Определението, с което се допуска за разглеждане питането на МС, е гласувано единодушно от всички 12 съдии в КС.

За нерешимия проблем с независимото разследване на главния прокурор

Делото пред КС бе образувано по повод на спешно лансирания правителствен законопроект през декември м.г., който е пореден опит за изпълнение на изискванията на Съвета на Европа и на Европейската комисия за създаване на ефективен механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Десет години след решението по делото "Колеви срещу България", когато този проблем бе идентифициран от Съда по правата на човека в Страсбург, той стои нерешен от българските власти.

През лятото на м.г. правосъдният министър Данаил Кирилов се опита да предложи един писан на коляно законопроект, който създава общ механизъм за разследване на "тримата големи" в съдебната власт - главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Кирилов агресивно настояваше, че това е правилното решение на проблема, въпреки съпротивата на правната общност и въпреки ясните знаци откъм Съвета на Европа, че подобно решение е неприемливо, защото предвижда отново разследването да се извършва от прокурор в рамките на прокуратурата, а това означава, че той няма да е независим от главния прокурор. След като законопроектът на Кирилов бе отхвърлен с унищожителни критики от Венецианската комисия и Комитета на министрите към Съвета на Европа, който следи за изпълнението на решенията на Съда по правата на човека, правителството спешно лансира друг проект - само за разследване на главния прокурор, но от друг прокурор в системата, обявен от премиера за "абсолютно независим".

Да отмениш конституцията със закон

Според този законопроект прокурорът, който ще разследва данни за престъпления, извършени от главния прокурор, както и от неговите заместници, ще е шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура. Гаранцията за неговата независимост, която правителството предлага, е много спорна като юридическо решение - когато извършва въпросните разследвания, за него няма да важи правилото, записано в конституцията, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Точно това решение шокира юристите в България, защото на практика то означава, че със закон се отменя приложението на конституцията.

Последва и искането на кабинета до КС за тълкуване на конституцията с въпрос: "В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип "никой не може да съди себе си" като елемент на правовата държава?"

Според много юристи текстът на чл. 126, ал. 2 е напълно ясен, което означава, че искането за тълкуването му от КС е недопустимо.

Алтернативата

Мнозина посочиха, че алтернативен вариант за решаване на проблема с ефективното разследване на главния прокурор е промяна в конституцията, за да се даде възможност независим орган да разследва главния прокурор. Преди две седмици Висшият адвокатски съвет разпространи становище след срещата си с президента в рамките на инициирания от него конституционен дебат, в което се казва, че принципно правилното решение е извеждането на прокуратурата от съдебната власт и преизграждането й като самостоятелна структура. Това обаче може да стане само с решение на Велико народно събрание, което в момента е "нереалистично", се казва в това становище.