Пазарът на труда в България

Румъния: заплатите летят, производителността - не

Бизнесът се оплаква от висока данъчна тежест, а икономиката расте от потребление и държавни инвестиции

Средното брутно възнаграждение в страната расте с над 180% за последните 10 години, не е подкрепено от реално увеличение на производителността
Средното брутно възнаграждение в страната расте с над 180% за последните 10 години, не е подкрепено от реално увеличение на производителността
Средното брутно възнаграждение в страната расте с над 180% за последните 10 години, не е подкрепено от реално увеличение на производителността    ©  Reuters
Средното брутно възнаграждение в страната расте с над 180% за последните 10 години, не е подкрепено от реално увеличение на производителността    ©  Reuters

Румъния е увеличила минималната заплата 15 пъти от 2011 г. насам, рязко повиши социалните помощи от този март и планира допълнително да вдигне пенсиите, за да догонят високата инфлация и да се подобри общият стандарт на живот. Данните обаче показват, че Румъния не успява да интегрира тези политики в съгласуван и устойчив план за икономически растеж.

Повишаването на заплатите - средното брутно възнаграждение в страната расте с над 180% за последните 10 години, не е подкрепено от реално увеличение на производителността и не е насочено към конкретни икономически сектори. Вследствие на това Румъния губи конкурентоспособността на страна с евтина работна сила или на добра инвестиционна дестинация, твърдят работодатели и икономисти. А в резултат от тези некоординирани политики икономическият растеж на Румъния до голяма степен се основава на потреблението.

Най-голям дял в структурата на общите доходи на домакинствата през 2020 г. имат заплатите - над 68.2%, следвани от социалните помощи с 19%, показват данните на румънската статистика.

Спорът за минималната заплата

Малко след като беше назначен за министър на финансите на Румъния през ноември, Адриан Качиу обяви за цел от силно зависима от потреблението икономика да се превключи на икономика, основана на производство и инвестиции. Качиу в интервю за Hotnews каза, че суми под 3000 леи (607 евро) на месец не са достатъчен доход за едно семейство и че е необходимо допълнително увеличение на минималната заплата, особено ако Румъния иска да избегне бягството на работната сила в чужбина.

Така правителството повиши минималната работна заплата с 10.8% от 1 януари тази година до бруто 2550 леи, което означава, че след данъците служител на минимална заплата получава нетно 1524 леи (308 евро) на месец. Непосредствен ефект от това увеличение беше изчезването на минималната заплата за служителите с висше образование, която беше 2350 леи бруто и беше наложена през 2019 г. Правителството обаче продължава да подкрепя диференцирана минимална заплата за работещите в строителството от 3000 леи бруто от 2018 г.

Законопроектът, прокаран от бившия министър на труда Ралука Туркан от либералите, беше разкритикуван от бившия министър на икономиката Клаудиу Насуи, член на дясноцентристката партия USR, но също и от работодателски асоциации. "Защо държавата се интересува от увеличаване на брутната минималната заплата, вместо да увеличава нетната чрез по-ниски данъци? На първо място, защото при увеличение на брутната минимална работна заплата се увеличават данъците, събирани от държавата. От 100 леи заплата около половината отиват при служителя, а останалото се прибира от държавата. Повишаването на минималната работна заплата е начин за увеличаване на сумите, които държавата събира, и за взимане на пари от частните предприятия", написа Насуи.

Още през септември миналата година една от най-големите работодателски организации в Румъния, Concordia, обяви, че има нужда от по-последователна и дългосрочна политика за минималната работна заплата в Румъния, за да се насърчи включването в пазара на труда, без да се създава бариера пред конкурентоспособността на компаниите. "Concordia предложи 8% увеличение на минималната заплата тази година и календар на годишните увеличения, но правителството реши да я увеличи с 10.9% въз основа на формула, с която не сме съгласни, тъй като отчита няколко пъти инфлацията и увеличението в производителността", каза изпълнителният директор на Concordia Раду Бърнете.

Накъде след кризата

Според съветника на президента по икономическата и социална политика Козмин Маринеску данните показват, че икономическият растеж на Румъния за 2021 г. се основава предимно на потреблението, което е нормално за постпандемична година. "Не е погрешно да се възстановим от пандемията благодарение на потреблението, но трябва да видим накъде отива то и дали дърпа производството напред", каза той. Ето и малко данни - към края на 2020 г. средната брутна работна заплата в Румъния надхвърля 6 хил. леи (3565 нето, или около 720 евро). Тази в публичния сектор обаче достига почти 6800 леи и е с цели 45% по-висока от средното брутно възнаграждение в частния сектор. Най-висока е средната работна заплата в сектор производство на кокс и рафиниране на петролни продукти - 10 534 леи нето. Приблизително 104 хил. IT служители са освободени от плащане на данък върху доходите в Румъния (който е 16%), ако създават софтуер. Средната заплата в сектора е 12 339 леи бруто (7705 нето, или 1600 евро).

Въпреки че инвестициите се увеличават като основен компонент на растежа на брутния вътрешен продукт (БВП), напредъкът се основава главно на ръст на публичните, а не на частните инвестиции. Освен това непрекъснатото нарастване на потреблението води до по-големи дефицити по търговските и текущите сметки. "Ние продължаваме да консумираме повече, отколкото произвеждаме", обобщава ситуацията Маринеску. За да преодолее тези препятствия, Румъния трябва да започне структурна реформа, за която може да помогне и Планът за възстановяване и устойчивост, пише още Маринеску.

Пенсионната точка (пенсиите се изчисляват по формула, като средният годишен брой точки, постигнати от осигурения, се умножава със стойността на една пенсионна точка - бел. ред.) се е удвоила през последните десет години, достигайки 1586 леи към 1 януари, но са необходими допълнителни увеличения за разрешаване на неравенствата, смята социалдемократическият министър на труда Мариус Будай.

Местните медии непрекъснато съобщават за райони в Румъния, където почти всички жители живеят само от социални помощи. Но от 1 март 2022 г. всички социални помощи се увеличиха от 500 леи на 1200 леи на месец, след като парламентът увеличи със 140% референтния социален показател, който беше замразен за последните 12 години. Също така индикаторът ще се коригира всяка година в съответствие с инфлацията, пише в законопроекта. Становище на румънския фискален съвет по бюджета на държавата за 2022 г. посочва, че правителството вероятно ще отпусне допълнителни 9 милиарда леи за разходи за социално подпомагане тази година. Средствата идват през замразяване на по-голямата част от заплатите в публичния сектор и чрез намаляване на разходите за стоки и услуги или социално подпомагане.

Задачите пред Румъния според анализ на Световната банка звучат познато: да свие дефицита в бюджета, да се справи с неравенствата и ниската производителност на труда, което минава през по-качествено образование.