Новите служители се интегрират по-трудно в компании, които работят дистанционно

Акценти от лидерския дискусионен панел на конференцията The Future of Work 2022, организирана от "Капитал" и "Кариери"

Участниците в панела от ляво надясно: Сирма Пенкова, Иван Житиянов, Петър Торнев, Илия Кръстев, Таня Косева-Бошова
Участниците в панела от ляво надясно: Сирма Пенкова, Иван Житиянов, Петър Торнев, Илия Кръстев, Таня Косева-Бошова
Участниците в панела от ляво надясно: Сирма Пенкова, Иван Житиянов, Петър Торнев, Илия Кръстев, Таня Косева-Бошова    ©  Цветелина Белутова
Участниците в панела от ляво надясно: Сирма Пенкова, Иван Житиянов, Петър Торнев, Илия Кръстев, Таня Косева-Бошова    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Облекченият внос на специалисти от трети страни се очаква с нетърпение от бизнеса.
  • Правилният избор на приоритети отнема от напрежението в трудни времена.
  • В криза изпъкват лидерите, които се вслушват в служителите си.

В момента бизнесът функционира в условия на няколко кризи - инфлация, войната в Украйна и постпандемична среда. За да преминат компаниите плавно през тях, лидерите им възприемат подход на гъвкаво управление и се вслушват в хората си, преди да приложат решение.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Облекченият внос на специалисти от трети страни се очаква с нетърпение от бизнеса.
  • Правилният избор на приоритети отнема от напрежението в трудни времена.
  • В криза изпъкват лидерите, които се вслушват в служителите си.

В момента бизнесът функционира в условия на няколко кризи - инфлация, войната в Украйна и постпандемична среда. За да преминат компаниите плавно през тях, лидерите им възприемат подход на гъвкаво управление и се вслушват в хората си, преди да приложат решение.

Влизането на България в Шенген и еврозоната би подействало като психологически фактор за повишаване на доверието на чуждестранните инвеститори, които "поглеждат" към страната ни. А използването на т.нар. сини карти за специалисти от трети страни и съкращаването на бавните административни процедури за привличането им, би улеснило организациите, които се затрудняват с намирането на хора за работа.

Това са различните аспекти на един и същ процес относно бъдещето на работата в новата среда, стана ясно по време на дискусия на конференцията за HR и лидерство The Future of Work Summit 2022, организирана от "Капитал" и "Кариери". В нея участваха Иван Житиянов, изпълнителен директор нa Telelink Business Services (TBS), Петър Торнев, директор на технологичния център на Accenture в България, Илия Кръстев, изпълнителен директор на A Data Pro и Таня Косева-Бошова, управляващ партньор в Lion's Head и Park Lane Developments.

741 сини карти за висококвалифицирани специалисти,

които идват от трети страни да работят в България, са издадени от началото на годината до средата на октомври. Това е почти два пъти повече спрямо 2021 г., но въпреки това процедурата все още отнема много време. България има задължение до ноември 2024 г. да транспонира законодателство за сини карти на Европейския съюз.

"През тази година успяхме да случим една бърза процедура, но тя е по-скоро свързана с релокация на хора, а не с привличане на нови хора. Ако има компания, което иска да внесе за работа в България повече от 10 души, тя минава през бърза процедура, на която целта ѝ е целият процес да се случи за 1 месец. Същият процес към момента отнема три и повече месеца. А преди няколко години отнемаше шест месеца", обяснява Илия Кръстев от A Data Pro по време на конференцията и допълни, че няколко асоциации, в които компанията участва, активно са действали законодателството да се транспонира по-бързо, за да може България да се превърне в локация, която привлича хора както от Украйна, така и от други държави.

Kaк лидерите превърнаха кризите във възможност

Важно е във времена на криза компанията да може да даде сигурност на служителите си. "Лично се опитваме да изпреварваме инфлационния натиск, доколкото е възможно. В началото на тази година направихме средно увеличение на възнагражденията с 16%, а при нископлатените и младите хора увеличението стигна до 30-35%", заяви Иван Житиянов от TBS.

Други компании пък се справят, като увеличават инвестициите си. "По време на кризата инвестирахме в реорганизация на екипа и във физическа инвестиция в сградите, които управляваме", обясни Таня Koсевa-Бошова от Lion's Head и Park Lane Developments. Компанията за отдаване на офис площи под наем е вложила 1.5 млн. евро в един от активите си в страната - "Мегапарк". "Целта ни беше да го превърнем в място за обитаване - защото за нас ходенето на работа е част от нашия живот. Направихме огромна инвестиция, за да създадем зелено и хубаво място - с места за хранене, фризьорски салон, фитнес и т.н.", допълва тя.

Лидерските умения през 2023 г.

"За мен е шокиращо, когато чуя, че в резултат на пандемията компаниите са станали по-прозрачни и работят за по-голямо доверие между екипите. Ако едва сега си разбрал, че трябва да си прозрачен и да работиш за доверие - положението е много лошо", сподели Петър Торнев от "Accenture България" по време на дискусията.

Дистанционната работа и хибридният модел са практика в "Accenture България" от 5-6 години. По думите на Торнев, когато работят дистанционно, много от служителите добиват усещането, че го правят като контрактори и мениджърите са забелязвали, че организационните ценности започват да се губят. Ето защо Accenture въвежда политика на обгрижване на служители от лидери на екипи. Те имат личен ангажимент да общуват с членовете на екипа си по емпатиен начин и да подават обратна връзка до HR и директния мениджър. "Усилията, които трябваше да полагаме, бяха да ангажираме служителите така, че да не губят чувството за принадлежност към компанията", допълва Петър Торнев.

Мнението споделя и Илия Кръстев, според когото също ковид кризата е променила модела на работа с хора и e поставила предизвикателства пред съхранението на организационната култура: "Говорим за повече от една криза. През последните две години най-големите предизвикателства бяха свързани с това как променяме модела на работа с хора. Обърнахме се към модел, в който сме все по-пръсната организация, в която въпросът как задържаме, мотивираме, помагаме и развиваме хората си е приоритетен. Трябва да мислим как организацията да запази бизнеса си, но и организационния дух и да продължи да съществува занапред."

Според Иван Житиянов управлението на промяната е лидерско умение, което ще продължи да бъде важно и в бъдеще. "За да можеш да управляваш промяната, трябва да имаш чувство на спешност. Кризата е естествен момент, в който се създава такова. Един добър лидер трябва да може да управлява състоянието на спешност, така че това да не плаши хората, от една страна, и от втора, да бъде решителен и адаптивен и да продължи да инвестира по време на криза. Това направихме ние", разказва той.

Промяната, смята още Иван Житиянов, е свързана с приоритизирането - както по отношение на инвестиции, така и по отношение на процеси и работа с хора. И допълва, че приоритизацията ще е във фокуса на лидерите и през 2023 г.

Грешките с поука

"В стремежа си да защитим здравето на хората изпуснахме духа от бутилката", каза Таня Koсевa-Бошова. "Работата от дистанция е много сложна за мениджърите. Те се превръщат в телефонисти и във видеоконферентни мениджъри", допълва тя.

Не само Таня Косева-Бошова е на мнение, че компаниите виждат трудности да интегрират добре новонаетите в условията на дистанционна работа. На същото мнение е Петър Торнев: "Не толкова грешка, колкото подценяване, е, че дистанционната работа доведе до дистанцираност на служителите. Ние изразходваме страшно много усилия и средства, за да компенсираме това", сподели той. Към момента 30% от хората, които организацията наема, постъпват през вътрешните препоръки. "Което означава, че го преодоляваме - хората искат да продължат да работят в компанията и дори я препоръчват на други извън нея", допълва Торнев.

Кои проблеми на бизнеса ще се решат през 2023 г.

Заради ценовия натиск и кризи автоматизацията и изкуственият интелект са станали по-приемливи за имплементиране в организациите, смята Илия Кръстев. "Това ще се ускори през 2023 г. Навсякъде в икономиката автоматизацията ще се случва с голяма скорост", казва той.

Според Петър Торнев, стига да проявяват гъвкавост и да се обградят с хора, които са по-добри от тях, лидерите биха вземали правилните решения: "Всеки месец имам среща с моя мениджмънт екип, който обяснява до най-малкия детайл финансовите резултати на компанията за месеца. Всеки лидер трябва да се обгражда с хора, които са по-добри от него, за да черпи идеи от тях и да получи правилния съвет какво да подобри."