ЕСПЧ: Не е работа на държавата да охранява единството на което и да е вероизповедание

Българската държава е нарушила правото на свобода на религията и свобода на сдружаване, като през 2011 и 2012 г. е отказала да регистрира две православни църкви, различни от Българската православна църква. Това обяви през април ЕСПЧ по две отделни дела - "Независима православна църква и Захариев срещу България" и "Българска православна старостилна църква и други срещу България". И в двата случая мотивите, с които Софийският градски съд (СГС), а след него и Софийският апелативен съд, отказват регистрацията, са сходни - единствен представител на "традиционната" религия в България - източното православие, е БПЦ. Недопустимо е друга църква да има думичката "православна" в наименованието си, това е достатъчно да се приеме, че наименованията им са идентични, приема българският съд. Според СГС и двете църкви изповядват идентични верски убеждения с тези на БПЦ и възпроизвеждат същите религиозни принципи, следователно нямат право на самостоятелно съществуване. Парадоксално е, че по тези дела съдът е приел и становище на Светия Синод, който е върховен орган на БПЦ.

Изложените в решението на ЕСПЧ принципи, на които се основават отношенията между държавата и религиозните общности, не са нови, те са формулирани в много предходни решения по аналогични казуси, включително по български дела. Съществените акценти за българския казус са няколко:

• Не е работа на държавните власти да оценяват верските убеждения на една или друга религиозна общност и дали са идентични с друга общност, това решават вярващите. Такъв подход ограничава съществуването само на една институция за всяка религиозна деноминация, което принуждава вярващите да се обърнат към нея;
• Не е работа на държавата да охранява единството на вероизповеданията, това е техен вътрешен въпрос. Плурализмът, който е основно качество на демокрацията, е несъвместим с държавна принуда върху религиозната общност да се обедини под едно ръководство;
• Свободата на религията включва и правото на една религиозна общност да регистрира юридическо лице, което й дава възможност да придобива имущество, да открие банкова сметка, да назначава свещеници, да се ползва с активна легитимация пред съда и др.

В отношенията си с деноминациите държавата е длъжна да спазва неутралност и безпристрастност, което е несъвместимо с предприемане на действия за обединяване на дадена религиозна общност под общо ръководство. Това впрочем вече е казвано по други български дела, не само във връзка с православните църкви, а и по делата "Хасан и Чауш срещу България" (решение от 2000 г.), "Висш духовен съвет на мюсюлманската общност срещу България" (решение от 2004).

Логична е забраната за регистрацията на вероизповедания с наистина идентични имена, което би попречило на тяхната идентификация, но не и регистрацията на повече от една религиозна общност от една и съща деноминация, казва ЕСПЧ. Най-важният извод от тези две решения е, че православната вяра не може да бъде монопол на БПЦ, коментира адв. Снежана Стефанова, която заедно с адв. Михаил Екимджиев е защитник по делото на Независимата православна църква. (Становищата на адвокатите по делата вижте в каретата най-долу.)

През последните 20 години съдебни откази за регистрация имат общо девет източноправославни вероизповедания, коментира пред "Капитал" адв. Наташа Добрева, която е защитник по делото на Българска православна старостилна църква. Другите седем са Всеправославна българска архиепископия; Из­точ­на пра­вос­лав­на апо­стол­ска цър­ква; Православна църква в България; Българска източноправославна църква; Ортодоксална църква; Православна християнска църква, Една свята съборна и апостолска църква. От решенията на ЕСПЧ става ясно, че в момента в Страсбург има и други подобни жалби, но пък същевременно у нас има регистрирани по повече от една презвитериански, баптистки и лутерански църкви, което говори, че държавата избирателно прилага правилата, които тя създава.

Макар представителите на ГЕРБ да критикуват опонентите си, че работят по Изборния кодекс по Великден, на Светла събота премиерът в оставка Бойко Борисов посети софийската семинария, където се срещна със свещеници и произнесе реч за политическата ситуация в страната, предавана по Фейсбук. "Един месец и нещо сме в оставка. Нарочно се мотаят, за да може да свършат мръсната работа на кандидат-президента Радев – да има собствена ЦИК", разказа Борисов на свещениците.

Фотограф: Капитал

Българската конституция казва единствено, че традиционна религия в България е източноправославното вероизповедание. Навремето това беше записано в основния закон като защитна клауза след десетилетия на комунистически режим и рестрикции за църквата, но после се превърна в основание за дискриминация на другите религии и признаване на ex lege легитимността на БПЦ. В резолюция на ПАСЕ от 2004 г. Законът за вероизповеданията е критикуван именно в частта му за привилегированото положение на православието и ограниченията пред регистрациите на вероизповедания, но тези критики останаха неотбелязани от българските власти.

Този спор тепърва ще има продължение. След решенията на ЕСПЧ адвокатите на двете църкви, а и на други, получили отказ, ще поискат отново регистрацията им. Сега българските съдилища са длъжни да коригират практиката си, след като Страсбург изрично им указва това, а властите трябва да преосмислят някои текстове в закона.

Проблемът е там, че държавните власти така и не намериха точното си място и правилния тон в общуването си с църквите. Поради това преди дни премиерът за пореден път изнесе политическа реч пред свещеници от Софийската семинария въпреки забраната за политизиране на религията, а по същото време КС реши, че ще пита основните вероизповедания - православна, мюсюлманска, еврейска, арменска, католическо, и само тях как трябва да се тълкува конституцията по въпроса за пола.