С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 8 юни 2017, 8:00, 8007 прочитания

Крив ли е законът за културното наследство, или просто не се прилага

С години Столичната община си е затваряла очите за сгради - паметници на културата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Наскоро при поредния ad hoc дебат за културното наследство, провокиран от поредната погинала сграда, министърът на културата Боил Банов обяви, че проблемът, видите ли, идвал от Закона за културното наследство.

Същият този закон беше променен преди няма и две години, защото генерирал корупция. Тогава, за да мотивира промените, Божидар Димитров дори каза по колко вървят подкупите, които държавните служители взимат, за да свалят защитения статут на някоя сграда. Законът беше променен, но сградите продължиха да изчезват.


Дори отново да има промяна (този път според виждането на Банов, който, между другото, е трети мандат в изпълнителната власт), нихилирането на културното наследство няма да спре.

Защото кучето е заровено другаде.

В една своя статия от края на 20-те години на миналия век уважаваният професор по търговско право Константин Кацаров пише: "Към недъзите на законодателната ни техника в правосъдното дело трябва да се добави и общата, дебело очертала се в досегашния ни държавен живот склонност да надценяваме възможностите, които могат да се постигнат със законодателство само по себе си. Всички недъзи лекуваме със закон. За самото изпълнение на закона, за техниката в приложението му много малко внимание се отделя. Началото, на което Англия е построила и образцовата си правна сигурност и могъществото си - men not meаsures — "хора, а не мерки" ("изпълнители, а не закони") на нас, изглежда, нищо не ни казва. Не ни ли помогне един закон, създаваме друг, трети и пр., без да запитваме какво сме направили за приложението му и изчерпили ли сме възможностите, които той ни открива."



Случаят с опазването на културното ни наследство е именно такъв.

В продължение на години Столичната община не е изпълнявала законовите си задължения по опазването на сградите, които са със статут на паметници на културата. Или поне това става ясно от отговор на кмета на София Йорданка Фандъкова на запитване по Закона за достъп до обществена информация, подадено от "Капитал".

За последните 10 години общината не е похарчила нито един лев за спасяването на такива сгради и нито веднъж не се е възползвала от възможността да извърши ремонт със свои средства, а после да учреди принудително ипотека върху имота, за да обезпечи вземането си, каквото възможност законът дава.

В София има близо 1700 сгради, които са паметници на културата. Няколко случая, попаднали под общественото внимание, на погиване или умишлено унищожаване на такива сгради предизвикват епизодични дебати по темата, а Законът за културното наследство (ЗКН) вменява ясни задължения на общинските власти по опазването на тази сгради.

Саморегулацията — не работи

Очевидно разчитайки на добросъвестност, законът повелява, че когато една сграда - паметник на културата, започне да се руши или е застрашена от увреждане, нейният собственик или ползвател трябва сам да се обади в общината и да съобщи за това. От отговора на общината виждаме, че от 2009 до 2012 г. няма подадено нито едно подобно уведомление. От 2013 г. до юни тази година собственици на къщи - паметници на културата, са подали общо пет уведомления до СО.

Регулацията - напоследък, но предимно на четни години

Тези числа очевидно показват, че саморегулацията не работи, т.е. общината трябва да е проактивна. Случаят обаче не е такъв. Законът казва, че когато някоя сграда е застрашена (забележете, застрашена, а не вече рушаща се), кметът трябва незабавно да издаде указания за аварийно-временно укрепване и да постави краен срок за изпълнението им. От 2009 до 2012 г. общинските власти са съставили едва един такъв протокол. След това общината се активизира, но предимно в четни години - през 2014 г. са издадени 21 протокола, през 2015 г. - девет, през 2016 г. - 22. До края на май тази година протоколите са общо пет.

Нямате пари? Няма и проблем

Дежурното извинение на собствениците на исторически сгради е, че нямат средства да ги поддържат. Тъй като културното наследство е ценност, която подлежи на особена закрила, законът задължава местните власти да извършат ремонта на сградата ("необходимите проектни укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности или реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея"), ако собственикът не направи това. За последните десет години Столичната община нито веднъж не е предприела подобно действие.

И на последно място - за да не може държавата/общината да вдигне ръце и да каже - пари няма, законът ѝ дава едно особено правомощие - да учреди в своя полза ипотека върху сградата - паметник на културата, на стойността на ремонта. Нито веднъж Столичната община не е изпълнила това правомощие.

Какво би станало, ако например общината беше ремонтирала и възстановила двойната къща на бул. "Васил Левски" и беше вписала ипотека върху нея? Едно нещо със сигурност - Киро Японеца нямаше да има възможност с лека ръка да я събори, за да построи паркинг върху нея.

Съвсем друга тема е доколко е добра идея (предвид горчивия опит с инфраструктурните ремонти в София и страната - скъпо, но некачествено) именно държавата или общината да ремонтира тези сгради.

От отговора на общината все пак става ясно, че отскоро местните власти правят нещо по въпроса за опазване на културното наследство. "В последните години Столичната община наложи санкции в размер над 600 хил. лв. на собственици на къщи - паметници на културата, за неизпълнение на издадени указания", се казва в отговора на Йорданка Фандъкова, като се уточнява, че "мнозинството от тях се обжалват и все още са в съдебна фаза". Казано иначе - ние ги глобяваме, съдът ги пуска. И пак съвсем друг е въпросът, че подобни санкции са очевидно много по-безсмислени от реалните действия по опазване паметниците на културата - накрая сградата няма да я има, а в най-добрия случай общината ще има да си взима едни пари. Но така де - законът е виновен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България може да получи отговор за еврото през първата половина на 2020 г. 1 България може да получи отговор за еврото през първата половина на 2020 г.

Това става ясно от изказване на ръководителя на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьониг

11 окт 2019, 4182 прочитания

Колко инвестират партиите в политическа реклама за местните избори Колко инвестират партиите в политическа реклама за местните избори

За десет дни от началото на кампанията партиите са похарчили 756 356 лв. Най-много получени средства е декларирал "Канал 3"

8 окт 2019, 2204 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Лозан Панов призова Румен Радев да провери срещата в ЦУМ

Въпреки че не е записано в конституцията, държавният глава имал функция на активен арбитър

Още от Капитал
За кого е модерната MBA диплома

MBA отдавна вече не е просто образование по мениджмънт, като фокусът се е изместил към обучение в лидерство

Никос Статопулос: Възможно е Vivacom да се превърне в регионален хъб на бизнеса ни

Какви са плановете на избрания за купувач на най-големия български телеком, според CEO-то на BC Partners, мажоритарен акционер в United Group

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

Нов кмет, нова такса смет

Една от основателните причини за ръста на местните данъци и такси е увеличената цена за депониране, кои са другите

Velvet November

30 години след Нежната революция чешките дисиденти, социолози, историци правят равносметка на фона на протести

Кино: "Един дъждовен ден в Ню Йорк"

Уди Алън с джазова комедия за съвременното лицемерие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10