Заетостта в еврозоната нараства силно

Заетостта в еврозоната нараства силно

Но възстановяването има да извърви още път

The Economist
3186 прочитания

© Shutterstock


По време на изказването си на икономически форум в Брюксел през юни председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даде оптимистична оценка за възстановяването на ЕС. Тя обеща, че "след 18 месеца всички 27 държави членки ще се върнат в релси, възстановени от кризата". Но отбеляза: "Не е случайно. Това е резултат от политическите решения, които взехме от първите дни на пандемията." Поредица от последните данни за силното производство и заетостта, изглежда, наистина оправдават това смело твърдение. На 23 август предварителната оценка на индекса на мениджърите по поръчките в еврозоната, месечно проучване на компаниите, съставено от IHS Markit, предполага, че заетостта през юли и август ще се покачи с най-бързия си месечен темп за 21 години. Това последва солидни официални данни за производството и заетостта през предходната седмица.

Фон дер Лайен призна усилията на европейските правителства за предотвратяване на голям ръст на безработицата по време на кризата. Еврозоната преживя много по-нисък пик на безработицата от Америка главно защото правителствата побързаха да разширят националните си схеми за задържане на работни места. В Германия например условията на схемата Kurzarbeit, според която работниците работят по-малко часове за по-ниско заплащане, за да се избегнат съкращения, бяха разхлабени. Работниците от агенции бяха включени за първи път и правителството вложи повече пари, като предложи да възстанови на работниците поне 60% от заплатите им и 100% от осигурителните им вноски. В Италия ограниченията за размера и вида на фирмите, отговарящи на условията за държавна подкрепа, бяха облекчени, а процесите за искане на подкрепа бяха опростени. Опитът за забрана на съкращенията обаче беше неуспешен.

Подвеждаща розова картина

И все пак данните за безработицата представят подвеждащо розова картина на пазара на труда в еврозоната поради две причини. Първата е, че процентът на участие в работната сила рязко спадна с кризата и все още не се е възстановил. За разлика от Америка, където повече от половината от спада на участието отразява хората, които се пенсионират по време на пандемията, спадът в Европа беше по-равномерно разпространен и включва много по-млади работници, които почти със сигурност ще искат да възобновят търсенето на работа в бъдеще.

Като цяло около 2.5 млн. души по-малко работят в момента, отколкото в края на 2019 г., и по-голямата част от тях не са класифицирани като безработни, тъй като не търсят активно работа. Според последните данни около половината от недостига на работни места е в Испания и Италия, които в историята са имали сериозни проблеми със създаването точно на работни места.

Близо 2.5 млн. души по-малко работят в еврозоната в сравнение с края на 2019 г.

Милиони хора, които все още използват схеми за задържане на работа, също се третират като наети за целите на официалната статистика. Европейската централна банка наскоро изчисли, че около 5% от работната сила все още са били включени в тях през май, или приблизително още 10 млн. души. Някои може да се изкушат да увеличат работните часове през следващите няколко месеца, тъй като схемите стават по-малко щедри или дори изтичат, както се очаква да се случи в края на декември в четирите най-големи икономики на ЕС. Но други, особено сезонните работници, може да открият, че няма свободни работни места. Без съмнение ще има призиви за разширяване на схемите, поне за отраслите, които са били най-силно засегнати от локдауна, като търговията на дребно, отдиха и хотелиерството.

Политиците пак са на ход

Политиците са изправени пред деликатен баланс. Разширяването на схемите за задържане на работни места натоварва повече държавните финанси: публичният дълг в еврозоната наскоро се повиши за първи път над 100% от БВП спрямо 86% в началото на пандемията. Но ако схемите бъдат прекратени преди търсенето на работници от компаниите да се възстанови достатъчно, съществува риск от широко разпространение на дългосрочна безработица. Въпреки че активността в еврозоната нараства силно през лятото, през второто тримесечие БВП все още беше с 3% под нивото си в края на 2019 г. Към този момент тя вече се беше възстановила в Америка.

Европейските правителства се справиха добре миналата година, за да смекчат ефекта от блокирането върху своите пазари на труда, и ще се утешат с последните данни. Перспективите пред пазара на труда изглеждат много по-добри, отколкото след световната финансова криза, когато бяха необходими девет години за заетостта да се върне на нивата от 2008 г. Но милиони европейски работници все още нямат възможностите за работа, които са имали преди 18 месеца. Твърде рано е да се декларира, че еврозоната се е върнала към правилния път.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

По време на изказването си на икономически форум в Брюксел през юни председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даде оптимистична оценка за възстановяването на ЕС. Тя обеща, че "след 18 месеца всички 27 държави членки ще се върнат в релси, възстановени от кризата". Но отбеляза: "Не е случайно. Това е резултат от политическите решения, които взехме от първите дни на пандемията." Поредица от последните данни за силното производство и заетостта, изглежда, наистина оправдават това смело твърдение. На 23 август предварителната оценка на индекса на мениджърите по поръчките в еврозоната, месечно проучване на компаниите, съставено от IHS Markit, предполага, че заетостта през юли и август ще се покачи с най-бързия си месечен темп за 21 години. Това последва солидни официални данни за производството и заетостта през предходната седмица.

Фон дер Лайен призна усилията на европейските правителства за предотвратяване на голям ръст на безработицата по време на кризата. Еврозоната преживя много по-нисък пик на безработицата от Америка главно защото правителствата побързаха да разширят националните си схеми за задържане на работни места. В Германия например условията на схемата Kurzarbeit, според която работниците работят по-малко часове за по-ниско заплащане, за да се избегнат съкращения, бяха разхлабени. Работниците от агенции бяха включени за първи път и правителството вложи повече пари, като предложи да възстанови на работниците поне 60% от заплатите им и 100% от осигурителните им вноски. В Италия ограниченията за размера и вида на фирмите, отговарящи на условията за държавна подкрепа, бяха облекчени, а процесите за искане на подкрепа бяха опростени. Опитът за забрана на съкращенията обаче беше неуспешен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата синя карта на ЕС

Новата синя карта на ЕС