Превземането на третия сектор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Превземането на третия сектор

Превземането на третия сектор

Негативната пропаганда срещу неправителствения сектор цели премахване на опонентите на властта от публичния диалог

5112 прочитания

Темата накратко
  • Масирана атака срещу неправителствения сектор през последните години е насочена срещу организациите с каузи и публични позиции.
  • Това е рефлекс на авторитарната власт, която инстинктивно премахва възможни опоненти.
  • Ликвидира се един от основните корективи на властта.

Масираната кампания срещу онази част от неправителствения сектор, която играе роля на коректив на властта, рязко се засили през последните две-три години - това единодушно заявяват представители на общността. Ситуацията поразително напомня на начина, по който задкулисието си създаде паралелни медии и постепенно превзе медийното пространство, но също така и на начина, по който от години се прави опит да се маргинализира съдът. Това, което обединява тези процеси, е стремежът на авторитарното управление и статуквото около него да елиминират всички опоненти, които могат да попречат на безконтролното упражняване на власт. Атаката срещу НПО-сектора се води през политици от управляващия елит, а резултатът е, че гражданските организации, които по правило трябва да следят критично управлението, все повече се превръщат в апологети на властта.

Илюстрация на този феномен съвсем наскоро даде бизнесменът Пламен Бобоков, който обяви, че фирмите му напускат КРИБ, защото тази организация отдавна няма нищо общо с "гласа на българския бизнес". "Цялото това гробно мълчание на фона на всичко случващо се с българския бизнес днес, откритите атаки срещу публични и непублични компании и репресиите срещу бизнесмени от различни нива, в ярък контраст с истеричните призиви от страна на организацията за подкрепа и благодарност към правителството по всякакви възможни поводи, превърна КРИБ в обикновена казионна организация "на повикване". Превземането на КРИБ е само част от плана за превземане на цялата държава", гласи посланието на Бобоков.

Трудностите пред неправителствения сектор може и да не изглеждат толкова сериозни на фона на другите проблеми в момента, но всъщност гражданските организации са част от имунната система на обществото. В демократичното общество НПО, медии, съдебна система и политическа опозиция са част от един общ механизъм за корекция на политическата власт, който й позволява да бъде по-ефективна.

Точно тези институции в България са системно атакувани и обезкървявани от политическото статукво у нас през последните години, като симптомите на този процес започнаха след присъединяването на България към ЕС. Първо - с овладяването на съдебната система, политическия и институционален натиск към съда. После натискът към медиите премина в опити за овладяването им отвътре и създаването на паралелен медиен свят.

Опозицията до голяма степен беше маргинализирана като прие да играе присъдружна на властта, за да си гарантира част от облагите й. Едно от малкото места, от които могат да се чуват критики към властта, остана НПО секторът. Неговият глас през последните години до голяма степен се превърна в заместител на липсващата опозиция и намаляващите свободни медии. Гражданските организации станаха основен идеолог и двигател на каузата за реална съдебна съдебна реформа и едно от последните гнезда на съпротива срещу пълзящото овладяване на съдебната система. Те водеха битката за природата вместо липсващите институции, за правата на човека и т.н. Това обяснява защо те на свой ред се превърнаха в обект на атака.

Българското общество няма демократични традиции като в други европейски страни, където членуването в различни организации е масово. Изследвания сочат, че у нас има все по-нарастващо недоверие към държавата, институциите, партиите, а това се прехвърля и върху НПО сектора. Това е отлична почва за дискредитирането му като "грантаджийски", "соросоиден", "джендърски" и т.н.

Негативната пропаганда измести обичайните проблеми на гражданския сектор

2019 г. бе различна година за НПО, се казва в годишния доклад на Индекса за устойчивост на неправителствените организации в България за м.г., изготвян от Американската агенция за международно развитие (USAID) в партньорство с Българския център за нестопанско право (БЦНП). Обичайните проблеми за сектора са изместени от пропагандата срещу НПО, паралелно със засилване на атаките срещу либералните ценности. Така се стигна дотам, че:

  • Една от партиите в управляващата коалиция - ВМРО, предложи закриването на една от най-старите правозащитни организации в България - БХК.
  • Организациите за защита правата на децата бяха демонизирани дотам, че в Сливен цяло училище се изпразни за отрицателно време при слуха, че изземват деца, за да ги пращат в Норвегия.
  • Обществото стана свидетел на арогантна кампания срещу съдебен състав от Софийския апелативен съд и специално срещу председателя му Калин Калпакчиев, който е и председател на вечния опонент на властта - Съюзът на съдиите в България. Поводът беше решението на съда за условно предсрочно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман, но кампанията не просто съвпадна с избора на Иван Гешев за нов главен прокурор, а стартира непосредствено след като ССБ и лично Калпакчиев изразиха публично мнения, че процедурата страда от дефекти, а кандидатурата на Гешев не е подходяща. Съдиите бяха подложени на тормоз, като фронтмени на атаката се оказаха политици и проправителствени медии, а Висшият съдебен съвет охотно прие да е техен рупор.
  • За пореден път в парламента влязоха екстремистки законопроекти - от пълна забрана за създаване на съсловни организации на магистратите, предложена от "Атака", до ограничения на финансирането им от чуждестранни донори, предложени от останалата част от "патриотите". И за пореден път тези предложения не бяха приети след остра реакция на гражданското общество у нас и след недвусмислен сигнал от Брюксел и редица международни организации. Само няколко месеца по-късно, през юли т.г. "Обединени патриоти" внесоха законопроект, с който предлагат специални рестрикции за неправителствени организации, които получават финансиране от чужбина извън средствата от ЕС, включително специален регистър, проверки и др. Проектът засега е оставен без последствие, но до момента нееднократно бе споменаван със загриженост в документи на международни организации, последно - в доклада на ЕК за върховенство на правото, както и в проекторезолюцията за България в Европейския парламент.
  • През лятото на тази година беше атакуван току-що създаденият Съвет за развитие на гражданското общество към МС, който трябва да разработва държавните политики за подпомагане на сектора, да дава консултации за държавно финансиране и др. Когато се разбра, че при електронния вот в него са попаднали организации от либералния сектор, които властта счита за опоненти, срещу тях започна атака първо в проправителствените медии от кръга на Пеевски, след което новият председател на КПКОНПИ Сотир Цацаров официализира позицията им. В писмо до МС през юни Цацаров поиска от МС да промени правилата за избор на организации в Съвета, тъй като постфактум съзрял в тях корупционен риск. Според Цацаров трябвало да се избират организации с по-широк периметър на дейности, другояче казано - нов избор. Оттам насетне нещата около новия съвет бяха стопирани.
  • По същото време пък правосъдният министър Данаил Кирилов създаде юридически тупик, като отмени изрядно проведен жребий за членове на Гражданския съвет към новия механизъм за вътрешен мониторинг на съдебната реформа само защото не му хареса резултатът. Министърът отмени избора на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), считана за опонент на статуквото, но пък остави другите две организации, избрани при същите условия. В момента този казус стои пред Върховния административен съд, а създаването на новия граждански съвет е спряно.

Списъкът може да се обогати с множество кампании срещу социални, екологични и правозащитни организации по повод на различни техни позиции и дейности. Всичко това води до дълбоко преобръщане на обществените нагласи към НПО сектора. Показателно за това колко дълбоко е навлязъл този негативен контекст общественото съзнание е искането на депутати от БСП до Конституционния съд срещу Закона да социалните услуги, според които предоставянето на НПО да извършва социални дейности е сериозен проблем. Дори православната църква публикува позиция срещу водещата роля на неправителствените организации по този закон, тъй като те "може да са инструмент на чужди интереси, които са вредни за нашето общество".

Парадоксът и неговото обяснение

Парадоксът е, че всъщност НПО-секторът в България се увеличава, расте броят на новите организации - патриотични, клубове по интереси, лайфстайл групи и т.н. Масово се създават спортни организации, общински и т.н., за да се получава донорско финансиране, коментират наблюдатели. "Неправилно би било да се твърди, че неправителственият сектор е в упадък, по-скоро там се наблюдава възход, включително и с намаляване на броя на хората, които съобщават, че никъде не членуват", заявява Иванка Иванова, която доскоро беше правен експерт в "Отворено общество" София и е участвала в редица изследвания на гражданското участие. Спред едно изследване на "Отворено общество" от 2016 г. за демокрацията и гражданското общество членството в организации, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, е между 10 и 20 % от гражданите, но това основно се дължи на различни спортни дружества, клубове по интереси, читалища, професионални или бизнес организации.

19 217 са регистрираните до края на септември т.г. юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), сочат данните на Агенцията по вписванията. От тях:

  • 30 чуждестранни ЮЛНЦ
  • 2894 читалища
  • 13 615 сдружения
  • 2678 фондации


Не съществува статистика за предмета на дейност на тези организации

Това донякъде обяснява и парадокса. Масираната атака срещу гражданските организации всъщност е срещу малка част от сектора - правозащитни организации, антикорупционни, екологични, социални и други подобни Иначе казано - това са организациите, които могат и искат да влияят върху публичния дебат за качеството на управлението. Те биват атакувани чрез публични послания, включително от управляващите, с класическа черна пропаганда през проправителствени медии, които - парадоксално - също са в симбиоза с неправителствени организации, през които получават финансиране, клеветнически кампании срещу конкретни представители на сектора, опити за създаване на рестриктивно законодателство, както и чрез превземане отвътре или създаване на паралелни дружества. Това затруднява дейността им, уронва се авторитетът им, както и този на целия сектор, а донорите се отдръпват, за да не търпят нетиви, се казва в Индекса за устойчивост на НПО. Стига се дотам, че държавни институции - и на централно, и на местно ниво, предпочитат да крият, че си сътрудничат с граждански организации дори когато ползата е очевидна.

Индексът за устойчивост на неправителствените организации проследява развитието на гражданския сектор в 24държави от Централна и Източна Европа и Евразия вече 23 години. За 2019 г. в 4 от наблюдаваните страни Индексът бележи спад. Това са Беларус, България, Полша и Сърбия, като България се нарежда на десето място след Хърватия. С най-висока степен на устойчивост за поредна година е Естония, а в дъното на класацията са Беларус и Азербайджан. За България това е втора поредна година на спад.

Рефлекс на авторитарната власт

Атаката срещу НПО сектора и превземането му отвътре не е точно планирана и координирана акция, това е по-скоро рефлекс на авторитарната власт, която инстинктивно премахва възможни опоненти. Това коментира изпълнителният директор на фондация "Риск Монитор" Стефан Попов, но с подобна теза по един или друг начин се съгласяват и другите представители на сектора, с които "Капитал" разговаря. За координация може да се говори в рамките на отделни кампании по конкретни теми, когато между институции, политици и жълти медии се наблюдава удивителен синхрон в подаване на топката.

Същевременно в България тази тенденция поразително напомня на начина, по който задкулисието си създаде паралелни медии и постепенно превзе медийното пространство. И в това няма нищо чудно, доколкото и в двата случая става въпрос за монополизиране на публичния дебат. Обяснението е в характеристиките на авторитарната популистка власт, която управлява през манипулиране на общественото мнение. Това е причината за стремежа да се овладеят всички канали, през които минават публични послания, включително чрез създаване на паралелни организации, които да изместят автентичните.

Тук не става въпрос за конкуренция, която е нормална и в този сектор, а за опит за подмяна на автентични представители на гражданското общество с удобни за режима организации, които да служат за контрапункт и да произвеждат правилните позиции, да лансират правилните хора и да служат като аргумент на властта. Този модел беше изпробван първо срещу най-старата магистратска организация у нас - Съюза на съдиите в България (ССБ), който от години е единственият опонент на статуквото в съдебната система, а дейността му предизвика създаването на паралелни казионни организации на магистратите и репресия срещу членовете му. (Повече за дългата война срещу ССБ четете тук) Точно този инструментариум обаче се разрастна изключително много през управлението на ГЕРБ.

"След като властимащите (управляващи и управляваща опозиция) изградиха присъдружна прислуга в съдебната власт и в администрацията, създадоха си пропагандна медийна машина, завзеха почти изцяло и обществените медии, сега са на път да построят и мрежа от организации, които да усилват ехото в обществото до пълното сътворение на паралелна реалност. Всичко това - при открито зловредно държавно управление. А това неминуемо би отказало нормалния човек да живее в България." Това заявява експертът от Института за пазарна икономика Иван Брегов в интервю от януари м.г. за сайта "Тоест" по повод на поредния сигнал срещу председателян на ВКС Лозан Панов, този път от организацията Център за приложно-правни изследвания и практики. Въпросният център, създаден под лидерството на пенсионираната прокурорка Мила Георгиева, няма дори сайт в интернет, през който да обяви каузи, цели, членове, но е член на гражданския съвет към ВСС. А миналата седмица в пропрокурорския сайт "Правен свят", излезе челно заглавие, с което се заклеймява комисията по граждански свободи (LIBE) в Европейския парламент заради това, че е пренебрегнала становищата на "професионални НПО-та в дебата за правосъдието в България за сметка на грантово зависими организации". "Професионалните" НПО-та, за които става дума, са същият Център за приложно-правни изследвания и сдружението "Диалог за правосъдие", създадено едва през август т.г., също с учредител Мила Георгиева.

Случаят може да изглежда смешен и дребнав. Но не е защото е учебникарски пример как от години определени лобита създават паралелна реалност, която става по-истинска от действителната. Доскоро тя бе предлагана само за вътрешна употреба, вече това очевидно не е достатъчно.

Когато се говори за подмяна на автентичния сектор с генномодифицирани организации, емблематичният пример е "План Б" на Любена Павлова, съпругата на емблематичния адвокат Петьо Петров, бивш следовател, известен с прякора Петьо Еврото, а днес основен герой на сагата "Осемте джуджета". Движението се появи в началото на 2015 г. и стана организатор на кална кампания срещу опонентите на главния прокурор Сотир Цацаров и статуквото във ВСС - Калин Калпакчиев, тогавашния правосъден министър Христо Иванов и всички, които работеха за истинска съдебна реформа. Движението организираше протести и пускаше всякакви нелепи сигнали до прокуратурата, които обаче бяха надлежно проверявани. Както става ясно от последните събития, двамата съпрузи продължават да държат топла връзка с прокуратурата.

Иначе тази история има и оптимистичен прочит.

"Подражанието е най-естествената форма на възхищение", коментира Иванка Иванова. "Очевидно моделът "неправителствени организации" е успешен. Стана ясно, че тези среди могат да говорят и да променят обществено мнение. Затова и се появяват тези опити моделът да бъде копиран, като в крайна сметка се намали тежестта му. В дългосрочен план обаче това е неудържимо, вижда се кой работи истински и кой само дублира", смята Иванова. За добро или за лошо, това не е ситуация, която се наблюдава единствено в България, коментира Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на БИПИ. Същественото е, че тя се наблюдава в държави членки на ЕС, които също показват "отклонения" по отношение свобода на медии, защита независимостта на съда и върховенството на правото, като Чехия, Словакия, Молдова, Полша и Унгария. Това е световна тенденция, но някои общества са по-имунизирани, заявява Надя Шабани, директор на БЦНП. А там, където няма имунитет, болестта протича по-тежко и нанася по-големи поражения.

Още по темата:

Дългата война срещу Съюза на съдиите

Коментари на Стефан Попов, Биляна Гяурова Вегертседер и Надя Шабани четете в текста "Какво означават атаките срещу неправителствения сектор

Темата накратко
  • Масирана атака срещу неправителствения сектор през последните години е насочена срещу организациите с каузи и публични позиции.
  • Това е рефлекс на авторитарната власт, която инстинктивно премахва възможни опоненти.
  • Ликвидира се един от основните корективи на властта.

Масираната кампания срещу онази част от неправителствения сектор, която играе роля на коректив на властта, рязко се засили през последните две-три години - това единодушно заявяват представители на общността. Ситуацията поразително напомня на начина, по който задкулисието си създаде паралелни медии и постепенно превзе медийното пространство, но също така и на начина, по който от години се прави опит да се маргинализира съдът. Това, което обединява тези процеси, е стремежът на авторитарното управление и статуквото около него да елиминират всички опоненти, които могат да попречат на безконтролното упражняване на власт. Атаката срещу НПО-сектора се води през политици от управляващия елит, а резултатът е, че гражданските организации, които по правило трябва да следят критично управлението, все повече се превръщат в апологети на властта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Ликвидира? Не. Всъщност намерението е единствено да се осветли финансирането на НПО сектора.

    Това е защитна реакция на възраждащата се национална държава срещу разгула на глобалисткия неолиберален проект за ерозирането и превземането й.
    "Отворено общество" на Шорош достатъчно ли е като илюстрация за всичко това?

    Например Капитал, след като се издържа от "Америка за България", да бъде любезен да се официализира като чуждестранен агент, а не както сега някъде в ъгъла със сиво върху черно и с 4 пункта мъниста срамежливо да пише: "Фондация "Америка за България" финансира проект на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или на нейните директори, служители или представители."

    Уж "не непременно", ама по определени теми: "единствено"...

    Българите прекрасно знаем безотказното действие на поговорката: "Който плаща, той поръчва музиката". Дали ще плащат мутрите или реднеците - все тая, защото купената музика е ужасяващо фалшива!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK