Новият брой:
Служебната президентска република
Новите работници долитат от Изток

Опитът на "Мекалит", "Промаркет" и "ТКБ Видин" при наемането на чужди работници

Компаниите казват че процедурата е скъпа, отнема време, но нямат избор

Shutterstock    ©  Shutterstock

Попитахме компаниите от реалния бизнес какъв е техният опит при наемането на чужди работници - какъв е процесът, трудностите, ползите, защо го правят. Предлагаме ви мненията на управителите на няколко дружества, както и на фирма, която предлага посредничество при "внос" на кадри от държави извън ЕС.

След пандемията има истински наплив за търсене на чужди работници

Борислав Чалгаджиян, "Смарт тур"

В момента има ръст на интереса към намирането на работници от чужбина. Ние представляваме и консултираме тези компании в чужбина и чрез нашите контакти в страни, които са бивши съветски републики, свързваме работници и работодатели.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Попитахме компаниите от реалния бизнес какъв е техният опит при наемането на чужди работници - какъв е процесът, трудностите, ползите, защо го правят. Предлагаме ви мненията на управителите на няколко дружества, както и на фирма, която предлага посредничество при "внос" на кадри от държави извън ЕС.

След пандемията има истински наплив за търсене на чужди работници

Борислав Чалгаджиян, "Смарт тур"

В момента има ръст на интереса към намирането на работници от чужбина. Ние представляваме и консултираме тези компании в чужбина и чрез нашите контакти в страни, които са бивши съветски републики, свързваме работници и работодатели.

Интерес за набор на хора извън ЕС имаше още от 2011 г. насам, когато горе-долу българите наистина станаха мобилни за работа в Европа и тук започна да се усеща липсата на кадри. Работодателите досега се справяха някак си, но като че ли сега наистина погледнаха към вноса на работна ръка като на алтернатива. Определено един от факторите е и растящите заплати на работниците, но имайки предвид, че като част от законодателството при наемането на работници от извън ЕС те не могат да бъдат с по-ниски от тукашните, едва ли е чак толкова ключов. Заплащането е едно и също.

Ние сме на пазара от 2016 г. насам. В началото търсенето беше предимно за туристическия сектор и те ни бяха основен клиент, а работниците бяха предимно от Украйна или Русия, но поради ясни причини това вече не е опция.

След пандемията като че ли се усети един истински наплив за търсене на чужди работници, като фактор е по-скоро развитието на бизнеса, а не пандемията. Все повече компании търсят тези опции и като че ли няма един сектор, който да търси повече от другите. Няма и регион, който да е по-застъпен от другите - търсят се хора във всички сектори и във всички региони.

Процесът по набиране е много тромав, главен проблем е нашето законодателство. Заради тази тромава процедура често се получават и ситуации, в които или работодателят, или работникът не изчаква до завършека на процедурата, и тогава или трябва да започнем отначало, или просто сме си загубили времето. Често и самите документи, които се очаква да бъдат издадени на работниците още преди да са дошли, отнемат доста дълго време.

Това, което бих казал, че може да спомогне, е да се сформира група от страна на работодатели и консултанти, която да комуникира и да работи с държавата, за да могат тези процеси да се подобрят и по-лесно да се намират такива работници.

Издаването на документи зависи предимно от самата длъжност, така че не бих могъл да дам точно колко време се изисква, но бих казал, че за издаване на документи и получаване на разрешение на работа е горе-долу около 2-3 месеца. Тук забавянията се получават от страна на държавата, която иска дълго време за техните обработка и издаване.

Ние работим предимно с Узбекистан, тъй като там има най-голям брой работна ръка и заинтересовани работници. Като изключим Молдова и Украйна, бих казал, че като цяло държавите, които споменах, са сходни в леснотата на режима.

Процедурата е тежка и скъпа, но нямаме избор

Красен Кръстев, управител на "Мекалит"

Преди почти две години, оценявайки, че се свиваме като население и местният пазар не може да осигури ресурс, започнахме да мислим откъде можем да привлечем работна ръка. Първото и най-естественото беше да потърсим сред българската диаспора в Украйна. Възпираше ни това, че процедурата беше много сложна.

Установихме контакт с фирма, която се беше заела професионално да доведе достатъчно хора, да им осигури квартири и да оперира, предоставяйки работна ръка на различни компании, които имат нужда. Така се получи, че ние само с една заявка и рамков договор можехме веднага да ползваме услугата. Така започна.

Проблемът с тези работници е, че не се задържат дълго време. Украйна е близо и те много лесно се отказват и си отиват. Това създава изкуствена флуктуация, която е проблем за производство като нашето, което е високотехнологично и с много изисквания. Обучението при нас не е два часа, продължава няколко седмици, инвестираме в обучение и после губим тази инвестиция. Не става дума за условия, предлагаме топ условия, а за психология на работниците. Идват с нагласата за временна работа, която е по-подходяща за селскостопанска работа. Но пък ироничното е, че производствените предприятия са основните потребители, защото в селското стопанство не могат да си позволят работници отвън, защото са доста скъпи.

Процедурата е тежка и скъпа и го правим само по принуда. На тези хора трябва да им оправим документите, да им платим един или два пъти в годината да се приберат вкъщи, да ги настаним за своя сметка, да им плащаме ток и вода и да не им плащаме по-малко, отколкото на всички останали. При всички положения излиза по-скъпо от български работници.

И до днес сме притиснати от законовите рамки, които не позволяват повече от 10% от личния състав на една фирма да е от страни извън ЕС и не повече от 30% от наетия персонал. Това е въведено като ограничение преди много години заради безработицата, но е абсолютно ненужно днес, когато безработица реално няма. Бизнесът не наема хора от чужбина като първа опция, а като последен вариант.

Чисто прагматично, хората от бившите съветски републики в Азия - Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан, Азербайджан, са склонни да подписват по-дългосрочни договори - минимум година, най-често 2-3 години. Тези държави се намират и по-далече и хората не си тръгват спонтанно и без предупреждение. Идват след селекция и с нагласата, че имат определен ангажимент и ще работят определено време.

Само да се внасят хора не е решение

Пламен Панчев, изпълнителен директор на "Тракия икономическа зона"

Производствените компании намират чужди работници с посредничеството на фирми. Те набираха персонал за работа по морето, сега започват да осигуряват работна ръка и във вътрешността на страната. Мисля, че е сполучливо, и двете страни са доволни. Има работници от много места, не само от бившите съветски републики в Азия, има и украинци, и българска диаспора.

Наемането се организира с договори между фирмите за персонал и компаниите. По-скоро работодателят, който ги взима, осигурява квартирата, посредническите компании не искат да се занимават. Решението най-вероятно е ние да направим т.нар. социална инфраструктура - общежития, детски градини, за да може да се урегулира този процес. Работодателите искат хората да са близо до предприятията. Всичко за съжаление става по-бавно, отколкото ни се иска.

Най-голямото желание на работодателите е да работят с българска работна ръка и правят всичко възможно. Просто няма хора. Това е спасителен вариант. Както нашите хора отиват да търсят възможности за работа в Европа, така други хора идват в България. Но и само да се внасят хора не е решение. Трябва да се оправи и

професионалното образование, да се комбинират няколко елемента, за да има дългосрочен ефект и работната ръка да не се превръща в проблем.

Имаме служители от Турция, Киргизстан, Узбекистан, Африка

Митко Самоковски, управител и собственик на веригата "Промаркет"

От няколко години имаме чуждестранни работници, които се трудят в логистичната и производствената ни база във Вакарел. Имаме служители от Турция, Киргизстан, Узбекистан, Африка. Квотата изисква чуждестранните работници да са до 30% от персонала. Работим с HR агент в Узбекистан, който набира хора не само за нашата фирма и прави първоначалния подбор. Приспособили сме сграда за общежитие, в което живеят чуждестранните ни служители, поели сме режийните им разходи, даваме им ваучери за храна. Независимо каква е цената на това да внасяш работници отвън, ако нямаш друг изход - ти я плащаш.

За сезона на прибирането на плодовете са нужни по 100 души дневно. Тази година не успяхме да оберем всички череши* точно поради липса на работна ръка. За туризма и за селското стопанство няма квота за внос на работници от чужбина, но работата на полето е кампанийна, не търпи отлагане, а административните процедури изискват време. Ние не можем да осигурим по-дълготрайна заетост на чужденците, а никой няма да дойде само за един месец работа по време на сезона. В Англия, където се ползва работна ръка от цял свят, има създадена организация, хората работят по 5-6 месеца, но се пренасочват от ферма във ферма, така че да се оползотвори максимално престоят им. Но там фермите си имат доверие и се кооперират за внос на работници от чужбина.

*Веригата има 20 магазина в столицата. Освен това компанията притежава предприятия за замразени зеленчуци и за преработка на меса. От миналата година съвместно с колеги обработва 300 декара с череши.

Инвестираното време, усилия и средства си заслужават напълно

Мартин Петров, изпълнителен директор на "Технически компоненти България"

В момента изпитваме трудности при запълването на работните позиции с хора от региона, затова потърсихме и служители извън България и ЕС. Първите ни попълнения са от Узбекистан и Киргизстан - общо 11 служители, които започнаха обучение на 8 август. Месец по-късно наблюденията ни са, че тези хора се справят отлично с работата и задълженията си, а и успяват да се напаснат към живота в град Видин.

За момента смятам, че инвестираното време, усилия и средства си заслужава напълно и компанията ни ще продължава с тази практика. Идващите работници получават равна на своите колеги заплата, ние поемаме разходите по транспорта и настаняването им.

Самият административен процес по наемането отнема около 6 месеца - от одобряването до пристигането им. Не е тежък, но има много детайли за изглаждане. За определен период в началото трябваше да осигурим и преводачи от руски, тъй като това е един от езиците, които говорят. Въпреки това смятаме, че тези усилия си заслужават.

Има и рискове - например хората да не паснат на работата или да не могат да се адаптират към живота в града. Засега обаче това не е проблем, с който компанията се е сблъсквала.

По темата работиха още Антон Чепилски, Иглика Филипова и Мара Георгиева

Все още няма коментари
Нов коментар