Всеки, пострадал от теча на данни от НАП, може да заведе дело за обезщетение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всеки, пострадал от теча на данни от НАП, може да заведе дело за обезщетение

Всеки, пострадал от теча на данни от НАП, може да заведе дело за обезщетение

Правото на ефективна съдебна защита не произтича от закона, а от Общия регламент за защита на данните

5081 прочитания

© Иван Григоров


Всеки гражданин, пострадал от теча на лични данни от Националната агенция по приходите (НАП) през миналото лято, може самостоятелно да заведе дело в съда за обезщетение за вреди - независимо че не е обжалвал действията на НАП по този казус и независимо че все още не е влязло в сила решението на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което НАП бе глобена. Правото на пострадалите граждани да търсят обезщетение за вреди заради теча на данни не зависи от това колко време ще се точи делото по жалбата на приходната агенция срещу решението на КЗЛД за налагане на имуществена санкция.

Това произтича от определение на Върховния административен съд (ВАС) по дело на гражданка, пострадала от теча на данни. Жената е предявила пред Административния съд - София-град (АССГ), иск срещу НАП за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, но през декември м.г. съдът е прекратил делото, като е приел иска й за недопустим. Според АССГ Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) изисква задължително искът за обезщетение да е придружен с обжалване на конкретните действия на институцията, с които е извършено нарушението и е причинена вредата. Освен това законът изрично казва, че засегнатият от нарушение не може да води дело пред съда, докато пред КЗЛД има висящо производство за същото нарушение или висящо дело пред съда по повод решението на комисията.

По тази схема през последните месеци съдилищата нееднократно отказаха да гледат искове за обезщетение срещу НАП, докато тече делото по жалба на приходната агенция срещу решението на КЗЛД за налагане на имуществена санкция на агенцията. В края на август комисията наложи глоба на НАП в размер на 5.1 млн. лева за теча на лични данни на над 5 млн. български граждани. Максимумът на санкцията, която може да бъде наложена по закон за такова нарушение, е 20 млн. лева. От НАП обжалваха глобата, но делото все още е висящо.

Независимо от това обаче в началото на седмицата тричленен състав на ВАС определи, че правото на съдебна защита и правото на обезщетение на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни произтичат от пряко приложимото общностно право - Общия регламент относно защитата на данни, а не от закона. Разпоредбите на закона са само национална правна уредба на производствата, в които тези права да се реализират. "Регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всяка една държава членка", пише в мотивите на решението. В този смисъл разпоредбите на закона не могат да се тълкуват като ограничаващи правото да се иска обезщетение според хода на процедурата за налагане на санкция на НАП.

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:

Искам да получавам бюлетина Легал Компас

Съдът изрично се позовава на правилото на чл. 79§ 1 от Общия регламент за защита на личните данни, според който всеки разполага с "право на ефективна съдебна защита независимо от наличните административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган". В конкретния случай пострадалата от теча на данни жена не е упражнила правото си на защита по друг ред - чрез сезиране на КЗЛД или чрез отделен иск за установяване на нарушение от НАП като администратор на лични данни. "Наличието на други административни/съдебни производства без нейно участие не могат да обусловят процесуална пречка за ефективно упражняване на нейното лично право на достъп до съд, гарантирано от Общия регламент за защита на личните данни", приема съдът и отменя определението на АССГ, с което е прекратено делото по жалба на пострадалата. ВАС връща делото обратно на АССГ за разглеждане.

Всеки гражданин, пострадал от теча на лични данни от Националната агенция по приходите (НАП) през миналото лято, може самостоятелно да заведе дело в съда за обезщетение за вреди - независимо че не е обжалвал действията на НАП по този казус и независимо че все още не е влязло в сила решението на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което НАП бе глобена. Правото на пострадалите граждани да търсят обезщетение за вреди заради теча на данни не зависи от това колко време ще се точи делото по жалбата на приходната агенция срещу решението на КЗЛД за налагане на имуществена санкция.

Това произтича от определение на Върховния административен съд (ВАС) по дело на гражданка, пострадала от теча на данни. Жената е предявила пред Административния съд - София-град (АССГ), иск срещу НАП за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, но през декември м.г. съдът е прекратил делото, като е приел иска й за недопустим. Според АССГ Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) изисква задължително искът за обезщетение да е придружен с обжалване на конкретните действия на институцията, с които е извършено нарушението и е причинена вредата. Освен това законът изрично казва, че засегнатият от нарушение не може да води дело пред съда, докато пред КЗЛД има висящо производство за същото нарушение или висящо дело пред съда по повод решението на комисията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    m17 avatar :-|
    m17

    Само дето гражданина трябва да е готов да докаже вреда от въпросния теч на данните а теоретичен шанс за това имат точно 137 човека. Т.е те ще трябва да могат докажат какви вредни последствия са настъпили за тях с ДОКУМЕНТИ, да ги оценят в пари, да внесат 3% такса и тогава биха могли да осъдят НАП.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK