Хибридната работа - кой кого контролира

Или как ще продължи симбиозата между професионалния и личния живот

Хибридната работа е парадокс.

Стефано Пикиекио

HR директор за ЦИЕ в Microsoft, пред The Future of Work Summit: Leadership, Talent and Technologies

Нужни са майсторски и лични, и професионални умения, за да се открие златната среда в живота. Особено когато това трябва да стане бързо и по принуда. В много отношения кризата с коронавируса промени начините за полагане на труд по необратим начин - търсенето на баланса между личния и професионалния живот, поддържането на психичното благосъстояние, гъвкавостта за това как и откъде се работи, всички тези фактори нахлуха в ежедневието на милиони хора по света, а вече близо две години след началото на пандемията те са водещи приоритети в стратегиите на специалистите по човешки ресурси и лидерите в компаниите.

Тенденциите показват, че хибридният модел на работа (с възможност за работа както от офиса, така и отвсякъде другаде) ще бъде най-разпространен именно заради гъвкавостта, която предлага. В същото време експерти и лидери са разделени в мнението си за неговата ефективност - Сид Сийбрандий, главен изпълнителен директор на GitLab, нарича хибридната работа "най-лошата от двата свята"; Никълъс Блум, професор по икономика от Станфордския университет с опит в работата от дистанция, вярва, че щом пандемията отшуми, работата от вкъщи два дни в седмицата ще се превърне в константа и ще позволява на хората да работят ефективно с колегите си в офиса, като същевременно ще се възползват от намаления стрес от по-малко пътувания до работното място; според бившия дългогодишен HR директор в Google Лазсло Бок пък хибридният модел може да се окаже "рецепта за бедствие". Остава въпросът защо хибридната работа създава дисбаланс в отношенията между служителите и компаниите вместо това, което се очаква да създава - баланс?

Служителите се изтощиха, а бизнес лидерите "процъфтяха"

Проучване на Microsoft - Work Trend Index от март 2021 г., сред служители в цял свят показа, че мнозинството от тях изпитва затруднения или се бори за оцеляването си в условията на пандемия и голям процент (41) са обмисляли да напуснат своя работодател през 2021 г. Прогнозите на технологичния гигант се сбъднаха и в цял свят, особено в САЩ, най-трудното препятствие за компаниите през изминалата половин година се оказа т.нар. Great Resignation (от англ. Голямото напускане). Е, има и риск с масовите увлонения по Zoom, както направи наскоро главният изпълнителен директор на Better.com Вишал Гарг със свои 900 служители. На висока имиджова цена, която постави под въпрос и излизането на компанията на борсата чрез вливане във SPAC.

В същото време над 60% от лидерите казват, че преуспяват по време на пандемия.

Грижата за деца и възрастни родители, работата на първа линия, намаляването на заплатата или уволнението са само част от стресовите фактори, които много от работещите срещнаха непосредствено след началото на кризата. Разбира се, както бизнесът, така и служителите търсят начини за справяне с кризата, но не отне много време на лидерите в компаниите, за да разберат, че грижата за психичното здраве на служителите е ключова за успешното възстановяване на работните процеси. Преломен стана моментът, в който работодателите разбраха, че не могат да задържат служителите си на работа в офиса поради две основни причини - здравната обстановка и рискът от разпространяване на заразата и онлайн обучението на децата, в което активно участие не могат да не вземат работещите им родители. Така накратко хибридният модел на работа навлезе на хиляди работни места, където го позволяват. Гъвкавият модел се превърна от обикновена придобивка, позволяваща няколко дни работа от вкъщи в година, в начин на работен живот, който започна оздравителния процес на изтощените служители. Както всичко ново с голям мащаб, хибридният режим поставя редица предизвикателства пред управлението на екипи и връзката помежду им, но благодарение на технологиите и бавното, но все по-сигурното отминаване на пандемията, все повече бизнеси откриват начини, по които да свързват хората помежду им, за да създадат успешна хибридна организационна култура.

Сега топ приоритет в стратегиите на специалистите по човешки ресурси е осигуряването на психическо благосъстояние на служителите. HR-ите в България не изостават от колегите си на запад и някои споделиха пред "Кариери", че са въвели придобивки като здравното осигуряване за сметка на компанията, което включва и осигуровка на роднина на служителя; пакети в областта на психичното здраве, грижа за бременността и раждане; социални придобивки за млади родители и други, с които целят не само да запазят служителите си ментално и физически здрави, но и да ги задържат, защото стегнатият пазар на труда, който кризата създаде, само усложни ситуацията за българските компании, които оперират в така или иначе малък и ограничен пазар на труда.

Поколенията имат специфики, бизнесът трябва да ги отчита

Изглежда, че пазарът на труда в световен мащаб щеше да претърпи своята епохална трансформация със или без кризата от Covid-19. Днес работната сила включва представители на почти всички дефинирани поколения - от традиционалистите, т.нар. Тихо поколение (родените 1927-1946 г.) до поколението Z (2001-2020 г.). Важно е да се признае, че различните генерации имат своите специфики. Например в една компания може да има хора, които не са виждали компютър с десетилетия след като са влезли на пазара на труда, и такива, които са толкова "на ти" с технологиите, че правят предишното поколение да изглежда като лудити в сравнение с тях.

Освен това хората са на различни етапи от живота и това ще повлияе на това, което искат от дадена роля. Докладът за идеалния работодател на Biospace разкрива, че бейби бумърите "не изглеждат толкова заинтересовани от възможности за повишение и напредък в кариерата, колкото по-младите групи", за тях по-важна е смислената и интересна работа. Милениалите обаче класират възможностите за повишение далеч по-високо от другите поколения, като 81% заявяват, че това е важно за тях.

Дори и да има ясни разлики между поколенията, има и огромни прилики. Ключово е както служителите, така и работодателите да не се фокусират върху различията на техните колеги/служители, а да се насочат внимателно към общите неща, които споделят. Усилията за адаптиране на по-възрастните поколения към новите технологии вече е сред приоритетите на HR специалистите, но това далеч не означава, че е само техен ангажимент.

Според данни на Catalyst процентът на младите хора (на възраст 0-29 години) сред общото население на ЕС е спаднал от 38.1% през 1999 г. до по-малко от една трета (31.8%) през 2019 г. Последни данни от изследване на експертен екип на Българска стопанска камара пък показва, че ако през 2000 г. на 100 души, излизащи в пенсия, са се падали нови 124 млади, които ги заместват на пазара на труда, то днес съотношението е 100 на 64. Необходимостта от активно включване на възрастните хора в пазара на труда е безспорна. Ускорената дигитализация на всичко в живота на хората през изминалите почти две години ще се случи бързо и неусетно за едни, но трудно и бавно за други, затова в помощ на по-възрастните трябва да се притичат не само специалистите по човешки ресурси, но и по-младите им колеги, както и висшият мениджмънт, който трябва да гарантира, че работещите на всички нива в компанията, независимо от възрастта им, успяват да разгърнат пълния си потенциал.

Срещи 1:1 изяждат времето на всички

Само за 20 месеца броят на работните срещи глобално е нараснал със 70%. През февруари един професионалист на средно висока позиция е имал по три срещи на ден. През ноември тази година обаче вече са пет. Това показва нов доклад на Reclaim.ai, който разглежда анонимни, обобщени данни от онлайн календарите на над 15 хил. професионалисти.

Докато организациите приемат по-асинхронни комуникационни инструменти за подкрепа на дистанционно работещите служители, необходимостта от срещи само се засили. Работните места стават отдалечени за първи път, но бизнесът все още не знае как да ги управлява така, че да не се увеличават срещите, за да останат работещите свързани помежду си. Срещите отнемат ценни работни часове от екипите, които имат ежеседмични задачи да прилагат стратегии, да създават седмични отчети и да споделят редовни актуализации на състоянието на проектите, по които работят. За да отговорят на изискванията за срещи, служителите трябва да отделят допълнителни 7 часа в седмичния си график, показват данните от доклада.

Дигиталната преумора и множеството срещи са само някои от десетките фактори, довели до масовия "бърнаут" на работещите от началото на пандемията. Нуждата от запазване на връзката между хората в екипите е естествена за целите на бизнеса и организационната култура, но съществуват начини, по които везната може да се изравни, така че времето за срещи да не "изяжда" от времето за работа. Прекратяването на индивидуални срещи може да има огромен ефект върху съкращаването на работния ден, който нарасна от 7.5 часа през февруари 2020 г. до 8.9 часа през октомври 2021 г. Ефективното планиране е ключът към това бъдещето на срещите да бъде ефективно. Още в самото начало е добре да се помисли защо всъщност трябва да се проведе този разговор, нужно ли е и колко е спешно. След като бъдат изяснени тези въпроси, следва поставянето на ясни цели, с които събеседникът да бъде запознат предварително. И все пак рисковете и предизвикателствата, които хибридната работа крие, няма да изчезнат скоро. Патрик Лайтбоди, съосновател на Reclaim, коментира скорошен доклад на компанията, че вече са налице "много случаи за професионалисти, които отиват на среща в офиса само за да разберат, че човекът, с когото трябва да се срещнат, не е там".

Наръчник на хибридния служител

  • Лаптоп (с микрофон и камера)
  • Подходящо бюро и стол
  • Бърза интернет връзка
  • Смартфон
  • Акаунт в платформи за видеоконферентни връзки
  • Софтуер за планиране на екипни задачи
  • Софтуер за незабавни съобщения и групов чат
  • Облачно пространство за съхраняване и обработка на документи (с възможност за споделяне с хора от организацията).


АКЦЕНТИ:

  • Най-използваният софтуер за незабавни съобщения в България е Facebook Messenger (източник: Similar Web; данни към 2021 г.)
  • Най-използваната платформа за видеоконферентни разговори в България е Google Teams (източник: Tool Tester; данни към 2021 г.).
  • 17% от българите водят видео- или аудиоразговори редовно, а 62% не комуникират така изобщо (източник: Statista; данни към 2020 г.).


Още от Капитал