С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 21 сеп 2018, 11:49, 8501 прочитания

Не разследвай това

Как българските власти отказват да видят злоупотребите с европейски фондове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Има ли злоупотреби с еврофондовете

#ДжиПиГейт - обръчът от консултанти, оценители и изпълнители в действие

Мрежа от свързани хора и фирми подготвя, оценява и изпълнява обществени поръчки, свързани с еврофондовете

Няма дим без огън

Защо двама журналисти бяха задържани в полето край Радомир

В края на 2006 г., няколко месеца преди България официално да стане член на Европейския съюз, в Главна дирекция Борба с организираната престъпност (ГДБОП) започва разследване за измама с европейски средства по програма САПАРД.

Сигналът е подаден от Европейската служба за борба с измамите и няма как да бъде заметен. Освен германци обект на разследването са близки до президента Георги Първанов и БСП бизнесмени, които са арестувани през февруари 2007 г.



Дванадесет години по-късно задържаните в Германия отдавна са забравили, че са били осъдени, а българското дело беше разделено на две - едното приключи с оправдателни присъди миналата година, а другото все още се влачи по съдебните инстанции.

Случаят САПАРД е важен не само защото е демонстрация как работи правосъдието тук. Той остава единственото голямо разследване за злоупотреби с еврофондове, което българската държава е успяла да произведе, откакто е член на ЕС.

Вече десет години темата за разследвания за измами с еврофондове е табу както за изпълнителната власт, така и за прокуратурата. Малкото дела, с които България се отчита пред ЕС, освен че са с нисък профил, намаляват постоянно.



Тази реалност не отговаря на десетките публично известни съмнения за пробити процедури по европейски проекти. Последно - лийкът на документи "ДжиПи Гейт" провокира реакция в държавното обвинение, но чак след като арестът на двама журналисти, работещи по казуса, се превърна в международна новина.

Всяка година сериозен финансов ресурс (субсидиите от различни еврофондове, които България очаква за 2018 г., са около 4.2 млрд. лв.) се разпределят безконтролно и потъват в проекти със съмнително качество, генерирайки корупция. Властта няма интерес да се изправя срещу тази схема, защото черпи легитимност от същите тези средства.

Разследванията са намалели, но са само срещу дребни риби

Според статистиката на дирекцията в МВР, която се занимава със защитата на финансовите интереси на ЕС (АФКОС) от 2010 до 2017 г., броят на внесените в съда прокурорски актове за престъпления, свързани с еврофондове, е намалял близо шест пъти. За същия период са намалели наполовина и образуваните досъдебни производства.

Т
ова може да значи две неща. Или България става все по-примерна в разходването на европари и измамите и корупцията, свързани с тях, намаляват сериозно, или желанието да се разследват тези пари изобщо намалява.

Прокурор, работил в специализирано звено за противодействие на този тип престъпления, коментира пред "Капитал" картината така: "Статистиката е правопропорционална на отношението на българските власти към мониторинговите доклади на ЕК." Източникът ни обяснява, че липсата на големи разследвания до един момент се е компенсирала с количество - основно дела срещу земеделски стопани, които са декларирали по-голяма площ, отколкото реално стопанисват. "Разследванията се водят само по документи и приключват със споразумение. В съда се внася предложение за налагане на административно наказание, което влиза в сила веднага", коментира източникът ни. Впоследствие и това усилие се е видяло излишно.

Няма данни за извършено престъпление

Все по-видимото намаляване на разследванията за измами с еврофондове не е незабелязано в Брюксел и се превръща в тема на разговор със София. Източник в изпълнителната власт разказва как преди няколко години директор на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) се е обърнал към българския вътрешен министър с думите: "Дайте поне нещичко."

Показателен е случаят с доклад на OLAF за злоупотребите в Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури", за чието съществуване потвърдиха два независими източника - в прокуратурата и във вътрешното министерство. Той е съдържал данни не толкова за големи измами (самата програма е с малки проекти), а за системни корупционни схеми в агенцията. Въпреки неопровержимите данни прокуратурата не намира потвърждение на нито една от разкритите от ОЛАФ схеми.

Вероятно за да отговори на очакванията на чужденците, около дейността на ИАРА започват две разследвания, които управляващите отчитат в графата "корупция по високите етажи на властта".

По едното на съд беше предаден бившият директор на агенцията Майдън Сакаджиев. Той беше обвинен в това, че в продължение на няколко месеца неправомерно е разпоредил изплащането на 3350 лв. бонуси на директор на дирекция в агенцията. През май специализираният съд го оправда по всички обвинения.

Другото дело, свързано с ИАРА, което прокуратурата внесе в Специализирания съд след шумна акция през 2016 г., е за измама за 60 хил. лв., които били отпуснати за нарязването на стари риболовни кораби на скрап.

Какво се случва с големите дела

Ако някъде е особено явно, че става дума за системна корупция, то е при инфраструктурното строителство. В края на 2016 г. пътното строителство, което е силно зависимо от европейските фондове, е разтърсено от голям скандал.

От известно време в OLAF се работи по сигнал, подаден от български магистрат, който разкрива механизмите за нагласяне на търговете за пътно строителство. През ноември изненадващо оставка подава директорът на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров. Следва и друга изненада - считаната за "сигурен" регионален министър Лиляна Павлова не успява да запази поста си в третото правителство на Борисов. Отново сработва механизмът - махаш човека, махаш проблема.

През юни 2017 г. срещу Лазаров са повдигнати обвинения във връзка със строителството на автомагистрала "Марица". Паралелно с тези събития по върховете на прокуратурата има размествания. Шефката на отдела, който наблюдава високопрофилните разследавния за корупция (в т.ч. и наблюдаваното от OLAF за АПИ), Юлия Чорбаджиева е сменена. В изолация от Сотир Цацаров изпада и зам.-главният прокурор Борислав Сарафов.

Източник от съдебната власт обяснява събитията така: "Сигналът от OLAF за пътния фонд беше смачкан, като беше разделен на две. Срещу Лазаров бяха повдигнати обвинения, колкото да се отбие номерът, а основната част от информацията - за начина, по който функционира агенцията, бяха покрити."


Обвинението срещу Лазар Лазаров е внесено в съда през април тази година. Той беше обвинен за умишлена безстопанственост в особено големи размери - в периода от 7 август 2014 г. до 30 юни 2015 г. като председател на управителния съвет на АПИ умишлено не е положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество при строително-монтажни работи по лот 1 на автомагистрала "Марица" и от това са последвали значителни щети за АПИ в размер на 41.6 млн. лв. Делото беше прекратено от Софийския градски съд, но в началото на тази седмица втората инстанция прие, че обвинителният акт е годен и трябва да се гледа по същество.

Да не искаш да видиш очевидното

Така очевидният тертип е: потушаваш пожара, като сменяш човека, повдигаш калпави или частични обвинения, чакаш достатъчно време и ги смачкваш, а в същото време не забелязваш системните проблеми. И ако това прави разследването на големите обществени поръчки доста сложна задача, то дори и по-простите казуси остават извън радара. Тихомир Безлов от "Центъра за изследване на демокрацията" дава конкретен пример, който никак не е безобиден - заобикалянето на ограничението за земеделски субсидии, според което един субект не може да получи повече от 300 хил. евро.

Той дава следната картина - субсидиите за селското стопанство през 2018 г. са 2.91 млрд. лв., т.е. 69% от всички европейски средства. "От предишни програмни периоди виждаме как всъщност 75% от директните плащания и 67% от плащанията по мярка "развитие на селските райони" отиват в 3700 физически и юридически лица, които са свързани със 100 субекта." Публична тайна е, че големите земевладелци разбиват земята си на отделни фирми, за да могат да минат под тази граница. Очевидно фонд "Земеделие" и прокуратурата не виждат или не искат да видят този доста лесно проследим факт.

На фона на тази реалност разследването САПАРД отпреди 12 години изглежда като да сглобиш ракета за космоса. А перспективата по твърденията на "Бивол" за така наречения от тях #джипигейт да има сериозни разследвания е космически малка.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България може да получи отговор за еврото през първата половина на 2020 г. 1 България може да получи отговор за еврото през първата половина на 2020 г.

Това става ясно от изказване на ръководителя на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьониг

11 окт 2019, 3479 прочитания

Колко инвестират партиите в политическа реклама за местните избори Колко инвестират партиите в политическа реклама за местните избори

За десет дни от началото на кампанията партиите са похарчили 756 356 лв. Най-много получени средства е декларирал "Канал 3"

8 окт 2019, 1847 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Няма дим без огън

Защо двама журналисти бяха задържани в полето край Радомир

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10