Мария Габриел: "Единният цифров пазар ще позволи свободно в ЕС да се движат данните и услугите."
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мария Габриел: "Единният цифров пазар ще позволи свободно в ЕС да се движат данните и услугите."

Мария Габриел: "Единният цифров пазар ще позволи свободно в ЕС да се движат данните и услугите."

Водачът на листата на политическа партия ГЕРБ за предстoящите избори за европарламента

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети.
2546 прочитания

Мария Габриел е еврокомисар за дигиталната икономика и общество от 2017 г. Тя е три мандата евродепутат от групата на Европейската народна партия. Зам.-председател е на групата на ЕНП в европарламента и ръководител на делегацията на ГЕРБ в ЕНП до 2017 г., от 2012 до 2014 г. е координатор на ЕНП в Комисията по правата на жените и ревенството между половете в ЕП, зам.-председател е на ЕНП – жени, а през ноември 2018 г. бе преизбрана за трети път на поста. Мария Габриел е водач на листата на политическа партия ГЕРБ за предстoящите избори за европарламента.

В стратегията, която ЕК прие преди година, се предвиждаха най-общо две неща: подкрепа за създаване на европейска мрежа от проверители на фактите и приканване на социалните мрежи до юли да се договорят за кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. До каква степен тази стратегия проработи по отношение на фалшивите новини?

Краткият отговор е "дотук – добре". Сложността в борбата с дезинформацията обаче изисква по-многостранен отговор. Кодексът за добри практики в борбата с дезинформацията вече е факт и започна да дава резултати. Например Гугъл, Фейсбук и Туитър са изградили публични архиви за политическата реклама, която излъчват – всеки може да потърси всякаква реклама и да види каква цел и какъв бюджет се е имало предвид. Началото на мрежата от доверени проверители на факти също е дадено.

Нарекли сме я Европейска обсерватория срещу дезинформацията и разрешава на проверителите на факти да споделят най-добри практики и общи инструменти. Все още обаче е прекалено рано, за да наречем тези две неща успех. И двете инициативи датират едва от няколко месеца, а в същото време ще имаме 27 пъти избори, които ще се състоят по едно и също време. Ще направим задълбочена оценка след тях, а междувременно сме готови да наблюдаваме всеки месец напредъка на интернет платформите по прилагане на кодекса, тъй като те, извън всякакво съмнение, играят централна роля. Тук оценката също е с няколко нюанса – голям напредък, но много повече може да бъде направено.

Още преди година ЕК призова интернет платформите за по-ефективен контрол на незаконното съдържание онлайн. Какви други мерки предвиждате за справяне с този проблем?

Това, което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно и онлайн. В този смисъл трябва да постигнем същото ниво на защита на нашите граждани и същото ниво на защита на основните права. За да се случи това, следвахме подход от три стъпки. Първо насърчихме инициативите, идващи от частния сектор, по нашите европейски приоритети – ясно да се заяви, че незаконното съдържание няма място в интернет. След това отправихме специфична препоръка, която бе приета през март 2018 г. Като трета стъпка предложихме проекто регламент, който да задължи онлайн платформите да свалят най-опасното съдържание – това с терористичен контекст – за по-малко от един час след като е било идентифицирано като незаконно.

Какво представлява проектът WIfi4EU и защо той е важен за гражданите на ЕС и особено за България?

Целта на WiFi4EU е да осигури високоскоростен безплатен интернет на всеки, без значение къде се намира той. Знаем, че повечето градски райони се радват на добра свързаност, но не така стоят нещата, когато се отдалечим от тях към периферията. WiFi4EU е синоним на приобщаване на гражданите към цифровото общество. Вече няколко пъти го видях на място в различни региони на Европа и се радвам, че местните власти са загрижени как свързаността да достигне до обществените места. Българските общини се справиха много добре с първата покана – кандидатстваха 215 общини и 113 от тях си спечелиха ваучер. Това прави много голям процент – 54% от кандидатствалите. През следващите седмици предстои да стартираме втората покана и призовавам кметовете и на останалите общини да бъдат също толкова активни.

Как ще преведете на гражданите на ЕС програмата "Цифрова Европа", за която са отделени 9.2 млрд. лв. бюджета?

Тя ще бъде включена в следващия многогодишен бюджет на ЕС. С нея си поставяме за цел ползите от цифровата трансформация да достигнат до всеки бизнес и всеки гражданин в Европа независимо къде се намират и в кой сектор работят. Програмата ще допринесе за това най-новите технологии в изчислителните машини, изкуствения интелект, киберсигурността и свързаните с тях умения да бъдат достъпни за всеки бизнес и за публичните власти. Очакваме тези средства да бъдат допълнени от инвестиции на държавите членки и регионите, за да бъде ефектът максимален.

В сферата на здравеопазването програма "Цифрова Европа" би могла да доведе до радикална промяна в персонализираната медицина чрез обобщаването и анонимизирането на здравни данни от цяла Европа.

Тези данни ще бъдат в служба на докторите и работещите в системата на здравеопазването. Това от своя страна ще позволи на европейските граждани да притежават и да имат достъп по безопасен начин до техните електронни здравни досиета където и да се намират в ЕС.

Работите за създаването на законовата рамка за реализирането на единния цифров пазар, който оценявате на 415 милиарда евро. Как тази рамка ще облекчи живота на европееца?

Той ще гарантира, че стоките, данните и услугите могат свободно да се движат из цяла Европа. Това вече е реалност с края на роуминга и гражданите забелязаха това, тъй като преносът на данни се е увеличил пет пъти. Преносимостта на аудио-визуално съдържание, позволяващо на хората да продължат да се ползват от своя абонамент, когато пътуват в Европа, също е факт. Нашият напредък включва също така еднакви за всички условия на играта при авторското право и аудио-визуалните правила, включително за нови играчи като платформи, създадени от потребителите. Чрез схемата за трансграничен стаж "Цифрова възможност" около 6000 студенти и наскоро завършили могат да направят платен стаж в друга държава от ЕС. Вече над 2000 души се възползваха от това.

Какви са конкретните мерки по отношение на киберсигурността, проблем, който буди много безпокойство сред държавите от ЕС?

Много неща се случиха, откакто заех поста през 2017 г. От миналата година държавите членки трябва да прилагат Директивата за мрежова и информационна сигурност, т.нар. Директива НИС. Това налага те да създадат отговорните звена и необходимите компетенции в сферата на киберсигурността и да насърчат обмена на информация помежду си. Освен това директивата поставя повишени изисквания за сигурността пред компаниите, които оперират жизненоважни услуги, например в сферата на транспорта и във финансовия сектор.

С Акта за киберсигурност укрепихме Европейската агенция за киберсигурност ЕНИСА. Тя ще разполага с допълнителни правомощия, включително да помага на държавите членки при борбата и анализа на широкомащабни киберинциденти.

Предложихме и рамка за сертифициране за киберсигурност. Това дава на компаниите възможността за "обслужване на едно гише" при сертифициране на техните продукти и услуги, като този сертификат ще бъде валиден за територията на целия ЕС. Предложихме да се увеличи бюджетът за общоевропейско финансиране на кибер-сигурността от по-малко от 500 милиона евро до най-малкото 2.5 милиарда евро в програмата "Цифрова Европа".

На конференцията DigitalKidz през ноември посочихте като добър пример последната инициатива, подкрепена от ЕС – European code week. С какво тя ще помогне за повишаване на дигиталните умения на младежта?

Основните умения като четене на уеб страница или използване на компютърна мишка са много необходими, но децата могат да се учат отрано как се прави уеб дизайн, как се композира музика с помощта на програма или се решава физична задача с код. В последното издание отбелязахме рекорд – 2.7 милиона участници, 44 000 регистрирани събития в 72 държави в ЕС и извън него; 36 000 (или 88%) бяха проведени в училищата.

За първи път участваха и държавите от Западните Балкани. Гордея се и със силното участие на България в това издание – 591 събития с 31 400 участници. За първи път страната ни беше представена и на водещото събитие в Брюксел по моя покана от млади български програмисти от цялата страна. Сред тях бяха отборите победители в Балканския хакатон в София и в Бургаския хакатон "Цифровият град и аз", възпитаници на компютърна школа "Вале" в Хасково, две талантливи деца – Тайра и Ния, които въпреки ранната възраст вече са с успешни стъпки в програмирането.

Колко важна е за потребителите забраната за геоблокирането, която ЕК въведе в края на декември?

Тук действахме на две различни нива. Първо предложихме хармонизиране на различните договори, за да се гарантират правата на потребителите в цяла Европа при търговията. Това е много важно, защото е ключов фактор за доверието на бизнеса и в частност на малките и средните предприятия при продажбите в някоя друга страна. След това забранихме необоснованото блокиране на географски принцип, дискриминиращо потребителите заради тяхната националност или местоживеене. Сега вече пазарите не могат да отказват кредитна карта, която биха приели от клиент от тяхната държава, нито могат да прилагат различни стандарти за услугите по доставката на продукт с мотива, че купувачът е от друга държава.

Водихте трудни преговори за отпадането на роуминга за Западните Балкани. Какво постигнахте?

Има много причини таксите за роуминг да бъдат намалени в Западните Балкани.

Трябва да разглеждаме това като част от по-широката амбиция на страните в региона и на ЕС да си сътрудничат. Това се отнася особено до хармонизиране на политиките на ЕС и тези на страните от Западните Балкани, което да доведе до осезаеми резултати за гражданите. Сега е важно шестте държави да постигнат ново регионално споразумение, което да се разшири до Албания и Косово, и да се идентифицира ясно разпределяне във времето как постепенно да се намалят тарифите за роуминг в региона. Очаквам с нетърпение Срещата на върха в Белград през следващата седмица и разчитам на положителен изход.

Мария Габриел е еврокомисар за дигиталната икономика и общество от 2017 г. Тя е три мандата евродепутат от групата на Европейската народна партия. Зам.-председател е на групата на ЕНП в европарламента и ръководител на делегацията на ГЕРБ в ЕНП до 2017 г., от 2012 до 2014 г. е координатор на ЕНП в Комисията по правата на жените и ревенството между половете в ЕП, зам.-председател е на ЕНП – жени, а през ноември 2018 г. бе преизбрана за трети път на поста. Мария Габриел е водач на листата на политическа партия ГЕРБ за предстoящите избори за европарламента.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK