Петата директива срещу прането на пари въвежда регулация на виртуалните валути

Парламентът работи върху промени в закона, сега е моментът да се дискутира как те да станат достатъчно ясни и предвидими

Reuters
Reuters
Reuters    ©  Reuters
Reuters    ©  Reuters
Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

В края на юли (25.07.) парламентът гласува на първо четене законопроект за изменения и допълнения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който в българското законодателство се въвеждат правилата на т.нар. Пета директива относно борбата с изпирането на пари. Законопроектът практически въвежда и първата регулация на дейности, свързани с виртуалните валути, с оглед предотвратяване на изпиране. Срокът за предложения преди второто четене на законопроекта от Народното събрание изтича на 16 септември, което означава, че сега е моментът за публична дискусия върху предложенията.

Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), приет през март м.г., въведе изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (т. нар. Четвърта директива).


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал