Изключи работата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изключи работата

Изключи работата

Какво означава инициативата на Европарламента за законодателство, което гарантира правото на откъсване от работната среда

5923 прочитания

© Юлия Лазарова


Европейският парламент гласува в четвъртък резолюция, с която призова да се приеме директива за правото на откъсване от работната среда на работещите, които използват цифрови инструменти, включително IT технологии, за служебни цели. Мнозина разчетоха резолюцията като засягаща само хората, които работят дистанционно, още повече че тези случаи рязко нараснаха по време на пандемията от коронавируса. Всъщност тя засяга всеки, който използва смартфон или лаптоп в работата си и може да бъде потърсен например в 10 часа вечерта от шефа си, за да получи задача за следващия ден в офиса.

Проблемът става все по-сериозен, това, което преди е било изключение, днес вече е практика във все повече държави в ЕС, става ясно от доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), който е цитиран в резолюцията. Допреди 20 години е било рядко изключение (освен в случай на спешност) компанията да осъществява контакт със служител в извънработно време, още повече по време на уикенда. Днес много мениджъри редовно се свързват със служителите/колегите си по имейла или телефона след работа, през уикенда или дори по време на празници. В някои компании "на повикване" е новата норма, се казва в доклада.

Заради пандемията над една трета от работниците на ЕС са започнали да работят от дома си, докато преди това работещите дистанционно са само 5%, но същественото в случая е, че тази промяна води до значително увеличаване на използването на цифрови устройства за служебни цели.

В български контекст темата вади на дневен ред факта, че в българското законодателство не е изрично уредена дистанционната форма на труд чрез използване на информационни и комуникационни технологии. Принципно Кодексът на труда познава работата от разстояние, както и надомната работа, но без да отчита спецификата на цифровите устройства за служебни цели. Същевременно експерти сочат и други проблеми, свързани с унифицирането на правилата за този вид дейност - най-малкото защото някои хора работят на нормиран, а други на ненормиран работен ден.

Какво значи "да се откъснеш"

Правото на откъсване по смисъла на резолюцията практически означава забрана за работодателите да осъществяват каквито и да било комуникации със служителите във връзка с работата - да се обаждат по телефона, да изпращат имейли или друг вид съобщения в извънработното време - след работа, през уикенда, по време на отпуск и празници. То означава също така, че в извънработно време работниците могат да изключат компютъра, да не отговарят на телефона и да не се занимават с каквато и да е дейност по работа - пряко или непряко.

Когато се използват правилно, цифровите инструменти позволяват на работниците да работят от всяко място и по всяко време и могат да допринесат за подобряване на баланса между професионалния и личния живот на работниците, като осигуряват по-голяма гъвкавост при организацията на техния личен живот, се казва в резолюцията. Но те могат да имат и отрицателни последици - удължаване на работно време чрез насърчаване да се работи извън него, по-голяма интензивност на труда, размиване на границите между работното и свободното време, включително и да повлияят на личния живот.

Все по-голямото използване на цифровите технологии за работа създава културата на "постоянно свързани" или "винаги на линия". Това може да доведе до постоянен натиск и стрес, а оттам до различни физически и психически смущения - тревожност, депресия, изтощение, стрес от технологиите, проблеми със съня и прочее, се казва в резолюцията и в преамбюла на проектодирективата.

Какви са гаранциите

Правото за откъсване да се прилага наравно за всички сектори - както публични, така и частни - и за всички работници, независимо от техния статут и условията им на труд, предвижда проектът на директивата. То да може да бъде отменено само при изключителни обстоятелства, например при непреодолима сила или други извънредни ситуации, като това трябва да става по ясно установени критерии, а трудът през това време се заплаща като извънреден. В този случай работодателят е длъжен да представи на всеки засегнат работник писмено мотивите за отклоняването от правото на откъсване.

За гарантиране на това право държавите трябва да създадат разпоредби, които да позволяват практически да се изключват компютри, телефони и др. "цифрови инструменти, използвани за служебни цели, включително всички свързани с работата инструменти за мониторинг" в извънработно време, включително през празници и по време на отпуск. Съответно работодателите да не могат да се обаждат по телефона, да изпращат имейли или съобщения по друг път, с които да се възлагат задачи по работа.

На следващо място, трябва да има обективна, надеждна и достъпна система за измерване на работното време, за която работодателите предоставят писмено информация, както и оценки за здравето и безопасността на работниците, включително за психо-социалните рискове във връзка с правото за откъсване от работната среда. Важна мярка в защита на това право е и повишаване на осведомеността, включително и обучение на работното място за това право, което е ангажимент на работодателя.

Проектът за директива предвижда също така задължение за държавите да въведат забрана за по-неблагоприятно третиране на работници, които са упражнили или са опитали да упражнят правото си на откъсване от работа, като въведе мерки за защита срещу дискриминация и по-неблагоприятно третиране, уволнение, както и право на обезщетение при нарушаване на това право.

По съдебни дела срещу уволнение или друго неблагоприятно третиране заради позоваване на правото на откъсване от работа тежестта на доказване, че основанията за уволнението или другите санкции са различни, е у работодателя.

Какво се случва в България

Около 18% от фирмите у нас са работили дистанционно през ноември (при 14% за октомври). Данните са от последната месечна анкета на НСИ, в която на случаен принцип са избрани 3770 предприятия с приблизително 230 хил. наети лица. С това делът на фирмите, които предпочитат работата от вкъщи, се е доближил до нивата от май, когато по този начин е била организирана дейността в 20.8% от анкетираните дружества.

Кодексът на труда разглежда работата от разстояние като работа от друго място, но при същите условия, които са налични и в офиса. Работното време се регулира по същия начин, същите трябва да са и условията на труд. В много от случаите обаче не е ясно как се доказва, че служителят е работил точно 8 часа, а не значително повече например.

Пред "Капитал" от Главната инспекция по труда неотдавна съобщиха, че правят проверки само по сигнал, но към октомври м.г. не е била извършена нито една такава. Неясно е законодателството и по друг въпрос, свързан с дистанционната работа - как се доказва трудова злополука у дома. Не се знае и как се процедира, ако се установи, че служителят, който работи от дома си, ползва нелицензиран софтуер и програми.

Според Мария Минчева от правния отдел на БСК обаче у нас няма законодателни пропуски, свързани с правото на "откъсване" от работа. "Не може да има единен модел, който да се прилага от всички, защото става въпрос за различни професии. Това е форма на работа, при която условията са еднакви - независимо дали ти си в офиса или вкъщи", коментира тя пред "Капитал". Според нея и работниците, и фирмите трябва да се запознаят по-подробно със законодателството. "Дори и в офиса може да работя повече от осем часа или пък шефът ми да ме потърси за работа 5 минути след като съм приключила. Няма разлика дали ще съм там или вкъщи. Той няма право да го прави", каза още тя.

Пандемията и работата от вкъщи

Резолюцията се позовава на доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) от 31 юли 2019 г., озаглавен "The right to switch off" ("Правото на изключване"). Според този доклад преди пандемията от коронавируса само 5% е бил делът на хората, които обичайно са работили от вкъщи (по време на ограничителните мерки над една трета от работниците на ЕС са започнали да работят от дома си). Според Eurofound 27% от респондентите, работещи от дома си, съобщават, че са работили през свободното си време, за да се справят с изискванията, свързани с работата им. Лицата, които работят редовно от дома си, има два пъти по-голяма вероятност да работят повече от изисквания максимум от 48 часа седмично и рискуват да почиват по-малко от необходимите 11 часа между работните дни, както е предвидено в законодателството на съюза, в сравнение с лицата, които работят в сградата на своя работодател.

Според данните за 2019 г. България оглавява списъка на държавите в ЕС с най-ниски нива на лица, които обикновено работят вкъщи (0.5% от заетите лица), следвана от Румъния (0.8%), Унгария (1.2%), Кипър (1.3%), Хърватия и Гърция (и двете 1.9%). Холандия и Финландия оглавяват списъка на ЕС за дистанционна работа (14.1%), следвани от Люксембург (11.6%) и Австрия (9.9%).

Европейският парламент гласува в четвъртък резолюция, с която призова да се приеме директива за правото на откъсване от работната среда на работещите, които използват цифрови инструменти, включително IT технологии, за служебни цели. Мнозина разчетоха резолюцията като засягаща само хората, които работят дистанционно, още повече че тези случаи рязко нараснаха по време на пандемията от коронавируса. Всъщност тя засяга всеки, който използва смартфон или лаптоп в работата си и може да бъде потърсен например в 10 часа вечерта от шефа си, за да получи задача за следващия ден в офиса.

Проблемът става все по-сериозен, това, което преди е било изключение, днес вече е практика във все повече държави в ЕС, става ясно от доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), който е цитиран в резолюцията. Допреди 20 години е било рядко изключение (освен в случай на спешност) компанията да осъществява контакт със служител в извънработно време, още повече по време на уикенда. Днес много мениджъри редовно се свързват със служителите/колегите си по имейла или телефона след работа, през уикенда или дори по време на празници. В някои компании "на повикване" е новата норма, се казва в доклада.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.