Цветозар Томов: Промените в Изборния кодекс - колкото глупави, толкова и опасни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Цветозар Томов: Промените в Изборния кодекс - колкото глупави, толкова и опасни

Цветозар Томов: Промените в Изборния кодекс - колкото глупави, толкова и опасни

Предложенията на ГЕРБ не решават нито един от известните проблеми, но увеличават риска от манипулации и фалшификации

3230 прочитания

© Георги Кожухаров


Темата накратко
  • Предложените от ГЕРБ промени в Изборния кодекс не решават нито един от известните проблеми, но увеличават риска от манипулации и фалшификации.
  • Продължава абсурдът хората в избирателните списъци да са повече от живеещите в страната.
  • Предстоящото преброяване на населението е отлична възможност да се направи активна регистрация.

Промените в Изборния кодекс (ИК), които ГЕРБ предложи едновременно с идеята за свикване на Велико народно събрание (ВНС), са силно притеснителни. От една страна, в законопроекта няма нито едно предложение, насочено към разрешаване на отдавна известни проблеми в изборния процес. Същевременно почти всички промени, които се предлагат, по един или по друг начин пораждат съмнение, че целят създаването на нови подводни камъни в изборното законодателство, които да увеличат риска от манипулации и фалшификации на резултатите от вота. Това коментира социологът Цветозар Томов, който бе член на Централната избирателна комисия (ЦИК) в предишния мандат, когото "Капитал" потърси за коментар по темата.

Депутати от ГЕРБ внесоха в парламента проект за промени в ИК в същия ден, в който бе обявен и проектът за нова конституция. С промените се предлагат избори за Велико народно събрание, които да се проведат по смесена избирателна система, като 200 народни представители бъдат избрани по пропорционалната система и 200 - мажоритарно, в 200 едномандатни района. Проектът е мотивиран на първо място с необходимостта от повсеместно въвеждане на машинно гласуване, но точно за изборите за ВНС машинното гласуване е изключено. Заедно с това съдържа толкова неясноти и спорни предложения, че създава един законодателен хаос, който има потенциал да се превърне в реален хаос в изборния ден, коментира Цветозар Томов.

Въпросителните около ВНС

Действително и изборите за предишното 7-мо ВНС през 1990 г. бяха проведени по същата смесена система, но при съвсем други условия, както и при действието на предишната конституция и друг закон. Освен това тогава се гласуваше само в страната, нямаше и толкова живеещи в чужбина. Механичното прилагане на същия модел сега обаче поражда много проблеми.

Аргументът на вносителите е, че смесената избирателна система със засилен мажоритарен елемент е една положителна промяна в българските избори, но нито в мотивите към закона, нито в публичните изявления не се дава отговор защо тази положителна промяна се предлага само еднократно за изборите за ВНС, а не например и за изборите за обикновено Народно събрание. В мотивите няма и обяснение защо се изключва машинното гласуване при произвеждане на изборите за ВНС. Досега то бе изключено само за местните избори, доколкото Изборният кодекс въобще не се занимаваше с ВНС.

Подминават се всички важни въпроси около параметрите на тези избори. От проекта например не става ясно ще има ли някакъв праг при пропорционалното гласуване за ВНС, какъвто праг от 4% има при вота за обикновен парламент. Този правен вакуум би изправил ЦИК пред много трудната задача да реши има ли или няма праг.

Не става ясно по какъв начин ще се определят мажоритарните райони. Според проекта ЦИК трябва да определи тези 200 едномандатни района при спазване на две условия: първо, да няма гласоподаватели от различни общини в едни мажоритарен район и, второ - те да бъдат приблизително равни по брой на населението. "Поставянето на такова условие е величайшо малоумие", казва Томов. Първо, защото няма как да се направят 200 района от 265 общини и в същото време да няма повече от една община в района. Второ, дори общините в България да бяха 200, пак няма как да се изпълни второто условие - да са приблизитално равни по численост, защото между най-голямата и най-малката община (Антон, Трекляно и др. подобни) има разлика 1000 пъти. "Авторите на законопроекта очевидно не знаят колко общини има в България и какво е населението им", предполага Томов.

Законопроектът изцяло игнорира въпроса как и къде българите, живеещи в чужбина, ще гласуват мажоритарно. Това означава, че те ще бъдат лишени от правото да гласуват за половината мандати, т.е. за половината ВНС. А конституцията казва, че българските граждани, независимо къде се намират, имат равни права и задължения. И друг път е ставало дума, че сегашният ИК се конфронтира с този конституционен текст, доколкото българите в чужбина не могат да гласуват преференциално, ограничен е броят на секциите, има изисквания за активна регистрация и т.н. Но чак такова драстично нарушаване на конситуционните им права не е предлагано, казва Томов.

Избори по време на пандемия

В проекта има и един §22, напълно в стила на Джоузеф Хелър, посочва експертът. Този текст предвижда, че при извънредна епидемична обстановка, в каквато сме и в момента - вече до края на септември, изборите ще могат да продължават 48 часа. При уговорката, че все пак на ЦИК се оставя възможността да реши дали това се налага за конкретните избори.

Извънредна епидемична обстановка може да бъде обявена/продължена във всеки един момент от правителството по предложение на здравния министър - законопроектът обаче не дава никакви параметри на тази хипотеза. От него не става ясно дали процесът на гласуване през този 48-часов период ще бъде непрекъснат, или - което е по-вероятно - ще има два последователни изборни дни, дали продължителността на всеки от тези дни ще е 13 часа, както в момента, или различна. Ако става въпрос за два отделни изборни дни, то какво става, когато през нощта членовете на секционните избирателни комисии отидат да спят, кой и как ще съхранява изборните книжа от 8 часа вечерта до 7 часа на другия ден, когато трябва секцията отново да бъде отворена? Ако се очаква това да го решава ЦИК, то тя няма правомощия да разпорежда на правоохранителните органи каквото и да е. В същото време законопроектът не предвижда никакви конкретни противоепидемични мерки за изборните помещения, как ще гласуват карантинираните и вирусоносителите и т.н.

Парламентарните избори в Македония през юли т.г. също бяха удължени заради пандемията, но там беше разписано, че през първия ден ще гласуват заразените с коронавирус и лицата в самоизолация, през втория ден - болните, военните и затворниците, а на третия ден - останалите избиратели, с изискване за дезинфекция на ръцете, дистанция и носене на маски.

И още подводни камъни

Докато в някои случаи законопроектът разширява правомощията на ЦИК, като й възлага функции, за които тя няма реален капацитет (по охрана например), в други случаи се отнемат правомощия на комисията във връзка с нейни същностни функции.

Изрично се казва, че одитът и сертифицирането на машините за гласуване ще се извършват от две държавни компании - Български институт по метрология и Български институт по стандартизация, като така те получават законов монопол върху тези дейности. Досега изборът на одитираща организация се извършва от ЦИК, която има свободата да обяви конкурс или да се обърне към одитираща институция, като изработи и съответната процедура.

Същото се прави и с обработката на изборните резултати, която законът възлага на "Информационно обслужване"АД. "Личните ми впечатления са, че "Информационно обслужване" върши добре тази работа, а ръководството му работи добросъвестно", казва Цветозар Томов. Но въвеждането на законов монопол върху тези дейности, чието извършване престава да зависи от ЦИК, е опасно, смята той. Става въпрос за държавни дружества, чието ръководство може по всяко време да бъде подменено от правителството с по-удобни хора, които са в състояние да фалшифицират най-важните елементи от изборния процес - обработката на изборните резултати, одитирането и сертифицирането на машините за гласуване.

Друг проблемен текст е промяната, според която от волята на дипломатическия или консулски представител (т.е. от МВнР) зависи дали ще се проведат избори на дадено място в чужбина. Проектът казва, че избирателни секции не се образуват при прекратена или преустановена дейност на задграничното представителство, като не е ясно дали това се отнася за една страна или за определено населено място. Ако се отнася за една страна, какво става в държави, в които традиционно имаме множество секции на места, където няма български задгранични представителства, пита Томов. Например във Великобритания, която освен всичко друго излезе от ЕС и никой от вносителите явно не си е дал сметката, че на предните няколко избори българските граждани, живеещи там, можеха да гласуват в повече от 50 секции, а сега за тях е в сила ограничението за 35 секции. "Нарочно не искам да давам пример с Турция, защото може да се спекулира в тая насока, но там също има сериозен проблем", казва Томов.

Вечните проблеми, за които отново не се предлагат решения

Години наред на никого не прави впечатление абсурдът, че живеещите в страната български граждани са по-малко на брой от тези във вътрешните избирателни списъци, казва Томов. Според него българските избиратели, живеещи извън страната, са повече от 1 милион, а има и много хора, които вероятно вече не са между живите. Всички те в момента се вписват във вътрешните избирателни списъци, тъй като по закон имат постоянен адрес на територията на страната. Така в списъка ще се появят около 7 млн. избиратели, а преброяването, което предстои през февруари, вероятно ще установи, че общият брой на живеещите в страната граждани е под 7 млн.

И отново няма никакъв опит този проблем да се постави на масата, а когато става въпрос за мажоритарни райони няма как техният обхват да се определи справедливо без активна регистрация и без чисти избирателни списъци. "Тъкмо сега има много добра възможност да се направи активна регистрация паралелно с редовното преброяване на населението, което се прави веднъж на 10 години. Няма никакъв проблем НСИ да направи и активна регистрация на хората, участващи в преброяването", смята Томов.

Активната регистрация означава хората доброволно да заявят участието си в избори, да посочат адрес, на който живеят или ще живеят към момента на изборите, и да се поддържа изборен регистър, който би следвало да е работа на ЦИК. Първоначален списък на хора с активна регистрация може да се състави например и от гласувалите на последните избори. А правото да се регистрираш в изборния ден не отпада. Има достатъчно богат световен опит за това как се преви активна регистрация. В САЩ например тя се прави през всяка държавна институция с попълването на една бланка, което отнема 2 минути, а може и онлайн.

Това е може би най-старата язва в нашето изборно законодателство, която никой не иска да затвори, а тя е най-лесната за решаване, стига да има воля, но точно тя липсва и е ясно кому е изгодно това. В Източните Родопи има много обезлюдяващи се села с по пет-десет души постоянно население, в които едни и същи СИК от години вписват едни избиратели, появяващи се там само в деня на изборите и то само в избирателните списъци.

Отново се въвежда машинно гласуване паралелно с гласуването с бюлетина там, където ще има машини, а именно в секциите с над 300 избиратели. С това обаче пак се избягва принципният въпрос дали наистина вървим към повсеместно въвеждане на машинно гласуване, което означава и закупуване на машини, а не наемане.

Темата накратко
  • Предложените от ГЕРБ промени в Изборния кодекс не решават нито един от известните проблеми, но увеличават риска от манипулации и фалшификации.
  • Продължава абсурдът хората в избирателните списъци да са повече от живеещите в страната.
  • Предстоящото преброяване на населението е отлична възможност да се направи активна регистрация.

Промените в Изборния кодекс (ИК), които ГЕРБ предложи едновременно с идеята за свикване на Велико народно събрание (ВНС), са силно притеснителни. От една страна, в законопроекта няма нито едно предложение, насочено към разрешаване на отдавна известни проблеми в изборния процес. Същевременно почти всички промени, които се предлагат, по един или по друг начин пораждат съмнение, че целят създаването на нови подводни камъни в изборното законодателство, които да увеличат риска от манипулации и фалшификации на резултатите от вота. Това коментира социологът Цветозар Томов, който бе член на Централната избирателна комисия (ЦИК) в предишния мандат, когото "Капитал" потърси за коментар по темата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK