С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 16 фев 2018, 14:10, 4116 прочитания

Ска Келер: В Брюксел трябва да преосмислим как преразпределяме пари за медии

Евродепутатът пред "Капитал" за икономическата свобода, конкуренцията, медиите и защо зелените от България нямат все още депутати

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Франческа (Ска) Келер е родена през 1981 година в малкото източногерманско градче Губен, намиращо се близо до немско-полската граница. Баща й е лекар, а майка й - математик. Член е на немската Зелена партия от 2002 г., избрана за евродепутат през 2009 г. Предпочита името "Ска", защото не обича краткото название на Франческа - "Franzi".

Ска Келер беше в България и се включи в протестите за запазване на Национален парк "Пирин". Капитал публикува и репортаж от наситения и с преживявания 9-ти февруари, когато вицепремиерът Валери Симеонов публикува остра декларация срещу нейното посещение.



Живели сте на място, където е била Пруската държава, Жечпосполита и т.н., но не мисля, че можете да отбележите много ясно ислямско присъствие точно там. Защо избрахте да учите еврейски и ислямски науки в Свободния университет в Берлин?

- Много обичах да чета, включително и за история, и реших, че тези теми са интересни и ще се радвам да уча повече за тях. Когато не си религиозен, религията изглежда доста интересна. Защо да бъдеш ограничен до нещата само от твоята местност? Особено нещата, които не виждаш постоянно. Да изучаваш, да потъваш в неща, които не са част от ежедневието ти. Нямах голяма теория или голям план. Ако имах, щях да уча нещо по-сериозно.

Защо дойдохте в България?



- Защото исках да науча повече за случаите на Кресна и Пирин. Имахме и доклад за корупцията в България. Отделно България председателства ЕС, което е добър повод да погледна отблизо държавата.

Как чухте за случая в Кресна?

- Чухме първо за Пирин, това го имаше в медиите. После, когато се свързахме с местните зелени, те споделиха за случая с Кресна.

Говорих с някои от местните в Кресна. Питах ги дали вярват на правителството. Те ми казаха - не, в никакъв случай. Питах ги дали имат доверие на Европейския парламент. И те пак ми казаха - не. Не вярваме на ЕК, защото има толкова престъпления, но на тях не им пука. Има ли истина в това? Пука ли му на ЕК за корупцията в България?

- Не съм част от ЕК, затова мога да спекулирам. Но смятам, че на тях им пука. Нека дам пример. Наскоро имахме дебат в ЕП за корупцията в Румъния. И комисията направи силно послание, че не е приемливо промяна на закони. Това бе добро. Да, на комисията й пука. Но дали прави достатъчно - може би не. Има тези доклади от комисията за корупцията. Но все повече се чудя, ЕС се занимава с толкова пари и се зачудих дали имаме подходящите инструменти, за да видим къде отиват парите. Изследването показва, че както има проблеми в България, така има и в ЕС. Оказва се, че няма институции, наблюдаващи корупцията в европейските институции, и че спешно трябва да имаме такива.

Бихте ли обмислили като интересна гледна точка, че европейските средства са способни да корумпират, защото са способни да подкрепят правителства, които отказват да извършват реформи?

- Зависи, но може да се отиде в тази посока. В крайна сметка идеята за кохезионните фондове започва с добри намерения. Земеделските субсидии, кохезионните фондове могат да бъдат използвани за много добри неща. Но въпросът е дали са ползотворни, дали отиват за умни неща. Например в родния ми регион построиха пристанище на реката. Звучи добре, но реката не носи достатъчно вода повечето време през годината за кораби. Определен брой от годината там не стигат кораби. Ето защо ЕК трябва да следи къде отиват парите. Все повече следя, че даваме парите на столиците и очакваме те да направят най-правилното нещо. Ние не проверяваме толкова, колкото трябва. Разбира се, че е трудно. Дали искаме ЕК да идва в моя малък град да проверява какво са направили? Все пак трябва да си имаме доверие.

Да погледнем най-добрия възможен сценарий. Парите отиват там, където трябва, разработват се прекрасни проекти, които създават работни места. Но същевременно нека приемем, че същото правителство е корумпирано във всичко, което прави, с изключение на европейските пари. Същите тези пари създават работни места и захранват с пари икономиката. Ако тези пари ги нямаше, то можем да твърдим, че последствията от лошите политики щяха по-бързо да застигнат въпросното правителство. Идеята на цялото това упражнение е да ви питам дали европейските средства са способни в крайна сметка да укрепват вредни и нестабилни правителства?

- Това е дилема. Но просто в Европейския съюз имаме доста различни стандарти на живот. И идеята му е да увеличи просперитета на бедните региони. Кохезионните фондове са единственият ни инструмент, за да работим по тази цел. Това, което казвате, е вярно, но не можем да обърнем гръб на икономическото състояние.

Тогава какво е мнението ви за идеята европейските средства да бъдат обвързани с върховенството на закона с отделните европейски държави? Колкото по-качествено е върховенството на закона, толкова повече пари да получаваш?

- Това е само единият проблем. Не всички пари отиват в правителството. Някои отиват в национални паркове, граждански инициативи, хора, работещи с мигранти. И ако вземем средствата, взимаме ги и от тези хора. Не е тяхна вина.

Сега е много популярна темата със Западните Балкани, като по официалните статистики те са по-корумпирани от нас. Ако ЕС не може да се справи с нашата корупция, какво го кара да мисли, че ще се справи със Западните Балкани?

- Корупция има навсякъде. Но това са големите проблеми, които трябва да решим. Едната опция е да има по-добър контрол как се харчат парите. Разбира се, това означава, че трябва да имаш повече хора, работещи за ЕК, както и комисията да съблюдава дори малки общини по континента. Но подобна инициатива ще вземе още власт от страните членки. Това не означава, че не може да бъде направено. Нямам идеален отговор, но затова трябва да работим и дискутираме повече.

Може би, ако има повече отворена конкуренция между отделните държави, това би могло да спомогне?

- Но това не работи. Имаме една валута - еврото. Не можеш да имаш ситуация, в която всички държави се конкурират, защото това не работи. Имаме една обща икономическа зона и ние все още имаме конкуренция. Дори е абсурдно как един работодател може да има бизнес на едно място заради по-ниските заплати, но да плаща данъци другаде. Това не е хубаво. Имаме и неплащане на данъци и това не е никак добре. Малта например - техният модел е да имат по-ниски данъци от другите държави. Това означава, че други страни губят милиони и милиарди.

Защо и те не намалят своите данъци?

- Защото те искат да имат приходи от данъци. Това е важна част от управлението на една страна. Ти трябва да облагаш с данъци богатите и капитала. Не можеш без данъци, защото тогава няма откъде да имаш пътища, училища, болници и пр.

Въпросът е дали можем да се приближим повече към американския модел, където отделните щати се конкурират.

- Виждаме ги колко добре се справят. Страните се конкурират в съпътстващите условия - за това колко е лесно да отвориш бизнес, като стартъп, например, като качество на живота и връзка с близки хора. Ето за такива неща трябва да се конкурираме - къде има най-добри училища, най-доброто качество на въздуха, най-добрия национален парк.

Но в целия този спектър къде остава свободата?

- Никой не ограничава бизнеса ви, просто не би трябвало да се конкурирате с отделните държави в едната икономическа зона. Например в Германия се опитваме да изнасяме нашите стоки навсякъде, особено в други европейски държави, и се оплакваме, че другите държави само внасят. Искаме от тях да изнасят, но не могат, защото германците вече имат превъзходство в износа. Ако гърците започнат да имат силен износ, това ще попречи на немския износ. В това няма много смисъл.

Много икономисти не биха се съгласили с такъв аргумент. Те биха казали, че ако потенциално гърците имат такъв износ, това ще намали цените и ще създаде други възможности.

- Това е прекрасно, но може би трябва да целим по-високи заплати, не по-ниски цени. Например в земеделието фермерите не могат да се издържат от производството си. Нима трябва да банкрутират?

Някои хора биха казали - и какво от това? Нека банкрутират.

- Но тогава ние няма да имаме достатъчно храна произведена в Европа и ще бъдем зависими от внос, например от Китай. Но при лош сезон, те няма да изнасят нищо, което би ни ударило много зле.

Какво трябва да прави ЕС, когато става въпрос за медийния пазар в страни като България?

- Едва наскоро разбрах, че има европейски пари, които са предназначени за медиите като част от разяснителни кампании. Очевидно тези пари са дистрибутирани на правителства и това може да бъде използвано погрешно, примерно правителството да дава пари само на медии, които говорят добре за него. Това създава проблеми и ще го адресирам в Брюксел. Ние трябва да стоим зад свободата на словото и да преосмислим как ЕС преразпределя парите за медии.

Защо според вас българските зелени все още нямат евродепутат?

- Не е никак лесно. България има колко? 17? Това изисква сериозен процент от избирателите да гласуват за тях. Засега в Източна Европа нямаме в Полша, Румъния, както и Естония. Нямаме и в Италия.

Защо е така? Зелените идеи не са популярни на тези места?

- Може би не са най-приятни нашите послания. Не са и лесни за защита, трябва да отстояваш своя периметър, когато си атакуван и пр. Но се борим и понякога отнема време, докато посланието ти стигне до хората. Трябва ли да си променяме мнението, за да ни изберат? Не мисля. В Източна Германия ни отне над 20 години, за да бъдем в местните парламенти. Не е лесно, но мисля, че бавно се увеличаваме. И все повече хора разбират важните проблеми в екологията и промяната на климата.

Някой от вашите опоненти твърдят, че сте ребрандирани марксисти. Искате повече регулации и власт в ръцете на държавата за сметка на хората. Вярно ли е това?

-Не. Първо, защо биха помислили, че сме марксисти?

Желанието за повече власт на държавата например.

- Ето например сега бяхме в националния парк, той не е нов, нали така? Това са все закони и регулации, поставени за неговото контролиране, не са нови регулации, нали така?

Защо тогава се нуждаем от зелени партии? Ако въпросът е просто за спазване на съществуващите закони?

- Защото твърде малко се прави относно защита на околната среда. Глобалното затопляне се случва с реални икономически последствия. Само зелените са сериозни за него.

Нашият настоящ екоминистър например, поне доколкото съм запознат, не твърди, че няма глобално затопляне, а че няма ясна връзка, че е с антропогенен произход.

- Какво бих могла да кажа, когато всички учени са с консенсус относно глобалното затопляне? Какво бих могла да кажа?

Какъв трябва да е европейският отговор на проблема с миграцията?

- Това, което Европа трябва да направи, е хората да не бягат от своите страни - заради война, преследвания и прочие. Понякога е много трудно. Примерно да спрем да изнасяме оръжия към горещите зони. Много страни, включително моята, правят това. И ЕС може да направи доста относно хората, напускащи своите страни, защото гладуват и нямат бъдеще. Имаме търговска и външна политика, която прави бедните още по-бедни. Включително и промяната на климата. Ако не направим нищо, ще има още хора.

Мнозина биха казали - ако не им продаваме оръжия - Русия, Китай и пр. ще им ги продадат.

- Но нима трябва да го правят с наши оръжия? Това не е аргумент, който приемам. Само защото те са лоши, не означава, че ние трябва да сме лоши. Това не е правилният начин за едно общество да функционира.

Идеята на вашия аргумент бе функционален - че това ще ги лиши от възможност да воюват. Сега защитавате морален - че не е правилно.

- Засега те се убиват с немски оръжия. Европейските държави са сред едни от топ износителите на оръжия. Ако орежем това снабдяване, това може да се окаже много полезно. Нужна е и подкрепа за страни, имащи бежанци - Турция, Ливан или Йордания. Тези страни имат нужда от подкрепа.

Включително и Турция, където днес са арестували представители на вашата партия (на 9 февруари, когато се провеждаше интервюто, бяха задържани лидерите на турската зелена партия)?

- Трябва да бъдете точни - да не изпращаме пари на турската държава - а на организации - като Червения полумесец и прочие. Но това не ни спира да имаме отговорност към бежанците.

Но какво става с Турция? Със сегашното правителство там? Какво спира Ердоган да доведе половин милион бежанци на нашата граница и да окаже натиск над европейските лидери?

- Нищо. Това винаги съм го казвала за турската сделка. Освен че съм била против връщането на бежанци в Турция, което освен, че е нарушаване на човешките права, ние можем да бъдем изнудвани от Ердоган. И виждам опасността от това изнудване.

Ние сме на ключово място - няколко часа от турската граница. И на няколко часа от Крим по въздух. А страни като нашата нямат сериозна отбранителна сила. Не трябва ли ЕС да има собствена армия?

- Засега трябва да се концентрираме повече около координацията на усилията си. Засега имаме глупавата ситуация например, в която имаме 19 различни проекта за танкове, като всеки танк изисква различна поддръжка и подготовка - абсурдна ситуация. Ние би трябвало да имаме един общ проект.

А Крим? Ще трябва ли да увеличим санкциите срещу Русия?

- Със сигурност трябва да ги има, докато не се спазят Минските споразумения. Можем да спорим дали си вършат работата, но трябва да бъдат там, докато не се спазят. Има бизнесмени и държави, които казват, че не, не трябва. Но това е абсурдно, там става въпрос за Украйна, Крим и пр.

Напоследък доста доклади излизат в САЩ, които открито посочват руска намеса, особено в страни като България, и говорят за зависимостта в енергетиката. Вие, от друга страна, сте против използването на шистов газ. Не е ли противоречива позицията ви?

- Ние сме против шистовия газ в ЕС, защото замърсява водите ни и носи много проблеми. Във всеки случай енергийната ни независимост е важен проблем. Със сигурност трябва да диверсифицираме, като се стараем да ограничим нашата зависимост от Русия. Зелените сме едни от малкото, които заставаме против "Северен поток". Но България има собствени ресурси - слънце, вода, вятър. Защо не може да се ползват покривите на сградите, за да може всеки собственик да бъде и производител? Доколкото разбирам, в България има затруднение за това.

Трябва да ви питам за този цитат - че искате да преселвате сирийци в България, за да решите демографските проблеми?

- Веднъж бях грешно цитирана в немски вестник относно сирийски градове и тук можеш да вместиш всяка една страна в Източна Европа в този цитат, защото на различните места го пишат различно.

Интервюто взе Генадий Михайлов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България може да получи отговор за еврото през първата половина на 2020 г. 1 България може да получи отговор за еврото през първата половина на 2020 г.

Това става ясно от изказване на ръководителя на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьониг

11 окт 2019, 4072 прочитания

Колко инвестират партиите в политическа реклама за местните избори Колко инвестират партиите в политическа реклама за местните избори

За десет дни от началото на кампанията партиите са похарчили 756 356 лв. Най-много получени средства е декларирал "Канал 3"

8 окт 2019, 2124 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ска Келер: "Не мога да разбера защо са толкова притеснени от мен"

Репортаж от единия ден на евродепутатката в България

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10