Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 7 юни 2018, 11:38, 5962 прочитания

Топовните салюти на заралийската културна революция

Местната коалиция на ГЕРБ с патриотите роди странен "възродителен процес", който десет години е чакал благодатна почва

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След като на 31 май 39 общински съветници в петия най-голям град в България гласуваха преименуването на 868 местности от турско-арабски на български, множеството реакции "за" и "против" овладяха публичното пространство и местното административно решение стана национален казус.

От "Бин будак" в "Хиляда чепа", от "Имамка" в "Поповото", "Михов гьол" в "Михов вир", "Ерек дере" в "Сливов дол", "Сан Иванов хендек" в "Сан Иванов трап", "Кьорава ливада" в "Сляпа ливада", "Убий циганин" в "Цигански гробища", "Бейската кория" в "Чорбаджийската гора", "Кара сиврия" в "Острец" - преименуванията, освен че звучат смешно, са и дело на наистина сериозен по обем труд. Мнозина може би биха се запитали дали тази енергия нямаше да е по-полезна, ако общинските съветници я бяха вложили в това например Стара Загора да предложи на всяко дете в региона образование, свързано с най-модерни дигитални умения, програмиране, предприемачество, да организира допълнително образование за възрастни или да се привлекат иновативни бизнеси с висока добавена стойност, за да се намали изтичането на млади хора от региона.

Очевидно коалицията между ГЕРБ и патриотите започва да дава своите плодове на местна почва, след като това предложение за преименуване е било многократно отказвано през годините, когато плетеницата на властта изключваше националистите.

Историята, която се разшумя по националните медии, започва още през 2008 г. Тогава общинският съветник от "Атака" Михаил Михайлов внася предложение в Старозагорския общински съвет за преименуване на местностите с турско-арабски имена на български. "Общо три пъти съм го внасял, сега просто колегите общински съветници успяха да се обединят и узреят за делото на нашите деди за преименуването на местностите. И се надявам в цяла България да го прегърне и довърши" - сподели той пред "Капитал". Михаил Михайлов освен дългогодишен общински съветник е бил и кандидат за кмет на Стара Загора през 2015.

Последния път, когато той внася предложението си - през 2017 г., най-накрая се увенчава с успех и Общинският съвет на Стара Загора одобрява предложението в две точки - да се преименуват местностите, като за целта се създаде временна комисия. Съвносителите са от другите националистически формации в местния парламент - НФСБ и ВМРО, между тях е и Гергана Микова, която в момента е областен управител на Старозагорска област. Микова, която е член на НФСБ, беше назначена за областен управител от сегашното правителство на Борисов.


Едногодишен усилен труд

Комисията запретва ръкави, защото се оказва, че пред нея стои наистина сериозен труд, който според собствените й заявления е отнел една година. Става въпрос за няколко хиляди наименования из цялата община, които трябва да се прегледат едно по едно за всякакви турско-арабски примеси, защото, както казва Михайлов: "Няма причина населените места да носят турски имена. Ние си връщаме това, което ни е насилствено отнето." Повечето участници в комисията се позовават и на указ на Министерския съвет от 1975 г., според който, "всички наименования на местности в България трябва да носят благозвучни български имена".

Антон Андонов, общински съветник от ВМРО, също обяснява, че се е гледала местност по местност и горичка по горичка. "Отне ни около 15-20 заседания, работихме с Регионалния исторически музей и специалист арабист." Крайният резултат е списъкът с 868 местности, които ще бъдат преименувани, който е качен на сайта на общината. Андонов е категоричен, че комисията си е свършила работата съвестно, прозрачно и точно, като през цялото време тя е давала отчетност за дейността си. Разходите, които комисията е гласувала, са били и два хонорара от по 300 лева за специалистите, а съветниците са работили безплатно. Според Андонов подобни инициативи е имало и във Варна и Бургас назад през годините, но в далеч по-малки мащаби.



В самата Стара Загора преименувания е имало на отделни етапи през десетилетията - след Освобождението, около 1905 г., най-голямото след преврата на деветнайсетомайците и още няколко след това.

"Просто решихме и го направихме", заяви пред "Капитал" Таньо Брайков, председател на Общинския съвет на Стара Загора от квотата на ГЕРБ. "Има много местности с имена, които изключително трудно се четат", сподели той.

Преди гласуването на промените в наименованията на местностите той води и приятелски разговор по телефона с турския консул в Пловдив. Според другите общински съветници това е било натиск от страна на консула, но самият Брайков не е съгласен с тях: "Всеки си изложи тезите. Той каза, че видял това предложение, че според него не е редно да се прави, мина към добрите отношения, минахме към турските инвестиции в Стара Загора, той изказа своите предложения. Аз после му казах, че не е в моите компетенции да го променя и че е проблем на общинско ниво и не може да повлияе на добрите отношения. Пожелахме си хубав ден и го поканихме, като идва в Стара Загора, да се видим", завършва Брайков. Освен разговора имало и писмо от консула, което е било прочетено от общинските съветници.

На 31 май Общинският съвет гласува предложението на комисията, при това с голямо мнозинство - 39 гласа "за", 4 "против" и двама въздържали се в 51-местния съвет. Подкрепата е с гласовете на ГЕРБ, "Атака", НФСБ, ВМРО и Реформаторския блок. Против са били от ДПС, един от БСП, 1 независим, а двамата въздържали се - от АБВ.
Общинският съветник на "Атака" в Старозагорския общински съвет Михаил Михайлов е основното действащо лице зад инициативата за преименуване на местности в общината, която събра толкова внимание на национално ниво в последната седмица


"Искам да парирам всички воища срещу преименуването, дело на външни антибългарски съюзи. Именуването на местностите е въпрос на националната идентичност и на решението на дадено гражданско общество" - заяви вносителят на предложението Михаил Михайлов пред "Капитал".

Реакциите

Реакциите наистина не закъсняват, като мюфтийството бе първо. Джелял Фаик, главен секретар, разкри огорчението си от тази стъпка. "Защото нашата история е обща. Една такава крачка разделя обществото. За тази държава са загивали мюсюлмани, евреи, арменци както в балканските, така и в Първата световна война. Това е и наша държава. В Турция ние сме българи" - аргументира се той. Според него щетата не е толкова финансова, колкото морална, което е още по-лошо, защото според него връзките между хората в обществото и ценностите за разлика от парите се възстановяват много по-трудно.

"Ами ако в Родопите някой местен парламент реши да смени името от Аврамово на Ибрахимов" - пита риторично той. Кой може да им откаже след такъв прецедент? Но какъв ще е ефектът върху обществото ни?"

Фаик е категоричен, че след инцидентите в Катуница и Асеновград е нужно внимание за добрите отношения, защото е видно колко лесно могат да бъдат накърнени. "И не на последно място - младите хора такива проблеми не ги интересуват - те искат препитание и добро отношение или си взимат багажа, отиват на Терминал 2 и се връщат само по Коледа и Байрям. Моите съученици са почти всичките в Западна Европа" - довърши той.

Според гл.ас. д-р Дамян Борисов, историк в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", направеното от старозагорските общинари има сериозни последствия върху цялото общество, защото внася силно разделение между отделните общности на базата на откровена историческа неграмотност: "Това е част от една обща тенденция да се поддържат непрекъснато и да се прокарват разделителни линии на всякакъв принцип. Такива инициативи влияят само на едно примитивно ниво на разобществяване и това се консумира изключително агресивно политически" - смята той.

Д-р Григор Бойков, историк в Софийския университет "Св. Климент Охридски", коментира, че заради евтини политически дрязги се поставят под въпрос безценни културни ценности: "Не може да се остави, скандално е законът да го позволява да бъде оставено на група местни ентусиасти да решават въпроси за националното културно наследство. Защото това е общата ни история." Също толкова категоричен е и относно аргументацията с указ на Министерския съвет от 1975 г.: "Скандално е да се позовем на нещо, което е издадено от репресивен комунистически режим по отношение на това как да се гради българската нация." И не на последно място, той смята, че всичко това внася неприятна препратка към близката история за значима част от българския народ - "побългаряването на топониминията става по странен начин и зловещо напомня за възродителния процес".

Милена Колева-Звънчарова от Националната библиотека също смята, че това е сериозен удар по нашето културно наследство, "защото това е културна добавена стойност, която принадлежи на всички нас". Най-голямата ирония е, че старозагорските общинари въобще не са се замислили за културното наследство именно в годината на културното наследство, допълва Звънчарова с горчивина. Според нея дори самото преименуване не е основният проблем, защото "преименувания винаги се случват - включително и на улици и местности", по-интересни са самите мотиви, чиято аргументация е изключително плитка, както и последствията от това преименуване отвъд чисто административната страна. Тя сочи и множеството пропуски в преводите на комисията на старозагорските общинари, като например думата чорбаджия - която е типично турска, но "през емоцията на възраждането я припознаваме".

Оптимизъм: Сега в Стара Загора, утре в цяла България

След гласуваното преименуване и последвалите реакции Михаил Михайлов гледа с увереност и оптимизъм към бъдещето: "Много се радвам, че колегите ми узряха за тази идея. И всички български партии под натиска на гражданите довършиха това дело. Надявам се в цяла България тази инициатива да бъде подета."

"Бурята беше 1-2 дена и вече нещата утихнаха", обобщи реакциите от старозагорската афера председателят на ОС Таньо Брайков в края на разговора си с "Капитал". На въпрос има ли разчет колко ще струва на общината и на гражданите подмяната на имената, той е категоричен, че няма да струва нищо, защото се преименуват изключително само местности, а не и села, улици и т.н. В този смисъл няма да се налага отразяване на промяната в регистри, да се променят адресни регистрации, лични карти и т.н. Преименуването ще се отрази единствено в кадастъра, където новите имена ще се добавят в скоби.

Според вносителите това решение на ОС - Стара Загора, може да се обжалва в 14-дневен срок пред съда, но засега никой не е реагирал.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Започва приемът на документи по схемата за заетост; Навън - само с маска 3 Вечерни новини: Започва приемът на документи по схемата за заетост; Навън - само с маска

И още: Петролът продължава да се срива, срокът за чакалнята на еврозоната за България се изтегля за следващата година, а кабинетът обсъжда актуализация на бюджета

30 мар 2020, 2448 прочитания

Във вторник изтича срокът за становища по общия устройствен план на Царево Във вторник изтича срокът за становища по общия устройствен план на Царево

Той предвижда застрояване на нови 835 декара в парк "Странджа", от които 678 декара са по крайбрежието

30 мар 2020, 855 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Спасибо за горивото

Спорният проектозакон за горивата мина на първо четене в парламента с подкрепата на ГЕРБ малко след визитата на Борисов в Москва

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10