Българската минимална заплата изпревари Черна гора с 1 евро, но не и Сърбия

С 650 лв. месечно страната остава на дъното при ниския праг на възнагражденията в ЕС

През 2021 г. минималната работна заплата в България изпреварва тази на Черна гора с преднина от 1 евро, след като беше повишена на 650 лв. от 1 януари. За справка, в Черна гора минималните възнаграждения са на ниво 331 евро вече трета поредна година. Новото постижение на България не променя факта, че страната остава с най-ниската минимална заплата в ЕС както в абсолютна стойност, така и след изравняване на ценовите равнища в страните членки. Не само това, но тя остава и зад страни извън съюза като Сърбия и Северна Македония, показват актуализираните данни на Евростат.

Устойчиво на дъното

Негативното място идва, въпреки че през последните десет години България отбелязва едни от най-значителните повишения по отношение на минималните възнаграждения в ЕС - растежът е със 171% от 123 евро през 2011 г. С подобен темп се увеличават минималните заплати единствено в Литва (177% до 642 евро) и Румъния (196% до 467 евро) през същия период.

Въпреки това България остава на дъното по размер на минималната си заплата в ЕС през целия период. А извън съюза Сърбия и Северна Македония също задминават страната членка със съответно 366 евро и 359 евро. Ако бъдат изравнени ценовите равнища, България остава зад Сърбия, а Северна Македония изпреварва освен България и Латвия, Естония и Словакия.

Без изненада лидер по отношение на нивото на минималните възнаграждения в ЕС остава Люксембург с 2200 евро, или 12.73 евро/час, следван от Ирландия с 1724 евро и Нидерландия с 1701 евро. След изравняване на разликите в ценовите равнища (по стандарти за покупателна способност - PPS) в страните членки Люксембург все още е на първа позиция с 1619 PPS, но разликите се свиват значително - на второ и трето място застават Германия и Холандия с малко над 1460 единици.

Заплата без механизъм

В отделните държави от ЕС минималната заплата се определя по най-различни начини: има такива с редовна обективна индексация, независими експертни съвети, тристранни преговори, диференциация по региони, по икономически браншове или професии, по възраст и образование.

В България определянето на минималната работна заплата никога не е било плод на икономическа аргументация, въпреки че от години се говори за въвеждането на обективен механизъм за изчислението й. А малкото опити за създаване на методика нито са особено успешни, нито особено прозрачни. Последният такъв - от 2017 г., предложи механизъм за залагане на граници на изменение, базирани на икономически и социални индикатори. Но не предложи конкретна формула за индексация, а само бегли идеи за показатели, посоченият срок за преговори между социалните партньори не предполагаше да има налични актуални икономически данни и остави вратичка за определяне на нивото по политически изгоден начин.