Религиите ще са с двойно финансиране - външно и от бюджета

В последния ден преди ваканцията на Народното събрание на второ четене бяха приети промените в Закона за вероизповеданията, който внася промени в режима на регистрацията и финансирането им.
Те предвиждат вероизповеданията, към които при последното преброяване на НСИ са посочили принадлежност поне един процент от българските граждани, да получават държавна субсидия. Тя ще е в размер на не по-малко от 10 лева на самоопределило се лице.

Тези промени бяха внесени през май т.г., след като миналата година държавата спря финансирането от Турция за българското мюфтийство. На няколко съвета за национална сигурност беше обсъждано да бъде преустановено чуждото финансиране за вероизповеданията, за да се избегне и възможността за влияние и радикализация. Полуофициално назоваваните от депутатите източници на това влияние бяха основно от Турция, радикални ислямистки течения, както и Русия.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След натиск от ДПС обаче, за който депутати от мнозинството твърдят, при гласуването на промените се реши външното финансиране да продължи, като бъде отчитано пред дирекцията по вероизповеданията.
В пленарната зала се разрази и скандал, след като депутатите от "Обединени патриоти" напуснаха залата, тъй като техните предложения не бяха приети. Между първо и второ четене ГЕРБ и ДПС предложиха за вероизповедание, на което е определена субсидия в по-малък размер от размера, който се полага съгласно определения критерий (не по-малко от 10 лв. на глас), държавната субсидия да не бъде по-малка от 15 млн. лв. От ГЕРБ и ДПС обясниха, че сумата от 15 млн. е заложена като минимум, в случай че няма достатъчно пари в държавния бюджет. Това обаче доведе до тежка размяна на реплики между Йордан Цонев от ДПС и депутати на "патриотите", след което те напуснаха гласуването.
Това наложи ГЕРБ да мобилизират силите си, за да запазят нужния кворум.

Данъкоплатците според приетите промени ще поемат разходите за заплатите на служителите в различните вероизповедания, както и за регистрираните към тях духовни училища.
В същото време не се променя статутът на църквата, която е освободена от данъци за дейностите, които развива, включително бизнеса с притежаваните от нея множество имоти.

Едно от предложенията, срещу което Българската православна църква възрази, но бе прието, е религиозните институции да декларират банковите си сметки пред Сметната палата.



Предложенията, които предизвикаха най-много съпротива през последните месеци - като изискването за минимален праг от 300 члениве за регистриране на общността като юридическо лице, също отпаднаха. Отпадна и предложението на "патриотите" пред всеки храм да има български флаг.