Отговорът не закъсня. През последните няколко дни прокуратурата проведе демонстративна наказателна акция срещу президента с очевидно скалъпен повод и с политически мотиви, при това с цената на престъпление - подслушани от спецслужбите разговори на президента бяха разпространени от пресцентъра на прокуратурата. Това е едновременно незаконно и показателно за политиката на новия главен прокурор Иван Гешев.

Едно нещо обединява почти всички коментари, които се появиха, след като отмина първоначалният шок - че това е политически мотивирана атака на главния прокурор срещу държавния глава. Това става в момент, в който Румен Радев е единственият институционален опонент на сегашния модел на прокуратурата и неговото олицетворение в лицето на главния прокурор. Президентът отвори разговор за това и се ангажира, че той ще продължи, докато се стигне да конкретни предложения за промяна в конституцията.

Действията на Иван Гешев срещу президента бяха посрещнати от всички институции, както и от почти всички политически партии с унизително мълчание. Реакцията на БСП - партията, издигнала Румен Радев за президент, се ограничи само с няколко изречения коментар от лидерката Корнелия Нинова. Официална позиция на "Позитано" няма. А премиерът открито нареди на министрите да не коментират опита за саморазправа на прокуратурата с Радев.

Блицкригът на Гешев

Светкавичната война на Иван Гешев срещу президента се разигра за дни, но очевидно е подготвяна отдавна. В петък главният прокурор сезира Конституционния съд с питане, което предизвика стъписване - може ли да образува досъдебно производство срещу президента въпреки ясната конституционна забрана.

Най-лаконичният коментар на питането на Гешев до КС даде адвокат Даниела Доковска за "Капитал".

Конституцията в чл. 103, ал. 4 казва: "Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване." При наличието на този текст какво има да се тълкува?

адвокат Даниела Доковска

За разлика от депутатския имунитет, който може да бъде свален по искане на главния прокурор и с решение на парламента, този на държавния глава и вицепрезидента е абсолютен и не подлежи на отмяна. Затова в искането си Гешев предлага на КС друг подход - при наличие на данни за престъпление прокуратурата свободно да си образува досъдебно производство, след което то да бъде спряно до края на мандата на президента. Естествено при това положение на прокуратурата ще й бъде спестено всякакво усилие да работи и да доказва основателността на обвинението, но пък то ще остане като петно върху образа на президента. След първоначалния шок експерти по конституционно и наказателно право реагираха остро на това питане до КС и вкупом го обявиха за "политически мотивирано" (доц. д-р Атанас Славов), "профилактиране на президента" (адв. Михаил Екимджиев), "недопустимо" (бившият конституционен съдия Благовест Пунев) и т.н. Единственият юрист с име, който си позволи публична подкрепа на искането на Гешев, беше проф. Георги Близнашки. (Някои от мненията на юристите по питането на президента до КС вижте в карето най-долу).

В този контекст във вторник Гешев обяви, че не става въпрос за абстрактно питане с цел сплашване на държавния глава, а за конкретно дело. По-късно същия ден прокуратурата разпространи материали, събрани чрез специални разузнавателни средства, включително и аудиозаписи от телефонни разговори, както и постановление на Специализираната прокуратура за спиране на наказателно производство поради данни за "съпричастност" на държавния глава Румен Радев към престъплението. Имената на двамата прокурори, които са го подписали, бяха заличени.

Докато тече една проверка

Разпространените документи позволяват да се сглоби сравнително достоверна картина за това как се е стигнало до подслушването на президента. Двамата анонимни прокурори са започнали да разследват началника на военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков по подозрение за участие в организирана престъпна група за имотни облаги и незаконен властови натиск (чл. 321, ал. 6 от НК). Поводът за разследването не беше оповестен публично (вижте подробности в карето по-долу). По някое време ДАНС започва да подслушва ген. Стойков и така службите са се сдобили с три негови разговора, свързани с проверка на КПКОНПИ за конфликт на интереси на президента и съпругата му Десислава Радева, докато те са били във ВВС - за ползвани от двамата ведомствени апартаменти по различно време, за трудовите договори на Радева като пиар на службата (преди да стане г-жа Радева) и др. За един от разговорите, проведен на 23 април м.г., се твърди, че е с президента, останалите два - от 16 и 24 април, са с подчинени на Стойков. И така спецпрокурорите със заличени имена стигат до извода, че: "Може да се приеме във висока степен е достоверно предположението, че пълното извършване на тази проверка на КПКОНПИ се осуетява поради укриване на документи, като част от тези документи касаят лицето, посочено по-горе и с което президентът вероятно се намира в брачна връзка." (Правописът е запазен.)

Трите записа от подслушване, които прокуратурата разпространи публично, всъщност са по линия на разработка от май 2017 г. срещу ген.-майор Цанко Стойков. Преди да оглави бойната авиация, той е бил военен аташе в САЩ, т.е. лице за свръзка на България с Пентагона. До момента не се знае срещу генерала да има повдигнато обвинение за каквото и да било. Прокуратурата сега мъгляво обяви, че ген. Стойков е проверяван по разследване на организирана престъпна група с цел набавяне на имотна облага. Твърде неубедително е обаче командирът на един от трите вида въоръжени сили и висш генерал, опериращ със строго секретна натовска информация, да е "произведен" в мафиотски бос и "закачен" толкова дълго време само заради битов казус като преназначаването на бъдещата президентша Десислава Радева за пиар на ВВС.

Как ген. Стойков се оказа "закачен" от службите

Прави впечатление обаче, че разработката срещу генерала започва през май 2017 г. Датата подозрително съвпада с края на мандата на служебното правителство, назначено от Румен Радев. Едно от последните решения, които то взе, преди да се оттегли, беше да класира кандидатите за доставка на нови изтребители. На първо място беше поставена шведската фирма Saab с нейните бойни самолети Gripen C/D, а американската оферта бе дисквалифицирана заради липса на опция за разсрочено плащане. Впоследствие под натиска на ГЕРБ обаче бяха избрани изтребителите F-16.

Председател на експертната комисия, направила този избор, беше именно ген. Стойков като началник на ВВС, където той беше назначен след оттеглянето на Румен Радев през лятото на 2016 г. По ирония на съдбата Стойков беше принуден да се обърне на 180 градуса и да изнесе на плещите си цялата работа по междудържавната сделка със САЩ за закупуване на нови F-16, след като ГЕРБ сформира парламентарна анкетна комисия, анулира стария конкурс за изтребители и премина към пряко договаряне с Вашингтон. Вероятно Стойков се е надявал лоялността му по тази линия да бъде възнаградена. Вместо това, оказва се, разработката срещу него продължава доста време, за прокуратурата той очевидно и до момента си остава "човек на Радев".

от Момчил Милев

Всъщност проверката на КПКОНПИ, за която става дума, е стартирала на 9 април м.г. по сигнал, "получен по електронната поща". Вероятно от близкия до властта сайт "Пик", откъдето сами обявиха, че са подали сигнал срещу Радев през март 2019 г. Но по-същественото е, че проверката приключва с решение още от 31 юли м. г., с което се констатира, че по нито една линия не е установен конфликт на интереси.

Фотограф: Цветелина Белутова

Решението е публикувано на сайта на КПКОНПИ, а само описанието на документите, събрани в рамките на тази проверка, заема две страници. Нито в него, нито в прокурорското постановление има данни за укрит документ. Никъде в разговорите със Стойков президентът не прави дори и бегъл намек за такова нещо, повечето от репликите му се ограничават до "да" и, както го цитират прокурорите, "мъ-хъ". Иначе казано, твърдението, че президентът е участвал в "сговор за осуетяване на проверка на КПКОНПИ" чрез укриване на документи, е, меко казано, преувеличение.

Да обобщим: това, което става ясно до момента, е, че главният прокурор Иван Гешев иска от Конституционния съд да му каже дали може да разследва президента, след като в конституцията пише, че не може да се разследва президентът, защото според обвинителите той е правил нещо, което, видимо от самите доказателства на прокуратурата, не е правил.

Симптоматични въпроси

Тази ситуация изглежда абсурдна, но това далеч не е единственият проблем в нея. Извън очевидните изводи има още няколко неизяснени и доста притеснителни въпроса:

• Първо, защо Специализираната прокуратура разследва действия на военни лица, какъвто е шефът на ВВС. В сряда Гешев отказа да отговори на този въпрос, когато му бе зададен от журналисти. Текстът на чл. 411а, ал. 7 от НПК казва, че когато едно престъпление е подсъдно едновременно на Специализирания наказателен съд (както в случая по чл. 321 НК) и на военния съд, то се гледа от военния съд. Причината за това очевидно нарушение на правилата на подсъдността може да е само една - властта си има спецсъд и спецпрокуратура за поръчки и всички дела "от особен интерес" се гледат там. Този проблем впрочем не възниква за първи път, съвсем наскоро адвокат Ина Лулчева отправи няколко писма до прокуратурата с въпрос защо спецсъдът гледа делото срещу кмета на Несебър за купуване на гласове, докато всички подобни дела се гледат в обикновените съдилища.
• Второ, защо прокуратурата не казва кога е започнало разследването срещу Стойков, въз основа на какви данни, кой е дал разрешение за подслушването му. Към момента срещу него не е известно да има обвинение, а единственият видим резултат от поставянето му на подслушване е да се "закачи" президентът. Това поражда и допълнителен въпрос: по каква причина се спира делото срещу Стойков за укриване на документи и други машинации, след като той за разлика от държавния глава няма имунитет. Материалите срещу него могат да се отделят и да се разследват отделно, но прокуратурата незнайно защо поставя и него "на трупчета".
• Трето, подслушването е трябвало да бъде преустановено в момента, в който е установено, че се записва президентът, защото това вече означава фактическо започване на разследване на лице с имунитет. Записите в този случай трябва да се унищожат, а не да се съхраняват.
• Четвърто, защо това дело се обявява едва сега, след като разговорите са документирани през април м.г., т.е. преди девет месеца.
• Пето, Защо прокурорите, работили по случая, са анонимни? Пред "Капитал" бившият шеф на бюрото за контрол върху СРС Бойко Рашков коментира: "Защо тези прокурори от Специализираната прокуратура, подписали постановлението, си крият името, от какво ги е страх - че колегите им ще разберат кой е написал това? Аз навремето като разследвах Петър Младенов, и то в едни други времена, криех ли си името? Жалко, че нямат смелостта да защитят позицията си, ако са убедени, че тя е правилна." Може би една от причините да се държат в тайна имената на двамата е, че тяхно е разрешението да се публикуват данните от подслушването, а това е престъпление. Авторитетни юристи като адвокатите Даниела Доковска, Михаил Екимджиев, Александър Кашъмов и др., припомниха, че съгласно чл. 145а от НК огласяването на информация, събрана чрез СРС, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство е наказуемо със затвор престъпление срещу личността.

Мълчанието на институциите

И това не са единствените абсурди в тази история. В сряда прокуратурата пусна официално съобщение, че престава да си говори с президентството: "С оглед стриктното спазване на принципа за разделение на властите главният прокурор на Република България Иван Гешев заявява, че прокуратурата преустановява всякакви контакти с президентството освен официалната писмена кореспонденция до произнасянето на Конституционния съд..." Това само по себе си показва липса на институционална култура. Контакти между институциите, в случая прокуратурата и президентството, така или иначе може да има само официално и писмено.

Плашещото в случая е, че всичко се случва без каквато и да е институционална и политическа реакция освен тази на БСП. Проблемът е, че не е само това. Разиграва се класическа акция по "профилактиране" на президента, но тя е и показна демонстрация на сила към останалите играчи на терена, които буквално онемяха от страх.

Премиерът Борисов дори публично предупреди министрите си в сряда: "Забранявам ви да се месите в конфликта между други институции, това не е наша работа." Все едно, че става въпрос за друга държава и българското правителство няма отношение към тежката институционална криза, която се задава.

Всичко това става в момент, когато българските власти се опитват да убедят европейските институции и българското общество, че решението на Съда по правата на човека в Страсбург по делото "Колеви срещу България" е неоснователно и няма причина да се смята, че главният прокурор в България е безконтролен, а и властите предприемат всичко в законодателен и институционален план, за да ликвидират всякаква подобна възможност. Самият Гешев разви тази теза по време на изслушването си пред ВСС, а и след това неколкократно се закани да обори "спекулациите", че главният прокурор е всесилен и безконтролен едновременно.

Правят се всякакви предположения кой е писал искането на Гешев до КС, което юристи окачествиха като апотеоз на правно невежество, но там наистина има изобретателни идеи. Като например виждането на новия главен прокурор, че всяко едно нарушение на законите, осъществено от президента, е нарушение на конституцията, заради което може да му се иска импийчмънт. На практика това означава, че и за неправилно пресичане на улицата може да се иска отстраняване на президента и вицето му.

В този контекст въпросът, който някои задават - дали сегашната акция е резултат на лична неприязън на Гешев към Радев заради критиките на президента към избора му, или е институционален сблъсък заради инициирания конституционен дебат, не е точната тема. В прокуратурата отдавна владее принципът на абсолютизма и всяка критика е лична. Но реалният резултат е нова криза на държавността, чиито последици са непредвидими.

Михаил Екимджиев, адвокат

Това е паралегален натиск върху държавния глава

Последните събития доказват по блестящ начин тезата за ненаказуемост на главния прокурор в български условия. Heдoпycтимo e дa ce зaoбиĸаля ясна ĸoнcтитyциoннa paзпopeдбa, ĸoятo нe пoзвoлявa върху дъpжaвния глaвa дa бъдe yпpaжнявaн пapaлeгaлeн нaтиcĸ пoд фopмa нa пpoвepĸи и paзcлeдвaния. По време на неговия мандат нe мoжe пoд ниĸaĸвa фopмa въpxy нeгo дa бъдe yпpaжнявaн пpoцecyaлeн нaтиcĸ - дa ce oбpaзyвaт пpoвepĸи и paзcлeдвaния и дp. Cмиcълът нa кoнcтитyциятa e дa зaпaзи неговата независимост и интегритет, а не върху него да виси дaмoĸлeвият мeч нa пpoĸypaтypaтa.

От позиция на БХК, подписана от Адела Качаунова, директор на правната програма:

Зле прикрита заплаха срещу държавния глава

В рамките на три дни главният прокурор отговори на очакванията и тревогите, заявени от юридическата и правозащитна общност преди избора му.

На 27 януари 2020 г. г-н Гешев ангажира Конституционния съд с абстрактно, без конкретен казус, тълкуване на конституционните норми, уреждащи президентския имунитет, макар тези норми да са пределно ясни. В искането на главния прокурор се съдържа недопустима и зле прикрита заплаха към действащия държавен глава. Същевременно въпросите и анализът в искането му показват тревожно ниското ниво на неговата правна култура.

Ситуацията повдига редица въпроси, всички от които реторични, а някои от тях зададени за сетен път: Кой ще разследва главния прокурор? Ще си позволи ли прокурор да извърши предварителна проверка, за да установи поне налице ли са повод и данни за образуване на досъдебно производство? Има ли смисъл от сигнализиране на прокуратурата за извършено престъпление по чл. 145а от НК от главния прокурор? Ако бъде сезирана прокуратурата с подобен сигнал, това няма ли да бъде използвано в ущърб на сигналоподателя?

В България няма възможност за независимо разследване на действията (или бездействията) на главния прокурор. Затова той може да предприеме всякакви действия, включително хипотетично престъпни. В случая като явна заплаха срещу фигурата на държавния глава, който олицетворява единството на нацията.

Здравка Калайджиева, съдия в Съда по правата на човека в Страсбург (2008-2015)

"Независимата" прокуратура пита за обхвата на собствения си "суверенитет"

Искането на главния прокурор Иван Гешев за тълкуване на допустимостта на действията по проверки срещу държавния глава е излишно и не би следвало да бъде допуснато до разглеждане, защото и в момента единствено независимата от каквото и да било прокуратура може да преценява какви въпроси да подлага на проверка, чии действия как се квалифицират, дали да се огласи самата проверка или само избрана част от доказателствата по нея, кога евентуално действията по проверката следва да бъдат прекратени, спрени или възобновени - независимо от последиците за засегнатото лице. Тези проверки са многобройни (наскоро дори ни информираха, че "две прокуратури извършили три проверки" във връзка с водната криза в Перник) и очевидно засягат (избрани от прокуратурата) лица.

Всеки прокурор по закон е свободен да квалифицира всяко деяние според вътрешното си убеждение, а упражняването на тази компетентност не подлежи на какъвто и да е контрол и би било необичайно прокуратурата да иска нейното ограничаване, като виждаме, че тя може да служи както за натиск, така и за набиране на всенародна популярност и подкрепа.

Любопитното е, че ако Конституционният съд допусне това искане до разглеждане, в решението си ще трябва да отговори дали "суверенитетът" на прокуратурата се разпростира и върху държавния глава по време на мандата му, или пък да потвърди убежденията на бившия главен прокурор Сотир Цацаров в обратния смисъл.

доц. д-р Атанас Славов, преподавател по конституционно право:

Конституцията ограничава всякакви действия по разследване на президента, за да не допусне поставянето му в зависимост

Тезата на главния прокурор, че могат да се извършват прокурорски проверки и разследвания на действащ президент, влиза в колизия с изричния конституционен текст на чл. 103, ал. 4, а тълкуването, което той предлага, е по същество директен опит за заобикаляне на тази ясна конституционна забрана. Конституционният законодател е ограничил възможността за всякакви действия по разследване, свързани с тях (предшестващи ги) прокурорски проверки, повдигане на обвинение и т.н., за да не се допусне президентът да бъде поставен в зависимост от държавното обвинение (и от тези, които го контролират), да бъде "респектиран" да съобразява своето поведение с друг дневен ред, да бъде кооперативен и т.н.

Докато заема тази длъжност, президентът може да носи единствено специална политическа отговорност, която е ограничена до две хипотези - държавна измяна и нарушение на конституцията. Главният прокурор няма пряко отношение към тази процедура.

В определени случаи нарушението на конституцията може да осъществява състава на престъпление, ако засегнатото благо, ценност, право, субект са пряко защитени от конституцията. Дори в тези случаи прокуратурата няма пряко отношение към стартирането на процедурата за политическа отговорност - инициативата за това е на ¼ от народните представители в парламента. Неприемливо е от конституционна гледна точка всяко нарушение на закона да се релевира като нарушение на конституцията, тъй като това би обезсмислило специалната конституционна защита на държавния глава.

В случай че по време на мандата на президента се разкрият данни за извършено престъпление, той може да бъде ефективно разследван след приключване на мандата му и отпадане на имунитета.

Фотограф: Велко Ангелов