Всички на работа

Наемането на хора с различни възможности може да донесе много позитиви за бизнеса и обществото

"Мечтата ми е да имам колеги. Искам да пия всяка сутрин кафе с тях и да започваме работния си ден заедно. Искам да имам задачи и отговорности."

За повечето мразещи понеделниците такава мечта може да изглежда нелепо. За хората с увреждания или както често ги наричат - хора с различни възможности, това е най-съкровено желание.

Според последните данни на Националния статистически институт хората с увреждания в икономически активна възраст в България са 483 хил. души. Една малка част от тях - едва около 150 хил. души, работят. Това означава, че над 300 хил. българи са извън пазара на труда и могат само да си мечтаят за работни понеделници с колегите. Парадоксът е, че немалко от тези хора могат и желаят да работят, ако им се предостави такава възможност. Спират ги стигмата, занижените очаквания и по-трудният достъп до образование. Разпространено е и вярването, че назначаването на такъв тип хора може да се отрази негативно на компанията и да намали печалбите и конкурентността й. За щастие практиката и проучванията започват да доказват точно обратното, а именно, че наемането на хора с увреждания може да донесе много позитиви за бизнеса и за обществото.

В началото е образованието

Сред хората с различни възможности, за които образованието се оказва най-сериозна бариера, са глухите и незрящите. Образователната система е устроена по начин, който често сегрегира такъв тип хора, отделяйки ги от останалата част от обществото. Когато зрението ти е ограничено или когато използваш за общуване друг език какъвто е жестовият, често достъпът до образование и квалификация може да бъде затруднен. Добрата новина е, че светът се променя, отваряйки нови възможности и за тези хора. Свидетели сме на трансформация на икономиката от производство на суровини и услуги към технологии, иновации, автоматизация. "Глухите, особено младите, следят тези тенденции и все повече се интересуват от своето бъдеще и как да бъдат част от един такъв свят, подобно на своите чуващи връстници", разказват от фондация "Заслушай се". "Ние започнахме да подготвяме бъдещите глухи лидери чрез модерни практики на овластяване и образование и да ги насърчаваме да обогатяват своите умения. Това е един дълъг процес, за който са нужни търпение и фокус", добавя Ашод Дерандонян, който е основател и изпълнителен директор на организацията, целяща да постави основи в образованието така, че все повече глухи хора да развият знания, умения и потенциал, с които да намерят по-добра реализация на пазара на труда.

Как е правилно да се казва:

хора с увреждания, хора с различни възможности

(не инвалиди)

глухи или слабочуващи хора

(не глухонеми, не хора с увреден слух)

хора с интелектуални затруднения

хора с нарушено зрение

жестов език

Според Дерандонян след десетилетия на изолация тепърва предстои да се създават нови работни места за глухи специалисти като лингвисти, изследователи, обучители, преподаватели и преводачи в областта на българския жестов език. Самият Дерандонян е един от добрите примери за реализирал се професионално човек от глухата общност. Загубил слуха си едва двегодишен, той получава средното си образование в родния град Хасково, след което завършва АУБ - Американския университет в България, и до момента е единственият глух, учил там. Следват успешна кариера в сферата на маркетинга и управлението на проекти, няколко години живот в Канада, завръща се в България и основава фондация "Заслушай се".

Захари Захариев, който се занимава с устойчивостта на "Заслушай се", също е интересен пример за човек, преминал отвъд бариерите на българската образователна система. Той е един от малкото глухи и слабочуващи хора у нас, които получават образование в обикновено училище, без помощта на специалисти, програми и методики. Завършва "Международни отношения" и две магистърски специалности - "Право на ЕС" и "Финансов мениджмънт". Бил е стажант в Европейския парламент, работил е за някои от най-големите компании в областта на финансовите услуги, информационните технологии и телекомуникациите. Освен всичко останало Захари владее немски и английски език, ползва руски, а отскоро изучава и жестов език. Не липсват и много други примери, които показват, че потенциалът на тези хора е без граници, ако имат възможност да се развиват и получат качествено образование. Според Ашод от "Заслушай се" обаче освен достъпа до образование, важна роля играе и бизнесът: "Работодателите могат да помогнат в каузата повече глухи да придобият нови знания и умения, като им се доверяват и възлагат все повече отговорни задължения чрез менторски програми, стажове, курсове и ускорено кариерно развитие."

Подготовката за работа

За да успеят да работят както всички останали, на някои хора им трябва повече от достъп до образование. Такива например са хората с интелектуални затруднения. Те имат нужда от специални обучения за конкретни трудови умения и силна подкрепа, дори когато вече са назначени на работа. Такъв е и случаят с момичето, което мечтае да има колеги и да пие кафе с тях сутрин. Тя е част от персонала на хотел "Новотел" и успява да се квалифицира и да намери работа благодарение на фондация "Светът на Мария". Фондацията се занимава с подпомагане на личностната и трудова реализация на хора с интелектуални затруднения. Съдейства с обучение в трудови и социални умения, защита на правата, преодоляване на дискриминация и социална изолация, намиране на подходяща работа и менторство. Момичето, което в момента работи в "Новотел", при идването си в дневния център на фондацията първоначално изпитва сериозни затруднения да се включва активно в дейностите и, изглежда, няма нужните умения и готовност за самостоятелна работа.

Посещавайки редовно дневния център обаче, тя постепенно разкрива потенциала си, започва да общува повече и се оказва първият човек, нает на работа чрез програмата за трудово наставничество на организацията. Вече пет години тя живее мечтата си, като има истинска работа и колеги, с които да пие кафе. Наета е в хотела, за да помага в миялно към кухнята, но често получава и други задачи като сервиране и отсервиране. "Тя страшно харесва работното си място и колегите си и те разчитат на нея много. Ние от своя страна продължаваме да я подкрепяме с консултиране, с контакт с работодателите, с периодични посещения на място. Тя ни показа как човек може да разгърне потенциала си и вече е много по-щастлива и пълноценна. Казва, че много се радва, че сега е като другите, че като тях става сутрин, отива сама на работа, има отпуска, взима заплата, има свободно време, но и време за работа", разказва Иво Борджиев, който е социален работник в дневния център към фондация "Светът на Мария".

Дневният център, който променя живота на това момиче, в момента се посещава от 38 души. Той представлява място за развиване на трудови умения, като към него има ателие за изработка на сувенири, място за практикуване на битови дейности, насочени към хотелиерството и кухня, в която се приготвя храна, а хората с интелектуални затруднения се подготвят за работа в кухнята и като помощник-готвачи. Освен с конкретни трудови умения тук се помага и за създаването на трудови навици, спазване на работно време и график, следването на инструкции и съобразяването с правила. За да добият хората с интелектуални затруднения опит в реална работна среда, "Светът на Мария" регулярно ги включва в трудова практика и като доброволци и в различни събития и инициативи. Така те помагат на неправителствени организации, музеи, библиотеки, заведения, които имат нужда от съдействие с по-еднотипни дейности.

Сувенирите, изработени в дневния център, се продават в онлайн магазина на уебсайта на фондацията, както и на различни базари и корпоративни събития. "Много компании поръчват за служителите си подаръци от нас и така подкрепят дейността ни", добавя Иво Борджиев.

Малки обяви

Понякога, колкото и квалифицирани да са хората с различни възможности, намирането им на работа може да се окаже изключително трудно. Такъв бил случаят с Боби Стайков. Мъжът, който има нарушено зрение с голям зрителен дефицит, първоначално работи като съпорт в компания в София. След като му се налага да се премести в Пловдив, той среща сериозни затруднения с намирането на нов работодател. Влага половин година в кандидатстване за различни позиции, но не получава нито една покана за интервю. Следващата стъпка, която прави, е да се свърже за кариерна консултация с организацията Jamba. Така той започва да се включва в различни техни обучения, за да повиши квалификацията си. Експертите на Jamba му съдействат и като търсят подходящи позиции и разговарят с работодатели. По този начин мъжът успява да започне дистанционна работа в стартираща българска компания, базирана в София. "Беше много доволен, харесаха му фирмата, работата, колегите. След година и половина на тази позиция той започна нова работа, защото искаше да бъде в офис, сред колеги в Пловдив. Изкара обучение и по програмиране и повиши още повече квалификацията си", разказва Йоана Колева от Jamba.

Jamba е фондация, основана преди пет години, за да помага за квалификацията, професионалната реализация и приобщаването на хора с различни възможности. Характерно за тях е, че предлагат включване в пазара на труда по специализиран начин. Първоначално създават онлайн платформа с обяви за работа, но постепенно надграждат, започвайки да консултират и двете страни - търсещите работа и работодателите. Така Jamba се превръща в специализирана HR агенция за хора с увреждания. Впоследствие започват и друг вид дейност, който в момента е сърцето на организацията - създават обучителен модул за хората с различни възможности. Така напълно безплатно им помагат да придобият нови умения или повишават квалификацията си, за да са по-конкурентни на пазара на труда, който в момента е още по-свит. "Помагаме на хората да развиват не само занаятчийски умения като готварство и барманство, но и работа с различни софтуерни програми, програмиране", разказва Йоана Колева, която е от основателите на организацията. Осъзнавайки колко важно е средата, в която се обучават хората с увреждания да е съобразена с техните нужди, от Jamba стигат и до следващия важен етап от развитието си. Неотдавна те откриха своя Хъб на възможностите в кв. "Лозенец" в София.

"От една страна, в това пространство искаме да обучаваме хора с различни възможности, но от друга, и да им помогнем да се чувстват напълно интегрирани и да се социализират, като се срещат с други хора. В нашия хъб те могат да идват да работят, да срещат приятели, да се обучават или просто да пият кафе. Към него има и социално кафене, в което работят прекрасни момичета", добавя за новия хъб Йоана Колева. Създават и социално предприятие, а произвежданите там декоративни свещи се поръчват най-често за подаръци на служителите в различни компании. "Дори не предполагахме, но това начинание се оказа много успешно за нас. Благодарни сме, че има бизнес партньори, които, дори да не могат в момента да включат човек с различни възможности в екипа си, ни подкрепят, като поръчат продукти от нас. Тази нова дейност ни донесе ръст от 500 - 600%, и то в период на криза", споделя Йоана Колева.

Колко е важно да дадеш шанс

Независимо към коя група хора с увреждания спада някой човек, колко квалифициран е и с какво желание за работа и реализация подхожда, често мечтите му биват спъвани просто защото много компании не са достатъчно гъвкави в трудовата си политика. Не е такъв обаче примерът със социалното предприятие "Айс Оупън" на Станимира Георгиева. След дълги години на високи позиции в банковия сектор Георгиева прави рязък професионален завой и става мастер шоколатиер. Тя се специализира в производство на висококачествени ръчно приготвени шоколадови изделия и създава Stanimira Chocolate House. "Айс Оупън" - юридическото лице, което стои зад шоколадовата къща, е едно от първите в България, регистрирани като социално предприятие през 2016 г. В ателието на Станимира редом с всички останали още от самото начало работят и хора с различни възможности.

Сред тях е незрящата Ралица, която рисува бонбоните, както и Цветелина - едно от момичетата с интелектуални затруднения, обучени в дневния център на "Светът на Мария". "През годините сме имали и други хора със специални нужди. Стремежът ни е тези хора да имат възможност за достъп до професионална среда, в която да се развиват. Успяваме да откриваме различни техни таланти, да им помагаме да ги разгръщат и след това да се развиват професионално", споделя Станимира. Друга важна дейност на социалното предприятие "Айс Оупън" е свързана не с шоколада, а със спорта. Организират се благотворителни спортни събития, които има за цел да включват и хора с увреждания и по този начин да се насърчи приобщаването към обществото. Независимо с какво се занимават, според Станимира и много други компании могат да обмислят варианта за назначаване на хора с увреждания: "На други хора, които развиват свои бизнеси и все още не са назначили хора с различни възможности, бих казала, че в момент, в който от доста години търсим работници, търсим често персонал, който не е високо квалифициран, но е сериозен и има желание за работа, могат спокойно да се обърнат към хора с увреждания. От моя опит мога да кажа, че сред тях има много хора, които работят с огромно желание и искат да се развиват."

Наемането на хора с увреждания е добър бизнес модел

Доказват го компании като Microsoft, Bank of America и DXC, които печелят от своите проактивни практики за заетост. Bank of America например има екип от 300 души с интелектуални затруднения, които се занимават с поддръжка на част от услугите й. Microsoft пък създава успешна програма за наемане на хора с увреждания специално за аутистичния спектър. Интересен пример е и технологичната компания DXC, която също се насочва към хора с аутизъм за специфичен вид работа. Причината е, че при аутизъм често добре развити са определени умения като разпознаване на модели и способност за извършване на повтарящи се задачи - качества, особено полезни за технологични роли. Проучване, направено през 2018 г. за Американската асоциация на хората с увреждания, показа за първи път, че компаниите, които се застъпват за хората с различни възможности, всъщност превъзхождат другите по финансови показатели. Приходите им са с 28% по-високи, а нетната печалба с 200% по-висока. Резултатите се основават на анализ на финансовото представяне на 140 компании, които са имали средни годишни приходи 43 милиарда долара.