Интересно е защо това се случва. Хора от академичните среди са успели да анализират колко време служителите са прекарали в "часове за сътрудничество", определящи се в различни видове срещи, и колко време са имали за "часове концентрация", непрекъсвана от разговори и имейли, когато могат спокойно да се фокусират върху задачите си. Въпреки повечето работни часове служителите са имали по-малко време за концентрация в работата, отколкото преди пандемията. Вместо това цялото допълнително работно време е било запълнено от срещи. Дългогодишните ни читатели могат да си припомнят закона на Бартълби: 80% от времето на 80% от хората в срещи е изгубено. Това проучване със сигурност дава доказателства за това твърдение.

Съмненията на мениджърите

Едно възможно обяснение е, че мениджърите имат съмнения за нивото на ангажираност на екипа си и провеждат повече срещи, за да ги проверяват. Друго е, че мениджърите провеждат толкова срещи, за да затвърдят собственото си съществуване, когато не са в офиса. Но учените смятат, че нарасналата нужда за срещи е резултат от повишената трудност на координация между служителите, когато работят дистанционно - още една подсказка, че процесът е неефикасен. Освен това, когато работят дистанционно, служителите прекарват и по-малко време да бъдат оценени, обучени и тренирани.

Това изглежда като несправедлива сделка за служителите. Те не получават по-високо възнаграждение за извънредния труд. Въпреки че спестяват от пътувания до офиса, това не компенсира допълнителното време, прекарано в срещи. Не всички служители са се държали по един и същи начин. Тези, които са работили във фирмата най-дълго, са били по-продуктивни, което предполага, че за тях е било по-лесно да управляват рисковете на работата от вкъщи. Служителите с деца са работили с 20 минути повече на ден от тези без, което предполага още по-голям спад в продуктивността им, вероятно защото са били разсеяни от отговорностите им като родители.

И така, това значи ли, че фирмите ще загърбят дистанционната работа, дори хибридната й версия? Учените посочват, че почти всички служители в изследваната фирма са с висше образование и техните длъжности "включват значителна когнитивна работа, разработване на нови софтуерни и хардуерни приложения или решения, сътрудничество с екипи от професионалисти, работа с клиенти и ангажираност в иновациите и непрекъснато усъвършенстване". Подобна работа може да породи специфични предизвикателства в дистанционна среда в сравнение с професии, които изискват отговаряния и обаждания на клиенти, където, да речем, служителите могат да работят с набор от готови отговори.

Едва ли е изненадващо, че ще има проблеми при развитието на дистанционната работа, както и координационни проблеми за тези, които работят по този начин. В края на краищата тази практика беше наложена внезапно. Проучването приключи миналия август и хората се питат дали оттогава служителите са се научили да използват времето си по-ефективно. И изследването показва, че служителите са успели да постигнат същата резултатност с малко по-малко "часове концентрация", отколкото в офиса. Главният източник на безрезултатност е бил - изненада, изненада - времето, прекарано в срещи. И отговорът е прост - не провеждайте толкова много разговори, а когато се обаждате - бъдете кратки.

*"Работа от вкъщи и производителност: доказателства от служителите и аналитични данни за ИТ специалисти", от Майкъл Гибс, Фридерике Менгел и Кристоф Симерот

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved