Лозан Панов призова Румен Радев да провери срещата в ЦУМ

Въпреки че не е записано в конституцията, държавният глава имал функция на активен арбитър

Лозан Панов
Лозан Панов    ©  Юлия Лазарова
Лозан Панов
Лозан Панов    ©  Юлия Лазарова

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов се обърна към президента Румен Радев с призив да сформира "специална комисия, която да разследва случая със станалата публично известна със закъснение среща на главния прокурор с члена на ръководен орган на партия и бизнесмен Георги Гергов и издателя на вестник "Сега" и бизнесмен Сашо Дончев". Цялото писмо е качено на сайта на ВКС.

В края на април ВСС отказа да се занимава със срещата на Цацаров с двамата бизнесмени, която предизвика обществен скандал. Миналата седмица, след като бе приканен от Съюза на съдиите в България, Инспекторатът към ВСС обяви, че е започнал проверка по случая, защото вече бил сезиран от гражданин.

Лозан Панов отчита, че президентът няма изрично уредени в конституцията правомощия на арбитър между трите власти, но изразява становище, че при реализирането на някои от правомощията си "президентът осъществява и регулативни функции по отношение на другите държавни органи". Той цитира практика на КС от 1995 г., според която "няма пречки президентът да упражнява и извънконституционна намеса при определени политически ситуации", както и правната теория, откъдето вади аргумента, че държавният глава има функцията "по балансиране на политически процеси", което е известно и като функция на "активeн арбитраж у държавния глава".

Според Лозан Панов Румен Радев е компетентен да извърши подобна проверка, тъй като именно той назначава и освобождава главния прокурор: "Вие бихте могли да предотвратите девалвацията на доверието към цялата институционална система на държавата. Ако това събитие бъде оставено без правни последици, това би довело до дълбоко накърняване на доверието на българските граждани в съдебната система, а навън, пред нашите партньори в Европейския съюз, страната ни е заплашена от имиджова катастрофа с дългосрочни последици."

Председателят на ВКС отбелязва: "Действията на главния прокурор пораждат основателни съмнения за дефицит, а защо не и за липса на правова държава. Без съмнение е, че това ще доведе до делегитимиране на една ключова държавна институция, каквато е прокуратурата."

В края на писмото си председателят на ВКС пише, че стойността на предоставените на президента правомощия се проявява в единството с характера на самия президент: "При един слаб като личност президент "силните" правомощия ще бъдат "слаби". И обратното. При един президент, притежаващ воля и характер, "слабите" правомощия могат да се изпълнят с истинска мощ."

До момента президентът Румен Радев коментира срещата на Цацаров с двамата бизнесмени един-единствен път, след като бе приканен от журналисти, и демонстрира незаинтересованост по темата.

През 2015 г. президентът Росен Плевнелиев отказа да сформира анкетна комисия по случая "Яневагейт" - запис на разговора между съдийките Владимира Янева, Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки, който разкрива тежки зависимости в управлението и упражняването на съдебната власт. "Република България има компетентни органи, които разполагат и с необходимите инструменти, за да достигнат до обективната истина, и с възможностите след това да ангажират съответната отговорност от тези, които са нарушили закона. Тъй като няма съответната компетентност, президентът не разполага и със съответните инструменти. Той не може да разпитва, да възлага технически експертизи, да оценява доказателства и т.н. Тоест, дори и да се състави подобна комисия, тя не би имала средствата, с които да достигне до обективната истина", бяха част от мотивите на Плевнелиев. Тогава проверка на ВСС не констатира етично нарушение, а преди няколко месеца прокуратурата прекрати започналото разследване за незаконно подслушване.

Още от Капитал