Трибуната на непредставените
Младите хора в България с интерес към политиката се обединяват в платформи за мнение с ясна идеологическа насоченост
Те не са точно медии, в традиционния смисъл да покриват различни области от живота и да дават различните гледни точки към събитията. Нито са партийни платформи, които представят само мнението на една формация. Съществуват само в интернет (с малки изключения) и имат ясно изразена идеология. Млади са - едновременно защото са нови и защото публиката им е такава. Идеите им са масово непредставени – не само в парламента, но и сред партиите извън него и в медиите като цяло. Това са платформите на онази малка част от новото поколение, която е активна политически. Но ако политиката е изкуството на възможното, то те са по-скоро активисти.
Това, което ги определя, е твърдата им идеологическа крайност. Онези вляво като "Барикада" и "dВЕРСИЯ" са по-леви и либерални от българската левица, а онези вдясно като ЕКИП и "Консерваторъ" са по-твърди по икономически и социални проблеми, отколкото десните партии. Гласовити са, не се харесват помежду си, но имат повече общо, отколкото биха желали да признаят.
Самите създатели на платформите и авторите са млади - повечето от техните представители, с които "Капитал" говори, са на възраст под 35 години. Аудиторията им също е такава - между 25 и 30% от четящите "Барикада", "Терминал 3" и "Консерваторъ" например са между 18 и 35 години. Ако границата се разтегли до между 18 и 44 години, тя обхваща между 50 и 60% от цялата аудитория на сайтовете. Близо половината от читателите на либертарианската ЕКИП са в демографията 18- 35, а главният редактор на изданието все още не е навършил 25-годишна възраст. Понякога бягат от определението "млади" - "dВЕРСИЯ" например отказва изрично да следи възрастта на читателите на сайта си, но от платформата казват, че на техните събития преобладават хора между 20- и 40-годишна възраст.
Причината за масовото навлизане на подобни онлайн платформи е и липсата на разходи освен за домейн. Масовият случай е текстовете в тях да са безвъзмездно дадени от авторите без заплащане.
Въпросът, който обаче неизбежно се завърта на тези нови онлайн "площади", е старият - свързват ли се с някоя партия и биха ли направили собствена такава.
На барикадата
"Преди всичко уточняваме, че "Барикада" е медия, в която работят в момента четирима журналисти. Всякакви други интерпретации какво точно е "Барикада" считаме за погрешни", казва Филип Буров, един от основателите на онлайн изданието. "Барикада" съществува от 2016 г., според Буров заради желанието на екипа да запълни "вакуума от липсата на ляво-прогресивни медии в България". Онлайн изданието е твърдо вляво по всички въпроси – социални и икономически.
Буров казва, че пишещите в "Барикада" представляват различни течения в лявото, но са обединени по отношение на това, което смятат за приоритети на обществото - "социална справедливост, човешки права, реална демокрация, намаляване и премахване на неравенствата". Добавя, че в "Барикада" няма разминаване между дела и думи, защото журналистите са акционери в дружеството издател.
"Барикада" е единственото от разгледаните от "Капитал" имена, която претендира да е истинска медия. И има защо - тя е и единственото издание от разгледаните с реални репортажни материали. Друга платформа дълбоко в лявото пространство - "dВЕРСИЯ", разчита изцяло на мнения и анализи.
Според Калина Дренска от изданието целта на "dВЕРСИЯ" е "да отклоним обществените дебати от до болка познатите разкази и дискурси". Платформата, която издава и безплатно тримесечно онлайн списание, се заявява открито като лява и активистка платформа. "Заставаме зад прогресивни политически идеи и срещу различните форми на обществени неравенства – на класов, полов, етнически, сексуален принцип", казва Дренска.
Една от основните каузи и на "Барикада", и на "dВЕРСИЯ" е инициативата за промяна на данъчната система в България. "За справедливи данъци" е подкрепена и от париите "Движение 21" и АБВ. И двете издания обаче твърдо отричат партийни пристрастия в съдържанието си и казват, че общото участие на различните организации в инициативата не означава, че са съмишленици по всички въпроси.
Десният екип консерватори
Левите и либералните идеи изглеждат по-добре представени, поне по отношение на бройка, в социалните мрежи. Освен "Барикада" и "dВЕРСИЯ" там се намират и други платформи като "Солидарна България", които имат сходни послания и функция. Не така обаче изглеждат нещата вдясно, където разривът, който се случи между различните партии след 2014 г., се отрази още по-силно на активистите и платформите.
Преди пет години например, след първата вълна протести срещу кабинета "Орешарски", мнозинството от авторите в платформи като "Терминал 3" и "Консерваторъ" биха били от една и съща страна. Днес това е изключено.
"Терминал 3", основана през април 2016 г., е наследникът на страницата "NОрешарски". Тя е вече наложен бранд в дадени ъгли на интернет. Разчита на социалните мрежи, където стъпва на готова аудитория. "Трябваше да намерим ниша и беше ясно, че няма смисъл, а и нямаме ресурс да бягаме на една писта с утвърдените медии", казва Ивет Добромирова, един от основателите на сайта. "Затова избрахме друга формула – имаме малко текстове, но за сметка на това те винаги са силно ангажирани, със задълбочен анализ или ярко мнение."
"Терминал 3" се определя като либерална платформа. Това, което я отличава най-много от другите, е откритата подкрепа към партии и кандидати. "Ние сме единствената медия в България, която заявява кого подкрепя при избори – това са били Трайчо Трайков за президент и "Да, България" на последните парламентарни избори", казва Добромирова.
Другата платформа, родена от разочарованието на непредставените – не само в парламента, но и идеологически сред българските партии, е "Консерваторъ" (първоначално "Мисъль"). Тя се появява през 2017 г. и към името винаги стоят думите "Дясна платформа" - очевидно като напомняне.
"С ребрандирането ни миналата година конкретизирах точно десния сегмент, който считам за най-жив към момента – този, който отговаря най-точно на политическите ми виждания и който според мен е единствената реалистична алтернатива на извратената форма на либерализъм, до която се стига в момента", казва Николай Облаков, основател и главен редактор на "Консерваторъ". Самият той е на 30 години.
"Консерваторъ" често има материали с идеологическа и теоретична насоченост, понякога по-близо до академичното, отколкото до реалното. Предпочита международната, а не българската политика. Облаков казва, че за платформата е по-лесно да посочи кого не подкрепя в България, отколкото обратното. Но откъм политици зад граница има избор. "Не е тайна, че голяма част от нашите автори симпатизират на управляващите партии в Унгария и Полша, както и на Доналд Тръмп и Жаир Болсонаро като конкретни личности."
Въпреки това, един от най-честите представители на "Консерваторъ" в медиите, Кристиян Шкварек, ще бъде кандидат за евродепутат от листата на ВМРО. Самата платформа не подкрепя официално него или листата. Във Facebook Шкварек заяви, че е част от листата не заради самата партия, а конкретно в подкрепа на настоящия евродепутат Ангел Джамбазки, който е начело на листата.
Вдясно е и либертарианската ЕКИП, която за разлика от останалите има много повече икономическо съдържание. Тя е де факто медийно крило на Българското либертарианско общество. "Никога не сме крили, че авторите ни имат определена идеологическа насоченост. Всички автори до една или друга степен подкрепят принципите на лична и икономическа свобода", казва Георги Вулджев, главен редактор на сайта.
Вулджев смята, че те не правят изключение, защото последните няколко години са показали, че "не съществува медия, политически или икономически тинк-танк без никакви идеологически пристрастия". ЕКИП, казва той, "носим отговорност за репутацията на въпросната идеология в България", имайки предвид либертарианството.
Битката за сърца и умове
Общото между всички тези сайтове и екипи е нежеланието им да се обвържат с партия. "Ако ние се обвържем с дадена партия чрез симпатизиране, в очите на обществеността това обвързва цялото либертарианство с въпросната партия", казва Вулджев. Според него подобно нещо е най-опасното, което може да се случи с дадена идеология. Заради това ЕКИП никога няма да се превърне в партиен проект. На същото мнение, макар и не така изразено, са хората от левите платформи, които също не виждат смисъл да създават партия, въпреки че никой не представя напълно вижданията им.
"Терминал 3" и "Консерваторъ" не отричат напълно възможността за партиен проект. Добромирова казва, че България се е "изчерпала откъм политически експерименти, но все още се търси българският Макрон". За възможността "Консерваторъ" да се превърне в партия Облаков казва: "Ако някога направим такава, то ще е в точния момент, за да не се борим за маргинални цели като преминаването едва на бариерата за общински съветник или евродепутат."
Но ако една идеология се "изхабява" от партиите, а единствената цел може да е мнозинство на изборите, то това обрича тези платформи на съществуване както и досега - само в интернет. Социалните мрежи имат власт, но тя е виртуална. Без предавките, с които тя може да бъде упражнявана в реалния свят, всички подобни идеи ще останат единствено извор на дебати, спорове и коментари онлайн.
