След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Цялата видима и задкулисна власт са впрегнати в усилието да подменят демократичните институции с всемогъща двуглава хидра.

Това, че Висшият съдебен съвет (ВСС) насрочи светкавично прегласуването на Иван Гешев за главен прокурор на петия работен ден след ветото на президента, не е само демонстрация на сила. То е част от план, с който досегашният обвинител №1 Сотир Цацаров успява да се вмести в срока за номинация в парламента начело на другата ключова институция - КПКОНПИ.

Комисията за противодействието на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество през последните години получи гигантски и спорни от гледна точка на конституцията правомощия и беше превърната в нещо като силов брат близнак на прокуратурата. Законодателството, прокарано под диктовка на обвинението и любезно гласувано от депутатите на ГЕРБ и ДПС, дава възможност на ръководителите на двете институции да си подават топката, така че, ако поискат, практически да държат в подчинение всеки в България. Политическата власт включително.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Например: достатъчно е прокуратурата да повдигне обвинение срещу някого, за да последва автоматична проверка на имуществото му от КПКОНПИ, която да започне репресия, да запорира и възбрани имуществото му, независимо дали някога ще се докаже престъпление.

Всъщност няма пречка Цацаров да бъде номиниран (както се и случи вече официално на 19 ноември) и дори избран за председател на КПКОНПИ докато заема поста на главен прокурор, а едва след това да се оттегли от поста, но въпросът в случая е по-скоро имиджов.

Преврат срещу законността и демократичните принципи



Ако планът успее, още преди Коледа прокуратурата и КПКОНПИ ще осъмнат начело с Гешев и Цацаров. Ще припомним:

• според първия разделението на властите е излишно, а като водещ на разследването за фалита на КТБ не забеляза ролята на депутата от ДПС Делян Пеевски;
• според втория Пеевски също не съществува, но за седемте години като главен прокурор повдигна разследвания на политически опоненти на ГЕРБ/ДПС, предприе преследвания срещу независими от властта издатели и срещу компании, към които управляващите имаха не много законни претенции.

И двамата говорят с речника на ПИК, "Блиц" и контролираните от Пеевски медии, които пък са първите ретранслиращи техните мисли и вражди

"Издигането на един единствен кандидат не само лиши процедурата от състезателност, но и отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор". Президентът Румен Радев

По някаква ирония денят, в който президентът Румен Радев наложи вето на кандидатурата на Иван Гешев с аргумента, че не е добре да има състезание "с един кон" и че са заглушени позициите на легитимни професионални организации като Висшия адвокатски съвет и двете най-големи адвокатски колегии в страната - Софийската и Пловдивската, Съюза на съдиите, както и сериозни организации от неправителствения сектор (според които кандидатът не отговаря на професионалните изисквания, демонстрира незачитане на върховенството на правото, разделението на властите и основните права на гражданите), донесе интересен паралел. Същия ден в София пристигна делегация на Венецианската комисия към Съвета на Европа, която трябва да оцени мерките на българското правителство за създаване на законови гаранции за независимо разследване на главния прокурор. Защото такъв механизъм в момента не съществува. Това превръща главния обвинител в недосегаема фигура с много власт и доказателството е историята около някогашния главен прокурор Никола Филчев (сега подръжник на Гешев), който, макар и подозиран в най-тежки престъпления, остана неразследван. От 10 години европейските институции чакат това да се промени.

"Президентът внуши, че аз съм имал огромна квота във ВСС, а всъщност ГЕРБ, чрез своите професионалисти, които е предложил през парламентарната квота – защото такъв е законът – са трима човека. [Те са гласували] за Гешев. С толкова човека е гласувала и партията на президента Радев – с трима човека "за" Гешев." Премиерът Бойко Борисов пред бТВ

Миналата седмица премиерът Бойко Борисов прие експертите от Венецианската комисия и им се врече, че ще се съобрази с препоръките им. Отново. Така както беше обещано от ГЕРБ още през 2015 г., когато се гласуваха промени в конституцията, или през 2017 г. по промените в Закона за съдебната власт. Те, разбира се, бяха напълно пренебрегнати. Не само главният прокурор остана недосегаем, но и председателят на КПКОНПИ се доближи до неговия статут благодарение на законодателната дейност на ГЕРБ.

В момента управляващата партия начело с Борисов играе активна роля за избирането на Гешев. Очаква се, заедно с ДПС в парламента да го "удвои" по Цацаров. Изборът на двамата е договорен "в две други сгради" (по израза на Цацаров) - не там, където уж решава ВСС, и не там, където уж решават депутатите. Намерението, по всичко изглежда, е да използва този отвъддемократичен инструмент, за да пази властта си, потъпквайки всеки демократичен принцип.

Има ли възможно противодействие

На фона на това, че цялата видима и задкулисна власт са впрегнати в усилието да подменят демократичните институции с всемогъща двуглава хидра, оставащите предпазни механизми са обществеността, президентът и Конституционният съд.

Срещу плана Х има обществена съпротива, но ограничена до по-свободомислещите кръгове. Тя има своето изражение в малки площадни протести - малки заради повсеместния страх, който прокуратурата демонстративно подхрани през последните дни, репресирайки изразителите им. Прокурори опитаха да възпрепятстват лидера на БОЕЦ Георги Георгиев да замине в чужбина за операция, за да дари бъбрек на болната си съпруга. В комбинация с ударите срещу съдии внушението е много близко до правилата отпреди 1989 г., когато властта решаваше кой може да замине в чужбина и държеше съда в подчинение.

Съществува и по-широка електорална съпротива, която намери израз на отминалите местни избори. Въпреки калкулациите на ГЕРБ ясно се видя, че партията губи подкрепа на различни места в страната, включително в София. Яростта на Борисов се обърна към единствената дребничка опозиция и нейните избиратели - коалицията "Демократична България". Това е и единствената партия, която дръзна да изкаже отрицателно мнение по избора на нов главен прокурор, но тя и няма никаква власт.

Единствената институция, която в момента реално има власт да се противопостави на случващото се, остава президенството, и то в рамките на това, което Конституционният съд би казал.

Президентът Румен Радев има три възможни хода:

• да подпише назначението на Гешев за главен прокурор;
• да сезира КС с въпрос може ли ВСС просто да прегласува решението си и да го игнорира като институция;
• да инициира промени в конституцията, въвеждащи реална отчетност и отговорност на главния прокурор, като така според конституционалиста доц. д-р Атанас Славов "ще остане в историята като първия държавен глава, осъществил това изключително важно правомощие". А и като решил въпроса, който Борисов отказва да реши, присмивайки се на европейските институции и българските граждани.

По конституция президентът не може да откаже назначаването на главния прокурор, когато повторно му бъде предложен същият кандидат. Въпросът е в резултат на каква процедура ще бъде направено повторното предложение - дали след просто прегласуване или след нов избор. Допреди три години законът предвиждаше, че при върната от президента кандидатура задължително се започва нова процедура по избор, където може да участва отново същият кандидат наравно с други. През август 2016 г. законът бе променен (от ГЕРБ и ДПС) точно в обратния смисъл. Според неясната формулировка върнатата номинация може да бъде прегласувана и само ако не събере подкрепа, да започне нова процедура. Това поставя въпроса за смисъла на конституционното участие на президента в тази схема и превръщането му във фигурант.

"Отказът на президента да издаде указ за назначаване и връщането на процедурата обратно във ВСС предполагат съдържателен, а не формален дебат. Ако ВСС просто го прегласува, това би превърнало президента във формален регистратор на решението на ВСС", заявява доц. Славов. И той, и бившият конституционен съдия Благовест Пунев смятат, че президентът има основания да поиска тълкуване от Конституционния съд дали съветът е длъжен да започне нова процедура при връщане на кандидатурата. Същото коментираха през седмицата и други юристи. Тълкуванието, което Пунев предлага, е, че при връщане на номинацията задължително се открива нова процедура, в която може да се издигне и досегашният кандидат. Ако и при тази втора процедура бъде избран пак той, тогава президентът е длъжен да издаде указ, без да може да връща предложението.

Президентът има основание също и да иска обявяване на сегашния текст на закона за противоконституционен, а ако КС приеме това, то ще се възстанови действието на предишния текст, който предвижда задължително провеждане на нова процедура, смята Благовест Пунев.

Друг е въпросът какво би се случило, ако президентът тръгне по този път, поемайки рисковете да влезе в конфликт с бъдещите всемогъщи - въпреки имунитета и високата му позиция.

Тук идва ролята на конституционните съдии и ако се стигне дотам, очакванията ще бъдат стоварени върху тях. Техните решения от последно време за жалост показват доста добър синхрон с желанията на управляващите, но не бива да се съди предварително.

Предстои да се види колко предпазни механизма са останали в полза на избора, който българското общество направи преди точно 30 години: хората да са свободни; институциите да работят за тяхното благоденствие, а не за вечното запазване на властта; да има възможност за корекции, ако някой реши да узурпира правата на другите.

"Гешев е радост" е израз, превърнал се в нарицателно на опита за фалшифициране на гражданската активност по повод на избора му. Ако нито един от механизмите за защита не сработи, той ще бъде преизбран и назначен за главен прокурор, а веднага след това Цацаров ще застане на другата важна позиция в КПКОНПИ. Радостта ще е двойна.

Историята се повтаря В началото на декември 1998 г. тогавашният Висш съдебен съвет избра шефа на следствието Бойко Рашков за главен прокурор и прати предложение за назначаването му до президента Петър Стоянов. Проблемът на тогавашните управляващи е, че Рашков е считан за човек на БСП. Междувременно обаче са прокарани промени в съдебния закон, които стават основание за предсрочно прекратяване на мандата на ВСС и на 16 декември 1998 г. съветът е подменен с "по-правилни" хора. През това време Петър Стоянов задържа предложението за назначаване на Рашков, а членове на новия съвет са увещавани да поискат връщането му от президента, за да не излиза инициативата от него. Някои кандисват и така, повече от месец след изпращането на предложението за Рашков, на 15 януари 1999 г. президентът Стоянов го връща обратно на ВСС. Следва нова процедура и новият ВСС избира за следващ главен прокурор със седемгодишен мандат тогавашния заместник-министър на правосъдието в екипа на Васил Гоцев Никола Филчев, бивш върховен съдия. Преди гласуването във ВСС членовете на съвета от парламентарната квота са привиквани и инструктирани. Срещу избора безуспешно се противопоставя съдийската квота в съвета. С ерата "Филчев" започна деградацията на съдебната система и началото на овладяването й от политически и корпоративни лобита. Днес никой не знае имената на 14-те членове на ВСС, които гласуваха за Филчев, всъщност те и тогава бяха само въпрос на предположение, защото изборът се провеждаше тайно с бюлетини (и се вземаше с обикновено мнозинство). АНАЛОГИИ Точно 21 години и точно три мандата по-късно ситуацията в страната е много подобна, макар и с някои знакови разлики. И двата избора - и на Филчев навремето, и на Гешев не са на професионалната общност в лицето на ВСС. Те нямат нищо общо с професионалните качества на избраните, макар че за познанията на Филчев като юрист никога не е имало съмнения. И двамата са наложени задкулисно. Бой по съдиите При избора на Филчев за първи път управляващата политическа класа се обърна срещу съдиите, които се противопоставиха на налагането му. Няколко години след това покойният вече председател на ВКС Румен Янков заяви в интервю, че първият му сблъсък с политическата власт е бил по повод на категоричното му несъгласие срещу маневрите, с които бе осуетено назначаването на Рашков и налагането на Филчев."От новия ВСС се очакваше да "помоли" държавния глава да върне предложението на стария съвет, за да може да се извърши нов избор. Това трябваше да създаде политически комфорт за политиците и натиск за издаващия указа. Аз се противопоставих на такова решение, защото то очевидно не е в прерогативите на ВСС...", разказа Янков. Оттогава насам политическата атака срещу независимите съдии не е спирала, но особено се изостря в ситуации на избор на главен прокурор. Около избора на Цацаров мишена на политическата атака беше Мирослава Тодорова, председател на ССБ. Сега мишена на атаката е съдията от Софийския апелативен съд Калин Калпакчиев – също председател на ССБ. Прокуратурата и политически сугестираните медии Навремето Румен Янков заяви, че инсинуациите срещу него са организирани от Главна прокуратура и два "политически сугестирани вестника", които "отчаяно обругаваха съдиите от съвета, приписвайки им роли на креатури на председателя на ВКС". Разликата със сега е, че ругателските медии са неизброимо повече и атаката им срещу независимото съдийство не е отчаяна, а настървена. Не са сугестирани политически, а най-рационално създадени, за да генерират власт чрез влияние.