Пазарът на труда в България

Хора пак няма, заплатите се гонят с инфлацията

Недостигът на служители сега е по-силен от преди ковид кризата, затова и възнагражденията също са нагоре

Темата накратко
  • За 10 години средната брутна заплата се е увеличила с над 120% при натрупана инфлация от 20%.
  • Недостигът на служители сега е по-силен от преди ковид кризата. Затова и тази година възнагражденията също ще са нагоре, но инфлацията ще изяде ръста.
  • Несигурността на войната ще направи някои компании по-внимателни при наемане на персонал.

Търсят се хора. Трескаво се сменят работни места, а компании вдигат възнагражденията просто за да държат добрите си служители. Така изглеждаше пазарът на труда в много сектори на икономиката малко преди войната в Украйна - започналото възстановяване след ковид върна на дневен ред стария проблем за липсата на кадри за много бизнеси. Изострящата се конкуренция за хора се видя отчасти и в данните на националната статистика - през декември (последният месец с данни) средната брутна заплата в страната достига почти 1680 лв., което е ръст над 14% спрямо същия месец на 2020 г.

Очакванията на компаниите за подбор на персонал са тази надпревара за хора да продължи през 2022 г., което ще доведе до ново увеличение на възнагражденията. Засега прогнозите им са предпазливи заради войната в Украйна и кризата около нея, защото пазарът на труда по принцип реагира по-бавно на събитията, а и неизвестните все още са много. Растящата инфлация обаче (10% на годишна база през февруари) скоро ще започне да неутрализира ръста на доходите, а несигурността на войната ще накара някои компании да преразгледат или замразят плановете си за разрастване и инвестиции, а оттам - и за наемане на персонал. Например заради близостта на България с военния конфликт морският туризъм и тази година се очертава да разчита изключително на вътрешния пазар. Но пък на други компании може да им се наложи да се пренастроят за повече работа в крачка, ако получат част от проектите, които досега са били на украински и руски дружества.

В малко по-дългосрочен план обаче предизвикателствата пред пазара на труда си стоят. От една страна, е все по-голямото несъответствие между системата на образованието и нуждите на пазара, което води и до системен недостиг на нужните кадри, от друга, влошаващата се демография на страната и промените в начина на работа след COVID-19, от трета, желанието на правителството да ускори ръста на доходите през увеличение на минималното възнаграждение и осигурителните прагове, без това да резонира с ръста на производителността. Но пък доходите в България са ниски и логично растат по-бързо в сравнение с останалите държави от ЕС. (Къде е България спрямо останалите държави от Източна Европа по разходи за труд - вижте сравнителен анализ тук.)

За последните 10 години (от 2011 до 2021 г.) средната брутна работна заплата се е увеличила с над 120%, докато потребителската инфлация за същия период е 20%. Минималната заплата расте още по-бързо - с почти 200%, а средният осигурителен доход - с почти 100%. И ако числата стоят гигантски, сравнение с Румъния показва, че за същия период в съседната държава средната заплата е пораснала със 183%, а минималната се е вдигнала 15 пъти. (Каква е румънската политика по доходите и проблемите на страната - вижте в този текст.)

Търсим да наемем

"През 2020 г. беше зима за пазара на труда. Пролетта дойде през миналата година, когато пазарът се отвори плахо и набра темпо, докато тази година започна много вихърно и вече настъпва лятото", твърди Ирена Бушандрова, мениджър за България в Pedersen & Partners. Тя уточнява, че се занимава с подбор на кадри за средни и високи мениджърски позиции, но по нейни наблюдения "пазарът кипи" и има силно търсене за всякакви позиции.

Възстановяването на пазара на труда, започнало още през миналата година, се улавя и от официалната статистика. Евростат отчете 4.4% коефициент на безработица в България през февруари (при 6.2% средно в ЕС), или с 1.6 пункта по-нисък спрямо същия месец на 2021 г.

Мария Стоева от "ManpowerGroup България" допълва, че необичайната ситуация през 2020 г. е последвана от друга криза - на т.нар. "Голямото напускане". "През 2021 г. огромен брой хора в цяла Европа, а България не е изключение, взеха решение да сменят работодателите си. Това, в съчетание с демографската картина и новите поколения на трудовия пазар, доведе до обратното - вече не говорим за безработица, а за осезаем недостиг на хора", казва Стоева.

Последните данни на НСИ показват и друга тенденция, която засилва напрежението на пазара на труда - въпреки спадащата безработица броят на заетите намалява - те са 3.08 млн. души през последното тримесечие на 2021 г., или с почти 47 хил. по-малко спрямо същия период на 2020 г. В сравнение с предкризисната 2019 г. са на минус с почти 142 хиляди, т.е. една част от работещите преди ковид пандемията по някаква причина са отпаднали от пазара на труда. Данните кореспондират и с тези за икономически активното население - то намалява за сметка на хората, които са в трудоспособна възраст, но не търсят работа.

При форсмажорни обстоятелства - вчера ковид, днес Украйна - винаги има както трудности, така и предимства, що се касае до пазара на труда. Реакцията на държавните институции и бизнеса ще бъде ключова за това дали ни предстои нов "шок", или бихме могли да ползваме и позитивите от нов бизнес и повече хора.

Мария Стоева, "ManpowerGroup България"

"Има една група от хора, които не работят през по-продължителни периоди или изчакват със започването на нова работа. Те бяха освободени или напуснаха доброволно заради високото напрежение и промените, които се наложиха с промяна на традиционния работен модел", казва Николай Николов от Българската асоциация за управление на хора. Според него с отпускане на мерките против пандемията в Европа отново ще се засили наемането на български граждани в други държави, което допълнително ще създаде напрежение на пазара на труда. И допълва, че има и нарастваща група българи, които физически са в България, но работят дистанционно за чужди компании и практически не участват на местния трудов пазар.

Така се стига до положение, в което списъкът на вакантните позиции е "безкраен", а липсата на квалифицирани специалисти е още по-осезаема в сравнение с предкризисната 2019 г. "Основно липсват медицински специалисти като лекари, сестри и санитари, софтуерни разработчици, специалисти с добро владеене на няколко западни езика в сектора на изнесените бизнес процеси, мотокаристи, строителни и складови работници, техници, инженери в производството, заварчици, шивачки, лични асистенти, специалисти "Дигитален маркетинг", технолози", изброява Надя Василева, председател на "Българска конфедерация по заетостта".

Николай Николов допълва, че в някои компании през последните месеци пазарът на труда е дори по-активен от преди 2020 г. - подбор на персонал, куриерски услуги, логистика, немалка част от производство (електроника, автомобилна индустрия), фармация. Според него има търсене и в сектори като транспорт, преработвателна и хранителна индустрия.

Заплатите растат

Недостигът на хора в съчетание с все по-трудното им задържане водят и до ръст на възнаграждения и допълнителни придобивки като вид мярка за справяне със ситуацията, казват HR компаниите. Официалната статистика отчете над 10% увеличение на средната работна заплата през всяко от четирите тримесечия на 2021 г., а само през декември ръстът на средното възнаграждение е 14.2% спрямо същия месец на предходната година. В публичния сектор увеличението е цели 15%, докато в частния - 13.9%. По сектори е още по-динамично: в най-засегнатия от ковид кризата сектор "хотели и ресторанти" увеличението през последния месец на миналата година е с над 50% (тук обаче има и фактор на изсветляване на заплатите заради осигурителния праг и помощите, които отпуска държавата на база осигурителен доход), в бумтящите IT и строителство средната заплата е с 15% нагоре, а единственият минус е при официалните възнаграждения в сектор недвижими имоти. За сравнение - годишната инфлация през декември според НСИ е била 7.8%, т.е. към края на миналата година ръстът на заплатите все още е компенсирал увеличението на потребителските цени.

Заплатите растат най-бързо в IT, строителство и продажби на имоти, но макар и по-плавно, в останалите сектори също наблюдаваме увеличение, което за 2021 г. беше между 8 и 10%. Вероятно този ръст ще се запази и през настоящата година, ако инфлацията не се увеличи още повече.

Надя Василева, председател на "Българска конфедерация по заетостта"

Обобщени статистически данни за цялата минала 2021 г. все още няма, но повечето HR компании са на мнение, че ръстът на възнагражденията в частния сектор през 2021 г. е бил малко по-нисък в сравнение с този, който отчита НСИ, и се е движел средно около 7-10% на годишна база. В някои сектори обаче е надхвърлил 15-17%.

Консултантите също потвърждават "горещите" сектори: технологии, строителство, имоти и др. И прогнозират още силни ръстове там през тази година. Като по-консервативни са производствените предприятия, но и те ще отчетат инфлационния фактор с малка надбавка.

По-фокусиран поглед върху индустрията дава Георги Стоев от Trakia Tech. Според него средното увеличение на заплатите в сектора миналата година е било 12%. "Разделяме го на два подотрасъла. Единият е този, който расте сериозно през последните години, и това са най-вече мехатроника и автокомпоненти. Тези компании са двигателят на българското производство и целият пазар на труда се съобразява с тях. Останалите са свиващите се текстил и облекла и стагниращите мебели, както и храните, които се свиват заради повече от необходимия персонал. При тежките индустрии - химия, метали, стъкла, ръстът на производителността не е свързан с увеличение на работни места, а със съкращаване на работни позиции."

Според Стоев в първата група има дългосрочна тенденция на увеличение на възнагражденията от около 8% на годишна база, която върви със същия ръст на производителността. "В момента, в който в машиностроенето се предлагат 2000 лв. за дадена позиция например, някой, който работи в мебелната промишленост, ще се опита да смени работното си място. И това е част от бързия ръст на доходите", обяснява Стоев.

Държавата също играе роля - от 1 април минималната работна заплата расте с 60 лв. до 710 лв. Отделно от това максималният осигурителен праг скочи с над 13% до 3400 лв. Той засяга до голяма степен компаниите от силно конкуренти сектори, като например IT, където работодателят вероятно ще поеме ръста на разходите за осигуровки за своя сметка (повече за нивата на заплащане в IT-сектора можете да прочетете тук).

Проучване на МercerMarsh за България сред 233 организации от март обаче показва, че едва 16% от тях планират да компенсират служителите заради увеличението на осигурителния праг. Според данните ръстът на медианната заплата (тя се определя, като възнагражденията на всички работещи се подредят от най-ниското до най-високото, а заплатите на тези по средата се приемат за медианата) през миналата година е бил 6%, което - забележете, е най-високият процент от 2008 г. насам. Според прочуването около три четвърти от компаниите планират увеличение до 10% през тази година.

Наскоро Manpower също публикува свое проучване, изследващо общите пазарни нагласи за промяна на възнаграждения и допълнителни придобивки през първата половина на 2022 г. Над 80% от анкетираните представители на 196 компании от 19 сектора планират да има увеличаване на възнагражденията през първата половина на 2022 г. "От тях 5% смятат ръстът да е между 16 и 20% от размера на заплатата, а други 2% прогнозират и скок с над 20%", посочва Мария Стоева. Тя допълва, че много организации повишават и сумата на допълнителните ваучери за храна (които отскоро могат да се използват и за битови сметки). От тази година необлагаемата им стойност се увеличи от 80 на 200 лв.

Тук заплатите всяка година растат средно с 8-10%. И при самото встъпване в страната инвеститорите трябва да са бюджетирали този ръст в хоризонт от поне седем години.

Георги Стоев, Trakia Tech

Или както обобщава Николай Николов - сигурно ще има компании, които ще опитат да си запазят разходите за персонал, но те ще изгубят служители, които трудно ще заменят. Според него връщането към офисен или хибриден модел на работа ще увеличи разходите на служителите и това също ще рефлектира в увеличени очаквания за по-високи заплати.

Факторите война и инфлация

Въпреки готовността на компаниите да увеличат възнагражденията на служителите си вероятно сумите няма да успеят да компенсират растящата инфлация. Прогнозите на икономистите са тя да е двуцифрена през тази година. В последния си икономически анализ от Уникредит Булбанк посочват, че очакват 13% средногодишна потребителска инфлация през 2022 г. и успокояване на цените през 2023 г.

Водещите фактори за ръста на възнагражденията тази година ще са инфлация и нарастване цените на енергията, възможни са извънредни събития, които да преобърнат настоящите трендове и тенденции. Едната възможна посока е военният конфликт около Русия и Украйна, а друга - инфлация и финансовите пазари в Европа и САЩ.

Николай Николов, Българска асоциация за управление на хора

"Предвид рекордно високите нива на инфлацията нашият основен сценарий предвижда да се стигне до отрицателен ръст на реалните заплати през тази година (-3.2%) за пръв път от 2001 г.", посочват икономистите на банката. Прогнозата им е средната заплата в страната през 2022 г. да достигне 871 евро, или 1703 лв., което е номинално увеличение от почти 10%. Според тях ръстът на заплатите в частния сектор (а и в държавния) вероятно ще се забави. Основната причина за това е голямата несигурност, предизвикана от конфликта в Украйна - потенциално свиване на потреблението и разбъркването на веригите за доставки.

Войната може да доведе и до друга промяна - прилив на нова работна ръка към България. Засега обаче мигрантите са около 60 хил., много от които деца, а някои възрастни, така че в най-оптимистичния сценарий става въпрос за няколко хиляди души.

Как държавата бута доходите

През последните години държавата също се опитва да побутва нивата на заплащане нагоре. Заради пандемията, а и донякъде предизборно, няколко пъти бяха увеличени заплатите в администрацията, в здравеопазването, учителските възнаграждения също бяха удвоени. Така ножицата между възнагражденията в частен и публичен сектор се разтвори още повече - с 217 лв. в полза на държавните по данни на НСИ за последното тримесечие на 2021 г.

Ще има нормализиране на възнагражденията и плавен ръст, но България вече не е известна като low cost дестинация. Минахме го това ниво. Международните компании вече идват заради качеството на труда, а не заради ниската цена на труда.

Ирена Бушандрова, кънтри мениджър за България, Pedersen & Partners

Други традиционни инструменти, които държавата използва за увеличение на доходите в икономиката, са минималната заплата и осигурителните прагове. И това не е случайно - над половината от доходите на домакинствата в страната идват от работна заплата. А покрай спора трябва ли и с колко да се вдигне минималното възнаграждение се роди и провокативната фраза на финансовия министър Асен Василев: "От пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни." Става въпрос за производителността на труда. Тя наистина не е толкова функция от уменията на всеки отделен работник, колкото от организацията на процесите в самите компании. И все пак зависи от това на кой пазар работи бизнесът. "Производителността на труда се определя от международните пазари, когато произвеждаш нещо материално, което е търгуемо навън. Когато продаваш локална стока или услуга, производителността на труда се определя от покупателната способност на пазара тук", казва Георги Стоев.

Но докато производителността на труда в България расте с едноцифрен темп, разходите за труд на работодателите се увеличават с двуцифрен през втората половина на миналата година. А и по принцип ръстовете при разходите за труд в България са по-високи от средните в ЕС и това е нормално, предвид че икономиката ни е настигаща. Въпросът е, че с намесата си в някои сектори държавата всъщност създава безработни. Както посочва Георги Стоев - в текстилния бранш например, за да увеличат заплатите, вероятно на някои работодатели им се налага да съкратят хора. А в година, в която разходите на компаниите са необичайно високи заради скъпите енергия и суровини, това може да се окаже проблем и за други сектори, които работят с ниски маржове.

Средният осигурителен доход при пивоварите е 1860 лева

Ивана Радомирова, изпълнителен директор и член на управителния съвет на Съюза на пивоварите

През 2021 г. производството и продажбите на бира осигуряват заетост на близо 25 хил. работещи. От тях 9% са директно заети, 32% - в доставките, и 59% - в търговията, заведенията и туризма. Най-търсени са хора със средно специално образование, висококвалифицирани техници. Особено трудно се намират хора, които да управляват газокарите, така нужни за вътрешната логистика в пивоварните.

Дори във време на пандемия откриването на микропивоварни и наемането на хора продължава - през 2021 г. са започнали работа пет нови микропивоварни, с които общият брой на регистрираните предприятия за производство на бира в страната вече е 41. Средният осигурителен доход в пивоварния бранш в страната е 1860 лв. Той е със 7% по-висок в сравнение с 2020 г.

Приключихме преговорите със синдикатите по браншовия колективен трудов договор за 2022 г. Взехме решение да разделим компаниите в бранша на две групи. В първата са големите производители, за които ще е в сила изискването за 890 лв. минимален осигурителен доход. Във втората група влизат малките и средните фирми, за които се прие минималният осигурителен доход да е равен на минимална заплата. Производителността на труда в сектора се доближава до средноевропейските норми.

Всяка година вдигам заплатите

Милен Петков, собственик на текстилната "Пи Ен Джи 1962"

Наемането на хора в бранша е изключително трудно - особено шивачи, продавачи, нискоквалифицирани кадри. Като цяло в компанията няма текучество. Предлагаме перфектни условия на труд, всяка година вдигам заплатите с по 10-20%. Масовите заплати на производствения персонал в компанията са над средната за страната. Но идва един момент, в който заплатите няма как да растат, защото стават несъизмерими с производителността. Факт е, че производителността на труда в шивашкия бранш в страната е с 50% по-ниска в сравнение с конкуренти в Турция и Китай.

Инфлацията, скокът в цените на горивата, на енергоносителите, на суровините също са спирачка пред желанието за вдигане на възнагражденията. Пазарът също не може да поеме непрекъснато повишаващи се цени на крайните текстилни изделия. Ако трябва да вдигам още заплатите, ще се наложи да съкращавам някои звена във фирмата, за да компенсирам скока. Проблемът за целия сектор е в липсата на избор на кадри. Търсенето на хора е толкова голямо, че всеки, който не е доволен от работодателя си, смело напуска и веднага си намира работа в друга компания.

По темата работи и Мара Георгиева