Новият брой: Пътят към Шенген
Close
В София делът на населението в трудоспособна възраст (14 - 64 г.) е най-висок в сравнение с всички останали области и достига 65.8%.
В София делът на населението в трудоспособна възраст (14 - 64 г.) е най-висок в сравнение с всички останали области и достига 65.8%.    ©  Велко Ангелов

За първи път и в шестте големи града на България населението намалява

За 10 години броят на живеещите в страната се свива с 11.5% и достига 6 519 789 души през 2021 г., показват данните на НСИ от преброяването

В София делът на населението в трудоспособна възраст (14 - 64 г.) е най-висок в сравнение с всички останали области и достига 65.8%.    ©  Велко Ангелов
Темата накратко
  • С жители над 100 хил. души са шест града в страната - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В тях на практика живее всеки трети.
  • Над половината от населението на България е съсредоточено в двата най-добре развити икономически района - Югозападен и Южен централен.
  • В София делът на населението в трудоспособна възраст (14 - 64 г.) е 65.8%. Следвана е от Благоевград (64.2%), Варна (63.8%) и Бургас и Пловдив с по 63%.

За период от десет години - между 2011 и 2021 г., населението във всички области в страната е намаляло. С най-бързи темпове това се е случвало във Видин, Смолян и Добрич.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • С жители над 100 хил. души са шест града в страната - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В тях на практика живее всеки трети.
  • Над половината от населението на България е съсредоточено в двата най-добре развити икономически района - Югозападен и Южен централен.
  • В София делът на населението в трудоспособна възраст (14 - 64 г.) е 65.8%. Следвана е от Благоевград (64.2%), Варна (63.8%) и Бургас и Пловдив с по 63%.

За период от десет години - между 2011 и 2021 г., населението във всички области в страната е намаляло. С най-бързи темпове това се е случвало във Видин, Смолян и Добрич.

Така над половината от живеещите в България са се съсредоточили в двата най-добре развити икономически района - Югозападен и Южен централен. Разделителната линия между Северна и Южна България се очертава все по-ясно - не само като инфраструктура, но и като население.

Също така за първи път и шестте най-големи града в страната се свиват - включително София. Това показва малко по-подробна разбивка на данните от преброяването, което беше направено от НСИ на 7 септември миналата година.

Първите резултати от него показаха, че за 10 години населението на страната се свива с по-бърз темп спрямо предходните две десетилетия - с 11.5%, и достига 6 519 789 души. Над 40% от този спад се дължи на миграция - за периода 2011 - 2021 г. страната са напуснали 344 хил. души, което беше уловено едва в края на периода, защото НСИ няма друг начин да обхваща трудовата миграция.

По-голямата част от минуса обаче е заради отрицателен естествен прираст като тенденциите на застаряване на населението с всяко следващо преброяване се засилват още повече.

По-старо и по-малко общество

Ето и малко повече конкретика - към 7 септември миналата година 23.5% от населението е в пенсионна възраст, като спрямо предходното преброяване то се увеличава с 12.6%. В същото време намалява броят на хората в трудоспособна възраст (15 - 64 г.) - то е малко над 4 млн. души, или с над 19% по-малко спрямо 2011 г. Делът на децата се увеличава с около 9 процентни пункта, но абсолютният брой на населението до 14 г. възраст намалява с почти 6% спрямо 2011 г.

Ако вземем дългосрочният поглед към структурата на населението, България е преживяла на практика две трансформации. Първата е началото на XX век към средата. Ако през 1900 г. делът на хората над 65-годишна възраст в България е бил 5.1%, работоспособните са били около 55%, а децата са били цели 40%, към 1956 г. тази картина вече е тотално различна: едва 26.6% деца спрямо малко повече пенсионери - 7.2%, и огромна работна сила от над 66%.

Втората трансформация е от средата на века до настоящото състояние, където децата и работната сила намаляват за сметка на хората в пенсионна възраст. Така за 120 години България минава от съотношение десет работещи към един пенсионер до шест работници за 2.6 пенсионери.

Северозападна България: Все по-стари, все по-малко

Разбивка по региони показва, че най-възрастно е населението във Видин (31.5% от всички), Габрово (30.2%) и Монтана (28.2%). В общо 21 области делът на хората над 65 години спрямо общия брой на населението в тях е над средния за страната. Така на 100 души в трудоспособна възраст се падат по 60 в "зависима" възраст. За сравнение - през 2011 г. това съотношение е било 46.5.

По региони това съотношение е най-благоприятно в София (52), Благоевград (55.7) и Варна (56.8). Най-неблагоприятно е в област Видин (75.4), Габрово (72.1) и Кърджали (70.6).

Процесът на демографско остаряване обаче е сигнал, че в бъдеще държавата ще трябва да заделя все по-голяма част от обществения ресурс за пенсии и здравеопазване. В същото време ще има все по-малко хора в активна възраст, които да работят и плащат данъци.

Логично хората се местят натам, където могат да си гарантират по-добър начин на живот. Така в София-град делът на населението в трудоспособна възраст (14 - 64 г.) е най-висок в сравнение с всички останали области и достига 65.8%. Следвана е от Благоевград (64.2%), Варна (63.8%) и Бургас и Пловдив с по 63%. На другия полюс са Видин (57%), Габрово (58.1) и Ямбол (58.6%).

Най-големите шест: всички надолу

С жители над 100 хил. души са шест града в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора), в които живеят 34.5% от населението на страната, или всеки трети.

Този път обаче всичките шест големи града намаляват. В столицата (град) са се преброили малко над 1.18 млн. души, като броят им намалява с 19.3 хил. (или 1.6%) спрямо 2011 г. Следва Пловдив с 319 хил. (спад от 5.5%) и Варна с 310 хил. (спад от 7.2%) (виж графиката). При миналото преброяване София и Варна растяха.

Процесът на урбанизация също продължава, като две трети от населението на страната живее в градовете. Над 73% от хората живеят в градовете по данни на НСИ. В сравнение с предходното преброяване обаче населението в градовете намалява с 556 хил., или с 10.4%, а в селата - с 14.2%. По данни на НСИ най- малкият град е Мелник с население 161, а най-голямото село е Лозен с население 6471 души. Но тук фактор е близостта му със София. Най-гъсто населен пък е Пловдив - 3135 души на кв. км.

Населените места без население са 199. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кюстендил. Най-голям е броят на населените места с население до 200 души - 2561.

Остават големи и различията в броя на населението по общини. Има 83, в които преброените живеещи са под 6 хил. души (общо 4.7% от населението на страната). Осем общини са с над 100 хил. души, или 40.2% от населението на страната.

Към 2021 г. в България са живели почти 17.5 хил. руснаци

Гражданите на други държави, които пребивават в България, не са много според преброяването от 7 септември миналата година. Тези от ЕС са малко над 10.5 хил., като преобладават хора с германско, гръцко, италианско, полско и румънско гражданство. Пет пъти повече са пребиваващите в страната граждани на държави извън ЕС, или общо 49.5 хил. души. От тях 35.3% са от Руската федерация. Следват украинци, англичани, турци, сирийци.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cose avatar :-|
    cose
    • + 4

    Сметката за Бургас не е вярна, заради обявените през 2015 г. за квартали поредни села, отдалечени на 12 км от града - Черно море и Рудник.
    189 741 / 206 139 = -8% намаление на Бургас между преброяванията от 2011 г. и 2021 г. при съпоставими административни граници

    Нередност?
  • 2
    primus avatar :-|
    primus
    • + 3

    Лошо!
    Живота е сложна и погледнато по елементарно много проста работа.
    Ще се изкажа така. На българите не им харесва да живеят в България. България не е хубаво място за живеене.
    Другото хората не искат да правят деца. Жените чакат докато вече не могат да имат. Мъжете са прецакани щото нямат пари. Един много кофти водовъртеж, няма измъкване.
    Друго което си мисля, защо българите да живеят в България като могат да живеят на много по хубаво място по хубав живот и по уредено. Ей на тоя въпрос сега искам един политик да ми отговори. Какво задържа един човек в България, какво, не мога да си отговоря.

    Нередност?
Нов коментар