Какви задължения създадоха последните промени в закона срещу прането на пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какви задължения създадоха последните промени в закона срещу прането на пари

Какви задължения създадоха последните промени в закона срещу прането на пари

Контролът се разпростира върху арт пазара и криптоборсите и се засилва по отношение на рискови държави

10760 прочитания

© Георги Кожухаров


Станислав Николов е адвокат от адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори"

В края на миналия месец бяха обнародвани промени на влезлия в сила на 31 март 2018 г. изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). И този път измененията са продиктувани от задължението на държавата да транспонира европейска директива, а именно Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849, позната още като "Петата директива" срещу изпирането на пари. Крайният срок за транспониране на европейския акт в националното ни законодателство наближаваше - 10 януари 2020, а освен това приемането на промените е изцяло в унисон с плана за действие за присъединяване към Валутния механизъм II (ЕРМ II) и към Банковия съюз. По същите причини Хърватия приведе законодателството си в тази сфера в съответствие с Петата директива още през април.

Приемането на новия ЗМИП през пролетта на 2018 г. се оказа сериозно предизвикателство за голяма част от бизнеса, попаднал сред многобройните категории от лица, задължени по закон да прилагат мерките за превенция. Имаше и откровено излишни изисквания, като например да се изпращат за одобрение в ДАНС приетите от организациите вътрешни правила за превенция на изпирането на пари. Това изискване отпадна още с предходни изменения в ЗМИП, като в момента задължените субекти следва да актуализират вътрешните си правила съобразно ЗМИП, но не и да ги изпращат в ДАНС. Срокът за актуализирането им дори не е започнал, тъй като за начална дата на 6-месечния срок се счита публикуването на резултатите от Националната оценка на риска от изпиране на пари от ДАНС (все още е в процес на изготвяне). Към момента организациите все пак могат да се водят от наличната наднационална оценка на риска от изпиране на пари, изготвена от Европейската комисия.

Предвид затрудненията, предизвикани от новия ЗМИП, задължените лица проявяват сериозен интерес към последващите изменения, включително последното, обнародвано в Държавен вестник, бр. 94 от 29.11.2019 г., но какво всъщност се промени и кого засяга?

Още задължени субекти

Търговци и посредници в търговията с произведения на изкуството попадат в обхвата на задължените лица. В тази нова категория попадат и художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро (или тяхната равностойност). Не е тайна, че този тип сделки е изложен на голям риск от изпиране на незаконно придобито имущество – сделките невинаги са публични, цените са предмет на субективна преценка и подлежат на лесна манипулация, като същевременно могат да се "превъртят" значителни суми за кратко време. Публикуваният доклад "На вашите услуги", изготвен от британския клон на "Трансперънси интернешънъл" от края на октомври т.г., ясно показва, че произведенията на изкуство продължават да са предпочитано средство за преобразуване на нечисти капитали.

В задължените категории лица вече са и тези, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути (т.нар. криптоборси), както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги (предоставят услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти). В някои отношения контрол по спазване на задължения по ЗМИП спрямо тези категории лица ще се осъществява от Комисията за финансов надзор. Нещо повече - тези две нови категории задължени субекти ще се вписват в публичен регистър, който се води и поддържа от НАП, като редът за това предстои да се конкретизира в наредба на министъра на финансите.

По примера на ЕС в момента в САЩ също настоятелно се обсъжда внесен законопроект, въвеждащ подобни изисквания спрямо търговците на арт произведения.

Забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове

Забранява се откриване или поддържане на анонимни сметки или депозитни сертификати или сметки или депозитни сертификати на очевидно фиктивно име, както и наемане или поддържане на анонимни сейфове или сейфове на очевидно фиктивно име.

По-ниски прагове за прилагане на мерките за комплексна проверка от издателите на електронни пари и техните представители

Максималният размер на електронно съхраняваната сума, за която може да не се прави комплексна проверка, пада от 250 евро на 150 евро (или левовата равностойност). Дори това изключение няма да се прилага, когато сумата надвишава левовата равностойност на 50 евро или тяхната равностойност.

Списък с длъжностите, заемани от видни политически личности, и уведомяване на ЕК за него

Новата разпоредба предвижда ДАНС да предоставя на Европейската комисия списък на длъжностите, свързани с изпълнението на важни обществени функции. В случай че такива лица са потенциални клиенти, съществуващи клиенти или собственици на дружества, с които организациите осъществяват бизнес отношения, то следва да се пристъпи към разширена комплексна проверка поради по-високия риск. Според закона по-високият риск остава дори и когато лицето вече не заема съответната длъжност – поне за срок от една година. В тази високорискова категория попадат министри, заместник-министри, депутати, кметове. членове на Сметната палата, на централната банка, посланици, висши офицери и др. За изпълнение на задължението централни и местни органи на власт ще предоставят тази информация на ДАНС. Законът предвижда възможността списъкът да бъде оповестен публично, а публичността в голяма степен би улеснила организациите в идентифицирането на тези лица, тъй като в момента практически се разчита основно на декларации от лицата, с които заявяват дали заемат такива длъжности или не.

По-голямо внимание по отношение на деловите взаимоотношения, операциите и сделките с лица от рискови държави

През февруари Европейската комисия прие актуализиран списък на държавите, които проявяват слабости в борбата с изпирането на пари. С новите изменения в ЗМИП по-категорично се изисква от задължените субекти да събират по-детайлна информация, когато в деловите взаимоотношения е намесено лице от тези държави. При такава ситуация организациите следва да съберат допълнително информация за клиента, собственика му, планирания характер на взаимоотношенията, произхода на средствата и др. Освен това деловите отношения задължително се поставят под текущо и разширено наблюдение, а за да се установят такива отношения, изначално е нужно одобрението на служител на висша ръководна длъжност. За служител на висша ръководна длъжност се приема длъжностно лице или служител, които притежават достатъчно познания относно рисковата експозиция на организацията и имат нужния висок ранг за вземане на решения, засягащи тази рискова експозиция (не е необходимо във всички случаи това да бъде орган или член на орган на управление или представителство).

Електронна идентификация на контрагенти

Изрично се разписа възможността идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) 910/2014 или друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация. Това е положителна конкретизация на така или иначе случващото се в практиката. Самата Пета директива отчита техническите достижения и цифровизацията на сделките, като предвижда това улеснение, без което дистанционните сделки практически не биха могли да се случват.

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:

Искам да получавам бюлетина Легал Компас

Задължения за действителните собственици

Промените в ЗМИП формулираха изрично задължение за действителните собственици - физически лица, да предоставят на учредените у нас юридически лица и други правни образувания цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията им по заявяване на вписване в Търговския регистър или Регистър Булстат. Преди това законът предпоставяше към известно противоречие – от една страна, законният представител на дружеството беше длъжен да заяви за вписване действителния му собственик, а от друга страна – действителният собственик не беше длъжен да даде нужната за това информация. С измененията се способства и помага на добросъвестните юридически лица и други правни образувания да изпълнят задълженията си да обявят действителния си собственик (в случай че такова задължение съществува спрямо тях).

ЗМИП и личните данни

Преди установяване на делово взаимоотношение или извършване на случайна сделка или операция задължените субекти предоставят на клиентите информация за целите, за които ще се обработват личните им данни. Това обикновено става с препратка към Политиката за обработване на лични данни/Уведомлението за поверителност. Поради честите запитвания следва да се подчертае, че и досега нямаше законова колизия между ЗМИП и GDPR, тъй като обработването на лични данни за целите на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма се смята за въпрос от обществен интерес съгласно GDPR и не може да бъде ограничено от изискванията му. По същата причина ЗМИП предвижда и обмен на информация (включително лични данни) между дружества от една и съща икономическа група, но намиращи се в трети държави, без да са налице общите основания за трансфер на лични данни.

Станислав Николов е адвокат от адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори"

В края на миналия месец бяха обнародвани промени на влезлия в сила на 31 март 2018 г. изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). И този път измененията са продиктувани от задължението на държавата да транспонира европейска директива, а именно Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849, позната още като "Петата директива" срещу изпирането на пари. Крайният срок за транспониране на европейския акт в националното ни законодателство наближаваше - 10 януари 2020, а освен това приемането на промените е изцяло в унисон с плана за действие за присъединяване към Валутния механизъм II (ЕРМ II) и към Банковия съюз. По същите причини Хърватия приведе законодателството си в тази сфера в съответствие с Петата директива още през април.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK