Лято 2021: Заведението търси персонал

Лято 2021: Заведението търси персонал

Изострената конкуренция за кадри води до ръст на заплатите с около 10-15%

Вера Денизова
6605 прочитания

© Shutterstock


Темата накратко
  • Заради коронакризата много от заетите в сектор хотели и ресторанти се пренасочиха към други индустрии.
  • Секторът все още се възстановява и наетите в него са по-малко в сравнение с предкризисната 2019 г.

"След няколко отваряния и затваряния заради пандемията много от работещите в сектора се преориентираха. Младите хора с базови познания по компютърна грамотност и владеещи на прилично ниво поне един чужд език се насочиха към кол-центровете, а по-възрастните служители - към фирми за почистване и към търговските вериги", казва мениджър на голяма българска верига с градски и ваканционни обекти за настаняване.

Наблюденията му споделят голяма част от мениджърите в сектор хотели и ресторанти - хора с опит се намират все по-трудно, защото кризата удари най-силно именно този бизнес. Заради постоянните отваряния и затваряния и липсата на сигурност за бъдещето още преди месеци много от заетите в бранша се пренасочиха към други индустрии, което пък води до по-ниско качество на услугата - новите хора се обучават в крачка. Конкуренцията за кадри вдига и заплатите - с между 10 и 15% по наблюдения на "ManpowerGroup България".

Проблемът с кадрите не е само български и се наблюдава в почти всички туристически държави тази година. А на места дори се задълбочава заради допълнителните помощи, които отпуснаха правителствата на затворените сектори. "Сега много работници предпочитат да живеят от държавната си издръжка от 534 евро на месец, вместо да работят в ресторант, където заплатите започват от около 850 евро на месец", твърдят гръцки ресторантьори, цитирани от Bloomberg в статия по темата.

В разгара на сезона

Ако се съди по наличните към март данни за наетите в сектор ресторанти и хотели - той все още е далеч от предкризисните си нива. Допреди март 2020 г. броят на хората на трудов договор е над 105 хиляди на месец като през летния сезон на 2019 г. те дори достигат рекордните 145 хил. души. След първото затваряне на икономиката през миналата година обаче броят на наетите рязко пада, като в определени месеци достига и под 80 хиляди души. Тоест поне 20-30 хил. работни места са изчезнали заради корона кризата и вероятно част от тях няма да бъдат възстановени и до края на тази година. Например през юли и август 2020 г. броят на заетите скача до 102-103 хил. души, което е с 25 до 30% по-малко спрямо предкризисните нива.

"Ако сравняваме сезон 2021 с предходните два, в момента се наблюдава лек спад в търсенето на работна ръка. Една от причините е, че много от хотелите и заведенията в морските курорти тази година не планират да отворят. Това естествено доведе до преориентиране на част от българските кадри към други държави. Като атрактивна дестинация за започващия вече летен сезон се очертава Хърватия", посочва Малена Николова, мениджър "Временна заетост" в ManpowerGroup България.

Преди корона кризата много работодатели привличаха за лятото сезонни работници от Молдова, Украйна Но тази година и вносът на кадри е много по-ограничен. Причината е, че първо имаше рестрикции за пътуване, а процедурата по наемането на подобен персонал отнема поне месец, нужно е и време за обучение и адаптация и докато всичко това се случи, ще свърши сезонът, обяснява мениджър на хотелска верига.

Според Станислав Губеров, собственик на заведения и хранителни магазини по Южното Черноморие, този сезон, вероятно заради политическите смени, има и много промени в наемателите на обекти по морето. Всички тези нови "предприемачи" сега търсят цели екипи за работа - от сервитьори, през готвачи до почистване и охрана. "Това обаче е почти невъзможно и създава риск за началото на сезона - ще се работи хаотично и с ниско качество, което в крайна сметка ще доведе до лошо отношение от страна на туристите и с право ще казват, че българското море не става", е заключението на Губеров.

Къде отиват кадрите

Несигурността около бъдещето на този сектор и постоянните затваряния имат и скрита цена. "Моите наблюдения са, че заради периода на локдауна (който за нощните заведения като нашите беше още по-дълъг), около 30% от качествените служители на всякакви позиции - и мениджърски, и обслужване на клиенти, са се пренасочили към други сектори", казва Мартин Михайлов, управител на "Терминал 1", "Строежа", "Кино Кабана" и B:EAT:. Той допълва, че много от качествените хора също усещат несигурността - не знаят дали и кога ще бъдат отново затворени и ще останат без работа. По тази причина са склонни да работят в други сектори на по-ниско заплащане. Така след последното отваряне в края на април много заведения едновременно започват да търсят хора както в градовете, така и на морето, което още повече изостря конкуренцията. "Още по-голяма е кризата в мениджърския състав - преди имахме трима мениджъри на едно заведение - сега са двама за три заведения. Но като цяло имаме 90% от нужните ни кадри в момента, останалите 10% са постоянно плаващи", допълва Михайлов.

"Преквалифицирането на кадри от сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" определено е една от големите тенденции на пазара на труда, които наблюдаваме тази година", казва Малена Николова от ManpowerGroup България. Тя допълва, че най-силен отлив на кадри се наблюдава към сектор "Производство", който остана един от най-стабилните по време и след кризата. "В случая говорим предимно за нискоквалифицирани кадри", отбелязва Николова. В машиностроенето обаче коментарите са в посока, че тези хора нямат нужните трудови навици и умения, затова рядко намират попълнения от редиците им. В ниския сегмент често преориентирането е към строителство, отбелязват други представители на бизнеса.

Малко по-различен ъгъл дава Станислав Губеров. Според него проблемите с персонала "си ги създадоха някои работодатели в сектора, които миналата година не се отнесоха както трябва с хората си и ги оставиха без заплати по време на пандемията. Нормално е сега да не могат да си намерят персонал. Тези, които си държат на служителите, мисля, че нямат такива проблеми", казва Губеров.

А заплатите

Традиционно секторът е с едни от най-ниските възнаграждения в страната, като нерядко част от тях се плащат и под масата. Което пък изигра лоша шега на бизнесите с подобна практика при кандидатстването за помощи от държавата заради пандемията. Например по схемата 60/40 се гледа осигурителен доход за определен месец, а при предоставяните оборотни средства - реално отчетени приходи.

Към март средната официална брутна заплата в сектора е 815 лв. като това е ръст от над 20% спрямо същия месец на 2020 г. За сравнение - средната брутна заплата в страната през март е била 1500 лв. Нивата на възнаграждения в сектора обаче варират според сезона, а през последната година и половина - и според това дали заведенията са отворени или са спрели работа заради поредната вълна на заразени.

Двигател в посока по-високи заплати бе и увеличението на минималния осигурителен праг за служителите в заведенията на 800 лв. в замяна на понижена на 9% ДДС-ставка за ресторантите. Сега фактор е и липсата на кадри. "Заплащането в сектора се повиши именно заради тази липса на предлагане и борбата между заведенията за всеки човек. Смея да твърдя, че направихме така, че хората ни да са доволни", допълва картината Мартин Михайлов.

"Хората не искат да започнат работа на заплата под определени суми. Камериерка под 800 лв. нетно не се намира, а с извънредните смени реално такъв служител си докарва и до 1000 лв. на месец", посочва мениджър на хотелска верига. Според него конкурент в борбата за персонал са търговските вериги, които предлагат по-високи заплати и част от заетите в туризма са се насочили към тях. Както и към някои фирми за доставка.

"Определено наблюдаваме ръст в предлаганото заплащане, който отдавна всички чакахме, за да мотивира допълнително кадрите в сектора да останат в него дългосрочно. Говорим за увеличение между 10 и 15%, като по този начин бизнесът се опитва да привлече обратно многото кадри, които бяха принудени да се преориентират професионално по време на кризата", посочва Малена Николова. "Докато преди голяма част от този бранш беше в сивата икономика, от известно време наблюдаваме промяна и в тази посока чрез повишаване на официалния осигурителен доход на служителите като допълнителна мярка за тяхното привличане и задържане", допълва тя.

Да се правят по-дългосрочни прогнози за сектора обаче е трудно - служебният кабинет вече намекна за очаквана нова вълна заразени през есента, която вероятно ще принуди властите да наложат нов частичен локдаун. Средносрочно е сигурно, че хотелиерският и ресторантьорският сектор няма да бумтят. Остава малко посвилият се екип на бранша да се бори за клиенти и с качество.

По темата работиха още Константин Николов и Ивайло Станчев

Темата накратко
  • Заради коронакризата много от заетите в сектор хотели и ресторанти се пренасочиха към други индустрии.
  • Секторът все още се възстановява и наетите в него са по-малко в сравнение с предкризисната 2019 г.

"След няколко отваряния и затваряния заради пандемията много от работещите в сектора се преориентираха. Младите хора с базови познания по компютърна грамотност и владеещи на прилично ниво поне един чужд език се насочиха към кол-центровете, а по-възрастните служители - към фирми за почистване и към търговските вериги", казва мениджър на голяма българска верига с градски и ваканционни обекти за настаняване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Covid 19

Научавайте най-важното, без ненужна емоция и шум. Обобщение на информацията и най-важното, което засяга средата, бизнеса и вашите пари.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал