Може ли четиридневната работна седмица да се превърне в стандарт

Shtterstock

Може ли четиридневната работна седмица да се превърне в стандарт

Опитът на Исландия показва, че по-добрият баланс между работа и личен живот може да не намалява производителността

The Economist
5282 прочитания

Shtterstock

© Shtterstock


Много хора работят по-дълго през пандемията от ковид-19. Проучване сред 10 хил. служители на азиатска технологична компания (данните са анонимни) показа, че общите работни часове са били с 30% повече спрямо преди пандемията, включително и 18% извън нормалното работно време. Но тези допълнителни усилия не са довели до по-добри резултати. С възстановяването на икономиките и стремежа на компаниите да наемат още служители работещите, изглежда, придобиват все по-голяма сила в преговорите. Исканията на някои от тях са особено амбициозни. Една идея, която от години e подхвърляна от синдикати и определени икономисти, е хората да работят по-малко часове, без да намаляват цялостната си производителност. Но изпълнима ли е мечтата за по-къса работна седмица?

Промяна на стандарта

Отговорът е да, ако сте исландец. Миналия месец исландската група за натиск Alda и британската организация Autonomy публикуваха доклад върху проведения от Общинския съвет на Рейкявик и правителството на Исландия експеримент между 2015 и 2019 г. В него участват почти 3000 работещи, които намаляват работното си време, много от тях от 40 до 35 или 36 часа на седмица, като същевременно остават на същото заплащане. Според доклада общата производителност не се е понижила на повечето места, а на някои дори се е подобрила. Счетоводният отдел на Рейкявик например отчел 6.5% увеличение на броя на обработените фактури през периода на изследването спрямо година по-рано. Служителите съобщават, че се чувстват по-малко стресирани и по-здрави. Мъжете дори започнали да се занимават с повече домакински задължения. Експериментът кара синдикатите да настояват за по-кратко работно време и работодателите реагират бързо. От изпитанията досега 86% oт работещите в Исландия са преминали или към по-кратко работно време, или са получили това право, макар да е неясно колко от тях са избрали да го направят.

Петдневната работна седмица е стандарт в западния свят от по-малко от век насам. Реформацията циментира неделя като свят ден в Европа, но той често е използван за не толкова трезвени дейности. Тъй като работниците във фабриките понякога не горят от желание да се трудят усилено през останалите дни, шефовете през XIX век започнали да отпускат половин ден почивка и в събота, за да ги стимулират да се стараят повече през седмицата. Широкото приемане на петдневната, 40-часова работна седмица отнема още няколко десетилетия. Индустриалци като Хенри Форд са сред пионерите, които я налагат в началото на ХХ в. и притиснати от синдикатите, правителствата капитулират. Във Франция Матиньонски споразумения от 1936 г. въвеждат 40-часовата работна седмица в закон. Америка приема Закона за справедливите трудови стандарти през 1938 г., който предвижда заплащане на извънреден труд за служители, работещи над 44 часа седмично (впоследствие намалени до 40 часа през 1940 г.) и печелещи по-малко от определен праг, който в момента е 684 долара на седмица. Но не всяка държава е толкова бърза: Китайската комунистическа партия позволява на работниците да преминат съм петдневна работна седмица едва през 1995 г.

Предизвикателствата

Компаниите са все по-отворени към идеята за още по-кратка работна седмица. Microsoft и Shake Shack са сред онези, които експериментираха с четиридневни седмици в отделни части от бизнеса си през последните години. Което обаче създава предизвикателства. Като начало трябва да се преосмислят моделите на работа, за да се гарантира, че служителите използват ефективно своето намалено време. За експеримента си през 2019 г. Microsoft Japan намалява броя на срещите и насърчава по-тясното онлайн сътрудничество. Продажбите на служител се увеличават с 40% в сравнение с предходната година. Трябва да се вземе предвид и потенциалът за повече недоволни клиенти.

Едно от възможните решения е да се разпределят различни почивни дни на отделните хора от екипа, за да се гарантира, че някой винаги е на разположение през работните дни. Такива промени могат и да изглеждат плашещи, но пандемията показа, че са възможни нови начини на работа. За много работещи идеята за четиридневна работна седмица ще изглежда по-малко невероятна, отколкото преди 18 месеца.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Много хора работят по-дълго през пандемията от ковид-19. Проучване сред 10 хил. служители на азиатска технологична компания (данните са анонимни) показа, че общите работни часове са били с 30% повече спрямо преди пандемията, включително и 18% извън нормалното работно време. Но тези допълнителни усилия не са довели до по-добри резултати. С възстановяването на икономиките и стремежа на компаниите да наемат още служители работещите, изглежда, придобиват все по-голяма сила в преговорите. Исканията на някои от тях са особено амбициозни. Една идея, която от години e подхвърляна от синдикати и определени икономисти, е хората да работят по-малко часове, без да намаляват цялостната си производителност. Но изпълнима ли е мечтата за по-къса работна седмица?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Covid 19

Научавайте най-важното, без ненужна емоция и шум. Обобщение на информацията и най-важното, което засяга средата, бизнеса и вашите пари.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал