече бизнеси културата "винаги на линия" се превръща от изключение в норма.
  • Европарламентът призова за специална директива за правото на изключване от работа.
  • В България този диалог дори не е започнал.

Таня работи от 10 години в спедиторския бизнес и организира маршрутите на камиони за доставка на различни стоки из цяла Европа - платове, обувки и дори мебели. Нейният приятел Владимир работи в кол център, където обслужва клиенти от Франция. Заради пандемията и двамата работят от вкъщи на 8-часов работен ден, но приликите в графика им свършват дотук.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    Clint_Eastwood avatar :-|
    Clint_Eastwood

    И аз смятам, че законите са налице, но проблемът е в прилагането им, и по-конкретно типично българската черта на снишаването и отказа от отстояване на правата. Любопитен съм да видя как би изглеждало подобно законодателно решение - изискването за технически мерки би било разковничето, както и разместването на доказателствената тежест.

    Иначе имам опит с изключително досадни работодатели, които си мислят, че могат да те търсят винаги, щом работите за тях и ви плащат заплата - а ако почнете да си тръгвате в 18.00 ч. и да ги игнорирате след края на дена, ви гледат все едно сте убили родителите им. Разбира се, ако повдигнете въпроса за това, че имате договор и определено заплащане, което налага някакви обезщетения, изведнъж "коректността" и "точността", с които иначе се гордеят, стават по-маловажни.

  • 2
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    "Да не залитаме в крайности" .... Робовладелци, сър!

  • 3
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Досега не ми се е налагало да робувам на някой, не мисля и да го допускам.. Всичко си зависи от служителите, страх лозе пази, нали знаете...

  • 4
    kop38350917 avatar :-|
    kop38350917

    А може ли Таня, като не и изнася да работи след края на работното време, да напусне и да си намери работа, където шефът няма да я търси след 18:00? Хем Таня ще е доволна, хем шефът ще си извади поука, хем ще освободи място на някой с повече желание за работа. Най-вероятно може, но изисква да се положат усилия, за да се погрижиш сам за собствения си комфорт. Съвсем друго е да искаме някой друг (държавата) да се погрижи. Тресе ни яко соц.

  • 8
    djr55699551 avatar :-|
    Zdravko

    Няма как да натрупаш опит и компетентност във финансовата сфера, докато се търкаляш в креватите на хората...

  • 9
    cqm13699551 avatar :-|
    Стойчо

    Един много добър пример за просперитета в нашата България... Момчета, просто имате грешните атрибути за да направите и вие първият си милион от "комисионни" по сделки.

  • 10
    fzr25699551 avatar :-|
    Антоанела

    Докато гореспоменатия господин е намерил друг начин за просперитет, измама и изнудване...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.