С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 17 ное 2019, 14:45, 3800 прочитания

Конституционният съд отмени текст за защита на личните данни в журналистиката

КС: Скритите форми на цензура могат да се окажат реална заплаха за правото свободно да се изразява и разпространява мнение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционни въведените през февруари т.г. десет критерия, с които журналистите трябва да се съобразяват в своите публикации, за да не нарушат правото на защита на личните данни. Срещу тази разпоредба, въведена с последните големи промени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), имаше сериозна съпротива поради опасенията, че с нея се създава възможност за институционално налагана цензура върху журналисти и медии, доколкото въведените критерии са неясни, противоречиви и разтегливи. Същевременно за нарушаването на въпросния текст на чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД, констатирано от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), се предвиждат огромни глоби. Препратката е към Общия регламент на ЕС за защита на данните (Регламент 2016/679), според който глобите в този случай са "в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4% от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока".

Проблемът, който бе поставен по това дело, бе може би един от конституционните въпроси с най-голяма философска дълбочина за цялото последно десетилетие, заяви за "Капитал" правният директор на фондация "Програма Достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов. Фондацията първа постави този проблем в публичното пространство още при общественото обсъждане на законопроекта през лятото на 2018 г. Решението обаче има и съществено практическо значение, особено в настоящия обществен контекст и състоянието на медиите в страната, смята Кашъмов. Според него КС правилно е преценил, че "съществуването на опасност от огромна санкция при недостатъчно ясни критерии" създава опасност от "смразяващ ефект" върху работата на журналистите. (Пълния коментар на адв. Кашъмов вижте в карето най-долу.)


Промените в ЗЗЛД бяха предприети именно за въвеждане на Регламент 2016/679 (GDPR), който предвижда, че "държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване". Принципният въпрос, поставен пред КС, е за баланса между равностойни по значение основни права като правото на защита на лични данни, правото на свобода на изразяване и правото на информация, така че да не се стигне до същностно накърняване на нито едно от тези основни права.
Оспореният текст на чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД:

При разкриване чрез предаване, разпространяване или по друг начин, по който личните данни, събрани за целите на ал. 1 (за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване - бел. ред.), стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се предоставя въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейности или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриването на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

В началото на февруари президентът Румен Радев наложи вето върху тази разпоредба от ЗЗЛД, но то бе преодоляно от мнозинството в парламента.

КС беше сезиран още през март от група депутати от БСП с искане за обявяване на текста за противоконституционен и с мотив, че въвеждането на обтекаеми, неясни "критерии" и ограничения за ползването на лични данни за журналистически цели по същество е равнозначно на налагането на цензура. Това превръща свободата на изразяване на мнение и информация в изключение, а правото на защитата на личните данни бива издигнато в ранг на принцип, без конституционно основание, се казва още в искането. По същество с решението си, обявено в петък, мнозинството в КС се съгласява с тези критики към закона. Четирима от 12-те конституционни съдии – Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Красимир Влахов и Павлина Панова, са го подписали с особено мнение.

Докладчикът по делото в КС Мариана Карагьозова-Финкова

Фотограф: Цветелина Белутова
Според мнозинството балансът между правото на защита на личните данни, от една страна, и правото на информация и на свободно изразяване - от друга, трябва да се преценява на база на конкретните обстоятелства при всеки отделен случай, а не с въвеждането на формални критерии, част от които са неясни, неразбираеми, неопределени и припокриващи се по смисъл. Тази неяснота може да доведе до автоцензура, за да се избегнат конфликти. "Скритите форми на проявление на цензурата могат на практика да се окажат реална заплаха за ефективното упражняване на правото свободно да се изразява и разпространява мнение", припомня КС.



В решението се прави обстоен преглед на богатата практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на ЕС за баланса между тези права и на критериите, по които се преценява това. Водещо при балансирането на правото на защита на личните данни и правото на свобода на изразяване и информация е тяхното еднакво зачитане и се изисква преценка на конкретните обстоятелства при всеки отделен случай на реален конфликт между тези права от съответната юрисдикция. Въвеждането на такива критерии като общо правило в закон крие риск именно за осъществяването на баланса.

Неясната разпоредба води до правна несигурност и непредвидимост, при които гражданите ще са затруднени да съобразяват поведението си с тях, като същевременно и създава условия за злоупотреба от властите.

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:
Искам да получавам бюлетина Легал Компас

"От неяснотата на отделни критерии възниква проблем за цялостното прилагане на т.нар. журналистическо изключение. Освен това трудно можем да говорим за "обработването на лични данни за журналистически цели" и преценка на естеството на информацията или преценка на последици и съответствие с правата на други граждани при т.нар. преки, в реално време предавания. Неясните критерии означават също така, че КЗЛД разполага с непредвидима (дискреционна) власт да ги тълкува не непременно в полза на обществения интерес от плуралистична информация за политиките и дейността на управлението. Освен че е публичноправна структура, която се формира с участието на изпълнителната власт – правителството, КЗЛД разполага с административни принудителни мерки, което наред с неясните критерии води до засилване на властовата асиметрия спрямо средствата за масова информация и журналистиката в крайна сметка".

Алтернативата е в самоконтрола в медийната индустрия

"Уредбата нито е необходима, нито е щадяща в контекста на обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност. Тази мярка не е необходима и защото е пренебрегната очевидната алтернатива, с натрупан опит и практика и далеч по-малко рестриктивна - да се засили самоконтролът в медийната индустрия, включително и с приемане на кодекси за поведение, изработвани съвместно от медийните организации и КЗЛД, каквато е съвременната тенденция в демократичните държави. Именно в рамките на така изготвени кодекси за поведение на журналистите следва да се решават и въпроси, какъвто е използване на лични данни от лични форми на комуникация при висок обществен интерес и значимост на информацията за публичния дебат. Кодексите са израз на общественото договаряне за ценностите в журналистиката като професия, която има дълг към обществото и носи цялата тежест да го изпълни по отговорен начин, без да създава преднамерена псевдожурналистическа дезинформация и да не служи като инструмент за ерозиране на доверието в медиите. Регламент 2016/679 изрично предвижда, че този вид документи имат за цел да допринесат за правилното му прилагане, като се отчитат специфичните характеристики на различните обработващи данни", се казва в решението на КС.
Александър Кашъмов, правен директор на "Програма Достъп до информация":

Решението е от полза за гражданите и демокрацията, а дебатът, който го съпътстваше, бе на висота

Искам да изразя огромно удовлетворение от това, че една тема, която беше започната от "Програма Достъп до информация" в рамките на общественото обсъждане на законопроекта през първата половина на 2018 г., получи своето окончателно разрешение. Аз категорично смятам, че това е в полза на гражданите и демокрацията.

Свободата на информацията не случайно е обозначена още от Общото събрание на ООН през 40-те години като основа, на която се срещат всички останали основни човешки права. Във времена като сегашните, когато трансформиращите се държави от Източна Европа, включително и България, се оказаха недостатъчно, за да отстояват наскоро приетите демократични принципи, защитата на свободата на словото придобива още по-фундаментално значение. Затова смятам, че правилно КС е уловил голямата опасност, която се крие в детайлното разписване на критерии за преценка дали е налице журналистическо изразяване, дори когато тези критерии имат своя аналог в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Съда на ЕС, с която българските институции и съдебни органи трябва да се съобразяват. Прави впечатление сериозното и обилно цитиране в мотивите на тази практика на ЕСПЧ и СЕС, което задава една широка основа на решението, като позоваване на такава практика е налице и в конкурентното особено мнение. Смятам, че проблемът, който бе поставен по това дело, бе може би един от конституционните въпроси с най-голяма философска дълбочина за цялото последно десетилетие.

От друга страна, практическите последици са изключително съществени, защото по-голямата свобода на медиите, гарантирана с това решение, ще даде възможност за широк обществен диалог, критичен поглед към властта и управлението, широко участие на гражданите в процеса на вземане на решения и журналистически разследвания за корупция и нередности, които и до ден днешен по мое мнение са по-ефективни от тези на държавните институции в тази област.

Правилно е преценено, че съществуването на опасност от огромна санкция при недостатъчно ясни критерии, които се прилагат спрямо едното право (на защита на личните данни), но другото право се приема за даденост, създават опасност от "смразявящ ефект".

Искам да изразя удовлетвореността си от целия този дебат, защото смятам, че и опонентите на приетата от КС теза бяха на необходимата висота, което за съжаление рядко се среща в последните години у нас. Достатъчно е да се посочи, че и самата Комисия за защита на лични данни създаде през 2019 г. една позитивна практика в случаите на решаване на този баланс. Имаше и дебат във водещата парламентарна комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, който бе по-стойностен от редица дебати например в правната комисия.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Във вторник изслушват кандидатите за нов председател на КПКОНПИ; Законът за туризма на две писти в парламента, и двете - натоварени със скандал; Нови правила за правата на акционерите в публичните дружества

2 дек 2019, 859 прочитания

БСП: пострадалите да могат да жалят пред съд отказите на прокурора да разследва БСП: пострадалите да могат да жалят пред съд отказите на прокурора да разследва

Поредният дълго чакан законопроект за контрол върху прокуратурата, по който управляващите отсега изразяват резерви

29 ное 2019, 2862 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Легал Компас"

Седмичен обзор на новините от правния свят и съдебната система

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Седмичен бюлетин за правни новини

Президентът е подложен на силен натиск да подпише бързо указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор; КС отмени законовите критерии за защита на личните данни в журналистиката; Готви се нов Закон за управление на агрохранителната верига

Още от Капитал
Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10