Най-големите работодатели: Оптимизъм след първия шок

Най-големите работодатели: Оптимизъм след първия шок

В първия локдаун през пролетта много компании свиха персонал, но някои сектори се съвзеха бързо и дори продължиха да наемат хора

Вера Денизова
5307 прочитания

© Лили Тоушек


Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • В първия локдаун през пролетта много компании свиха персонал, но някои сектори се съвзеха бързо и дори продължиха да наемат хора.
  • Големите дружества в работодателския топ 100 са съкратили нетно почти 1440 работни места през 2020 г., което е спад на заетите с 0.6% спрямо предкризисната 2019 г.
  • Аутсорсинг и технологии, ритейл и част от индустрията продължават да наемат хора дори и по време на кризата.

111 хиляди нови безработни. Това е равносметката от кризисната 2020 г., ако се съди по данните на Агенцията по заетостта. Шоковият месец е април - тогава заради неочакваният локдаун и хилядите неизвестни какво ще се случи с пандемията и икономиката много бизнеси буквално изпаднаха в ликвидна криза. А това подтикна и компании от сектори, които традиционно трудно намират кадри, като IT индустрията да започнат съкращения. Така само за един месец агенцията отчете над 87 хил. нови безработни, регистрирани в бюрата по труда. За сравнение - обикновено броят на тези хора се движи между 20 и 30 хил. на месец.

Добрата новина е, че шокът беше кратък - повечето бизнеси успяха да се отърсят от него бързо още след първия локдаун. А да освобождават хора продължиха предимно секторите, които са пряко засегнати от противоепидемичните мерки. Разбивка на Агенцията по заетостта показва, че през 2020 г. топ три на бизнесите, които са произвели най-много безработни, са преработваща промишленост (почти 22 хиляди души), търговия и ремонт (над 19.6 хиляди) и хотели и ресторанти - почти 16 хил. души. Много от тези хора се преориентираха към други бизнеси като куриерски услуги, кол-центрове, индустрия, което пък създаде дефицит на кадри в засегнатите сектори.

Тези процеси се отразиха и на данните за безработицата в края на годината, които не показват апокалипсис: Агенцията по заетостта отчете ниво на безработица от 7.4% за 2020 г. (ръст от 1.7 пр. пункта спрямо предкризисната 2019 г.), а НСИ, който измерва този показател по друга методология - 5.2% коефициент на безработица, или 0.9 пункта над предходната година.

Прогнозите на експертите са, че икономиката на страната ще се върне на предкризисните нива още през последното тримесечие на 2021 г., докато възстановяването на пазара на труда ще е по-бавно. Конкретно "Уникредит Булбанк" залага това да стане към средата на 2022 г. Но с уговорката, че епидемията още не е отминала и не е изключена вероятността от трета вълна на заразени през есента на 2021 г.

Но има и сектори и позиции, за които кризата приключи още в средата на 2021 г. Според наблюденията на "ManpowerGroup България" към юни 2021 г. има изключителна динамика на пазара на труда, и то в размери, по-високи от тези преди пандемията. "Това се вижда най-ясно при най-търсените професии на пазара - квалифицирани работници, инженери, специалисти по информационна сигурност и технологии, служители във финансови отдели, медицински работници, експерти по човешки ресурси и др. Липсата на достатъчно кандидати за запълване на такива позиции се отразява върху бизнес операциите и работодателите са готови да предложат по-високи възнаграждения, за да си осигурят достъп до таланти", посочват от HR компанията.

С минус и при големите

Кризата на пазара на труда се вижда и в данните за 100-те дружества с най-много служители в извадката на топ 500 по приходи - през миналата година те са съкратили нетно почти 1440 работни места, или спад с 0.6%. Причините минусът да е по-малък от този, който засича статистиката за цялата икономика, са две:

  • Данните за заетите са към края на 2020 г., когато много сектори от икономиката вече бяха започнали да се съвземат и дори да наемат нови служители
  • В топ 100 на работодателите има малко дружества от силно засегнатите от ковид кризата сектори, каквито са ресторанти и хотели.

Така през 2020 г. персоналът в топ 100 достига общо малко под 230 хил. Вероятно фактор някои компании да запазят персонал е и схемата 60/40, по която държавата подкрепя бизнеса заради COVID-19. По данни на Министерството на финансите за периода от март 2020 г. до 15 юни 2021 г. по схемата са изплатени над 1.27 млрд. лв., а секторите, които са получили най-големи компенсации, са добивна промишленост, туризъм и ресторанти и търговия на дребно и ремонт на автомобили. Това са и компаниите, които са освободили и най-много хора през миналата година.

Част от дружествата в топ 100 са дали и прогноза за броя на служителите през 2021 г. С изключение на държавното БДЖ всички останали предвиждат да наемат нови хора. Заявките на компаниите се потвърждават и от данните на статистиката - към май тази година нивото на безработица спада до 5.7% според Агенцията по заетостта, а новите безработни през месеца се свиват с почти 43% спрямо година по-рано. В допълнение - голяма част от компаниите в топ 100 са от експортно ориентирани сектори, а очакванията за българският износ са да бъде над нивото си от 2020 г. Данните от първите месеци подкрепят тази теза - чуждите пазари се възстановяват и поръчките към местни експортно ориентирани фирми расте. Фактор е и инфлацията на някои суровини като медта и петрола, която издува продажбите през последните месеци.

Кой е съкращавал

Най-големите производители и търговци на оръжие продължават да освобождават хора за втора поредна година. Най-големият минус идва от завод "Арсенал" в Казанлък, който е и един от най-големите индустриални работодатели в страната. През април миналата година от там обявиха, че започват масови съкращения на служители. Причината - спад на поръчките вследствие кризата с коронавируса и намалението на цените на петрола на международните пазари, които са пренаредили приоритетите на основните клиенти на дружеството, оставяйки на заден план разходите за отбрана. Тогава се говореше за съкращаване на между 2 и 3 хил. служители, но към края на годината данните показват редуциране на персонала с 14%, или с 1300 души. При останалите два големи завода в класацията съкращенията са доста по-обрани, но в отчета на сопотския държавен завод ВМЗ към септември миналата година например се посочва, че търсенето на специална продукция намалява. При частните "Аркус" и "Емко" свиването на персонала е с едноцифрен процент.

През 2020 г. сектор индустрия, в който наетите в компаниите от работодателския топ 100 са над 58 хиляди, като цяло отбелязва нетен спад на заетите с почти 1%. Най-осезаеми са съкращенията в текстилната индустрия и при компаниите, които произвеждат части за автомобилостроенето. Ковид кризата изправи модната индустрия пред множество проблеми и логично дружеството, което отчита най-голям спад на заетите от индустриалния сектор (с 240 души или над 15% от целия персонал), е текстилното предприятие "Пирин текс". А причината е намалели поръчки - по данни на статистиката COVID-19 е ликвидирал половин милиард лева износ от българската шивашка индустрия през 2020 г.

Проблемите на производителите на кабелни системи за автомобили, където също има по-видимо освобождаване на персонал, започнаха още преди ковид кризата. И те са свързани с цената на труда, която започна да става неконкурентно висока.

В класацията традиционно присъстват и големите държавни и общински дружества, в които заетите са почти 65 хиляди. Подобно на предходни години и през миналата повечето държавни компании са редуцирали леко персонала си, докато общинските са го увеличили.

И кой наема

Ковид кризата не засегна всички сектори от икономиката по един и същ начин. Така след шока от първия локдаун някои сектори се съвзеха бързо и дори продължиха да наемат хора. Например дружествата, които доставят услуги (като кол-центрове за клиенти, изнесени услуги като поддръжка, счетоводство и т.н.), са продължили да увеличават персонала си и през миналата година. Общият брой на работните места, създаден от компаниите от топ 100, е над 15 хиляди, като нетно те се увеличават с почти 890 души спрямо предкризисната 2019 г.

Друг силно растящ сегмент в ковид периода беше куриерският, а причината - повечето онлайн покупки. Спедиторският бизнес също расте, като една от големите компании в бранша - "Дискордиа", прогнозира ръст на служителите си през 2021 г. с цели 30% до почти 1580.

Друга компания с прогноза за 35% ръст на персонала до почти 500 души е "Роберт Бош", която работи за автомобилната индустрия, електроинструменти, сградни технологии. От 2019 г. групата има и инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия. Повечето дружества, посочили прогноза за числеността на персонала си през 2021 г., обаче са с по-предпазливи очаквания, като много от тях не планират нито да растат, нито да съкращават.

Дори и през кризата частното потребление остана относително незасегнато. Това се вижда и в числата на компаниите от ритейл сектора - много от веригите продължиха да увеличават обектите си и да наемат още хора през 2020 г. Това са "Кауфланд", "Лидл", "Максима България" (чиито обекти са под бранда "Т-маркет") и "Практикер ритейл". Компаниите от сектора, които попадат в работодателския топ 100, създават общо над 23 хил. работни места, като през миналата година служителите им са се увеличили с 3.3%.

Накратко - тази криза за разлика от предходните остави икономиката да работи на няколко скорости. Което се отрази и на пазара на труда - докато някои сектори (IT, ритейл, голяма част от индустрията, спедиция) почти не бяха засегнати и дори наемаха персонал, други - като туризъм, заведения, услуги, не само загубиха ценни кадри, но и все още са далеч от така желаното възстановяване.

Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • В първия локдаун през пролетта много компании свиха персонал, но някои сектори се съвзеха бързо и дори продължиха да наемат хора.
  • Големите дружества в работодателския топ 100 са съкратили нетно почти 1440 работни места през 2020 г., което е спад на заетите с 0.6% спрямо предкризисната 2019 г.
  • Аутсорсинг и технологии, ритейл и част от индустрията продължават да наемат хора дори и по време на кризата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Covid 19

Научавайте най-важното, без ненужна емоция и шум. Обобщение на информацията и най-важното, което засяга средата, бизнеса и вашите пари.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата синя карта на ЕС

Новата синя карта на ЕС