Извратеният законодателен процес
Законодателната активност на народните представители е параван за скрити интереси на истинските автори
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
- В развитите демокрации основен вносител на закони е правителството, в България - депутатите.
- Законодателната активност на народните представители е параван за скрити интереси на истинските автори.
- Закони се вкарват и приемат на тъмно, за да се постави обществото пред свършен факт.
Навсякъде в демократичния свят законодателният процес е онази управленска дейност, която е най-прозрачна и публична. Доколкото в него се вземат базисни за обществото решения, трябва да се знае кой предлага един закон, с какви цели и мотиви, да се гарантира гражданско участие и контрол, за да се предотвратят нерегламентирани влияния. Практиката в България обаче все повече показва подмяна на този процес. В парламента се разиграва театър, който цели да прикрие истинските автори на законопроектите зад тях. Само един от последните фрапантни примери са промените в Закона за МВР, с които бе създадена паралелна НСО с очевидно конюнктурна цел - да се удари президентът и да се създадат независими от него структури по охрана, подчинени на други центрове на власт. Промяната обаче не е предложена от правителството, както е редно, когато се предлага съществена институционална рокада. Оказва се, че тази идея хрумнала на група депутати от ГЕРБ, и то непосредствено преди последното гласуване на законопроекта, който иначе е внесен от МС. А мнозинството, макар и изненадано, тутакси я подкрепи.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове