Трудът е песен

Защо 2022 ще бъде годината на работника

Пазарите на труда в богатия свят вече надминаха очакванията
Пазарите на труда в богатия свят вече надминаха очакванията    ©  Shutterstock
Пазарите на труда в богатия свят вече надминаха очакванията
Пазарите на труда в богатия свят вече надминаха очакванията    ©  Shutterstock

Работниците по света се сблъскаха с трудности по време на локдауните през 2020 и 2021. През първата година на пандемията глобалното работно време намаля с 9%. В някои страни безработицата нарасна толкова бързо, че компютрите в системите за социално осигуряване излязоха от строя. Работниците с ниски заплати или с по-ниска квалификация пострадаха най-силно. Някои анализатори се притесняват, че пандемията ще доведе до по-тежък период, в който тези хора ще се борят да намерят работа или ще видят, че задълженията им вече се извършват от роботи.

И все пак има причина да не бъдем толкова песимистично настроени. Пазарите на труда в богатия свят вече надминаха очакванията. В средата на 2020 ОИСР, клуб от предимно богати страни, изчисли, че в случай на втора вълна от инфекции с ковид-19 безработицата в ОИСР ще бъде около 9% в края на 2021 г. Всъщност много държави преживяха три или дори четири вълни на вируса. И все пак данните за безработицата бяха по-добри, а не по-лоши от очакваното (в момента тя е около 6%). Дори страни, които не са известни с бързо възстановяване, като тези в еврозоната отскочиха с добра скорост.

Три фактора предполагат, че глобалният пазар на труда ще продължи да надминава очакванията през 2022. Първият е свързан с работата от вкъщи. Прогнозите показват, че хората ще прекарват около пет пъти повече от работното си време извън офиса, отколкото преди пандемията, което ще увеличи както щастието, така и производителността.

Вторият фактор е свързан с автоматизацията. Много икономисти предполагат, че пандемията ще доведе до възход на роботите, като машините с изкуствен интелект ще заемат работни места. Със сигурност е вярно, че миналите пандемии насърчиха автоматизацията, отчасти защото роботите не се разболяват. И все пак засега според анализа на The Economist има малко доказателства за автоматизация. Работни места, за които се предполага, че са уязвими към механизация, растат също толкова бързо, колкото и други.

Третият фактор е свързан с политиката. След пандемията политиците и централните банкери се интересуват повече от намаляване на безработицата, отколкото от преследване на други цели като понижаване на инфлацията или свиване на публичния дълг. Това е различен подход от този, възприет след финансовата криза от 2007 - 2009, и е една от причините, поради които този период беше последван от "безработно възстановяване". Джером Пауъл, председателят на Федералния резерв, обеща да държи крака върху педала на монетарните мерки, докато заетостта се повиши значително. Политиците от еврозоната са по-малко обсебени от строги икономии от преди.

Резултатът е, че работниците имат по-силна позиция при договаряне, отколкото са имали от години. В САЩ броят на месечните напускания вече е близо до най-високите стойности за всички времена. Работодатели, предлагащи ниски заплати или лоши условия, не могат да запълнят позициите си: незаетите работни места - 30 млн. в богатия свят, никога не са били толкова високи.

Твърде голяма сила на работниците при преговорите може да предизвика инфлация; работодателите също се нуждаят от сила при договарянето. И все пак през по-голямата част от последното десетилетие бизнесът има надмощие. Годината на работника не бива да ни плаши.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved