Малкото българско възраждане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малкото българско възраждане

Shutterstock

Малкото българско възраждане

Читателят преоткри българската литература. Защо?

Светослав Тодоров
8099 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Историческият роман пази богатото на възможности и избори минало от ограбващата елементарност на националистическите клишета.

Сигурно ви е правило впечатление – напоследък голяма част от книгите на рафтовете с най-продавани заглавия в книжарниците са на историческа тематика и поглеждат от различни ъгли към българската идентичност. Има една ясна тенденция – българският читател напоследък е много повече ориентиран към исторически сюжети, често в обемни книги.

Романите на Милен Русков "Чамкория" (посветен на събитията от 20-те години на ХХ век) и "Възвишение" (чийто сюжет се върти около Априлското въстание) продължават да са сред най-търсените. Актуалният носител на Националната награда за български роман на годината е Захари Карабашлиев с "Хавра", която смесва няколко паралелни истории във времето, включително България след Освобождението. До неотдавн, една от най-търсените книги беше случайно откритата от Деян Енев и преиздадена "Калуня-Каля" на Георги Божинов, също отпращаща към събитията около Априлското въстание. Има ли модел, който винаги работи пред българския читател? Отговорът не е еднозначен.

"Действително наблюдаваме възраждане на историческия роман, но отделните казуси са различни и могат да се обяснят с диаметрално противоположни причини. От една страна, е възходът на национализма, разбира се", казва Бойко Пенчев, дългогодишен литературен наблюдател, културолог и декан на Факултета по славянски филологии към Софийския университет.

"От друга страна, при определени автори обръщането към историята е породено именно от желание да се опази миналото от клишетата и стереотипите на национализма." Според Пенчев добрият исторически роман дава възможност за частна, лична версия на миналото. "Големите исторически романи в нашата литература, като започнем още от "Под игото", навремето си са били точно това – те са предлагали една спорна, лична гледна точка към миналото, която не е съвпадала с масовите представи за историята. Вазов е бил руган, че романът му е антипатриотичен. Сега е същото. Историческият роман пази богатото на възможности и избори минало от ограбващата елементарност на националистическите клишета. Защото онези, които ограбват историята ни, не са македонците или "соросоидите", а тъкмо "патриотите", които искат да ни лишат от възможността да гледаме от собствен ъгъл към историята си."

Според Александър Кръстев, създател на сайта "Аз чета" и платформата за маркетиране на книги Bookmark, този рефлекс също е обясним с желанието за опазване на миналото от тези, които искат да го изкривят.

"Макар историческата тематика далеч да не е преобладаваща сред новите български романи, сякаш голяма част от тези, които успяват да изпъкнат, наистина са на историческа тематика. Има просто обяснение за това – безспорната криза на идентичността в обществото ни изисква преосмисляне на ценностите", казва Кръстев. "И докато масата предпочита да залита по популистко-патриотарските политически движения, за друга част от обществото ни книгите са формата на повдигане на дебат и обсъждане на важни въпроси. Дистанцията на времето вече ни позволява да правим това с комунизма, а за по-далечните исторически периоди също си даваме сметка, че е нужно преосмисляне с цел разбиване на създаваните по времето на соца митове."

Завръщането на историческия роман съвсем не е единственото явление на литературната сцена през последните години. В страна, в която електронните книги така и не станаха популярни, се случи интересна връзка между онлайн и офлайн средата. Преди 3-4 години поезията изненадващо се превърна в комерсиална сила, след като популярни в социалните мрежи поети като Илиян Любомиров (Августин Господинов), Константин Трендафилoв, Рене Карабаш бяха издадени. Видеоблогъри като Емил Конрад също насочиха онлайн аудиторията си към книжарниците и създадоха бестселъри. Платформи като "Пощенска кутия за приказки" превърнаха аудиторията от живите си изяви от слушатели в купувачи на книги. През последните години жанровата литература също намери своите почитатели (в момента един от акцентите на "Сиела" е втората част на "градското фентъзи" "Софийски магьосници" от Мартин Колев). Междувременно успехът на един формат започна да провокира адаптацията му в друг - "Чамкория" бързо стана постановка под режисурата на Явор Гърдев, а "Възвишение" - успешен в местния боксофис филм. В международен план процесът на излизане от първоначалния формат се случва все по-често и с творбите на Георги Господинов (номинацията за "Оскар" на "Сляпата Вайша" провокира излизането на рядко наблюдавано в България издание – книга с едноименния разказ с кадри от анимационния филм на Теодор Ушев). Междувременно неговата "Физика на тъгата" излезе в седмо издание по-рано тази година.

Ако се абстрахираме от личното мнение кое е добро и кое лошо, можем ли да говорим все повече за истински динамичен книжен пазар? Оптимизмът на Кръстев е умерен. "От разговорите си с немалко автори напоследък спокойно мога да кажа, че желанието да имаме "професионални писатели" - такива, които изкарват прехраната си само с писане – е по-голямо отвсякога. И тук става въпрос за хора с отношение, които са готови на нужната отдаденост и последователност. Опасенията ми са, че пазарът просто не го позволява – трудно български автор може да продава по 2000 книги всеки месец, и то в продължение на месеци до излизането на следващата му книга, която също трябва да е бестселър от подобен мащаб."

Според Кръстев пробивът рано или късно ще дойде, тъй като писателите все повече осъзнават водещата си роля в налагането на заглавията и комуникацията с читателите. "Някои от тях вече се насочват и към международната аудитория. Затова появата на литературния агент, който да предлага български книги в чужбина, вече е буквално наложителна." България за момента е специфична с това, че литературни агенти почти изцяло отсъстват. "Простата математика сочи, че на този етап е по-скоро нерентабилно да бъдеш агент на един или няколко български автори в чужбина, ако нямаш уменията и контактите да ги "продадеш" на няколко пазара едновременно."

И тук идва все още неизпълнената роля на институциите. "Учудваща е продължаващата липса на държавна политика в тази посока, която би улеснила много процеса. Същото се отнася и за литературните агенции, които продават чуждестранни права на българските издателства, но макар да са членове на международни мрежи, не предлагат български автори на чуждите си партньори."

Отвъд българската литература като че ли местният читател все повече се синхронизира с този отвъд границите на страната.

"Освен очевидното завръщане на интереса към българските автори си струва да отбележим и появата на "откривателите" сред читателите", казва Кръстев. "Става въпрос за новото поколение четящи, които ползват няколко езика и в този смисъл нямат причина да изчакват българските преводи на международните бестселъри. Сега е съвсем нормално да срещнеш младеж, който може да ти говори с часове за любимите си автори, само част от които са познати у нас. Защото за тях е много важно да имат "свои" автори – такива, които сами са открили."

Според него все повече читатели ще преоткриват литературните класики, тъй като те ще стават все по-достъпни. "Завръщането към класиките също е на дневен ред – големите романи от първите години след Втората световна война вече започват да влизат в т.нар. публичен домейн и ще бъдат преиздавани без притеснения за това кой държи правата."

Бойко Пенчев определя днешния читател като облагодетелстван. "Той може да чете новите и качествени книги, които се четат по света, без да чака десетилетия, докато бъде позволено превеждането или издаването им. Дали читателят се възползва от тази възможност е вече друг въпрос."

Историческият роман пази богатото на възможности и избори минало от ограбващата елементарност на националистическите клишета.

Сигурно ви е правило впечатление – напоследък голяма част от книгите на рафтовете с най-продавани заглавия в книжарниците са на историческа тематика и поглеждат от различни ъгли към българската идентичност. Има една ясна тенденция – българският читател напоследък е много повече ориентиран към исторически сюжети, често в обемни книги.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Отиде си Светлин Русев - последният колос. Човекът, който цял живот си говори с Бог, сега изпрати душата си при Него.
    Ще те помним, Маестро. Почивай в мир.

  • 2
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Прекрасна е тази тенденция на възраждането на българските автори и техните произведения като предпочитани от местната четяща аудитория. И аз спадам в това число. Хубаво е да опознаваме света около нас, вкл. съседите ни, но е важно най-вече да познаваме себе си и предците ни. А това най-добре се постига чрез творби на родни автори, вкл. и на съвременни такива. Разбира се, има и немалко графомани, но сред множеството има и достатъчно качествени писатели. Единствената спънка тази революция в четенето да е още по-голяма, е цената на книгите (ако съпоставим например с годините на социализма, когато книгите са се продавали на символична цена, дори при тогавашните ниски доходи, тъй като държавата е имала дотираща роля в книгоизданането и книготърговията). Понастоящем културата у нас е оставена почти изцяло на пазарни механизми за регулация и това дава своето отражение.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK