Изборът на Гешев като една публична фалшификация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изборът на Гешев като една публична фалшификация

Изборът на Гешев като една публична фалшификация

Бившият правосъден министър Христо Иванов и адвокат Михаил Екимджиев коментират процедурата по избор на главен прокурор

5615 прочитания

© Надежда Чипева


"Капитал" запита бившия правосъден министър Христо Иванов, който има дълъг опит в неправителствения сектор в областта на съдебната реформа, както и адвоката правозащитник Михаил Екимджиев, известен с активната си гражданска позиция, как оценяват настоящата процедура по избора на главен прокурор. Оценката и на двамата е, че това е само фасада на прозрачен избор.

Христо Иванов: Инсталирането на Гешев е публична фалшификация на избор

- Кандидатът е посочен предварително и процедурата е сведена до една публична фалшификация, под която се крие политическа поръчка

- България пред очите ни бива тласната към нови нива на путинизация

- Трябва да излезем от това състояние на евронезрялост в очакване Радецки да пристигне с гръм от Брюксел и да ни реши проблемите

Инсталирането на Гешев - защото това не е избор, решението е взето на друго място – цялата тази процедура е фалшификация на публичен процес, пореден етап от процеса на изграждането на паралелна власт, която обхваща политическите сили, медии, позиции в съдебната власт, икономически ресурс. И всички тези неща са част от един цикъл, който се възпроизвежда.

Когато има дългогодишно изграждани системи на паралелна власт и фактическа зависимост, законодателството и демократичните институции, колкото и да са детайлни, се превръщат в една фасада и параван. Иначе законът дава и критериите, и процедурите, които биха позволили на ВСС да си свърши работата – както възможност да се осигури реална конкуренция, ако има воля за това, така и да се направи реална оценка на качествата на кандидата.

В този смисъл проблемът не е нормативен, нито дори количествен – дали кандидатът е един или няколко. Проблемът е в това, че той е посочен предварително и процедурата е сведена до една публична фалшификация, под която се крие политическа поръчка. Тази поръчка не започва с посочването на Гешев, тя започва с избора на състава на ВСС и с отказа на парламента - и номинална опозиция, и номинални управляващи - да избере такъв състав на ВСС, който няма да участва в подобна фалшификация. Започва с трайната практика на взаимодействие на политици, пеевските медии и котерията на Пеевски в съдебната власт, които действат като единна бригада за заграбване на все повече власт и все повече неформална власт.

Ако кандидатурата на Гешев бе оценена от независими и обективни членове на ВСС, те биха видели, че неговите действия са в скандално противоречие с изискванията на конституцията и закона и базовите ценности и принципи на ЕС. Неговото поведение е крещяща демонстрация на пълна непригодност Гешев да бъде изобщо прокурор в една демократична европейска страна, камо ли главен – и замитането на казуса КТБ под килима, и действията по делото "Иванчева", и яростните политически атаки, с които той се ангажира, включително и в контекста на НАПлийкс, и фактът, че за да бъде прокарана неговата кандидатура, прокуратурата се ангажира с атака срещу авторитетна правозащитна организация. Само че, парадоксално, именно неговата непригодност от гледна точка на закона и базовите стандарти на ЕС е това, което го прави желан и квалифициран от гледна точка на системата на неформалната власт в България и на нейната политическа цел да изведе беззаконието, безнаказаността, репресивността и несвободата на нови нива.

Налагането на Гешев и всички свързани с него пропагандно-репресивни мероприятия не са просто решаване на един отделен кариерен или кадрови въпрос. Те трябва да се разглеждат като манифестация, идеологическа заявка за изтласкване на цялата властова система на тази неформална власт в България на следващи нива на репресивност и погазване на върховенството на закона. Целият процес на налагане на един очевидно неподходящ човек, на осигуряването на подкрепа за него от тази мобилизирана фаланга от три синджира прокурори и три синджира полицаи, атаката срещу съда, която преминава през практическото криминализиране на правозащитната дейност – всичко това е едно цялостно пропагандно мероприятие, което демонстративно взема повече власт и показва нови нива на безнаказаност, арогантност и репресивност. И чрез този публичен спектакъл България пред очите ни бива тласната към нови нива на путинизация.

Решението е да се търси демократична система за отчетност върху действията на ВСС, прокуратурата и главния прокурор. Проблемът е политически, доколкото в парламента няма политически сили, които желаят и имат волята да назоват тези проблеми с имената им, да работят за създаване на инструментариум за упражняване на демократическата отчетност и за прилагането му с необходимата последователност. Всички политически сили – и номинална опозиция, и номинални управляващи, участваха през 2015-2016 г. в задушаването на дори минималния опит за създаване на някакъв инструмент за демократично парламентарно влияние върху работата на прокуратурата, участваха в избирането на този ВСС, абсолютно подчинен на Цацаров и Пеевски, обслужваха безпрекословно законодателния дневен ред на Цацаров, който изгради репресивния инструментариум, който кадрово роди и Гешев, и Франтишек, и много други такива герои. Всички тези политически сили отказват да се ангажират с каквато и да било критичност по отношение на прокуратурата – дори когато са обект на атака. И всичко това е част от тази токсична среда, която доведе до Гешев.

Ние имаме само един изход – политическо решение чрез мобилизация в политическия дневен ред, който да върне публичната демократична логика на процесите при упражняване на властта. Трябва да излезем от това състояние на евронезрялост в очакване Радецки да пристигне с гръм от Брюксел и да ни реши проблемите. Това няма да се случи, време е сами да се преборим за своите свободи и законност в нашата държава.

Михаил Екимджиев: Има смисъл да се говори за процедури, когато се прилагат от почтени и добросъвестни хора

- Има смисъл да говорим за процедури и регламенти, когато те се прилагат от почтени и добросъвестни хора с власт

- Оказваме се разоръжени, когато пред очите ни хора, на които сме делегирали огромна власт, се поставят над закона и започват да манипулират законовите процедури

- Единствената форма на легитимно противопоставяне на тази гавра с конституцията, закона и обществения интерес е гражданското неподчинение

Правото е преди всичко процедура, а законите се правят с презумпцията, че ще бъдат спазвани, особено от представителите на публичните власти. От гледна точка на този принцип, който съществува от векове, че държавата по дефиниция е почтена, добросъвестна и честна спрямо своите граждани, ние се оказваме буквално разоръжени, когато пред очите ни хора, на които сме делегирали огромна власт, в резултат на което никой не може да ги контролира, какъвто е случаят с главния прокурор, се поставят над закона и започват да манипулират законовите процедури, преследвайки личните си интереси.

Затова сме поставени в такава шизофренна ситуация, при която, от една страна, процедурата по номинация и предстоящият предизвестен избор на г-н Гешев формално е спазена, и това е най-силният аргумент на неговите апологети.

От друга страна, всеки мислещ и информиран човек вижда как в продължение на години тази процедура е изнасилвана и изопачавана, за да бъдат вкарани подходящите хора във ВСС от политическите сили, от кръга, обгрижващ г-н Цацаров в съдебната система, за да се осигурят необходимите мнозинства. След като тези мнозинства бъдат осигурени, какъвто и да е кандидатът, дори да е хванат на улицата, той ще бъде избран по силата на неумолимия автоматизъм, заложен в същата процедура.

Другояче казано, има смисъл да говорим за процедури и регламенти, когато те се прилагат от почтени и добросъвестни хора с власт. Обратно – когато сме делегирали власт на негодници, ние сме им позволили безнаказано да се гаврят и с процедурите, и с правото, и с морала. Споменавам морала, защото с номинацията и предстоящото назначаване на Иван Гешев беше премината още една етична граница – очевидно хората, които стоят зад него, вече дори нямат нужда да се преструват, да си усложняват живота с формално номиниране на други кандидати, както беше при избора на г-н Цацаров, който имаше двама опоненти. Така сме в ситуация, при която нямаме полезен правен ход като гражданско общество да се противопоставим на този избор. Единствената процедурна надежда е свързана с правомощието на президента да върне кандидатурата.

Извън това единствената форма на легитимно противопоставяне на тази гавра с конституцията, закона и обществения интерес е гражданското неподчинение.

Идеята за гражданско неподчинение е заложена още през 1215 г. в Магна харта и е намерила израз в много съвременни конституции на демократични държави. Тя е основана на тезата, че когато държавата не изпълнява своите задължения, произтичащи от обществения договор, от конституцията, тогава гражданите могат чрез легитимно самоуправство да възстановят действието на този договор. Тава с особена сила важи в ситуации като тази, при която има откровена злоупотреба с власт от страна на публични фигури, които не могат да бъдат контролирани нито от другите институции, нито от гражданското общество.

"Капитал" запита бившия правосъден министър Христо Иванов, който има дълъг опит в неправителствения сектор в областта на съдебната реформа, както и адвоката правозащитник Михаил Екимджиев, известен с активната си гражданска позиция, как оценяват настоящата процедура по избора на главен прокурор. Оценката и на двамата е, че това е само фасада на прозрачен избор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK