Колко дълго може да управлява кабинет в оставка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Основният закон на ГЕРБ

Колко дълго може да управлява кабинет в оставка

Хвърляне на тоалетна хартия по сградата на Министерския съвет по време на антиправителствените протести. Според някои експерти при свикване на ВНС сегашното правителство може да остане на власт.

Колко дълго може да управлява кабинет в оставка

Оправдани ли са сегашните опасения, че Великото народно събрание може да наследи настоящото правителство

4249 прочитания

Хвърляне на тоалетна хартия по сградата на Министерския съвет по време на антиправителствените протести. Според някои експерти при свикване на ВНС сегашното правителство може да остане на власт.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Тезата, че свикването на Велико народно събрание (ВНС) удължава живота на настоящото правителство и парламента до края на мандата им, може да се окаже не съвсем точна. Тия дни някои юристи развиха доста силно аргументирани становища, че при определени обстоятелства, които всъщност зависят главно от управляващото мнозинство, настоящото правителство, дори в оставка, може да продължи да управлява страната и през целия мандат на Великото народно събрание. Ако не то, може да е друго правителство с доминацията на ГЕРБ, избрано от сегашния парламент.

В понеделник премиерът Бойко Борисов заяви: "В момента, в който Народното събрание вземе решение да се произведат избори за Велико народно събрание съгласно чл. 160 на конституцията, аз ще се оттегля от поста на министър-председател в същия ден". Неговата оставка води и до оставка на целия кабинет. Дори и тогава обаче кабинетът продължава да функционира до избирането на ново правителство в рамките на същия парламент, който ще продължи да работи. Съгласно конституцията пълномощията на Народното събрание се прекратяват с провеждането на изборите за ВНС.

Завърта се т.нар. парламентарна рулетка, при която президентът е длъжен да връчи нов проучвателен мандат първо на най-голямата политическа сила - ГЕРБ, която единствена в този парламент е в състояние да събере мнозинство в подкрепа на ново правителство - било то отново коалиционно или еднопартийно. А може и със същия премиер.

Ако в парламента не се събере мнозинство в подкрепа на нов кабинет, държавата остава под управлението на настоящото правителство в оставка. При нормална ситуация президентът би следвало да разпусне парламента и да насрочи нови избори, като назначи служебно правителство. Но в случая това е невъзможно, защото държавният глава е насрочил избори за ВНС. Служебно правителство се назначава, когато парламентът е разпуснат и са насрочени предсрочни парламентарни избори, а в случая има насрочени избори за ВНС, коментира за "Капитал" проф. Пламен Киров, ръководител на катедрата по конституционно право към СУ "Св. Климент Охридски", бивш конституционен съдия. Дори и след избирането на ВНС, когато пълномощията на настоящия парламент се прекратяват, правителството остава, защото държавата не може да функционира без правителството.

Същинската неяснота идва именно след избора на ВНС. То решава само тези въпроси от конституцията, за които е избрано, но в "неотложни случаи" то изпълнява функциите и на Народно събрание (чл.162 от конституцията). Въпросът какво е неотложен случай в тази хипотеза не е тълкуван от КС и остава да се реши от мнозинството във ВНС. Което се очаква отново да е доминирано от ГЕРБ.

Например ВНС би могло да обяви ново извънредно положение заради коронакризата - безспорно неотложен случай. Може да приема "неотложни" закони, дори да гласува бюджет, предложен от правителството. При новата конституция ВНС не е свиквано, така всичко е хипотеза. Би могло да се приеме, че неотложен случай ще е налице, ако все още имаме правителство в оставка. И ВНС ще има основание да избере нов кабинет. Ами ако сегашният парламент успее да гласува ново "редовно" правителство на ГЕРБ?

На тази теза в понеделник опонира друг бивш конституционен съдия - Румен Ненков. Той не приема хипотезата, че сегашното правителство може да остане и по време на ВНС и я нарече измислена теза. Първата задача на ВНС ще е именно да назначи ново правителство, смята Ненков, иначе излизало, че се отказваме от парламентарния контрол върху изпълнителната власт. "Абсолютно невярна е тезата, че първата задача на ВНС няма да е да назначи ново правителство. Старото правителство не е излъчено от него", заяви той категорично в интервю пред "Нова тв".

На това проф. Киров има свой аргумент. Какво ще стане, пита той, ако ВНС не успее да сформира правителство примерно защото нито една парламентарна сила не предложи кабинет, който да събере необходимото мнозинство. Дали президентът тогава ще разпусне ВНС и ще насрочи избори за нов парламент? А може би за ново ВНС? Няма такава хипотеза, казва проф. Киров, и това е достатъчен аргумент, че по време на целия мандат на ВНС може да ни управлява настоящият кабинет в оставка.

Всъщност дори и ВНС да избере ново правителство, при всички случаи новият кабинет ще бъде гласуван пак според предпочитанията на мнозинството в него. Затова е толкова важно ще успее ли ГЕРБ да прокара промените в Изборния кодекс, които в понеделник следобед парламентарната група на партията внесе в парламента. Очевиден е стремежът на проекта да осигури служебна победа на ГЕРБ (повече за предлаганите от ГЕРБ промени в Изборния кодекс вижте тук и в карето най-долу).

Прекрояването на Изборния кодекс

Заедно с обявяването на проекта за промени в конституцията ГЕРБ внесе в парламента и промени в Изборния кодекс, който сериозно обезпокои експерти в тази област. В тях те видяха последователна система от мерки, които могат да улеснят манипулациите и фалшификациите на изборите.

Проектът е внесен с оглед евентуалните избори за Велико народно събрание и предвижда те да се произведат по смесена система, като 200 от общо 400-те депутати да бъдат избрани мажоритарно. Не става ясно дали тези мажоритарни избори ще се проведат в един или в два тура, а това е много съществен момент, защото мажоритарен избор в един тур облагодетелства големите партии и води до висок процент на непредставеност на избирателите. На практика при избори в един тур и при много кандидати в съответния едномандатен избирателен район един кандидат може да бъде избран и с много нисък процент подкрепа - 15 или 20 % от гласовете. В повечето случаи това ще бъде кандидат на големите партии.

Проблеми се очертават с районирането, като определянето на границите на многомандатните райони и броят на мандатите в тях ще се определят въз основа на стари статистически данни от преброяването през 2011 г., които не отчитат близо десетгодишната миграция към големите градове. Това ще даде по-малко мандати за София и големите градове, отколкото би следвало с оглед на действителното население. Така ще бъдат намалени шансовете на демократичната извънпарламентарна опозиция, която е най-добре представена именно в столицата и големите областни центрове.

Проектът премахва правомощията на ЦИК да дава задължителни указания на изпълнителите на техническото и програмното осигуряване, които са държавни фирми, премахва и правото на наблюдателите да правят одит и проверка на машините, а в същото време вписва изрично като изпълнител на машинното гласуване без конкурс държавната "Информационно обслужване". На практика ЦИК се вади от контрола върху машинното гласуване, който остава в държавни структури, подчинени на изпълнителната власт.

Сериозни опасения възникват и около предвидената възможност при обявено извънредно положение изборите да се проведат в рамките на 48 часа (две денонощия).

Иначе спекулациите могат да продължат до безкрайност при твърде общата уредба на конституцията за ВНС, конформистки настроения КС и изобретателното управляващо мнозинство. В този контекст проф. Киров предлага и друга хипотеза: ако точно преди изборите за ВНС сегашното Народно събрание обяви извънредно положение, то според конституцията следва да му бъде удължен мандатът до отпадане на основанието за извънредното положение. А това означава да се отменят изборите за ВНС, защото няма опция, при която да съществуват паралелно два парламента.

В проекта на ГЕРБ за Изборния кодекс се предвижда, че ако изборите се провеждат при обявено извънредно положение, те могат да се проточат и 48 часа. Значи някой в ГЕРБ е разсъждавал и над такава възможност.

А пред "Капитал" адвокат Михаил Екимджиев коментира: "ВНС, ако реши, може да се превърне в един постоянно действащ конвент, който може да бъде свален само с революция и военен преврат, защото неговите актове не могат да бъдат контролирани дори и от Конституционния съд." Същото заяви в сряда и екоминистърът Емил Димитров - - ВНС може да сбъдне мечтите на някои за доживотен депутатски мандат.
Михаил Екимджиев: Няма необходимост от Велико народно събрание

Няма никаква необходимост от свикване на ВНС. Подобно на референдума като юридически инструмент, ВНС прилича на атомната енергия - може да е изключително полезно, но и непоправимо разрушително. Например, измислената необходимост от свикване на ВНС в прословутото Решение №3/2003 на Конституционния съд спъваше съдебната реформа в продължение на 17 години. ВНС, ако реши, може да се превърне в един постоянно действащ конвент, който може да бъде свален само с революция и военен преврат, защото неговите актове не могат да бъдат контролирани дори и от Конституционния съд.

От друга страна ВНС ни предпазва от популистки и диктаторски увлечения. Без него например, при 120 депутати в бъдещото Народно събрание, което евентуално ще функционира след приемането на новата конституция, 90 депутати ще могат да решат България да стане монархия, или Северна и Южна България да станат автономни републики. В този смисъл, предвиденото разпускане на ВНС с проекта за нова Конституция, съчетано с намаляването на броя на народните представители, е изключително опасно.

Тезата, че свикването на Велико народно събрание (ВНС) удължава живота на настоящото правителство и парламента до края на мандата им, може да се окаже не съвсем точна. Тия дни някои юристи развиха доста силно аргументирани становища, че при определени обстоятелства, които всъщност зависят главно от управляващото мнозинство, настоящото правителство, дори в оставка, може да продължи да управлява страната и през целия мандат на Великото народно събрание. Ако не то, може да е друго правителство с доминацията на ГЕРБ, избрано от сегашния парламент.

В понеделник премиерът Бойко Борисов заяви: "В момента, в който Народното събрание вземе решение да се произведат избори за Велико народно събрание съгласно чл. 160 на конституцията, аз ще се оттегля от поста на министър-председател в същия ден". Неговата оставка води и до оставка на целия кабинет. Дори и тогава обаче кабинетът продължава да функционира до избирането на ново правителство в рамките на същия парламент, който ще продължи да работи. Съгласно конституцията пълномощията на Народното събрание се прекратяват с провеждането на изборите за ВНС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Оставка на Бойко Борисов и Каскета! - това е най-чистото решение.

  • 2
    sortero avatar :-|
    sortero

    “90 депутати ще могат да решат България да стане монархия...” М. Екимджиев
    Симеон Кобург Гота: “Най доброто управление е Парламентарна монархия...”
    предложение!...?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK