Коронавирусът тръгна масово и безконтролно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коронавирусът тръгна масово и безконтролно

Въпреки че епидемията се разрасна, в България маските съвсем не се срещат често

Коронавирусът тръгна масово и безконтролно

Епидемията има голяма скрита част, която преуморената система не успява да овладее, при липсата на ефективни мерки разрастването й вероятно ще се ускори

Ани Коджаиванова
39196 прочитания

Въпреки че епидемията се разрасна, в България маските съвсем не се срещат често

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • Скрита част на епидемията, която здравните власти не смогват да регистрират, е поне осем пъти по-голяма.
  • Преуморената здравна система не успява да я овладее, а при липсата на ефективни мерки разрастването й вероятно ще се ускори
  • Проблемите ще се задълбочат наесен, а това увеличава рисковете от поне локални локдауни.

Новината за коронавируса тази седмица, уви, не е в това, че епидемията бавно се свива, както обяви проф. Витанов - математикът, който е част от Националния оперативен щаб (НОЩ). Регистрираните болни наистина намаляват в текущата седмица, но тези данни имат значение, предимно за да индикират дали има опасност капацитетът на здравната система да бъде надхвърлен и хората, които имат нужда от лекарска помощ, да не я получат. Новината за България тази седмица е, че това се случи в поне една област, а в още две положението е критично. След резкия скок на заразените в Добрич през последните дни се разбра, че държавната болница там е в колапс - болните от COVID се лекуват от две млади лекарки, специализирали гастроентерология, има недостиг на предпазни средства, процентът на заразените медицински лица е изключително висок, а здравите им колеги твърдят, че вече практически не могат да поемат наплива от нови заразени. Създалият се хаос е превърнал болницата в Добрич в опасно място, където болните от друго могат да бъдат заразени с коронавирус. Макар и в по-малка степен подобни проблеми започват да се усещат в Благоевград, Русе и Варна. И това, вероятно, е само началото.

Стабилизирането в ръста на регистрираните заразени макар и на високо плато по принцип щеше да е добра новина, ако то се дължеше на реално ограничаване на разпространението на вируса. Предвид липсата на сериозни мерки и масово неспазване на останалите обаче за него може да има и друго обяснение - че в момента се улавят толкова случаи, колкото е капацитетът на създадената, но вече преуморена, система за тестване и проследяване на контакти. Високият дял хоспитализирани и големият брой починали означава, че сериозна част от заразените остава нерегистрирана. Иначе казано, вирусът се разпространява безконтролно, а решенията се взимат на базата догадки и предположения, а не на реална картина за случващото се.

Има и нещо по-лошо - източници на "Капитал" твърдят, че медицинските експерти от оперативния щаб, с които в момента се съветва правителството, категорично настояват за въвеждане на различни ограничения. Политическото решение обаче - и всички са сигурни, че то е лично на Бойко Борисов, е точно обратното. Нови мерки няма, дори напротив - премахват се някои от старите. Това означава, че оттук нататък скоростта на епидемията само ще се увеличава. Неприятното в този сценарий, извън очевидните щети като болни хора и предотвратими смъртни случаи, е, че ситуацията трудно ще може да се овладее без сериозни ограничения.

Цената на лекомислието сега вероятно ще бъде платена двойно през есента. Тогава към рисковите фактори ще се прибави и отварянето на училищата, където средната възраст на учителите е висока, както и сезонът на другите респираторни заболявания. Това ще окаже допълнителен натиск върху здравната система и ще затрудни още повече икономиката, която и без това очаква тежки месеци.

"Циркулацията на вируса вече е доста масова. Човек може да се зарази в офиса, в заведение, в транспорта, макар че териториалното разпределение е неравномерно"

Доц. Ангел Кунчев
Доц. Ангел Кунчев

главен държавен здравен инспектор и член на НОЩ

Колко голяма е подводната част на айсберга?

Коронавирусът се връща в много региони и държави в Европа и света, но докато други връщат мерки и затягат правила, България дори ги разхлабва, а епидемията е сякаш фонов фактор, който съвсем не пречи на живота. На пръв поглед спокойствието е донякъде оправдано - случаите в последните седмици замръзнаха на плато, като в последните дни дори има спад, а властите твърдят, че нещата са под контрол.

Това спиране на епидемията обаче е твърде необичайно. Оставена без ефективни ограничаващи мерки и при голяма недисциплинираност на населението, какъвто е случаят в България, тя няма никакви причини да се самоограничи. Това показват и примери от други държави.

В Румъния и Сърбия например случаите започнаха да растат горе-долу заедно с тези в България в началото на юни, но регистрираната заболеваемост към края на юли е значително по-голяма от нашата. Интересен пример е Израел, който има сходно на брой население и сходни на българските политики спрямо епидемията. И България, и Израел бяха свели случаите си до под 20 в края на май, но след рязкото разхлабване на мерките Израел достигна близо 2300 на ден в края на юли, докато в България рекордът е 330. Заболеваемостта пък е около 5-6 пъти по-висока от българската (виж графиките). Страната затвори заведения, спортни центрове и дори наложи карантини на градове към 10 юли и едва в последните десетина дни отчита спад на инфекциите.

Автор: Капитал

На този фон "спрялата" епидемия донякъде се обяснява с това, че здравните инспектори са достигнали тавана на капацитета си и официалните числа на епидемията са тези, които те успяват да регистрират. Невидимата част обаче е много по-голяма, като според оценката на НОЩ здравните власти хващат едва 1 на 8 случая, а заразата се разпространява дифузно и повсеместно, макар и неравномерно в страната. "Циркулацията на вируса вече е доста масова. Човек може да се зарази в офиса, в заведение, в транспорта и въпреки това - териториалното разпределение е неравномерно. Инфекцията се разпространява бавно, постепенно, но достатъчно дълго време и не можем да очакваме в кратък период някакво подобряване", каза за "Капитал" държавният здравен инспектор Ангел Кунчев.

Проблемът с неоткритите случаи е, че те продължават да разпространяват заразата и да подхранват ръста й. Принципно няма държава, която да успява да регистрира всички случаи, макар някои да се справят по-добре от други. Но 1 към 8 е по-лош резултат дори от този през април, когато липсваха тестове, нямаше отиграни протоколи за действие и т.н. - тогава според ген. Мутафчийски се регистрираше един на шест или седем заразени.

Тества ли достатъчно България?

Тестването е едно от основните оръжия за контрол на епидемията. Малко или достатъчно тества България е спорен въпрос. Като цяло страната продължава да е сред най-малко тестващите в Европа и дори в региона с около 46 хил. теста на 1 млн. души население (към 13 август). За сравнение - в Сърбия тестовете са 89 хил., в Румъния - 76 хил., в Гърция - 65 хил., дори в Северна Македония са повече - 58 хил. на 1 млн население. По-малко тестове от България в Европа правят едва 6 страни.

По-важно е обаче не количеството, а качеството. Според указанията на СЗО, ако положителните тестове спрямо всички за деня са над 10%, значи тестването е недостатъчно, за да се контролира епидемията. В България от близо месец насам над половината от дневните тестове се правят в частните лаборатории от желаещи да пътиват за ваканция в Гърция. Това свали много процента на положителните проби, който в предишни моменти достигаше и 8-10%.

Изискването за негативен тест за влизане в Гърция удвои обемите на тестване в България. Въпреки това в някои региони на страната то е видимо недостатъчно
Фотограф: Надежда Чипева

"Средните нива на положителните тестове се стационираха около 4.5-5% за денонощие, но много се завишават през събота и неделя. Тогава частните лаборатории почти не работят и не извършват тестове за Гърция, работят само държавните в РЗИ, където се изследват по-целенасочено контактни лица, пациенти със симптоми и затова процентът за уикенда е по-висок", казва и доц. Ангел Кунчев.

Някои регионални данни освен това разкриват доста големи отклонения от средните стойности. В Добрич например, който е "гореща точка" на зараза в момента, в рамките на един ден - 6 август, са направени общо 78 изследвания. Новите диагностицирани сред тях са 28, или цели 36.5% от пробите за деня. Това е значително над границата от 10%, която алармира, че тестването е изключително недостатъчно.

Справят ли се РЗИ-тата

В случая проблемът не е само в липсата на тестове, а и в това, че РЗИ-тата вече видимо работят на тавана на възможностите си и все по-трудно се справят с проследяването на случаите, събирането на проби с посещения на място и т.н. Многобройни разкази в социалните мрежи и пред медии напоследък свидетелстват за това.

"Наистина можем да признаем, че РЗИ нямат достатъчен капацитет да изследват всички контактни лица. Много често един заразен е контактувал с 40-50 души тясно, а на ден се констатират близо 300 случая. Служителите на РЗИ са изключително заети с контрола на новозаболелите, карантинираните, пациентите, които трябва да постъпят в болница, с граничните пунктове и с контрола за спазването на мерките и практически невинаги имат възможност физически да връчат карантинен лист на всеки контактен или да го изследват. Затова ползваме и европейската практика с уведомяване и проследяване по телефона", признава и доц. Кунчев.

Така например в столичното РЗИ - най-голямото от всички, има едва 10 служители, които могат да взимат проби. Въпреки че доброволци шофьори се намират, ограниченият брой на квалифицираните служители не позволява да се разгърне мащаб. Така към края на юли по данни с СРЗИ със събиране на проби от контактни лица в столицата се занимават осем екипа, а ежедневно успяват да се съберат около 180-200 PCR проби и да се направят до 200 бързи теста на карантинирани и контактни лица. И то при условие, че немалка част от пробите се случват на място в специално разкрит пункт, в който хората със съмнения идват сами. За град с население над 1 млн. души, където инфекцията се разпространява дифузно повече от месец обаче, това съвсем не е голяма бройка. Още по-малки са възможностите в други градове.

"Можем да признаем, че РЗИ нямат достатъчен капацитет да изследват всички контактни лица. Затова ползваме практиката с уведомяване и проследяване по телефона"

Доц. Ангел Кунчев
Доц. Ангел Кунчев

главен държавен здравен инспектор и член на НОЩ

В други държави една от основните задачи на властите по време на първата вълна и масовите локдауни, бяха да увеличат капацитета за тестване и проследяване на контактите на заразените. В България от март месец досега явно не е направено достатъчно и въпреки героичните усилия на хората от районните здравни инспекции техният капацитет вече е изчерпан.

Какво се случва в болниците?

Нивото на хоспитализациите от COVID-19 в България като цяло е доста високо - почти 17% от регистрираните заразени. Това е близко до стойностите от март-април, докато при значително по-младия профил на носителите на вируса сега би трябвало да е доста по-нисък. За сравнение, в Германия за юли средно около 10% от диагностицираните са в болници с тенденция към още по-голям спад. Това също говори, че епидемията у нас е доста по-голяма от видимото. Както казва и доц. Кунчев обаче, разпределението не е равномерно и на места проблемите са по-големи от другаде.

В Смолянско например през юли са регистрирани общо 145 случая, от които цели 63% са хоспитализирани почти веднага, което говори, че две трети от инфектираните там стават видими, едва когато развият по-тежки симптоми и потърсят помощ и това очаквано са възрастни хора. По-младата част от заразените почти липсва в статитиката и, изглежда, разпространението на вируса в областта е многократно по-голямо от средното за страната.

Различна е ситуацията във Варна, където хоспитализациите са около 10%, въпреки че в града има засегнати два дома за възрастни хора. По средата пък е София, където в болници са около 17%, колкото е и средното за страната.

Макар здравната система да разполага с достатъчно легла, болниците в някои региони на страната на практика имат изключително малък капацитет да лекуват ковид-болни заради липсата на специалисти
Фотограф: Надежда Чипева

И ако за настоящия момент можем донякъде да повярваме на твърдението на здравния министър, че здравната система "като цяло" се справя, то на регионално ниво има изключително сериозни дефицити. В ситуация, подобна на тази в Добрич, са не една или две болници в страната. Всъщност инфекционистите са особено дефицитни - в цяла България те са около 150, тъй като от много години страната ни не се е сблъсквала с мощни големи инфекциозни епидемии. А липсата на специалисти (не само инфекционисти, но и много други специализирани лекари и особено медицински сестри) не е проблем, който може да се реши за няколко дни.

Лекарите в Добрич тази седмица признаха съвсем чистосърдечно, че не могат да изпълнят изискванията за безопасност, които са им препоръчани - като например да не се смесват "чисти" и "мръсни" потоци пациенти, защото няма достатъчно хора. Без тази мярка заразяването на уязвимите болни от други болести е гарантирано, а с това и увеличаването на смъртността.

Ситуацията в Добрич, разбира се, е преодолима. По сходен начин премина и първата вълна от вируса във Видин през април - местната болница там колабира, но след това заразата утихна. При по-масово разпространение обаче решенията няма да са толкова лесни.

Болничният проблем се задълбочава и заради големия брой заразен медицински персонал. В последния месец процесът се ускорява, въпреки че вече има повече защитни облекла и материали, повече информация, повече процедури. Има обаче и много умора сред медицинските кадри, което води до пробити протоколи и намалено внимание.

Ефективни мерки засега не се задават

На този фон перспективите за идните месеци няма как да са добри. За момента мерки, които биха могли наистина да обърнат тенденциите, или повече контрол не се планират, казват източници, близки до властта. Причината е, че премиерът предпочита да рискува, отколкото да провокира още недоволство към себе си, налагайки непопулярни ограничения. Възможно е дори да паднат още мерки - заведенията например наскоро поискаха да отпадне отстоянието между масите, както и изискването персоналът да носи маски. Аргументът - "почти никъде другаде няма ограничения, защо за нас да има", е колкото абсурден, толкова и очакван на фона на непоследователната и глуха за експертно мнение политика на управляващите.

Черноморието, където по-малките курорти на практика са препълнени с български туристи през уикендите, а купонът тече почти без ограничения, видимо се превръща в рискова зона, като поне публичното усещане е за растящ брой заразени на морето.

Заради всичко това туристическият сезон за чужди гости е напълно провален, а България влиза във все повече и повече списъци на рисковите държави, като половината страни в ЕС вече изискват негативни тестове или направо карантина при пристигане от България.

Всичко това увеличава рисковете от локдауни от нов тип. Те може първо да са локални, да се експериментира със затварянето на различен тип публични места, но при всички положения в момента няма друг работещ метод за ограничаване на епидемията, когато тя достигне определени размери. В момента бездейно се подминава моментът, в който може да сработят не толкова болезнени решения като затварянето на нощни клубове, стадиони и други рискови места, както и с реален контрол върху мерките за дистанция и носене на маски.

Влизането в есента - с връщането на повече хора в офисите, в градския транспорт и на децата в училище означава, че следващият пик на епидемията ще тръгне от много по-висока база. Толкова висока, че някои региони от страната още тази седмица не издържаха.

По темата работи и Десислава Николова

Темата накратко
  • Скрита част на епидемията, която здравните власти не смогват да регистрират, е поне осем пъти по-голяма.
  • Преуморената здравна система не успява да я овладее, а при липсата на ефективни мерки разрастването й вероятно ще се ускори
  • Проблемите ще се задълбочат наесен, а това увеличава рисковете от поне локални локдауни.

Новината за коронавируса тази седмица, уви, не е в това, че епидемията бавно се свива, както обяви проф. Витанов - математикът, който е част от Националния оперативен щаб (НОЩ). Регистрираните болни наистина намаляват в текущата седмица, но тези данни имат значение, предимно за да индикират дали има опасност капацитетът на здравната система да бъде надхвърлен и хората, които имат нужда от лекарска помощ, да не я получат. Новината за България тази седмица е, че това се случи в поне една област, а в още две положението е критично. След резкия скок на заразените в Добрич през последните дни се разбра, че държавната болница там е в колапс - болните от COVID се лекуват от две млади лекарки, специализирали гастроентерология, има недостиг на предпазни средства, процентът на заразените медицински лица е изключително висок, а здравите им колеги твърдят, че вече практически не могат да поемат наплива от нови заразени. Създалият се хаос е превърнал болницата в Добрич в опасно място, където болните от друго могат да бъдат заразени с коронавирус. Макар и в по-малка степен подобни проблеми започват да се усещат в Благоевград, Русе и Варна. И това, вероятно, е само началото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    При 4 заразени в цялата държава имаше по 10 извънредни телевизионни пресконференции на ден с онази карикатура, облечена в театрален реквизит като "генерал". Сега дойде моментът за мерки срещу пандемията, но престъпната държава-бутафория, в лицето на мутрата-премиер, отново остави "всеки сам да се оправя". ОСТАВКА И ЗАТВОР!

  • 2
    ss avatar :-P
    SS

    Стадото бавно , но сигурно се имунизира !

    Още по доброто е , че ще се пести от ваксина ...

  • 3
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Не че сме цъфнали и вързали, обаче активните случаи в България са по-малко, от колкото преди седмица. Очевидно проблемът при нас не е така силно изразен.

  • 6
    petyo123 avatar :-|
    Petyo123

    До коментар [#1] от "olga_kokoshkina": Много добре казано !

  • Jordan J

    Освен за другите безобразия, на Борисов трябва да бъде потърсена отговорност за престъпно нехайство и безотговорност при управлението на мерките срещу епидемията! Не става въпрос за превръщането на страната в концлагер, разбира се, а за елементарни ограничения, протоколи и правила - такива, каквито прилагат загрижените и отговорните пред народа си правителства .
    Оставка Борисов!

  • 8
    zmei.gorqnin avatar :-|
    инж. Ганев - малцинство от 5.87%

    "Нови мерки няма, дори напротив - премахват се някои от старите. Това означава, че оттук нататък скоростта на епидемията само ще се увеличава."
    Има и такъв управленски похват - преднамерено вкарване в криза - за да се демонстрира колко е необходим един управник, или за да се стигне до извънредни мерки (например извънредно положение).

  • 9
    zmei.gorqnin avatar :-|
    инж. Ганев - малцинство от 5.87%

    Btw : анализът в голяма степен стъпва на данните за процента хоспитализирани.
    Т.е. приема се, че хоспитализации се правят само на наистина необходимите (т.е. тежки) случай, които не могат да минат с домашно лечение.
    В същото време се прокрадват твърдения, че непретоварени болници са склонни да хоспитализират и по-леки случаи, за да могат да си усвоят парите по кл.пътека.
    Т.е. подобни практики на болниците, ако са действителност, биха могли да изкривяват анализа.

  • 10
    wiligri avatar :-|
    wiligri

    До коментар [#9] от "инж. Ганев - малцинство от 5.87%":
    Айде да спрем вече с тая мантра. И тъпите най-накрая разбраха, че като вкараш в някоя болница дори и един ковид-пациент, т.е. предполагаемо печелиш прословутите 1200 лв., автоматически губиш всички не спешни по всевъзможни други пътеки, т.е губиш много повече от 1200 лв. Впрочем, математиката не случайно е царицата на науките - не на всеки се удава да сравнява числа, то е толкоз трудно, мдам!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK