Анкета: Какво означават атаките срещу неправителствения сектор

През последните две години особено се е засилила атаката срещу неправителствените организации, което не е само българска тенденция. За това са единодушни тримата представители на неправителствени организации, ангажирани с обществени каузи, на които "Капитал" зададе три еднакви въпроси.

Откога започнаха атаките срещу НПО у нас и в какво се изразяват те?

Какви са истинските причини за тази кампания?

Само в България ли се наблюдава тази тенденция?

И тримата - Стефан Попов (РискМонитор), Биляна Гяурова-Вегертседер (Български институт за правни инициативи) и Надя Шабани (Български център за нестопанско право) смятат, че тази опасна тенденция трябва да получи отпор. Всеки от тях дава интересни детайли, които допълват цялостната картина. Текстът е част от темата на "Капитал" за превземането на неправителствения сектор, която можете да видите тук.

Стефан Попов, изпълнителен директор на фондация "РискМонитор"

Това е естествената реакция на безконтролната власт

Фондация винаги е била съмнителна дума в България (обратно на страни като САЩ и Англия, където първоначално са създадени фондациите - главно като колежи). Но през годините е имало смяна на атаки с повече толерантност или игнориране.

Едва през втория мандат на правителството на Бойко Борисов започна трайна тенденция на натиск върху неправителствения сектор. Части от него започнаха да се привиждат като гнезда на опозиция, особено разследващи НПО, правни или тинк-танкове. Това включва вече и предложения за законодателни промени, някои от които са напълно абсурдни, като това за регистър на организациите с финансиране от чужбина.

В основата на този процес стои консолидиращото се авторитарно управление на ГЕРБ. Това е власт, която инстинктивно премахва възможни опоненти. Тя завзема територии, като започва от пряко политически, минава към медии, НПО-та, бизнеси и т.н.

Друга причина, за да се стигне дотук, е липсата на независимо финансиране. Финансирането от САЩ, частно или през USAID, беше независимо, за подкрепа на НПО-та директно, за техния профил, мисия и т.н. Подобно финансиране осигурява устойчивост и независимост за граждански каузи. Но финансирането от САЩ спря постепенно, в момента напълно отсъства. Има от "Америка за България", но тя постепенно се деполитизира, оттегли се от горещите конфликтни зони.

Финансирането на ЕС следва друга логика. То не се интересува от независимостта на неправителствените организации. По принцип ЕС финансира проекти, а не НПО и техните мисии, още по-малко - институти за политика, тинк-танкове. Това води до развитие на НПО сектор, който е доста изкуствен, често няма връзка с реалността, изпълнява някакви абстрактни задачки, дистанцирани поръчки и в тесен смисъл на думата изпълнява проекти, много често напълно формално. Водещата идея на американското финансиране е да се свърши някаква обществена работа, но с широк мандат и свобода на действие. Водещата идея на ЕС е да има правилни отчети, тъй като става дума за публични средства. Същото като беззъбите годишни доклади за т.нар. напредък (съдебна реформа, корупция, медии и пр.). Този стандарт на ЕС заличава разликите между фирми и НПО и превръща НПО в доставчици на услуги или консултантски къщи. Изключенията са малко, тенденцията е такава. Това е парадокс, като се има предвид колко по-капиталистически са САЩ и колко по-социалистически са страните в ЕС.

Тенденцията не засяга само в България. Навсякъде из Европа, където се установяват авторитарни или националистически режими, има такива развития, а емблематичният пример е Унгария. Властта не търпи НПО или си създава свои, за да ползва тази юридическа форма за свои цели. Особено не търпи тинк-танкове, институти за публични политики или и разследващи структури. И отново в САЩ това би било немислимо, защото неправителствените организации са повече от всичко друго, като НПО работят хиляди университети, "Харвард" например работи главно в НПО режим, но и всички останали частни университети.

В крайна сметка в България това е момент в обща тенденция, на която трябва да се сложи решително край. Натискът е върху НПО, медии, разследващи звена, след това ще дойде ред на университети. Това е естественият път на безконтролната власт, нейната "екстатична лакомия", ако може така да кажа. По тази причина аз съм против всякакво обединяване, сдружаване на държава и НПО, както и против тези измислени, фалшиви участия в "обществени съвети" към министерства например. НПО следва да са независими и не бива да се институционализират в структури на властта. Докато властта има полза от тях, ще ги търпи, след това ще ги изгони и накаже.

Накрая да кажа, че НПО секторът у нас е млад. Не се разбира за какво е, какви са му функциите, защо е неотменна част от публичния живот, защо може и е добре да упражнява стопанска дейност и т.н.