Седмичен бюлетин за правни новини

Министерството на финансите публикува пакета за промени в данъчните закони за 2020 г., в тях няма резки промени (проекта тук). През седмицата продължиха коментарите върху правните последици от теча на данни от НАП, а началото на есенната парламентарна сесия бе белязано от законодателни инициативи със силен популистки заряд.

НАП пусна приложение за проверка на изтеклите лични данни, бизнесът сигнализира, че не работи системата за възстановяване на ДДС от чужбина

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

НАП пусна приложението, чрез което всеки гражданин може да разбере какви негови лични данни са били неправомерно разпространени при хакерската атака през юли. Справката по електронен път може да се направи чрез ПИК или електронен подпис. Това обаче се оказва само началото на поредица от въпроси за възможностите на засегнатите да съдят агенцията, както и за отговорността на НАП като администратор на лични данни (вижте в цитираните публикации в бюлетина по-долу). Междувременно от бизнеса сигнализираха, че електронното приложение за възстановяване на ДДС, платен от български компании в друга държава от ЕС, все още не работи. Приложението бе спряно от НАП още на 16 юли след известието за хакерската атака. Крайният срок за фирмите да подадат искане за прихващане или възстановяване на ДДС, платен през 2018 г. в друга държава от ЕС, изтича на 30 септември. От НАП отговарят, че в момента се извършват тестове за сигурност, след което услугата ще бъде пусната, а клиентите ще бъдат уведомени.

Законодателен популизъм в началото на есенната парламентарна сесия

Три идентични законопроекта за промяна в чл. 369а от Наказателнопроцесуалния кодекс внесоха в началото на есенната сесия депутати от три парламентарни групи - БСП, "Обединени патриоти" и ВОЛЯ. Те предлагат забрана за прилагането на съкратено съдебно следствие при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда. Малко по-различен е законопроектът на ГЕРБ, с който се запазва съкратеното производство в тези случаи, както и при изнасилване и блудство, но без облекчението за извършителя, заради което той всъщност прави признание на фактите, а именно - задължително намаляване на наказанието с една трета. Законопроектът на ГЕРБ обаче съдържа друго интересно предложение за промяна в НПК, а именно - че делата от компетентност на новата Европейска прокуратура ще се гледат от Специализирания съд, нерядко определян като "съд на властта".
На този фон групата на "Обединени патриоти" внесе и проект за нов Закон за защита на правата и интересите на възрастните хора - декларативен, със съмнително качество и ефективност, но със силен пупулистки заряд. Проектът декларира, че възрастните хора имат право на живот, достойнство и почтено отношение, че никой няма право умишлено да ги подлага на малтретиране, психически или емоционален тормоз, "имуществена загуба или материална вреда", да не бъдат дискриминирани и т.н., което всъщност се отнася за всички граждани по силата на конституцията.



Нинова: БСП ще внесе закон за съдебен контрол върху актовете на главния прокурор и на прокуратурата

БСП ще внесе закон, който да налага съдебен контрол върху актовете на главния прокурор и на прокуратурата, както и на друг модел на антикорупционен орган вместо КПКОНПИ. Това заяви лидерът на социалистите Корнелия Нинова в речта си при откриването на есенната сесия на парламента, като напомни, че през тази сесия трябва да се избере нов председател на КПКОНПИ, както и двама български представители в европейската прокуратура.
За необходимостта от базисни промени в парламентарната практика и законодателството говори и президентът Румен Радев, които поиска прозрачност и предвидимост в законотворчеството, въвеждане на индивидуална конституционна жалба, промени в конституцията, за да могат българи по рождение с двойно гражданство в държави от ЕС да се кандидатират за депутати, президент и вицепрезидент и др.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Данъци 2020: Каква е първоначалната порция промени >> Министерството на финансите публикува своите идеи за промени в данъчните закони и те са без резки движения. Прави се опит да се спре практиката за избягване на регистрацията по ДДС чрез създаване на нова фирма

"Хакерите ще платят глобата на НАП" - този хепиенд е невъзможен >> Законодателството за защита на личните данни задължава администраторите за конкретно поведение и дължим резултат, коментира юристката Юлия Пригонча, председател на Асоциацията за защита на личните данни

Можем да съдим НАП и за манипулирани лични данни след теча >> Пловдивският адвокат Ясен Крайчев разказва какви действия е предприел, преди да заведе иск срещу НАП за обезщетение

Частен казус може да промени практиката по изплащане на лихви за забавени щети >> Производството на ВКС засяга над 3 млн. шофьори и е резултат от промените в Кодекса за застраховането

In memoriam
Прокурорът, който не преклони глава пред началника >> Със смъртта на Васил Миков си отива един последните представители на откритата съпротива в държавното управление

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

Винаги ли администраторът носи отговорност, ако е допуснал теч на данни, или може да се освободи от нея? Кога мерките за сигурност са подходящи, коментар на адв. Димо Господинов >> defakto.bg

Да си спомним, че има и съдебен инспекторат. Тази есен парламентът трябва да обнови изцяло състава на Инспектората към ВСС, до 18 декември трябва да бъдат излъчени 10 съдебни инспектори, а до 2 февруари 2020 г. - и нов главен съдебен инспектор. Публичен дебат липсва, а поради забавянето срокът за номинации вероятно ще бъде съвсем кратък >> ime.bg

Кога солидарен длъжник по банков кредит може да предяви Павлов иск. Решение на състав на ВКС за първи път дава отговор на серия от въпроси, свързани с банковия кредит и Павловия иск >> news.lex.bg

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:



//ПРОЕКТИ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Нови промени във връзка с електронното възлагане на обществени поръчки

Пореден проект за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), свързан с поетапното въвеждане на електронното възлагане на обществените поръчки от 1 ноември 2019 г., е публикуван за обществени консултации. Електронното възлагане ще се реализира чрез централизирана електронна платформа, това налага съществена промяна в съдържанието в Регистъра на обществените поръчки, който ще е част от платформата. В него след 1 януари 2020 г. ще се публикуват всички решения на възложителите в хода на процедурите за възлагане на ОП, както и другите документи от работата на комисиите и журито. Документите за всяка обществена поръчка ще се обособят на платформата в отделна електронна преписка. Възможност за възлагане на ОП се предоставя и на второстепенните разпоредители с бюджет. Прецизират се разпоредбите относно вътрешно (in-house) възлагане и др. Предлага се промените да влязат в сила от 1 януари 2020 г., а висящите процедури се приключват по реда, действал към момента на откриването им.

//СЪДЕБНИ

ЕСПЧ: Отмяната на влязло в сила решение невинаги води до нарушаване на принципа на правната сигурност

Европейският съд по правата на човека в Страсбург в четвъртък отхвърли като неоснователна жалбата на българското дружество "Агро фриго" по любопитен казус, свързан с отхвърлена молба за финансиране по програмата САПАРД, обявено за неоснователно от съда, въз основа на което през 2011 г. дружеството осъжда Държавен фонд "Земеделие" за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди в размер на над 5.5 млн. лева плюс лихви от над 700 хиляди лева. Председател и докладчик по делото във ВАС е съдия Венета Марковска. По искане на министъра на финансите обаче решението е отменено в ново дело, което министърът инициира като представител на държавата и засегнато трето лице, доколкото обезщетението ще се плати от държавния бюджет, а не от фонда. Пред Съда в Страсбург жалбоподателят се позовава на предишни решения на ЕСПЧ като "Кехая и други срещу България", "Ченгелян и други", "Дечева и други", с твърдението, че те обосновават ясна практика, според която осъждането на един държавен орган с влязло в сила решение, а после отмяна на това решение по искане на друг държавен орган нарушава правната сигурност. ЕСПЧ обаче приема (решението тук), че в случая защитата на правата и законните интереси на трети страни по принцип може да представлява основателна причина, обосноваваща отмяната на окончателно решение, без да е в противоречие с принципа на правната сигурност, когато са налице законовите предпоставки за отмяната. Така повторното разглеждане легитимно е послужило за поправяне на предишна съдебна грешка, а властите трябва да могат да поправят грешките си, иначе се стига до неоснователно обогатяване. Анализ на решението на ЕСПЧ в блога на Светла Маргаритова, експерт по права на човека.

СЕС: Службата на тел. 112 трябва да получава данни за мястото на повикването веднага

Фотограф: Велко Ангелов

Държавите в ЕС са длъжни да създадат гаранции, че органът, който отговаря за спешните повиквания на номер 112, ще получава от съответните далекосъобщителни предприятия безплатно информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, в момента, в който то достига до органа. Това важи включително когато повикването е осъществено от мобилен телефон, който не е снабден със SIM карта. (Решение по дело C‑417/18). Условията по делата за вреди от нарушение на правото на ЕС трябва да са еднакви с други подобни вътрешноправни искове, затова, ако националното право приема, че и наличието на косвена (а не само пряка) причинно-следствена връзка между допуснатата от националните органи незаконосъобразност и претърпяната вреда е достатъчна, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, то същото трябва да важи и за ангажиране отговорността на държавата за нарушение на правото на съюза. Още тук