Църковен монопол или свобода на религията

Църковен монопол или свобода на религията

Съдът в Страсбург отново осъди България за отказ да се регистрират две вероизповедания, за държавата това вече е системен проблем

7821 прочитания

© Shutterstock


Темата накратко
  • Две нови осъдителни решения обяви Съдът в Страсбург заради откази да се регистрират вероизповедания.
  • Това вече се оценява като системен проблем за държавата.
  • Не е работа на държавата да оценява верските убеждения и да охранява единството на вероизповеданията.

В навечерието на Великден Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург обяви две осъдителни решения срещу България, свързани с монопола на Българската православна църква (БПЦ) върху източноправославната религия у нас. Решенията показват как близо 30 години от присъединяването на България към Съвета на Европа и Конвенцията за правата на човека българските власти, включително и съдилищата, все още не разбират какво означава свобода на религията и забраната държавата да се намесва в дейността на вероизповеданията. Същевременно решенията за пореден път идентифицират като проблем привилегированото положение на Българската православна църква (БПЦ), която на практика има изключителни права върху православието у нас.

Нещо повече - ЕСПЧ констатира, че отказът да се регистрират вероизповедания с аргумент, че дублират други религии, в България се е превърнал в системен проблем, ако се съди по многото подобни жалби. Проблемът е, че от времето на църковния разкол насам държавната политика по отношение на вероизповеданията е подчинена не на създаването на условия за свободно упражняване на религията, а на поддържане на единството и единоначалието в църквата, в резултата на което българската държава от повече от две десетилетия си е присвоила правото да решава кое вероизповедание е меродавно и кое дубликат. През 2002 г. на тази основна цел бе посветено и приемането на настоящия Закон за вероизповеданията, написан от бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков, след като лидерът на партията Симеон Сакскобургготски изрично публично се обяви против разцеплението на православната църква и заяви, че патриарх Максим е нейният легитимен водач. Именно от този закон произлизат днешните проблеми.

ЕСПЧ: Не е работа на държавата да охранява единството на което и да е вероизповедание

Българската държава е нарушила правото на свобода на религията и свобода на сдружаване, като през 2011 и 2012 г. е отказала да регистрира две православни църкви, различни от Българската православна църква. Това обяви през април ЕСПЧ по две отделни дела - "Независима православна църква и Захариев срещу България" и ългарска православна старостилна църква и други срещу България". И в двата случая мотивите, с които Софийският градски съд (СГС), а след него и Софийският апелативен съд, отказват регистрацията, са сходни - единствен представител на "традиционната" религия в България - източното православие, е БПЦ. Недопустимо е друга църква да има думичката "православна" в наименованието си, това е достатъчно да се приеме, че наименованията им са идентични, приема българският съд. Според СГС и двете църкви изповядват идентични верски убеждения с тези на БПЦ и възпроизвеждат същите религиозни принципи, следователно нямат право на самостоятелно съществуване. Парадоксално е, че по тези дела съдът е приел и становище на Светия Синод, който е върховен орган на БПЦ.

Изложените в решението на ЕСПЧ принципи, на които се основават отношенията между държавата и религиозните общности, не са нови, те са формулирани в много предходни решения по аналогични казуси, включително по български дела. Съществените акценти за българския казус са няколко:

  • Не е работа на държавните власти да оценяват верските убеждения на една или друга религиозна общност и дали са идентични с друга общност, това решават вярващите. Такъв подход ограничава съществуването само на една институция за всяка религиозна деноминация, което принуждава вярващите да се обърнат към нея;
  • Не е работа на държавата да охранява единството на вероизповеданията, това е техен вътрешен въпрос. Плурализмът, който е основно качество на демокрацията, е несъвместим с държавна принуда върху религиозната общност да се обедини под едно ръководство;
  • Свободата на религията включва и правото на една религиозна общност да регистрира юридическо лице, което й дава възможност да придобива имущество, да открие банкова сметка, да назначава свещеници, да се ползва с активна легитимация пред съда и др.

В отношенията си с деноминациите държавата е длъжна да спазва неутралност и безпристрастност, което е несъвместимо с предприемане на действия за обединяване на дадена религиозна общност под общо ръководство. Това впрочем вече е казвано по други български дела, не само във връзка с православните църкви, а и по делата "Хасан и Чауш срещу България" (решение от 2000 г.), "Висш духовен съвет на мюсюлманската общност срещу България" (решение от 2004).

Логична е забраната за регистрацията на вероизповедания с наистина идентични имена, което би попречило на тяхната идентификация, но не и регистрацията на повече от една религиозна общност от една и съща деноминация, казва ЕСПЧ. Най-важният извод от тези две решения е, че православната вяра не може да бъде монопол на БПЦ, коментира адв. Снежана Стефанова, която заедно с адв. Михаил Екимджиев е защитник по делото на Независимата православна църква. (Становищата на адвокатите по делата вижте в каретата най-долу.)

През последните 20 години съдебни откази за регистрация имат общо девет източноправославни вероизповедания, коментира пред "Капитал" адв. Наташа Добрева, която е защитник по делото на Българска православна старостилна църква. Другите седем са Всеправославна българска архиепископия; Из­точ­на пра­вос­лав­на апо­стол­ска цър­ква; Православна църква в България; Българска източноправославна църква; Ортодоксална църква; Православна християнска църква, Една свята съборна и апостолска църква. От решенията на ЕСПЧ става ясно, че в момента в Страсбург има и други подобни жалби, но пък същевременно у нас има регистрирани по повече от една презвитериански, баптистки и лутерански църкви, което говори, че държавата избирателно прилага правилата, които тя създава.

Българската конституция казва единствено, че традиционна религия в България е източноправославното вероизповедание. Навремето това беше записано в основния закон като защитна клауза след десетилетия на комунистически режим и рестрикции за църквата, но после се превърна в основание за дискриминация на другите религии и признаване на ex lege легитимността на БПЦ. В резолюция на ПАСЕ от 2004 г. Законът за вероизповеданията е критикуван именно в частта му за привилегированото положение на православието и ограниченията пред регистрациите на вероизповедания, но тези критики останаха неотбелязани от българските власти.

Този спор тепърва ще има продължение. След решенията на ЕСПЧ адвокатите на двете църкви, а и на други, получили отказ, ще поискат отново регистрацията им. Сега българските съдилища са длъжни да коригират практиката си, след като Страсбург изрично им указва това, а властите трябва да преосмислят някои текстове в закона.

Проблемът е там, че държавните власти така и не намериха точното си място и правилния тон в общуването си с църквите. Поради това преди дни премиерът за пореден път изнесе политическа реч пред свещеници от Софийската семинария въпреки забраната за политизиране на религията, а по същото време КС реши, че ще пита основните вероизповедания - православна, мюсюлманска, еврейска, арменска, католическо, и само тях как трябва да се тълкува конституцията по въпроса за пола.

Михаил Екимджиев:

Третират хората, които търсят упование в Бога, като потребители в супермаркет

Същественото в случая е, че поне за трети път ЕСПЧ ни напомня, че според чл. 9 от Конвенцията за правата на човека, както и според българската конституция, светската и религиозната власт са разделени и държавата не може произволно да се намесва в организацията на вероизповеданията и да решава кой към кое вероизповедание принадлежи, пред кои свещеници предпочита да се изповядва и какви ритуали да практикува.

За първи път това се случи по делото "Хасан и Чауш срещу България", когато държавата беше решила да си назначи удобен главен мюфтия. След това България беше осъдена и за насилственото обединяване на двата синода с приемането на Закона за вероизповеданията по време на мандата Симеон Сакскобургготски. Сега този принцип се потвърждава с тези решения.

От тази перспектива отказът на българските съдилища да регистрират Независима православна църква е произволна и диспропорционална намеса в свободата на вероизповедание, която е сред малкото права по конвенцията, които не подлежат на ограничения. Уточнявам, че на ограничения в интерес на обществото и на правата на другите подлежат ритуалите, свързани със съответната религия. Ако църковните ритуали, предлагани от едно нетрадиционно вероизповедание, застрашават непосредствено живота, здравето или обществения ред, само тогава те могат да бъдат контролирани и санкционирани от държавата. Но съкровената вяра, която се случва в главата на хората и тяхното предпочитание пред кого да се изповядат, не подлежи на държавен контрол.

В случая Република България въпреки капризната си претенция, че е правова държава, отказва да регистрира едно различно вероизповедание на чисто формален признак - за това, че името му наподобява традиционната БПЦ. Сякаш хората, които търсят упование в Бога, подобно на потребителите в супермаркет, могат да се объркат от сходни наименования на предлаганите продукти.
Адв. Наташа Добрева:

Ще поискаме възобновяване на делото за регистрация

В решението на ЕСПЧ по жалбата на "Българска православна старостилна църква" има няколко главни извода. Първият е, че "Българска православна църква - Българска Патриаршия" (БПЦ-БП) има несправедливо привилегировано положение в българската правна система. Вторият е, че тази привилегия произтича директно от закона, в съчетание с практиката на съда, което е недопустимо намесване на държавата в религиозни въпроси. В България не се допуска регистрация на никакъв друг вид източноправославно вероизповедание, а в същото време самата БПЦ-БП не е регистрирана, защото според Върховния касационен съд уставът й е равен на закон (Тълкувателно решение по т.д. № 2/2010 г. на ОСТК).

В Закона за вероизповеданията има текст, който гласи: "Източното православие... има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот". Това всъщност е историческа препратка, която дори и да е вярна, няма място в един правен текст.

Много е важно, че ЕСПЧ сам казва как решението трябва да се изпълни. Поради натрупалата се поредица от повтарящи се жалби срещу България заради отказани регистрации на източноправославни църкви, ЕСПЧ направо посочва, че чл. 15 от Закона за вероизповеданията трябва да бъде отменен или изменен в частта, в която забранява регистрация на вероизповедание с едно и също наименование или че, най-малкото, трябва да се сложи край на порочната съдебна практика. ЕСПЧ указва и какво трябва да се направи конкретно за жалбоподателите - възобновяване на фирменото дело в СГС или образуване на ново дело за регистрация, като и в двата случая съдът трябва да отстрани последиците от нарушението и да приложи международните стандарти за свобода на религия в светлината на свобода на сдружаване. Аз съм посъветвала жалбоподателите да изберат първата опция, не само защото е процедурно по-облекчена за тях, но най-вече за да може старото, влязло в сила решение на СГС да бъде отменено, което е реална санкция за съдията-докладчик, и да не може да се постанови ново със същите мотиви. Срокът за подаване на молба за възобновяване в 6-месечен от деня, в който решението на ЕСПЧ е станало окончателно, т.е. до 20-ти октомври, и ние ще спазим този срок.

И накрая, третият главен извод на ЕСПЧ е, че качеството на съдебния контрол върху отказа за регистрация е толкова лошо, че се приравнява на липса на контрол. Другояче казано - липсва ефективно вътрешно средство за защита срещу това нарушение, доколкото аргументите във въззивната жалба са останали без коментар в мотивите на апелативния съд. Това е особено важно в светлината на новия Протокол № 15 към Конвенцията, който ще влезе в сила на 1 август т.г. и който допълва нейния преамбюл с принципа, че държавите, "в съответствие с принципа за субсидиарност, имат първостепенната отговорност да осигурят правата и свободите, определени в тази Конвенция".
Адв. Снежана Стефанова:

Православната вяра не може да бъде монопол на БПЦ

Най-важното е, че православната вяра не може да бъде монопол на БПЦ и че всеки вярващ може да изповядва вярата си по начин, който той сметне за добре, в църква, в която той желае, и пред свещеник, на когото най-много се доверява. Националният съд ще трябва да изпълни това решение, като даде възможност на тези църкви да бъдат регистрирани като юридически лица и да осъществяват дейност наравно с всички други вероизповедания.
Темата накратко
  • Две нови осъдителни решения обяви Съдът в Страсбург заради откази да се регистрират вероизповедания.
  • Това вече се оценява като системен проблем за държавата.
  • Не е работа на държавата да оценява верските убеждения и да охранява единството на вероизповеданията.

В навечерието на Великден Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург обяви две осъдителни решения срещу България, свързани с монопола на Българската православна църква (БПЦ) върху източноправославната религия у нас. Решенията показват как близо 30 години от присъединяването на България към Съвета на Европа и Конвенцията за правата на човека българските власти, включително и съдилищата, все още не разбират какво означава свобода на религията и забраната държавата да се намесва в дейността на вероизповеданията. Същевременно решенията за пореден път идентифицират като проблем привилегированото положение на Българската православна църква (БПЦ), която на практика има изключителни права върху православието у нас.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    ozd05563707 avatar :-|
    ozd05563707

    Тия кукундели от Страсбург са пълни тъпанари и със сигурност са много далеч от материята. Всяка православна държава има ЕДНА православна църква. Тази църква представя държавата на църковни Събори и трябва да бъде одобрена/разрешена от православните църкви. Какво значи това? Значи, че има само една православна църква в България, и тя е БПЦ. Другите нямам как да бъдат регистрирани. По-абсурдно дело от Страсбург не бях чувал. В крайна сметка не напразно Украина се скара с руснаците тотално, за да има собствена църква, или пък С. Македония също. Та на тези шматароци от Страсбург е ухбаво да им се обясни, че няма как да са няколко БПЦта, както при любимит еим протестанти, лютерани и тн.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал