Адвокатурата e пред важен избор

В края на май предстои изборът на нови висши органи на адвокатурата, които ще са определящи за посоката през следващите години

Темата накратко
  • Предстои избор на висши органи на адвокатурата за нов четиригодишен мандат.
  • Петима бяха кандидатите за председател на Висшия адвокатски съвет, един отпадна след като пое поста на зам. министър на правосъдието
  • Залогът е опазването на авторитета и бъдещето на професията, която е силно разединена и атакувана.

Политическите събития затулиха всички останали процеси в държавата от новинарския поток, но в момента тече процедурата за едни други избори, които са много важни. На 29 и 30 май ще се проведе годишното общо събрание на адвокатите в страната, което предстои да избере висши органи на адвокатурата за нов четиригодишен мандат. На всеки четири години адвокатите избират председател и членове на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), Висш дисциплинарен съд и Висш контролен съвет.

Преди това в края на април се проведоха общите събрания на адвокатските колегии в страната, които по закон се провеждат през януари-февруари, но бяха отложени заради пандемията. Това е причината, поради която точно на Цветница и Великден адвокатите в страната гласуваха за делегати за общото събрание на адвокатурата. Близо 14 000 адвокати в страната излъчват 350 делегати, които трябва да изберат ново ръководство в една силно конфликтна ситуация.

Предстоящите избори в адвокатурата са и важни, и трудни. Не толкова защото самият избор измежду кандидатите изглежда невъзможен, а заради многопосочни конфликти и високия залог - опазването на адвокатурата като институция с авторитет.

Кандидатите за председател на Висшия адвокатски съвет станаха четирима, Иван Демерджиев става зам. министър на правосъдието

Петима бяха кандидатите за председател на Висшия адвокатски съвет до преди дeн - столичните адвокати Райна Аврамова, Ивайло Дерменджиев и Ивайло Данов, адвокатът от Великотърновската колегия Йордан Цветанов и председателят на Съвета на Пловдивската адвокатска колегия Иван Демерджиев.

Междувременно обаче адвокат Демерджиев е поел поста на зам. министър на правосъдието в служебното правителство. Демерджиев (на снимката вдясно) има 20-годишен стаж като адвокат, той участва в управлението на Пловдивската колегия от 2016 г. насам - първо като член и секретар на съвета, а от февруари 2019 г. - и като председател. Под негово ръководство пловдивската адвокатура особено се активизира като опонент на ВАдС с множество декларации и открити писма.

Повече за останалите четирима кандитати вижте най-долу.

Общият разпад на държавността, делегитимирането на авторитетите, атомизирането на обществото, включително и на адвокатурата, депрофесионализирането, повсеместната корупция на институциите логично се отразиха и на адвокатурата. Адвокатурата е свободна самоуправляваща се общност, а Висшият адвокатски съвет (ВАдС) и другите й органи имат важно значение за отстояване на независимостта на адвокатите, без която упражняването на тази професия е невъзможно. Освен че поддържа регистрите на адвокатите, осигурява обучението им и др., съветът представлява професията пред другите институции в държавата, включително дава становища по законопроекти, прави предложения за тълкувателни решения, има правомощие да сезира Конституционния съд за закони, с които се нарушават права и свободи на гражданите.

Видими проблеми

През последните години все по-видими стават проблемите в професията, разривът между адвокатите и представителите им органи, както и публичните атаки срещу адвокатурата и отделни адвокати от върховете на политическата и институционална пирамида. Още преди да бъде избран, главният прокурор Иван Гешев реагира на критиките срещу него с основната теза, че адвокатите защитават престъпници и поради това техните становища - било то персонални или институционални, нямат тежест. И до момента Гешев се придържа към това поведение, за да омаловажава опонентите си. На 23 април премиерът Бойко Борисов направи знаково обобщение по повод гласуваното в правилника на парламента да се изслушват на всеки три месеца председателите на върховните съдилища заедно с главния прокурор: "Bчepa мyтpитe cи вĸapaxa aдвoĸaти в пapлaмeнтa. Дo oбeд aдвoĸaтитe нa мyтpитe ca в cъдeбнaтa зaлa или в ĸaнтopитe, a cлeдoбeд щe пpивиĸвaт глaвния пpoĸypop или въpxoвния cъдия дa им ce oтчeтe пo ĸaĸвo ce paбoти. Te тaм щe ги мaчĸaт. Бyĸвaлнa зaвиcимocт нa cъдиитe щe имa."

Тези изявления е безсмислено да се коментират по същество, но те показват непознаване на смисъла на адвокатската професия, както и непрекъснатите опити тя да бъде дискредитирана. Заедно с това се подкопава и нейната важна, конституционно закрепена функция да защитава правата и законните интереси на гражданите. Подобна институционална реакция е опасна индикация за авторитаризъм, но също и за това, че въпреки всичко властите гледат на адвокатурата като на опасен и неудобен опонент.

Същевременно в самата адвокатура се наблюдават видими процеси на деградация. Адвокатурата винаги е била част от елита на нацията, гарант за съдебна независимост и защита правата на хората, източник на просветени политици и обществени деятели. През последните години обаче в адвокатурата се наблюдават същите тенденции, както и в държавата - опити за овладяване на представителните органи на професията от хора без сериозни професионални изяви, мотивирани от стремеж към власт и облаги - задоволяване на лични амбиции, колаборация с властите като трамплин за успех, използване на ресурса на адвокатурата за лични и групови интереси и др. Нивото на адвокатите е паднало много, адвокатурата никога не е била толкова разединена, както сега, коментира за "Капитал" адвокат със сериозен стаж в органите за управление на професията.

Оздравителни процеси

Оптимистичното е, че също както при политическата власт, в адвокатурата се наблюдават оздравителни процеси. И също като в политиката и в адвокатурата предстоящите избори са до голяма степен показателни накъде ще се тръгне.

От известно време адвокатите от столицата, но и от страната, ясно се противопоставят на процесите на маргинализиране на професията и превръщането й в заложник на групови интереси и лични амбиции.

На изборите в Софийската адвокатска колегия преди година с голяма разлика надделяха хората от екипа на новия председател Стефан Марчев, които си поставиха за цел да сменят методите на управление с прозрачност, професионализъм, отговорност, етично отношение и солидарност. Показателно беше, че Висшият адвокатски съвет (ВАдС) касира резултатите от тези избори със скалъпени мотиви и дълго време толерира шиканирането на процеса в съда, но най-накрая новото ръководство пое управлението, а ревизията, която то направи, откри сериозни проблеми и дефицити.

Междувременно през последните години силно расте недоволството срещу ВАдС. Десетки са декларациите, открити писма и позиции, в които съветът е упрекван за липса на активна позиция по проблемите на съдебната реформа, инертност при атаки срещу адвокати, неуспешно лобиране за приемане на нов закон за адвокатурата, провал при защитата на интересите на адвокатите при натоварването им с несвойствени задължения срещу прането на пари, липса на активна позиция за защита интересите на адвокатите по време на пандемията, недостатъчна активност в изпълнението на правомощията по сезиране на КС и т.н. През февруари м.г. на предишното общо събрание на адвокатите в страната участници призоваха да не се приема отчетът на съвета и така да се бламира и да се принуди да подаде оставка.

Индикация за срива на доверието в този състав на ВАдС е и фактът, че само двама от членовете му от София бяха избрани за делегати на общото събрание при гласуването на балотажа в събота. Досега никога не се е случвало председателят ВАдС да не бъде избран за делегат, както това се случи с Ралица Негенцова, за която са гласували едва 61 души от над 1000 души, както и с другите членове на съвета - Людмил Рангелов, Стефан Ботев, Христо Христов и др.

Това е контекстът, в който ще се провеждат изборите за ново ръководство на адвокатурата. Някои вече обявиха избора на председател за предрешен, доколкото от 154 делегати за общото събрание, избрани от САК, 151 са избрани от листата на столичния адвокат Ивайло Дерменджиев и екипа му. Изборите в София до голяма степен решават крайния резултат при положение, че общо делегатите са 350, макар че, разбира се, има много други фактори, включително и колко души ще дойдат на общото събрание.

Съществената неизвестна е в избора на другите органи на адвокатурата - Висш адвокатски съвет, дисциплинарен съд и контролен съвет, където кандидатите са много. На практика адвокатурата в момента е пред същия съдбовен избор, пред който стои държавата - избор на отговорни професионалисти, които приемат управлението и авторитета на адвокатурата като мисия, или битка на лобита за власт и влияние.

КАНДИДАТИТЕ

Ивайло Данов е участвал в ръководството на Софийската адвокатска колегия от 2012 г., когато бе избран за зам.-председател на Съвета на САК, а през 2017 г. бе избран за председател на съвета, като стоя на този пост до март т.г. При представянето на кандидатурата си Данов обявява двата си мандата като предимство, защото са му дали необходимия опит, но в действителност те са по-скоро негатив. Управлението на САК под неговото ръководство беше силно критикувано, включително и за лоша организация и разточителни командировки в чужбина. На изборите за ново ръководство на САК през януари 2020 г. екипът, подкрепен от Данов, загуби с голяма разлика от другия екип - на новоизбрания председател Стефан Марчев, а през април т.г. общото събрание на САК реши да не приема отчета за дейността и изпълнението на бюджета за 2020 г. от ръководения от Данов съвет. Отделна проверка на осигурителна каса "Адвокат" показва, че за последните две години се е формирал дефицит от 74 854.88 лв.

Любопитно е на този фон, че кандидатурата на Данов бе издигната от знакови имена като например Тодор Батков, Борислав Боянов, Андрей Делчев, Тодор Табаков, проф. Иван Тодоров, проф. Валентина Попов, Таня Градинарова, Менко Менков и др.
Столичният адвокат Ивайло Дерменджиев има завидна адвокатска практика и висок професионален авторитет. Доктор по международно частно право, адвокат с над 30 години стаж и арбитър, завършил Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", дипломирал се по специалността "Въведение в английското право и правото на Европейския съюз" в Кеймбридж. Преподава "Международен търговски арбитраж" в СУ. Това, което отличава неговата кандидатура, е, че той се кандидатира заедно с много силен екип от кандидати за членове на новия ВАдС, все авторитетни имена в професията - проф. Ангел Калайджиев, Асен Георгиев, Бойко Ботев, Валя Гигова, Димитър Вълчев, Ели Христова, Златимир Жечев, Ина Лулчева, Катерина Михайловска, Красимир Краев, Красимира Иванова, Нина Седефова, Стефан Гугушев и Ценимир Братоев. Само по себе си събирането на такива имена в един екип е висок атестат, най-малкото защото всеки от тях е гарант за професионално, почтено и отговорно отношение. В програмата на екипа, изложена тезисно на специален сайт за изборите, се акцентира и върху обществено ангажирана адвокатура, с активна роля за обезпечаване върховенството на правото, включително системен мониторинг на законодателните инициативи, създаване на специална Комисия по конституционни въпроси, която предварително да разглежда постъпилите искания за противоконституционност, комисия за мониторинг на защитата правата на човека, група за анализ на съдебната практика и др.
Йордан Цветанов има близо 30 години стаж като адвокат във Великотърновската колегия. От 2009 до 2013 г. беше резервен член на ВАдС, а през следващия мандат беше зам.-председател на съвета. От 2016 г. е председател на управителния съвет на Центъра за обучение на адвокати (ЦОА). В коментар под статията за неговата кандидатура в сайта lex.bg известната пловдивска адвокатка Емилия Недева, която работи с Цветанов в УС на ЦОА, коментира, че той е човек на действието с организаторски талант и с визия за това, което трябва да се направи във всяка ситуация, открит и инициативен, а най-важното - умее да работи в екип и да мотивира хората. "Работата в екип е рядко умение в известната с индивидуализма си адвокатска професия. Една от най-силните страни на неговата кандидатура е заявката, че желае и иска да работи с всеки от избраните във ВАдС. Адвокатурата днес е разделена от списъци", коментира Недева.

Като негатив на Йордан Цветанов се сочи, че е завършил право в Академията на МВР в Симеоново и е започнал професионалната си кариера като дознател.
Столичният адвокат Райна Аврамова беше кандидат и за председател на Софийската адвокатска колегия при изборите през януари 2020 г., но не успя да се класира дори за балотажа с получени 153 гласа от над 1800 гласували. След това обаче Висшият адвокатски съвет нае точно нея за адвокат по делото срещу за касирания избор на ръководството на САК. Самата Аврамова не успя да се класира дори и за делегат на общото събрание на адвокатите в страната, на който ще се гласува за новите органи през май, а кандидатурата й се смята за неконвертируема.

Още от Капитал