Трибуната на непредставените

Те не са точно медии, в традиционния смисъл да покриват различни области от живота и да дават различните гледни точки към събитията. Нито са партийни платформи, които представят само мнението на една формация. Съществуват само в интернет (с малки изключения) и имат ясно изразена идеология. Млади са - едновременно защото са нови и защото публиката им е такава. Идеите им са масово непредставени – не само в парламента, но и сред партиите извън него и в медиите като цяло. Това са платформите на онази малка част от новото поколение, която е активна политически. Но ако политиката е изкуството на възможното, то те са по-скоро активисти.

Това, което ги определя, е твърдата им идеологическа крайност. Онези вляво като "Барикада" и "dВЕРСИЯ" са по-леви и либерални от българската левица, а онези вдясно като ЕКИП и "Консерваторъ" са по-твърди по икономически и социални проблеми, отколкото десните партии. Гласовити са, не се харесват помежду си, но имат повече общо, отколкото биха желали да признаят.

След първата вълна протести срещу кабинета "Орешарски", мнозинството от авторите в платформи като "Терминал 3" и "Консерваторъ" биха били от една и съща страна. Днес това е изключено.

Самите създатели на платформите и авторите са млади - повечето от техните представители, с които "Капитал" говори, са на възраст под 35 години. Аудиторията им също е такава - между 25 и 30% от четящите "Барикада", "Терминал 3" и "Консерваторъ" например са между 18 и 35 години. Ако границата се разтегли до между 18 и 44 години, тя обхваща между 50 и 60% от цялата аудитория на сайтовете. Близо половината от читателите на либертарианската ЕКИП са в демографията 18- 35, а главният редактор на изданието все още не е навършил 25-годишна възраст. Понякога бягат от определението "млади" - "dВЕРСИЯ" например отказва изрично да следи възрастта на читателите на сайта си, но от платформата казват, че на техните събития преобладават хора между 20- и 40-годишна възраст.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Причината за масовото навлизане на подобни онлайн платформи е и липсата на разходи освен за домейн. Масовият случай е текстовете в тях да са безвъзмездно дадени от авторите без заплащане.

Въпросът, който обаче неизбежно се завърта на тези нови онлайн "площади", е старият - свързват ли се с някоя партия и биха ли направили собствена такава.

На барикадата



"Преди всичко уточняваме, че "Барикада" е медия, в която работят в момента четирима журналисти. Всякакви други интерпретации какво точно е "Барикада" считаме за погрешни", казва Филип Буров, един от основателите на онлайн изданието. "Барикада" съществува от 2016 г., според Буров заради желанието на екипа да запълни "вакуума от липсата на ляво-прогресивни медии в България". Онлайн изданието е твърдо вляво по всички въпроси – социални и икономически.

Буров казва, че пишещите в "Барикада" представляват различни течения в лявото, но са обединени по отношение на това, което смятат за приоритети на обществото - "социална справедливост, човешки права, реална демокрация, намаляване и премахване на неравенствата". Добавя, че в "Барикада" няма разминаване между дела и думи, защото журналистите са акционери в дружеството издател.

"Барикада" е единственото от разгледаните от "Капитал" имена, която претендира да е истинска медия. И има защо - тя е и единственото издание от разгледаните с реални репортажни материали. Друга платформа дълбоко в лявото пространство - "dВЕРСИЯ", разчита изцяло на мнения и анализи.

Според Калина Дренска от изданието целта на "dВЕРСИЯ" е "да отклоним обществените дебати от до болка познатите разкази и дискурси". Платформата, която издава и безплатно тримесечно онлайн списание, се заявява открито като лява и активистка платформа. "Заставаме зад прогресивни политически идеи и срещу различните форми на обществени неравенства – на класов, полов, етнически, сексуален принцип", казва Дренска.

Една от основните каузи и на "Барикада", и на "dВЕРСИЯ" е инициативата за промяна на данъчната система в България. "За справедливи данъци" е подкрепена и от париите "Движение 21" и АБВ. И двете издания обаче твърдо отричат партийни пристрастия в съдържанието си и казват, че общото участие на различните организации в инициативата не означава, че са съмишленици по всички въпроси.



Десният екип консерватори

Левите и либералните идеи изглеждат по-добре представени, поне по отношение на бройка, в социалните мрежи. Освен "Барикада" и "dВЕРСИЯ" там се намират и други платформи като "Солидарна България", които имат сходни послания и функция. Не така обаче изглеждат нещата вдясно, където разривът, който се случи между различните партии след 2014 г., се отрази още по-силно на активистите и платформите.

Преди пет години например, след първата вълна протести срещу кабинета "Орешарски", мнозинството от авторите в платформи като "Терминал 3" и "Консерваторъ" биха били от една и съща страна. Днес това е изключено.

"Терминал 3", основана през април 2016 г., е наследникът на страницата "NОрешарски". Тя е вече наложен бранд в дадени ъгли на интернет. Разчита на социалните мрежи, където стъпва на готова аудитория. "Трябваше да намерим ниша и беше ясно, че няма смисъл, а и нямаме ресурс да бягаме на една писта с утвърдените медии", казва Ивет Добромирова, един от основателите на сайта. "Затова избрахме друга формула – имаме малко текстове, но за сметка на това те винаги са силно ангажирани, със задълбочен анализ или ярко мнение."

"Терминал 3" се определя като либерална платформа. Това, което я отличава най-много от другите, е откритата подкрепа към партии и кандидати. "Ние сме единствената медия в България, която заявява кого подкрепя при избори – това са били Трайчо Трайков за президент и "Да, България" на последните парламентарни избори", казва Добромирова.

Другата платформа, родена от разочарованието на непредставените – не само в парламента, но и идеологически сред българските партии, е "Консерваторъ" (първоначално "Мисъль"). Тя се появява през 2017 г. и към името винаги стоят думите "Дясна платформа" - очевидно като напомняне.

"С ребрандирането ни миналата година конкретизирах точно десния сегмент, който считам за най-жив към момента – този, който отговаря най-точно на политическите ми виждания и който според мен е единствената реалистична алтернатива на извратената форма на либерализъм, до която се стига в момента", казва Николай Облаков, основател и главен редактор на "Консерваторъ". Самият той е на 30 години.

"Консерваторъ" често има материали с идеологическа и теоретична насоченост, понякога по-близо до академичното, отколкото до реалното. Предпочита международната, а не българската политика. Облаков казва, че за платформата е по-лесно да посочи кого не подкрепя в България, отколкото обратното. Но откъм политици зад граница има избор. "Не е тайна, че голяма част от нашите автори симпатизират на управляващите партии в Унгария и Полша, както и на Доналд Тръмп и Жаир Болсонаро като конкретни личности."

Въпреки това, един от най-честите представители на "Консерваторъ" в медиите, Кристиян Шкварек, ще бъде кандидат за евродепутат от листата на ВМРО. Самата платформа не подкрепя официално него или листата. Във Facebook Шкварек заяви, че е част от листата не заради самата партия, а конкретно в подкрепа на настоящия евродепутат Ангел Джамбазки, който е начело на листата.

Вдясно е и либертарианската ЕКИП, която за разлика от останалите има много повече икономическо съдържание. Тя е де факто медийно крило на Българското либертарианско общество. "Никога не сме крили, че авторите ни имат определена идеологическа насоченост. Всички автори до една или друга степен подкрепят принципите на лична и икономическа свобода", казва Георги Вулджев, главен редактор на сайта.

Вулджев смята, че те не правят изключение, защото последните няколко години са показали, че "не съществува медия, политически или икономически тинк-танк без никакви идеологически пристрастия". ЕКИП, казва той, "носим отговорност за репутацията на въпросната идеология в България", имайки предвид либертарианството.



Битката за сърца и умове

Общото между всички тези сайтове и екипи е нежеланието им да се обвържат с партия. "Ако ние се обвържем с дадена партия чрез симпатизиране, в очите на обществеността това обвързва цялото либертарианство с въпросната партия", казва Вулджев. Според него подобно нещо е най-опасното, което може да се случи с дадена идеология. Заради това ЕКИП никога няма да се превърне в партиен проект. На същото мнение, макар и не така изразено, са хората от левите платформи, които също не виждат смисъл да създават партия, въпреки че никой не представя напълно вижданията им.

"Терминал 3" и "Консерваторъ" не отричат напълно възможността за партиен проект. Добромирова казва, че България се е "изчерпала откъм политически експерименти, но все още се търси българският Макрон". За възможността "Консерваторъ" да се превърне в партия Облаков казва: "Ако някога направим такава, то ще е в точния момент, за да не се борим за маргинални цели като преминаването едва на бариерата за общински съветник или евродепутат."

Но ако една идеология се "изхабява" от партиите, а единствената цел може да е мнозинство на изборите, то това обрича тези платформи на съществуване както и досега - само в интернет. Социалните мрежи имат власт, но тя е виртуална. Без предавките, с които тя може да бъде упражнявана в реалния свят, всички подобни идеи ще останат единствено извор на дебати, спорове и коментари онлайн.