Топовните салюти на заралийската културна революция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топовните салюти на заралийската културна революция

Пресконференция на председателя на временната комисия за преименуване на местности в Стара Загора Михаил Михайлов, членове на комисията и външни експерти, на която бе изрично заявено, че хората, които имат имоти в предложените за преименуване местности, няма защо да се притесняват, защото няма да се налага подмяна на нотариални актове и документи за тях

Топовните салюти на заралийската културна революция

Местната коалиция на ГЕРБ с патриотите роди странен "възродителен процес", който десет години е чакал благодатна почва

6366 прочитания

Пресконференция на председателя на временната комисия за преименуване на местности в Стара Загора Михаил Михайлов, членове на комисията и външни експерти, на която бе изрично заявено, че хората, които имат имоти в предложените за преименуване местности, няма защо да се притесняват, защото няма да се налага подмяна на нотариални актове и документи за тях


След като на 31 май 39 общински съветници в петия най-голям град в България гласуваха преименуването на 868 местности от турско-арабски на български, множеството реакции "за" и "против" овладяха публичното пространство и местното административно решение стана национален казус.

От "Бин будак" в "Хиляда чепа", от "Имамка" в "Поповото", "Михов гьол" в "Михов вир", "Ерек дере" в "Сливов дол", "Сан Иванов хендек" в "Сан Иванов трап", "Кьорава ливада" в "Сляпа ливада", "Убий циганин" в "Цигански гробища", "Бейската кория" в "Чорбаджийската гора", "Кара сиврия" в "Острец" - преименуванията, освен че звучат смешно, са и дело на наистина сериозен по обем труд. Мнозина може би биха се запитали дали тази енергия нямаше да е по-полезна, ако общинските съветници я бяха вложили в това например Стара Загора да предложи на всяко дете в региона образование, свързано с най-модерни дигитални умения, програмиране, предприемачество, да организира допълнително образование за възрастни или да се привлекат иновативни бизнеси с висока добавена стойност, за да се намали изтичането на млади хора от региона.

Очевидно коалицията между ГЕРБ и патриотите започва да дава своите плодове на местна почва, след като това предложение за преименуване е било многократно отказвано през годините, когато плетеницата на властта изключваше националистите.

Историята, която се разшумя по националните медии, започва още през 2008 г. Тогава общинският съветник от "Атака" Михаил Михайлов внася предложение в Старозагорския общински съвет за преименуване на местностите с турско-арабски имена на български. "Общо три пъти съм го внасял, сега просто колегите общински съветници успяха да се обединят и узреят за делото на нашите деди за преименуването на местностите. И се надявам в цяла България да го прегърне и довърши" - сподели той пред "Капитал". Михаил Михайлов освен дългогодишен общински съветник е бил и кандидат за кмет на Стара Загора през 2015.

Последния път, когато той внася предложението си - през 2017 г., най-накрая се увенчава с успех и Общинският съвет на Стара Загора одобрява предложението в две точки - да се преименуват местностите, като за целта се създаде временна комисия. Съвносителите са от другите националистически формации в местния парламент - НФСБ и ВМРО, между тях е и Гергана Микова, която в момента е областен управител на Старозагорска област. Микова, която е член на НФСБ, беше назначена за областен управител от сегашното правителство на Борисов.

Едногодишен усилен труд

Комисията запретва ръкави, защото се оказва, че пред нея стои наистина сериозен труд, който според собствените й заявления е отнел една година. Става въпрос за няколко хиляди наименования из цялата община, които трябва да се прегледат едно по едно за всякакви турско-арабски примеси, защото, както казва Михайлов: "Няма причина населените места да носят турски имена. Ние си връщаме това, което ни е насилствено отнето." Повечето участници в комисията се позовават и на указ на Министерския съвет от 1975 г., според който, "всички наименования на местности в България трябва да носят благозвучни български имена".

Антон Андонов, общински съветник от ВМРО, също обяснява, че се е гледала местност по местност и горичка по горичка. "Отне ни около 15-20 заседания, работихме с Регионалния исторически музей и специалист арабист." Крайният резултат е списъкът с 868 местности, които ще бъдат преименувани, който е качен на сайта на общината. Андонов е категоричен, че комисията си е свършила работата съвестно, прозрачно и точно, като през цялото време тя е давала отчетност за дейността си. Разходите, които комисията е гласувала, са били и два хонорара от по 300 лева за специалистите, а съветниците са работили безплатно. Според Андонов подобни инициативи е имало и във Варна и Бургас назад през годините, но в далеч по-малки мащаби.

В самата Стара Загора преименувания е имало на отделни етапи през десетилетията - след Освобождението, около 1905 г., най-голямото след преврата на деветнайсетомайците и още няколко след това.

"Просто решихме и го направихме", заяви пред "Капитал" Таньо Брайков, председател на Общинския съвет на Стара Загора от квотата на ГЕРБ. "Има много местности с имена, които изключително трудно се четат", сподели той.

Преди гласуването на промените в наименованията на местностите той води и приятелски разговор по телефона с турския консул в Пловдив. Според другите общински съветници това е било натиск от страна на консула, но самият Брайков не е съгласен с тях: "Всеки си изложи тезите. Той каза, че видял това предложение, че според него не е редно да се прави, мина към добрите отношения, минахме към турските инвестиции в Стара Загора, той изказа своите предложения. Аз после му казах, че не е в моите компетенции да го променя и че е проблем на общинско ниво и не може да повлияе на добрите отношения. Пожелахме си хубав ден и го поканихме, като идва в Стара Загора, да се видим", завършва Брайков. Освен разговора имало и писмо от консула, което е било прочетено от общинските съветници.

На 31 май Общинският съвет гласува предложението на комисията, при това с голямо мнозинство - 39 гласа "за", 4 "против" и двама въздържали се в 51-местния съвет. Подкрепата е с гласовете на ГЕРБ, "Атака", НФСБ, ВМРО и Реформаторския блок. Против са били от ДПС, един от БСП, 1 независим, а двамата въздържали се - от АБВ.

Общинският съветник на "Атака" в Старозагорския общински съвет Михаил Михайлов е основното действащо лице зад инициативата за преименуване на местности в общината, която събра толкова внимание на национално ниво в последната седмица

"Искам да парирам всички воища срещу преименуването, дело на външни антибългарски съюзи. Именуването на местностите е въпрос на националната идентичност и на решението на дадено гражданско общество" - заяви вносителят на предложението Михаил Михайлов пред "Капитал".

Реакциите

Реакциите наистина не закъсняват, като мюфтийството бе първо. Джелял Фаик, главен секретар, разкри огорчението си от тази стъпка. "Защото нашата история е обща. Една такава крачка разделя обществото. За тази държава са загивали мюсюлмани, евреи, арменци както в балканските, така и в Първата световна война. Това е и наша държава. В Турция ние сме българи" - аргументира се той. Според него щетата не е толкова финансова, колкото морална, което е още по-лошо, защото според него връзките между хората в обществото и ценностите за разлика от парите се възстановяват много по-трудно.

"Ами ако в Родопите някой местен парламент реши да смени името от Аврамово на Ибрахимов" - пита риторично той. Кой може да им откаже след такъв прецедент? Но какъв ще е ефектът върху обществото ни?"

Фаик е категоричен, че след инцидентите в Катуница и Асеновград е нужно внимание за добрите отношения, защото е видно колко лесно могат да бъдат накърнени. "И не на последно място - младите хора такива проблеми не ги интересуват - те искат препитание и добро отношение или си взимат багажа, отиват на Терминал 2 и се връщат само по Коледа и Байрям. Моите съученици са почти всичките в Западна Европа" - довърши той.

Според гл.ас. д-р Дамян Борисов, историк в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", направеното от старозагорските общинари има сериозни последствия върху цялото общество, защото внася силно разделение между отделните общности на базата на откровена историческа неграмотност: "Това е част от една обща тенденция да се поддържат непрекъснато и да се прокарват разделителни линии на всякакъв принцип. Такива инициативи влияят само на едно примитивно ниво на разобществяване и това се консумира изключително агресивно политически" - смята той.

Д-р Григор Бойков, историк в Софийския университет "Св. Климент Охридски", коментира, че заради евтини политически дрязги се поставят под въпрос безценни културни ценности: "Не може да се остави, скандално е законът да го позволява да бъде оставено на група местни ентусиасти да решават въпроси за националното културно наследство. Защото това е общата ни история." Също толкова категоричен е и относно аргументацията с указ на Министерския съвет от 1975 г.: "Скандално е да се позовем на нещо, което е издадено от репресивен комунистически режим по отношение на това как да се гради българската нация." И не на последно място, той смята, че всичко това внася неприятна препратка към близката история за значима част от българския народ - "побългаряването на топониминията става по странен начин и зловещо напомня за възродителния процес".

Милена Колева-Звънчарова от Националната библиотека също смята, че това е сериозен удар по нашето културно наследство, "защото това е културна добавена стойност, която принадлежи на всички нас". Най-голямата ирония е, че старозагорските общинари въобще не са се замислили за културното наследство именно в годината на културното наследство, допълва Звънчарова с горчивина. Според нея дори самото преименуване не е основният проблем, защото "преименувания винаги се случват - включително и на улици и местности", по-интересни са самите мотиви, чиято аргументация е изключително плитка, както и последствията от това преименуване отвъд чисто административната страна. Тя сочи и множеството пропуски в преводите на комисията на старозагорските общинари, като например думата чорбаджия - която е типично турска, но "през емоцията на възраждането я припознаваме".

Оптимизъм: Сега в Стара Загора, утре в цяла България

След гласуваното преименуване и последвалите реакции Михаил Михайлов гледа с увереност и оптимизъм към бъдещето: "Много се радвам, че колегите ми узряха за тази идея. И всички български партии под натиска на гражданите довършиха това дело. Надявам се в цяла България тази инициатива да бъде подета."

"Бурята беше 1-2 дена и вече нещата утихнаха", обобщи реакциите от старозагорската афера председателят на ОС Таньо Брайков в края на разговора си с "Капитал". На въпрос има ли разчет колко ще струва на общината и на гражданите подмяната на имената, той е категоричен, че няма да струва нищо, защото се преименуват изключително само местности, а не и села, улици и т.н. В този смисъл няма да се налага отразяване на промяната в регистри, да се променят адресни регистрации, лични карти и т.н. Преименуването ще се отрази единствено в кадастъра, където новите имена ще се добавят в скоби.

Според вносителите това решение на ОС - Стара Загора, може да се обжалва в 14-дневен срок пред съда, но засега никой не е реагирал.

След като на 31 май 39 общински съветници в петия най-голям град в България гласуваха преименуването на 868 местности от турско-арабски на български, множеството реакции "за" и "против" овладяха публичното пространство и местното административно решение стана национален казус.

От "Бин будак" в "Хиляда чепа", от "Имамка" в "Поповото", "Михов гьол" в "Михов вир", "Ерек дере" в "Сливов дол", "Сан Иванов хендек" в "Сан Иванов трап", "Кьорава ливада" в "Сляпа ливада", "Убий циганин" в "Цигански гробища", "Бейската кория" в "Чорбаджийската гора", "Кара сиврия" в "Острец" - преименуванията, освен че звучат смешно, са и дело на наистина сериозен по обем труд. Мнозина може би биха се запитали дали тази енергия нямаше да е по-полезна, ако общинските съветници я бяха вложили в това например Стара Загора да предложи на всяко дете в региона образование, свързано с най-модерни дигитални умения, програмиране, предприемачество, да организира допълнително образование за възрастни или да се привлекат иновативни бизнеси с висока добавена стойност, за да се намали изтичането на млади хора от региона.

Очевидно коалицията между ГЕРБ и патриотите започва да дава своите плодове на местна почва, след като това предложение за преименуване е било многократно отказвано през годините, когато плетеницата на властта изключваше националистите.

Историята, която се разшумя по националните медии, започва още през 2008 г. Тогава общинският съветник от "Атака" Михаил Михайлов внася предложение в Старозагорския общински съвет за преименуване на местностите с турско-арабски имена на български. "Общо три пъти съм го внасял, сега просто колегите общински съветници успяха да се обединят и узреят за делото на нашите деди за преименуването на местностите. И се надявам в цяла България да го прегърне и довърши" - сподели той пред "Капитал". Михаил Михайлов освен дългогодишен общински съветник е бил и кандидат за кмет на Стара Загора през 2015.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    theduloclan avatar :-|
    theduloclan


    "Ами ако в Родопите някой местен парламент реши да смени името от Аврамово на Ибрахимов" - пита риторично той. Кой може да им откаже след такъв прецедент?

    Ето го и отговора:

    указ на Министерския съвет от 1975 г., според който, "всички наименования на местности в България трябва да носят благозвучни български имена".


    ДРУГИ ВЪПРОСИ????

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#1] от "theduloclan":

    Ето го и отговора:

    "... указ на Министерския съвет от 1975 г., според който, "всички наименования на местности в България трябва да носят благозвучни български имена"."

    На вашия отговор имаше отговор в статията, но Вие не четете, само пишете това, което са Ви казали.


  • Максим Добрев

    https://stzagora.net/2018/06/01/вечният-негативизъм-прегърна-и-турск/

    Гърците смениха българските топоними с техни. И турците смениха българските топоними с техни. А ние да не пипаме чуждите наименования, така ли?! (...)

    По въпроса с названията ни е нужно национално единство, а не вечните късогледи спорове “за” или “против”, на които сме големи царе.

    Преименуването на топонимите не е въпрос, който може да бъде атакуван с езиковедски задявки от страна на премъдри диванни лингвисти. Не е и въпрос, който може да бъде атакуван от позициите на нечия уязвена носталгия по удобно познатите турцизми.

    Преименуването е въпрос на национално съграждане. То създава национален имунитет и национална устойчивост на средата, в която живеем. Преименуването ни връща днес обратно онова, което навремето ни е било насила отнето – собствените имена.

    В статията по-горе са цитирани скандални мнения.

    Накратко: грантаджиите в контраатака.

  • 4
    awers avatar :-|
    Максим Добрев

    Турските топоними били културно наследство!

    Цитат от статията: "Милена Колева-Звънчарова от Националната библиотека също смята, че това е сериозен удар по нашето културно наследство, "защото това е културна добавена стойност, която принадлежи на всички нас".

    Пази Боже! На кой Господ се кланя тази г-жа?!

    Един пък от СУ "Св. Климент Охридски" нарича турскоезичните топоними "безценни културни ценности". Кое бе, драги, ти е безценна културна ценност?! Бююк Тарла, Алчак кория, Кюшкюлю бахча или нещо още по-неразбираемо?

    Ето до какво доведе осакатяването на българския дух през всичките тия години.

  • 5
    danielkiryakov avatar :-P
    Даниел Киряков

    До коментар [#4] от "Максим Добрев":

    Поздравления за матросовската линия, г-н Добрев. И в медиата Ви, и във "публичната" Ви група във Фейсбук. Точно така се бранят решенията на Общински съвет Стара Загора.

    Явно залповете на Аврора все още отекват в главите на мнозина... Е, с подобен "патритизъм", България сама ще се затрие. Машалла, Максим, аферим ;)

  • 6
    awers avatar :-|
    Максим Добрев

    Забележете колко перфидно в "Капитал" подсичат и компрометират едно легитимно взето решение на един легитимен орган на местното самоуправление в една голяма българска община - Общинския съвет на Стара Загора. За това ли си получават грантовете?

    А този момък Даниел Киряков, мениджър комуникации в Американо-българската търговска камара, според профила му във Фейсбук - дали работодателите му, които са дошли в България да развиват търговията между двете страни, биха приветствали острата му намеса против решението на ОбС - Стара Загора?

    Търговията си е търговия, политиката си е политика, но българската позиция трябва да се уважава, а не да се правят опити да се ерозира чрез подобни статии като тази.

  • 7
    danielkiryakov avatar :-|
    Даниел Киряков

    До коментар [#6] от "Максим Добрев":

    Г-н Добрев, имам свободата и правото да коментирам в лично качество, каквото си поискам :) Вероятно и Вие от подобни позиции развивате тезите си под статията, във Фейсбук-групата, в Бирхалето.

    А бихте ли забелязали как матросовски се впускате да громите в. Капитал за статия, която не Ви е угодна? Или може би решението на ОбС е поредна сделка в полза на популистко-псевдо-патриотските съветници?

  • 8
    awers avatar :-|
    Максим Добрев

    Драги Даниеле, в текста по-горе гърмят топовни салюти и се развърта революционна лексика, финансирана с пари на американска фондация. Нищо ново под Слънцето. Бактън от революции, с извинение за турцизма.

    Толкова гръмки заглавия като нищо могат да причинят поредното разместване на пластовете в медийната ни среда. Така че внимателно с революциите, било то културни, и вестникарските залпове покрай тях.

  • 9
    awers avatar :-|
    Максим Добрев

    Стара Загора е град, безпощадно изклан и опожарен от османските орди съвсем неотдавна в исторически мащаб. Затова ние, хората в този град-мъченик, днес имаме пълното морално право да заличим изцяло следите, оставени от нашите унищожители. И нека никакви умници да не ни дават съвети какво да правим с тази наша болка.

  • 10
    fcap123 avatar :-|
    fcap123

    Ами в името на културното ни наследство трябва да върнем Социалистическите имена на булевардите и градовете. Дупница примерно да си стане Станке Димитрово, например.

    Изключително нетолерантно е спрямо русофилите и пребоядисаните комунисти това нещо. Прокарва разделителни линии, проповядва демократизъм - лоша работа. НЕТОЛЕРАНТНА.

    Аз съм готов да обвиня капитал за расистката им позиция ПРОТИВ преименуването на местност, кръстена "Убий циганин".

    Местности, населявани от българи, трябва да носят български имена. Историята ни с турците е обща от 6 века, преди това си ни е била лична. Те и турското робство не могат да имат претенциите над тези хилядолетни български земи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK