Предсрочно пада привилегията за ранно пенсиониране на магистрати само въз основа на стаж

Точно една година ще просъществува разпоредбата на чл. 69г от Кодекса за социално осигуряване, която влезе в сила от 1 януари 2019 г. и дава право на магистрати да се пенсионират независимо от възрастта им, ако имат поне 35 години общ юридически стаж, навършен към 31 декември 2018г., от които поне две трети осигурителен стаж в съдебната власт. Привилегията трябваше да важи две години - до 31 декември 2020 г., но в публикувания тази седмица проектозакон за бюджет на ДОО за 2020 г. се предвижда тази разпоредба да отпадне - "заради ежегодните препоръки на Съвета на Европейския съюз в периода 2011-2014 г. за ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране". Тези съображения обаче не бяха изтъкнати миналата година при приемане на предложението на депутата от ДПС Хамид Хамид в преходните разпоредби на промените в Административнопроцесуалния кодекс да се заложи право на привилегировано пенсиониране за магистрати и то само за две години. Имаше съмнения, че то цели решаване на конкретен казус, но и към момента не е ясно дали някой се е възползвал от тази възможност след въвеждането ѝ от началото на годината - НОИ не разгласява подобна информация, а ВСС не разполага с нея, се казва в публикацията по темата на lex.bg.

Отговорност на държавата за вреди от подзаконови актове, отменени от съда, и от нарушаване на правото на ЕС

Държавата и общините ще отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от от действието на подзаконови нормативни актове, отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни. Това гласи допълнението на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), прието на второ четене от правната комисия в сряда. В нов чл. 2в в ЗОДОВ се записва, че държавата и общините отговарят и за вреди, "причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз". Исковете за вреди от нарушение на европейското право в резултат на административна дейност, както и от правораздавателна дейност на административните съдилища или Върховния административен съд се гледат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в останалите случаи - по Гражданския процесуален кодекс. В първоначалния законопроект изрично бе записана възможността да се търси отговорност по ЗОДОВ и от Народното събрание, срещу което към момента има 60 дела, по думите на председателя на ВАС Георги Чолаков. Тази опция обаче отпадна, което означава, че делата срещу парламента за нарушение на правото на ЕС ще трябва да се водят по реда на Закона за задълженията и договорите. Повече по темата вижте тук.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

КЗК вероятно ще разреши аптека и склад за лекарства да имат един собственик >> Антимонополният регулатор намира текстове, ограничаващи свободния пазар, в два здравни проектозакона

Проблемът с недосегаемия главен прокурор отново е на дневен ред >> Експерти от Венецианската комисия оценяват закона на правосъдния министър Данаил Кирилов за "тримата големи"

Николай Димитров е обвинен от некомпетентен орган, твърди защитата на кмета на Несебър >> От създаването й досега Специализираната прокуратура никога не е образувала друго дело във връзка с изборите, заявява адвокат Лулчева в писмо до прокуратурата

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

Няма да наказват адвокатите, ако уговарят хонорар под минимума. Четирима депутати от правната комисия предлагат промени в Закона за адвокатурата, според които минималните адвокатски хонорари се определят въз основа на функционален анализ на адвокатската дейност, с отчитане на обема и сложността на работата, материалния интерес и отговорността на адвоката >> news.lex.bg

Законопроекта вижте тук

Дискриминационно ли е достъпът до детската градина да се поставя в зависимост от поставянето на задължителни ваксини. По повод на едно спорно решение на Сливенския административен съд >> marginalia.bg

Легитимността на съда идва от разумността на неговите решения

Първото издание на Форума за справедливост, организиран в памет на доц. Кристан Таков, трябваше да се състои в Огледалната зала на СУ "Св.Климент Охридски" в събота, но непосредствено преди началото бе преместена в зала 272, за да може да побере всички, желаещи да присъстват. Лектор бе българският съдия в Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев, а темата, която той предложи, е за независимостта и легитимността на съда - как една институция като съда, която не разполага нито със самостоятелна политическа воля, нито със самостоятелен властови ресурс, може да е равностойна на другите власти и как легитимността на съда идва от разумността на неговите решения.

Четете тук: Съм ли аз господарят на света? Властта на независимия съд. Лекция на първото издание на Форума за справедливост, организиран в памет на доц. Кристан Таков >> mediapool.bg

//ПРОЕКТИ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Правителството предлага кодификация на поземлените отношения

Проект на Закон за земеделските земи, който има амбицията да даде кодификация на поземлените отношения с "организирана и последователна уредба", е публикуван за обществено обсъждане. Сред най-съществените промени, които проектът предлага, са: да отпадне забраната за купуване на земя от чужденци, граждани на държави от ЕС (което е предмет на наказателна процедура срещу България от ЕК), да се въведе максимален срок, за който могат да бъдат сключвани договори за наем и аренда на земи, което ще важи и за заварените договори, да има възможност за превръщането на неземеделски земи в земеделски, да се въведе забрана за смяна на предназначението на земя за срок от 7 години след купуването й. Държавна земя няма да може да бъде наемана от едри земеделци, а младите фермери ще кандидатстват за парцели по отделна предназначена за тях процедура. Срокът за обществено обсъждане е един месец. Повече по темата вижте тук.

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:

//СЪДЕБНИ

ЕСПЧ: Обезпечителните мерки в наказателния процес трябва да са пропорционални

Обезпечителните мерки в наказателния процес трябва да са пропорционални и не бива да да засягат повече от необходимото правата на отделния индивид, независимо че срещу него е започнало наказателно преследване. Това са основните изводи от решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Apostolovi v. Bulgaria, постановено на 7 ноември. Решението е много актуално, доколкото критериите за пропорционалност за обезпечителните мерки в наказателното производство имат отношение и при налагане на обезпечения в процедурите по гражданската конфискация, която е предмет на редица жалби както пред Съда в Страсбург, така и по две дела пред Съда на ЕС в Люксембург, по преюдициални запитвания от български съдилища.

Замразяването на активи в рамките на наказателно производство с оглед удовлетворяване на евентуално наложени глоба и конфискация само по себе си не влиза в противоречие с Конвенцията по правата на човека, но то трябва да е съпроводено с достатъчни процесуални гаранции, че тези мерки не са произволни и непропорционални. В конкретния случай българските власти са пренебрегнали факта, че обвиненият, чиито имущество е запорирано и възбранено, се нуждае от средства за лечение на сина си. Пловдивският апелативен съд и приел, че този аргумент е неотносим към предмета на делото, което според ЕСПЧ произтича от липсата на законова разпоредба, уреждаща подобни ситуации. Необяснимо е пренебрегването на текста от НК, насочен към създаване на гаранции, че подсъдимият и семейството му трябва да разполагат с достатъчно средства за издръжката им в продължение на година, отбелязва ЕСПЧ.

Коментар на решението от експерта по права на човека Светла Маргаритова вижте тук

//ИНТЕРЕСНО ОТ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

бр. 88 от 8 ноември 2019 г.

Стрелбищата водят регистър на лицата, които провеждат стрелби, на употребеното оръжие и боеприпаси

Обнародвана е нова Наредба № 8121з-1277 от 31 октомври 2019 г. за условията и реда за предоставяне на данни от регистъра по чл. 95а, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, който собствениците и ползувателите на стрелбища са длъжни да водят - за лицата, които които провеждат стрелби, използваното от тях оръжие и количествата изстреляни боеприпаси. Гражданите се информират предварително за задължението за събиране, обработване, съхранение и предоставяне на органите на МВР на техни идентификационни данни, данни за използваното оръжие и употребените боеприпаси. Който не желае да предостави данните си за регистъра, не се допуска до стрелба.